Р Е Ш Е Н И Е №……
С..,
...................2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-8 състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Ченалова
при участието на
секретаря Ц.П. като разгледа
докладваното от съдия Ченалова т.д.
№ 1105 по описа за 2006г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД и инцидентен отрицателен установителен иск по чл. 118 от ГПК /отм./.
Ищецът Столична община твърди в исковата
си молба, че е собственик на парцел І, в кв.1 на м.“Изток-изток“-І-ва част, по
плана на гр.С., съдържащ по графични данни 3 000 кв.м., при описани в
молбата граници, отреден за озеленяване и паркинг. Легитимира се като
собственик с Акт за общинска собственост № 2598 от 22.02.1999г., с който са
актувани парцел І, кв.1, м.“Изток-изток“ І ч., съдържащ по графични данни 2
550кв.м., отреден за озеленяване, и съществуващ до пар.І, кв.1, паркинг,
съдържащ по графични данни 3 000кв.м. , в който като придобивно основание е
посочен чл.2, ал.1, т.5 и чл.3, ал.3 от Закона за общинска собственост и
регулационният план, одобрен със Заповед № РД 50-09-1148 от 13.04.1989г. Ищецът
твърди в молбата си, че с този план
теренът на паркинга е бил отреден за озеленяване и на осн. чл.2, ал.1,
т.5 и чл.3, ал.3 и § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОбС е станал общинска собственост. В исковата молба се твърди, че процесният имот
не е включен в капитала на ответното дружество, което без основание го
използвало като паркинг и получавало приходи от събирането на такса за
паркиране. Въпреки отправените покани, ответникът не е освободил процесния
паркинг, с което е увредил интересите на ищеца, който претендира обезщетение в
размер на 52 000лв. за периода от
01.01.2003г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане, направените по делото
разноски, юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „П.-Х.М.“ АД
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е собственик на
процесния терен, ведно с построения върху него специално за нуждите на хотела
паркинг. Предявява срещу Столична община инцидентен отрицателен установителен
иск, с който цели отричането на
собственическите й права със сила на пресъдено нещо, за който твърди че има преюдициално значение за решаване на съдебния
спор и че ще защити засегнатото му от
спора право. В предявеният ИУИ „П.-Х.М.“
АД сочи като собствено придобивно основание внасянето на процесния терен на
паркинга като непарична апортна вноска в капитала на преобразуваното дружество по силата на Заповед №
114/05.06.1995 г. на П-ля на Комитета по
туризъм, издадена в изпълнение на ПМС 179/91г. Позовава се на чл.2 (4) ЗОС
/ред.96г./, съгласно която не са общинска собственост по смисъла на този закон
имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен
притежател на вложеното в тях имущество. Претендира уважаване на предявения от него отрицателен
ИУИ и отхвърляне на исковете на Столична община, присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните
не спорят относно следните факти:
С
Акт за частна общинска собственост № 2598 / 22.02.1999г. са актувани заедно
парцел І, кв.1, м.“Изток-изток“ І част, съдържащ по графични данни 2 550кв.м.,
отреден за озеленяване, и съществуващия до пар.І, кв.1 паркинг, съдържащ по
графични данни 3 000кв.м.
АОС
№ 2598 / 22.02.1999г. е отменен със Заповед № РД 15-254/27.07.2005г., поправена
със Заповед № РД-15-254/19.04.2006г. на Областния управител, потвърдена с
Решение № 8378 от 28.07.2006г. по адм.д. № 9215/2005г. на ВАС-ІІІотд. и с Решение № 11945 от
30.11.2006г. по адм.д. № 9232/2006г. на ВАС-Петчленен състав – І колегия.
С
АОС № 2890/ 21.08.2012г. в хода на процеса отново е актуван отреденият със ЗРП
от 1989г. за озеленяване терен от 2 550 кв.м.
С
АОС /публична/ № 2889 от 21.08.2012г. в хода на процеса е актуван паркинга като „обект на пътно-транспортната
инфраструктура“.
За
установяване правото си на собственост върху процесния имот „П.-Х.М.“ АД завело срещу Столична община иск, въз основа
на който е образувано гр.д. № 6937 / 2000 г. СРС. С постановеното по делото
решение искът е отхвърлен.
Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 228/ 07.10. 2009г.,
постановено по гр.д. № 2462/2002г. по описа на
СГС, ІІ А състав. Двете решения
са обезсилени, с влязло в сила Определение №2 от 05.01.2010г. по гр.д. №
1437/2009г. на ВКС, ІІ ГО, въз основа на направения от „П.-Х.М.“ АД отказ от
предявения на това основание иск.
Вещото
лице при изготвянето на назначената по
делото Съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е
установило наличието на съществуващ паркинг срещу централния вход на
хотел “Москва”, с изградена в него охранителна будка и бариера за достъп на входа
му откъм ул.”К. Щ.”(ул.’’М.”) при граници : от изток - ул.“Н. М.”, от запад -
ул.”Н.”, от север - ул.”К. Щ.”(ул.’’М.”), от юг - бул.”Др. Ц.”. Застроената
площ на паркинга е около 3 000 кв.м.(средни размери около 77.50м/37.00м),
с капацитет за около 80 коли. Целият паркинг е обграден с ограда от ажурни
метални пана, като е отделен от ул.”К. Щ.”(ул.’’М.”) с тротоар широк 1м. и
зеленина - 1м, Теренът е наклонен към хотела и за това има две нива за
паркиране, като разликата се преодолява със зеленина и стъпала. Нивата са над
това на уличното платно и се изравняват при входа на паркинга, в най- северната
част на ул.”К.Щ.”(ул.”М.”).
Установено е ,че идейният проектза обект “П.хотел-Дом за
международни срещи”, изработен от проектантски колектив с ръководител арх. Б.,
е съгласуван с Управление “Архитектура и градоустройство” на СГНС и одобрен с
Протокол.№31, ст.2 от 27.07.1965г. и
РМС №58/30.03.1966г., при условията на отдел “ПО” на МВР със съгласието на
Зам.председателя на ИК на СГНС, като е издаден
Позволителен билет №79/24.02.1967г. за строеж на обект “Парк хотел-Дом
за международни срещи” – високо тяло.
Установено е, че при направената проверка на проектната
документация в “Архив- Архитектурни проекти” на НАГ - СО гр.С. и в архива на п.х.
“М.”, експертизата е установила
наличието на следните планове: идейни архитектурни за сградата на
хотела, архитектурна ситуация и чертежи в работна фаза, свързани с
пространството около хотела, като: “Трасировъчен” план, “Вертикална
планировка”, външно “ВиК”(приложен по делото) и “Дендрологичен” план.
След
запознаване с плановете, изброени по-горе, вещото лице е установило , че
процесният паркинг е отразен в работните чертежи: “Трасировъчен” план
“Вертикална планировка”, външно “ВиК” и “Дендрологичен” план, със сегашните си
размери и местоположение.
В
представения по делото, във фаза “работна”, част “ВиК”, чертеж “Паркинг,фонтани
тревни площи”,експертизата е установила, че освен сградата на хотела, са
показани и останалите елементи на хотелския комплекс, като: фонтанът във
вътрешния двор на хотела, рампата, алеята и откритият паркинг пред централния
му вход, като всички тези обекти са части от проекта за цялостното оформяне на
хотелския комплекс
От
работните чертежи по различните части, а
именно: “Трасировъчен” план, “Вертикална планировка”, външно “ВиК” и
“Дендрологичен” план, се установява ,че
в тях са отразени алеята и рампата, които осигуряват достъпа на коли и пътници
до централния вход на хотела и паркинга, представляващ неразделна част от
хотелския комплекс, както и че
съществуващите понастоящем улица и паркинг са застроени съгласно
изброените планове.
Установено е, че първоначалният проект претърпява развитие и промяна, като
от три предвидени паркинга остава само този
пред хотела, но с увеличени размери и същото местоположение, каквито са в
настоящия момент ; както и че за паркинга на хотела са показани
местоположението и капацитета му от 76 броя коли, и проектираният за хотела
паркинг отговаря по тези показатели на съществуващия такъв срещу централния
вход на П.х. “М.”.
Вещото
лице, при изпълнение на задача 3.3. от СТЕ, е установило, че в периода
1972-1974год. са одържавени 14 имота, находящи се в бившия квартал 3 и кв.4 на ж.к. „С.“ по плана за 1962г. и
1964год.Седем от имотите са одържавени за нуждите на Главно управление по
туризма / находящи се в бившия квартал 4/
и седем - за Комитет за отдих и туризъм- Дом за международни срещи /
находящи се в бившия квартал 3/.Установява се от заключението на СТЕ, че
теренът на процесния паркинг е идентичен с част от пацелите, одържавени за КОТ,
а именно – парцели ХІІ-2, ХІ-3, Х-4, ІХ-10 и VІІІ-11 .
При
изследване промяната на регулацията на спорния терен в периода 1974-1989г.,
вещото лице установява следните релевантни обстоятелства :
Със
Заповед № 13/15.01.1974г. е одобрен
Регулационен план на гр. С., м. ”Изток -
изток”, като кв. 2 е отреден за “Комитет за отдих и туризъм – Дом за
международни срещи” и в него е предвидено изграждането на бъдещите П.х. “М.“ и
процесния паркинг (скица 2 – защрихованата част е процесният паркинг).
Със
Заповед № 329/11.06.1974г. е
одобрено частично изменение на регулационният план на гр. С. м. „Изток-изток“,
с което в кв.2 се урегулират три
парцела, като парцел 1 е отреден за КОТ „Дом за международни срещи“Частичното
изменение е работено върху актуализиран кадастрален план, в който вече е
нанесена сградата на хотела като съществуваща / скица3/
Със
Заповед № 90/01.04.1976г. е одобрен
Регулационен план на гр.С., м.”Изток-изток”, като този план е изработен върху
кадастрална основа, в която всички благоустройствени мероприятия за
построяването на хотелския комплекс, в парцела с отреждане за “П.х. “М.”, са
отразени като вече изградени и съществуващи: сградата на хотела с двете тела,
градината с фонтана във вътрешния двор на хотела, рампата пред централния му
вход, паркингът срещу него и алеята, осигуряваща транспортния достъп до тях
/т.ІІІ/2 СТЕ.В този регулационен план процесният паркинг е нанесен като вече осъщественото
мероприятие за изграждане на П.х. “М.” (скица 4).
В ЗРП, одобрен със Заповед №.
РД-50-09-114/13.04.1989г.,
процесният паркинг е отразен на същото място, където е показан и в РП от
1976г., с тротоара и зелените площи около него, като са дадени същите размери,
осигуряващи паркирането и осови точки на платното, съгласно нормите за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (скица5) /т.ІІ/6 СТЕ/. В заключението си т.ІV СТЕ вещото лице е констатирало че
:Съгласно действащите градоустройствениправила за идентификация, номериране и
обозначение на отреждане, в този план от 1989г. няма „ново отреждане за
паркинга“ - с друго предназначение .
Вещото
лице посочва, че разликата между регулационните планове от 1976г. и от 1989г. за кв.2 е, че алеята обслужваща
паркинга и рампата на хотела в първия план е ненаименувана, както и другите
около хотела улици от същия клас, а във втория – е обозначена като ул. ”М.”,
както е показана и наименувана още в арх. план – ситуация и в ЧИРП от 1974г.,
както и че осъщественото и показано по
предходния план озеленяване около паркинга, с плана от 1989г. е обозначено вече
и с надпис “за озеленяване” т.ІІІ/2 на
СТЕ (скица 5)
В
отговора си по т.2 от СТЕ вещото лице посочва, че съществуващият паркинг, част
от хотелския комплекс, е построен за нуждите на хотела, въз основа на одобрен и
съгласуван проект. В работните проекти, свързани с пространството около
сградата на хотела, по части: “Трасировъчен” план “Вертикална планировка”,
външно “ВиК” и “Дендрологичен” план“, проектираният за нуждите на хотела
паркинг е идентичен по площ, местоположение и граници със съществуващия пред
централния вход на П.х. “М.”.
Вещото
лице установява също така / т.6 от СТЕ/, че съществуващият паркинг „не е част
от уличното платно и е отделен от него с тротоар и зеленина“ , както и че не е
проектиран и построен така, че „да провежда движението“ и не може да се дефинира като елемент на уличната мрежа,
съставна част от „линейните инженерни мрежи на транспорта“. Прави извод /при
изслушване на заключението в с.з./, че паркинга не представлява обект на
транспортната техническа инфраструктура а е „елемент на
комуникационно-транспортната система“, съгласно чл. 2. (1) НАРЕДБА № 2 за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии.
Представено
е Разпореждане № 133/24.12.1992 г.
наМинистерскиясъветзапреобразуванена ДФ „П.-Х.М.” в ЕАД с държавно имущество, с което / т.5/ е разпоредено на СД да
възложи извършване на нова оценка на имуществото на преобразуваните дружества.
Представено
е Решение от 4.03.1993год. на СГС по ф.д. № 3428/1990год., от което се
установява факта на преобразуване на държавна фирма П.х. „М.“ в ЕАД с държавно
имущество, което поема активите и пасивите , както и другите права и задължения
на държавната фирма по баланса към 30.11.1992год.
Представен
е Протокол за оценка на дълготрайни
материални активи на П.– хотел „Москва“ от 03.02.1994г., изготвен от
лицензирания оценител “Р. 90”, в изпълнение на ПМС №179,от който се установява,
че част от предмета на оценката са парцел за строителство на П.х. “М.”, паркинг
и тревна площ, като прилежащият терен е с квадратура общо 11 680 кв.м.
Представена
е Заповед № 114 от 5.06.1995год. на Председателя на Комитета по туризъм при МС,
издадена на осн. чл. 221т.2 и чл.192 ТЗ и чл.10 ал.1 от Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №
77/25.01.1994г., с която е увеличен
капитала на „П.х.М.“ЕАД от 200129000лв., разпределен в 200 129бр. акции
няа 341 111 000лв., разпределен в 341 111акции.В заповедта е
посочено, че увеличението на капитала се извършва на осн. ПМС №
179/13.09.1991год. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия
и включването в капитала на правото на собственост върху земята.
Увеличението
на капитала е вписано с решение по ф.д. 3428/1990г. на СГС, представено по
делото.
Съгласно
Комбинираната скица и Удостоверението за идентичност с изх. № 68-00-794/
15.06.2011г., изготвени от ГИС С., сборът от площите на терените на ПИ без
планоснимачен номер (поз.а), отнасящ се към терени за обществени сгради и
центрове, попадащ в кв.2, в който е построен ПХМ – 8 342кв.м. и на ПИ без
планоснимачен номер (поз.б), попадащ в защрихованата част, в който имот е
процесният паркинг, с граници на север-ул.”К.Щ.” (ул.”М.”), от три страни
зелени площи и ПИ с пл.№275 на югозапад – 3 030кв.м., общо е 11 372 кв.м.
Налице е идентичност на терените на двата ПИ с
позиции а и б от Комбинираната скица на ГИС и оценената земя на ПХМ от “Р.-90”
по местоположение, граници и площ, като разликата в квадратурите от около
300кв.м. е в рамките на допустимата грешка при графичното измерване на площите
/т. V СТЕ/.
Назначената
по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвена и неоспорена от страните, установява следното:
От
извършения анализ въз основа на счетоводния архив на ПХМ, свързани с оценката
на имуществото при преобразуването на
дружеството, вещото лице е установило, че
преди извършването на оценката е установена фактическата наличност на
активите в натурално и стойностно изражение чрез инвентаризация, извършена по
реда на Закона за счетоводството, като резултатите от извършената
инвентаризация са осчетоводени преди оценката. Инвентаризационните описи са
използвани от оценителя за извършване на оценката.Оценката е извършена от
експертна фирма по д«говор с предприятието, като в оценката участва и
експерт-счетоводител. След изготвяне на оценката, експертите са изготвили
Протокол, в който е вписана определената от тях оценка на активите.активите са
оценени по продажната им цена, съгл. чл. 18, ал.4 от ЗСч към датата на
оценката, като са взети предвид физическото им състояние, степента на годност и
възможностите за тяхното използване.Продажната цена на земите не е по-ниска от
базисните цени, определени с Наредбата за базисните пазарни цени на недвежимите
имоти, приети с Постановление № 151 на МС от 1991г. Новата стойност на активите
след извършената оценка е отразена в капитала.Ръководството на ПХМ са приели
извършената от експертите съгласно договора работа, като са утвърдили
изготвения от тях Протокол от 03.02.1994 г.
Вещото
лице е установило , че на база на извършената инвентаризация по реда на Закона
за счетоводството и направената въз основа на нея оценка, отразена в Протокол
от 03.02.1994 г. за оценка на дълготрайните материални активи на „П.х.М.”,
описаната по т. 1 земя на дружеството е с площ 11 680 кв.м., включващи парцел
за строителство на ПХМ, паркинг и тревна площ, и е на стойност 140 160 хил.
лева, вкл. и терена на паркинга“/ зад.3 и зад.7/.
В
счетоводството на ПХМ, с мемориален ордер /МО/ № 900/37 от м. януари 1993 г. е
отразена операция за завеждане на земята като дълготраен актив в сметка 201
„Земи” на стойност 100 000 лева и включена в капитала на дружеството като
Основен капитал със същата сума.Съгласно Протокола за оценката на ДМА - „Земя”
от 03.02.1994 г. общата оценена площ е 23 680 кв.м. на обща стойност 141 360
хил. лева включваща:парцел за строителство на ПХМ, паркинг и тревни площи 11
680 кв.м. на стойност 140 160 хил. лева;земя с. Шкорпиловци 12 000 кв.м. на
стойност 1 200 хил. лева.
Съгласно
Оборотната ведомост на дружеството към 28.02.1994 г., на основание оценката на
ДМА, в сметка 201 „Земи” се водят на отчет земи на стойност 141 360 хил. лева.
Към
настоящия момент в счетоводството на ПХМ по сметка 201 „Земи” се води води общо
земя 11 680 кв.м., включваща: терен, върху който е построена сградата на хотела
с площ 8 833 кв.м. и терен на паркинг с площ от 2 847 кв.м.
Вещото
лице посочва в заключението си , че увеличението на капитала, извършено на осн.
Заповед № 114/05.06.1995 г“, в изпълнение на ПМС № 179/13.09.1991г. за оценка
на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала на
правото на собственост върху земята” /зад.8/ е със 140 982 000 лева, отговарящо
на 11 748,5 кв.м. по 12 000 лева/кв.м., съгласно оценката. В този размер на
оценената земя, е включен теренът на паркинга, съгласно описа на земята в т.1
от Протокола за оценка. В Заповед № 114/1995 г. на Председателя на Комитета по
туризъм не е включена оценената земя в с. Шкорпиловци, тъй като теренът е
определен за горски фонд и е отписан от баланса на дружеството.
Вещото
лице също така посочва , че съоръженията „Бариера” и „Будка за охрана”,
радположени върху терена на паркинга, счетоводно са заведени в ДФ „П.Хотел М.”
към 31.12.1992 г. с първоначални стойности на закупуване, както следва:с инв. №
417 „Кабина паркинг” на стойност 25 000 лева;с инв. № 418 „Бариера за КПП/хотел
на стойност 5 900 лева.
Към
настоящият момент по сметка 207 „Обзавеждане и трайни активи”, на аналитично
ниво под № 0027 и № 0028 продължават да се водят на отчет „Кабина паркинг” и
„Бариера за КПП/хотел” с нулеви стойности, поради пълното им амортизиране.
От
заключението на допълнителна ССчЕ , изготвена от в.л. Я.Д., се
установява, че на 10.10.2013 г. процесния паркинг счетоводно е заведен
задбалансово в сметка 9202 „Задбалансови активи” като „обект на пътно
транспортната инфраструктура, представляващ паркинг, между ул. „Н.” и ул. „К. Щ.”
на стойност 201 982,80 лева.”В счетоводството на община „И.” не са вписани
счетоводни разходи и отбелязвания за неговото изграждане, за извършени ремонти,
поддръжка, ограждане, осветяване, охрана, закупуване на будка, бариера.При
посещение на вещото лице в отдел „Общинска собственост” на район „И.”, на
експертизата е предоставен Акт № 2889/21.08.2012 г. за публична общинска
собственост с правно основание чл.2, ал.1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС
и чл. 44, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ, в който са описани обект на
пътно-транспортната инфраструктура, представляващ паркинг, от осово кръстовище
92 през осови точки 93, 94, 96, 95 до осова точка 93, с площ по графични линии
3 030 кв.м., находящ се между: улица „Н.”, ул. „К. Щ.”, урегулиран поземлен
имот, отреден за озеленяване от кв. 2а - План за регулация, одобрен с Решение №
105 по Протокол № 39/17.06.2002 г. СОС - трасе на метрополитен.Представена е и
данъчна оценка на имота към момента на утвърждаване на акта 201 982,80 лева,
съгласно Удостоверение № 72007000823/10.08.2012 г. на СО - Дирекция „ПАМДТ” И..
На експертизата е предоставена и извадка от План за регулация на м.
„Изток-Изток”, кв. 2а, улична регулация - паркинг от о.т.92, о.т.93, о.т. 94,
о.т. 96, о.т. 93, одобрен със Заповед № РД-50-09-114/89 г. на главен архитект
на С. и Решение № 105 по Протокол № 39/17.06.2002 г. на СОД, където площта на
защрихования терен /паркинг/ по графични данни е 3030 кв.м. Върху документа е
отразена Забележка: „Проектът за ПУП на м. „Изток - Изток”, одобрен с Решение №
241/16.04.09 г. по Протокол № 38 на СОС не е влязъл в сила, поради оспорването
му пред АССГ.”Въз основа на по-горе описаните два документа, е изготвена от
отдел УОСЖФ, РКТДсправка за заприходяване на имоти по баланса на ССГ- район И.,
на основание на която на 10.10.2013 г. в счетоводството на район И. е заведен задбалансово „обект на
пътно-транспортната инфраструктура, представляващ паркинг, между ул. „Н.” и ул.
„К. Щ.” с площ 3 030 кв.м. на стойност 201 982,80 лева.
Вещото
лице също така е установило, че средният размер на наема на подобен имот за периода
от 23.06.2006 г. до30.11.2013 г.
/след отчитане на особеностите и зависимостите от пазарните условия, както и
възможностите за отдаване на търг или чрез конкурс на подобен общински имот,
подробно описани в констативната част на настоящата експертиза/, би бил в
размер на 254 142,20 лева (2 847,00 лв. х 89 месеца = 253 383,00 + 759,20 лв.
за 8 дни).Експертизата също така установява, че към датата на изготвянето
и месечния наем за подобен имот е в
размер на 2391,48 лева /2 847 кв.м. х 0,84 лв./кв.м. - експертизата използва
последни данни от СО, които са към м. април 2013 г./Тъй като ищецът не е
посочил период за изчисление размера на законната лихва върху стойността на
наема, получен по т.1 от задачите, експертизата изчислява законната лихва върху
сумата от 254 142,20 лева /получена при отговора на задача 1, считано от
23.06.2006 г. до 30.11.2013 г./, за периода от01.12.2013 г. до 28.01.2014 г. /датата на написване на експертизата/ в размер
на 4 172,94 лева.
От
заключението на втора
допълнителнаССчЕ , изготвена от в.л. Я.Д., се установява, че в
счетоводството на Столична община И., на
осн. АОС № 2890/21.08.2012г., поземлен имот, без пл. № с площ от 2 250
кв.м., представляващ част от УПИ, отреден за озеленяване, кв.2а, м. Изток –
Изток, с данъчна оценка 149 987,30лв.
осчетоводен на 10.10.2013г., задбалансово като по сметка 9901 „земи,
гори и трайни насаждения“
Предвид така установената от събраните
доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат
следните правни изводи:
Въпросът
за собствеността на процесния имот е преюдициален по отношение на иска по чл.
59 от ЗЗД и е предмет на заведения от „П.-Х.М.“ АД инцидентен отрицателен
установителен иск.
Съдът
приема този иск за допустим по следните съображения: Правен интерес от
предявяването на отрицателен инцидентен установителен иск за собственост е
налице, когато отричането на собственическите права на ответника със сила на
присъдено нещо ще има преюдициално значение за решаване на съдебния спор.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. За ищеца е
налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установи
несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи
тежестта да докаже притежанието на правото. Ищецът има задължението да установи
наличието на своето засегнато от спора материално право, което се нуждае от
защита - да докаже фактите, от които то произтича. При отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на
ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то
е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск
за собственост е именно правопредпазващото действие на силата на присъдено
нещо. Съдът приема, че правото на иск на заявеното в исковата молба основание не
е преклудирано от направения от „П.-Х.М.“ АД по гр.д. № 1437/2009г. на ВКС, ІІ
ГО отказ от иска, предявен на друго основание.
Съдът
приема иска и за основателен по следните съображения:
Установен
е факта, че процесният паркинг е бил проектиран и построен за нуждите на
Парк-хотел „Москва“, върху терен, одържавен в периода 1972-74г. именно за
изграждане на хотелския комплекс. Установено
е, че първоначалният проект
претърпява развитие и промяна, като от три предвидени паркинга остава само този пред хотела, но с
увеличени размери и същото местоположение, каквито са в настоящия момент ;
както и че за паркинга на хотела са показани местоположението и капацитета му
от 76 броя коли, и проектираният за хотела паркинг отговаря по тези показатели
на съществуващия такъв срещу централния вход на П.х. “М.”. Със Заповед №
90/01.04.1976г. е одобрен Регулационен план на гр.С., м.”Изток-изток”, като
този план е изработен върху кадастрална основа, в която всички
благоустройствени мероприятия за построяването на хотелския комплекс, в парцела
с отреждане за “П.х. “М.”, са отразени като вече изградени и съществуващи:
сградата на хотела с двете тела, градината с фонтана във вътрешния двор на
хотела, рампата пред централния му вход, паркингът срещу него и алеята,
осигуряваща транспортния достъп до тях .
По
време на проектирането и изграждането на процесния паркинг към 1974г. действат
„Правилата и нормативите за планиране на населените места“ (обн., Дв, бр. 21 и
22 от 1970 г.).
В
чл.2 на приложение №2 за „Правила и нормативи за планиране и проектиране на
паркинги, паркинг-гаражи и гаражи за
моторни превозни средства в населените места“ са дадени легални дефиниции на
три различни вида паркинги: уличен паркинг, извънуличен паркинг и самостоятелен
паркинг, предназначен за задоволяване нуждите на самостоятелен обект.
В
чл.3 на приложение № 2 е посочено, че необходимият най-малък брой на местата за
паркиране и гариране при самостоятелни обекти се определя по нормативи,
съгласно Таблица, в която изрично фигурират като такива самостоятелни обекти
хотелите и ресторантите. В зависимост от броя на леглата и местата за сядане в
тях, се определя и задължително необходимия им брой на местата за паркиране.
Съгласно чл. 19 от Приложение № 2 при
проектиране и изграждане на обектите инвеститорът е длъжен да осигури
необходимите места за паркиране и гариране, съгласно тези правила и нормативи.
В проектите се посочват задължително и местата за паркиране и гариране.
В
т.ІІ/5 в.л. К. Д. е установила, че
в работния “Трасировъчен” план,
съгласуван на 24.02.1967г. и с Позволителен билет №79/24.02.1967г., за паркинга
към хотела са показани местоположението и капацитета му от 76 броя коли, като
проектираният за хотела паркинг отговаря по тези показатели на съществуващия
такъв срещу централния вход на П.х. “М.”.
Съгласно констатацията в т.VІ от СТЕ, че съществуващият паркинг „не е част от уличното
платно и е отделен от него с тротоар и зеленина“ и съгласно направеното
разграничение между трите различни по вид паркинги в чл.2 на приложение № 2,
следва да се направи извода, че процесният паркинг е „предназначен за
задоволяване нуждите на самостоятелен обект“ - П.х. „М.“ – Дом за международни
срещи, а не е „уличен паркинг“.
Съгласно чл. 23 на приложение №2: „Тези правила и нормативи се прилагат
задължително при изработване и одобряване на нови и при изменение на одобрени
идейно-застроителни и квартално-застроителни планове, както и при изработване и
одобряване на архитектурни проекти за съответните обекти.“
На 13.04.1989г., когато е издадена Заповедта
за одобряване на ЗРП от 1989г., все още действат същите тези „Правила и нормативи“ от 1970г. Те са в сила
до края на 1989г., а приетите след тях са им аналогични, каквито са и
действащите нормативи съдържащи се в
НАРЕДБА № 2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Следователно
„Правилата и нормативите“ от 1970г. са били задължителни и при влизането в сила
на ЗРП от 1989г. Изготвеният в съответствие с тях ЗРП от 1976г. е бил вече
приложен.
Ето
защо съдът приема за изключена
възможността при действието на едни и същи задължителни „правила и нормативи“,
теренът на построеният вече съобразно тях паркинг за нуждите на хотела, да бъде
„преотреден“ за други нужди. Този извод се потвърждава и от СТЕ по т.ІV, където
в.л. Д. констатира, че съгласно
действащите градоустройствени правила за идентификация, номериране и
обозначение на отреждане, в този план от 1989г. няма „ново отреждане за
паркинга“ - с друго предназначение. В ЗРП, одобрен със Заповед №.
РД-50-09-114/13.04.1989г., процесният паркинг е отразен на същото място, където
е и сега, с тротоара и зелените площи около него, като са дадени същите
размери, осигуряващи паркирането и осови точки на платното, съгласно нормите за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (скица5) /т.ІІ/6 СТЕ/.
По
изложените съображения съдът намира че със ЗРП от 1989г. не е извършено изменение на предходния план от
1976г., както и че процесния терен не е променил предназначението си на
самостоятелен паркинг, проектиран и
построен за задоволяване нуждите на
самостоятелен обект - „Парк х.М.” по см.
на чл.2 на Приложение №2 за „Правила и нормативи за планиране и проектиране на
паркинги, паркинг-гаражи и гаражи за
моторни превозни средства в населените места“ .
Ищецът - Столична община се легитимира като
собственик на процесния паркинг с описания в исковата молба и представен като
доказателство по делото АОС от 1999год., отменен впоследствие от Областният
управител, чиято заповед е потвърдена с влязло в сила решение на ВАС.В акта
като бивши собственици на имота са посочени лица, различни от лицата, чиито
имоти са одържавени за КОТ през 1972-1974г. и чиито имоти са обособили терена на съществуващият
паркинг.В АОС е посочен съставен АДС, какъвто не е посочено от в.л. да е
съставян след извършеното одържавяване на имотите , находящи се в бившите
квартали 3 и 4 на ж.к. „С.“.
В
хода на производството по настоящото дело е съставен нов акт за публична
общинска собственост, от който ищеца черпи правата си на собственик.АОС № 2889
от 21.08.2012г. Паркинга е актуван като „обект на пътно-транспортната
инфраструктура“.АОС е оспорен от ответника с твърдения за нарушения на реда за
съставянето му /вписването/ и на задължителната му форма.
В
оспореният акт като придобивни основания са посочени разпоредбите на чл.2. (1) т.1 и Чл.3. (2)
т.1. от ЗОС - публична общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закон и чл. 44, ал.1 от НАРЕДБА
№ 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.В акта липсват съществени за валидността на
формата му изискуеми реквизити – не са отбелязани никакви данни за съставени
преди него други актове за държавна или общинска собственост за процесния терен
и паркинг. В оспорения АОС правните основания са само бланкетно посочени.
От
доказателствата по делото се установява, че след одържавяването на парцели
ХІІ-2, ХІ-3, Х-4, ІХ-10 и VІІІ-11 , находящи се в кв. 3 на ж.к. С. /
които попадат в парцел1 кв.1 м.“Изток-изток“ / е съставен само един акт за
държавна собственост №1328, за който липсват данни да е отписван при спазване
процедурата по чл. 78 ал.1 от ЗДС и чл.152-158 от ППЗДС, според който
общините могат да се снабдят с акт за собственост,
ако такъв не е бил издаван, едва след като е издадена заповед за отписване и е
изцяло изяснен въпроса за статута и размерите на съответния имот.На следващо
място, по делото се установи, че процесният паркинг е част от терена,
предназначен да обслужва П.х. „М.“ и включен в капитала на ЕАД „П.х.М.“ след
преобразуване на държавната фирма, като на 16.07.2004год. нот.акт № 61 том1
рег.№ 4138, дело 53 по описа на нотариус
Светлана Златарова, с който ответникът се лигитимира като собственик.
В
оспорения АОС като основание за актуване е вписана разпоредбата на чл. 44, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 28.04.2005 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. От посочения текст следва, че е актуван „поземлен имот
– улица“. Съгласно чл. 56, ал.2 от ЗОС обаче, улиците не се актуват.Съдът
намира за несъстоятелна и тезата, че ЗРП от 1989г. прокарва нова улица, при
което паркингът бил „изключен“ от квартала, първоначално отреден за хотела. В
т.ІІІ/2 на СТЕ е посочено че разликата
между регулационните планове от 1976г. и този от 1989г.за кв.2 е, че алеята
обслужваща паркинга и рампата на хотела в първия план е ненаименувана, както и
другите около хотела улици от същия клас, а във втория – е обозначена като ул.
”М.”, както е показана и наименувана още в арх. план – ситуация и в ЧИРП от
1974г. – т.е. улица „М.“ не е нова –
съществувала е още при проектирането през 60-те години, отразена е и в плана от
1974г. и в този от 1976г., като е
отделяла парцела на хотела от паркинга, защото е предназначена да обслужва и
двата имота. Съгласно тогава действащия чл.12 от Приложение №2 „Паркингът,
паркинг-гаражите и гаражите могат да бъдат отдалечени (при пешеходно
придвижване на лицата, които ги ползуват), както следва: от обекта (работното място
или мястото за посещение) - най-много на
300 м“. Следователно няма изискване паркингът да е в същия имот, нито
дори в същия квартал, в който е обекта, за нуждите на който е предназначен.
Така че, няма никакво значение дали е в кв.2 или в обозначения през 2002г.
кв.2а. и сега съгласно чл. 17. (1) НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони: „В жилищните територии отделни поземлени
имоти се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, както
следва: по т.5 - надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили“.
Това означава, че именно съобразно закона паркингите следва да се урегулират в
отделни поземлени имоти, предназначени за „нежилищни обслужващи обекти“, т.е.
по принцип не се „включват“ в поземлените имоти, отредени за обектите, които
обслужват.
В
т.31 от § 5 на ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на "техническата
инфраструктура" като система от сгради, съоръжения и линейни инженерни
мрежи на транспорта. В чл. 64. (1) от ЗУТ, като „елементи на техническата
инфраструктура“, в т.1 са посочени: „транспортната техническа инфраструктура и
съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.)“.
Паркингите не са дефинирани в текста като „съоръжения на транспортната
техническа инфраструктура“. Съгласно чл. 70. (1) ЗУТ проводите на техническата
инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с
движението на превозни средства и пешеходци, се проектират и изграждат като
улични мрежи и съоръжения. Съгласно чл.55 на Наредба 7 на МРРБ, паркингът се
характеризира с площ, а линейните обекти като пътища, електропроводи,
водопроводи, ж.п. линии и др. се характеризират с дължината си. В заключението
си по т.VІ в.л.К.Дилковапосочва, че процесният паркинг не е проектиран и
построен така, че „да провежда движението“ и не може да се дефинира като елемент на уличната мрежа,
съставна част от „линейните инженерни мрежи на транспорта“. Съдът приема, че
след като в ЗУТ паркингите не са включени в дефиницията на „мрежите и
съоръженията на транспортната техническа инфраструктура“, те не могат да бъдат
включени и в хипотезата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, относно „мрежите и
съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи в частта им,
обслужваща територията на съответната община, които не са включени в
имуществото на търговски дружества.“
По
същата причина не могат да бъдат включени в аналогичната хипотеза и на § 7 (1)
от 3МСМА, в която изрично са определени държавните имоти, които преминават в
собственост на общините с влизане в сила на този закон. В т.7 на ал.1 § 7 от
ЗМСМА също са посочени „мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната
община“. Законът, който реално би могъл да трансформира държавната собственост
в общинска в момент, който да предхожда включването на процесния имот в
капитала на П.х. „М.“ АД е § 7. (1) от 3МСМА от 1991г. но само при условие, че
този имот по дефиницията на закона е бил включен в хипотезата, визираща
„мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната
система, която обслужва само територията на съответната община“, каквато
хипотеза в процесния случай не е налице.
Паркингите
са предвидени в други хипотези на закона - в чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС и в § 7.
(1) т.4 от 3МСМА. Не всички паркинги обаче, а само „обществените паркинги“,
предназначени за обществено ползване, без тези
„предназначени за задоволяване нуждите на самостоятелен обект“, какъвто
е процесният. Съгласно текста на § 7. (1) т.4 от 3МСМА: “С влизане в сила на
този закон преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване“. Напълно идентична е хипотезата на посочения от ищеца в
исковата молба чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС.
Съгласно
§ 10 от ПЗР на ЗОС с влизането на закона
в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни
средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и
средства на населението. В счетоводството на ищеца за паркинга „не са вписани
счетоводни разходи и отбелязвания за неговото изграждане, за извършени ремонти,
поддръжка, ограждане, осветяване, охрана, закупуване на будка, бариера и т.н.“,
констатира при извършената проверка
вещото лице /по зад. 1 от доп. ССЕ/.
Тази констатация доказва обстоятелството, че процесният паркинг не е изграден с
общински или предоставени на общината средства и следователно не попада в
хипотезата на § 10 от ПЗР на ЗОС.
При извършената проверка в
счетоводството на ищеца в. л. Я. Д. е установила, че процесният терен, върху
който е построен паркингът, не е заведен по съответната за него задбалансова
сметка - 9901 „за земя“, а паркингът е
осчетоводен на 10.10.2013г., задбалансово като „обект“ на стойност 201
982.80лв. /зад. 2 от доп. ССЕ/. „Данъчната оценка на земята на паркинга, 2 847
кв.м., е в размер на 512 460.00лв.“ /зад. 2 от втората доп. ССЕ/. Съгласно чл.
13. (1) от Закона за счетоводството
активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и
записват при тяхното придобиване или възникване. Следователно Столична община
би могла да претендира собственост, възникнала евентуално едва на 10.10.2013г.,
но не и преди това, поради липса на каквито и да са счетоводни данни относно
паркинга в счетоводството й.
В
исковата си молба ищецът по ИУИ се позовава на разпоредбата на чл.2 (4)
/ред.96г./ от ЗОС, съгласно която не са общинска собственост по смисъла на този
закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била
единствен притежател на вложеното в тях имущество. И действително придобиването
на собствеността от общината по силата на чл.2 от ЗОС настъпва само при липса
на предвидените в хипотезата на ал.4 юридически факти. В конкретния случай се установява именно
предвидения в тази хипотеза факт – внасянето на процесния имот в капитала на
търговско дружество. Това е станало по силата на Заповед № 114/05.06.1995 г. на
Председателя на Комитета по туризъм за увеличаване на капитала чрез внасянето в
него на правото на собственост върху земята, установена и оценена по реда на
ПМС № 179 и приетата с него Наредба.“ /зад.3 ССЕ/. С Решение № 8/22.02.1996 г. на СГС, ФО по
ф.д. № 3428/1990г. е вписано в регистъра увеличението на капитала на „П.Хотел М.”.
Съгласно
приетото заключение на счетоводната експертиза, при извършената проверка относно
апортирането на процесния терен в капитала на Парк-хотел „Москва“,е установено
че е спазена е задължителната процедура за оценяването, регламентирана със
179-то ПМС/ 1991 г. и приетата с него Наредба. В изпълнение на т. 5 от
Разпореждане № 133/24.12.1992 г. на Министерския съвет за преобразуване на ДФ „П.-Х.М.”
в ЕАД с държавно имущество, Съветът на директорите е възложил на оторизираната
експертна фирма СД „Р. 90”, извършването на оценката на имуществото на
дружеството. На база на извършената инвентаризация по реда на Закона за
счетоводството и направената въз основа на нея оценка, отразена в Протокол от
03.02.1994 г. за оценка на дълготрайните материални активи на „П.х.М.”, описаната
по т. 1 земя на дружеството е с площ 11 680 кв.м., включващи парцел за
строителство на ПХМ, паркинг и тревна площ, и е на стойност 140 160 хил. лева,
вкл. и терена на паркинга“/ зад.3 и зад.7/. С цената на описаната в Протокола
земя е увеличена стойността на капитала по силата на Заповед № 114/05.06.1995
г“, в която изрично е упоменато, че това увеличение е „в резултат на изпълнение
на ПМС № 179/13.09.1991г. за оценка на имуществото на държавни и общински
предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята”
/зад.8/. Увеличението на капитала е със 140 982 000 лева, отговарящо на 11
748,5 кв.м. по 12 000 лева/кв.м., съгласно оценката. В този размер на оценената
земя, е включен теренът на паркинга, съгласно описа на земята в т.1 от
Протокола за оценка.
Апортът
е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае
за начално или за последващо учредяването на дадено капиталово дружество
внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. Апортът на земята в
капитала на ПХМ ЕАД напълно валидно е извършен на основание заповед на
принципала, обективираща волеизявлението му за разпореждане с държавната
собственост в изпълнение на ПМС № 179/ 1991г. Относно необходимостта от
надлежно конкретизиране на апортирания имот в Заповедта, настоящият състав
изцяло споделя аргументите на съда, изложени в Решение № 177 от 24.02.2011г. на
ВКС по т. д. № 958/ 2009 г., I т.о., ТК. Сезиран с аналогичен случай, ВКС
застъпва становището, че в общата хипотеза нормите, които уреждат самото
извършване на апорта /вкл. и с предмет недвижим имот/ са императивни и тяхното
нарушаване води до недействителност на разпореждането. Внасянето на недвижима
вещ в капитала на дружество изисква тя да е надлежно конкретизирана, но
действалото до 16.Х.2000г. правило на чл. 172, т. 5 (отм.) ТЗ е свеждало това
изискване единствено до посочване на "вида и стойността на непаричните
вноски".С оглед гореизложеното съдът намери, че предхождащата оценяването
на дълготрайните финансови активи по счетоводна стойност инвентаризация на
същите "в натурално изражение", извършвана във форма на
инвентаризационен опис, съответства на изискуемото в общия случай "пълно
описание на непаричната вноска". Относно идентификацията на апортирания
терен, от значение е и констатацията на съдебно-техническата експертиза по
делото. Съгласно Комбинираната скица и Удостоверението за идентичност с изх. №
68-00-794/ 15.06.2011г., изготвени от ГИС С., сборът от площите на терените: на
ПИ без планоснимачен номер (поз.а), отнасящ се към терени за обществени сгради
и центрове, попадащ в кв.2, в който е построен ПХМ – 8 342кв.м. и на ПИ без
планоснимачен номер (поз.б), попадащ в защрихованата част, в който имот е
процесният паркинг, с граници на север-ул.”К.Щ.” (ул.”М.”), от три страни
зелени площи и ПИ с пл.№275 на югозапад – 3 030кв.м., общо е 11 372 кв.м.
Налична е идентичност на терените на двата ПИ с позиции а и б от Комбинираната
скица на ГИС и оценената земя на ПХМ от “Р.-90” по местоположение, граници и
площ, като разликата в квадратурите от около 300кв.м. е в рамките на
допустимата грешка при графичното измерване на площите /т. V СТЕ/. В Заповед
№114/1995 г. е посочен както вида на
апортната вноска – „земя“, така и
стойността й – 140 982 000 лв., идентична на размера на направеното увеличение
на капитала. /зад.9/.
Съдът
счита, че Столична община неоснователно се позовава на постановените решения по
гр.д. № 6937/2000г. на СРС и по гр.д. № 2462/2002г., тъй като и двете решения
са обезсилени, с влязло в сила Определение №2 от 05.01.2010г. по гр.д. №
1437/2009г. на ВКС, ІІ ГО, а обезсилените решения нямат сила на присъдено нещо
и не са годно доказателствено средство. Освен това, предявеният по тях иск е на
различно правно основание.
Искът
с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде решен с оглед на приетото за
установено по инцидентния отрицателен
иск обстоятелство, че процесният имот е внесен като апортна вноска в капитала
на ответното дружество, поради което не е собственост на ищеца - Столична
община. Претенцията, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, а последният обеднял, тъй като пропуснал възможността да ползва паркинга
през посочения в исковата молба период, или да го отдаде под наем по
предвидения в закона ред, е неоснователна и недоказана по размер. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следваше да установи с предвидените
в закона доказателствени средства, че ответникът се е обогатил за негова сметка,
като в същото време самият той е обеднял, както и размера на това обогатяване,
респективно- обедняване. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. По този въпрос съдебната
практика не е противоречива. /Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС/. По-малката величина между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника е материалното основание на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Когато се касае за
обстоятелство, на което същият е основан, а не за обстоятелство, на което е
основано едно ответно възражение, то доказателствената тежест е за ищеца.
Доказването на иска чрез положителния факт, от който произтича правото,
предпоставя установяването и на двете величини обогатяване и обедняване, като
доказателствената тежест в случая е за ищцовата страна. Заявеното с иска следва
да е установено като по-малката стойност между обедняването - до размера на
извършените разходи, в съпоставка с приходите от добива, като конкретна или
осреднена с помощта на вещо лице величина на обогатяването за ответника. Не се
предполага, че добивът е по-високата величина от двете, съгласно Решение № 611
от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., III г. о. ГК. В настоящето
производство ищецът не успя да докаже твърдението си в исковата молба, че за
ползването на паркинга, хотелът е събирал от клиентите си такса, нито в какъв
размер е била тази такса в периода от 2003г. до предявяване на иска. Не бяха
ангажирани доказателства относно общия размер на сумата, с която се е обогатил
евентуално ответника, ако действително е събирал такси през целия претендиран
период. Ищецът не доказа също и обстоятелството, че е „обеднял“ за сметка на
ответника.
В
заключение на гореизложеното, съдът приема за установено, че в конкретния
случай е налице хипотезата на чл.2 (2) ЗОС / чл.2 (4) ЗОС ред.96г./, съгласно
която не са общинска собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на
търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на
вложеното в тях имущество. Придобиването на собствеността от общината по силата
на чл.2 от ЗОС би могло да настъпи само при липсата на предвидените в хипотезата
на ал.2 /ал.4 в ред.96г., за релевантния
период за формиране на общинската собственост/ юридически факти. Доказаното
наличие на такъв факт – внасянето на процесния имот като непарична апортна
вноска в капитала на ответното дружество през 1995г. със Заповед №114/1995 г.,
обуславя основателността на предявения от „П.-Х.М.“ АД отрицателен ИУИ.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният инцидентен отрицателен иск
е основателен и доказан.Този извод на съда предпоставя и изхода по предявеният
от Столична община иск по чл.59 от ЗЗД, който следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, вкл. и претенцията по акцесорният иск с правно осн. чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Съдът
намери, че на ответника следва да се
присъдят изцяло направените и претендирани разноски, съобразно изхода по
главния и инцидентния установителен иск в размер 20664.60 лв. от които държавна такса – 5 124.60 лв., възнаграждение
за вещи лица – 3600.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 11 940.00 лв.
Водим
от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
осн. чл.118 от ГПК /отм./ по инцидентен установителен иск, предявен от „П.-Х.М.“ АД, гр.С.,ЕИК ******** ; със
седалище и адрес на управление гр. С. , ул „Н.“ № 25 район И., че Столична
община район И. не е собственик
на терен с площ по графични данни 3000 кв.м,находящ се в гр. С.
на ул. „Н. №25 -паркинг ,
представляващ ПИ без планосвимачен номер, в кв.2а, м.“Изток-изток“ Іч. по плана
на гр.С., при граници: ул.“К.Щ.“, от три страни озеленяване и им.пл.№275,,при
съседи на целият имот от изток –улН.М.;от
запад - ул. „Н.“ ; от север –ул“ К.Щ.“ и от юг –бул.“Д. Ц.“ и на
изградените върху него обслужващи съоражения
бариера и будка за охрана .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Столична община – район „И.“
срещу „П.-Х.М.“ АД, гр.С., ЕИК ******** ; със седалище и адрес на управление
гр. С. , ул „Н.“ № 25 район И.,
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на
52 000лв. за неоснователното ползване на процесния паркинг и терена, върху
който той е построен, за периода от 01.01.2003г. до завеждане на исковата
молба, като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Столична община
– район „И.“ срещу „П.-Х.М.“ АД, гр.С., ЕИК ******** ; със седалище и адрес
на управление гр. С. , ул „Н.“ № 25 район И., иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Столична община район И. ,гр. С. ,кв Изток ,ул.“А.Д.“
да заплати на ответника
Парк х.М. АД ; ЕИК ******** ; със седалище и адрес на управление
гр. С. , ул „Н.“ № 25 район И. направените разноски по делото в размер 20 664.60 лв., от които държавна такса – 5 124.60 лв., възнаграждение
за вещи лица – 3 600.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 11 940.00
лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок пред САС.