№ 3418
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110200941 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Е. Н., ЕГН: **********, чрез адв. А. С. от САК, против
Наказателно постановление № 24-4332-029572/05.12.2024г., издадено от Началник сектор
СДВР, ОПП СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховането КЗ) за
нарушение на чл. 638, ал. 5 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800,00 (осемстотин) лева.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Навежда се, че е било ограничено правото на защита на въззивния жалбоподател,
тъй като при съставяне на акта за установяване на нарушението, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление, и при издаване на последното, не е била
изяснена фактическата обстановка. Излагат се доводи, че е налице липса на материална
компетентност както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган.
Поддържа се, че не са ясни датата и мястото на извършване на нарушението. Заявява, че
няма произнасяне на административнонаказващия орган за отегчаващите и смекчаващите
обстоятелствата при определяне на вида и размера на наказанието, както и че в конкретния
случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че липсват
задължителните реквизити на чл. 57 от ЗАНН, а именно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и доказателствата, които го потвърждават,
както и че е посочена различна правна разпоредба, която е била нарушена, което е
накърнило правото на защита на нарушителя. Поддържа се още, че описанието на
нарушението в АУАН и НП е също съществено. Моли атакуваното наказателно
1
постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован,
не се явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. С. от САК, който пледира
за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба, както и
депозира писмени бележки, в които излага подробно доводи за неоснователност на
претендираната жалба. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган – Началник сектор СДВР, ОПП СДВР, редовно уведомен, не се явява,
а се представлява от юрисконсулт С.М., с пълномощно по делото. В съдебните прения юрк.
Михайлова пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са допуснати визираните от защитника
съдопроизводствени нарушения. Пледира и че по делото са останали недоказани
твърденията на жалбоподателя за наличието на валидна полица за гражданска отговорност.
Представя писмени бележки по делото, в които излага подробни съображения за
неоснователността на депозираната въззивна жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е процесуално
допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице, срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.11.2024г. около 02:12 часа жалбоподателят Д. Е. Н. управлявал товарен автомобил
марка "Ивеко", модел "Магирус" с рег. № ..., собственост на "Лоди-75" ЕООД с ЕИК
*********, на територията на град София, по улица "Околовръстен път" с посока на
движение от ул. "Александър Пушкин" към булевард "България".
Към 01.11.2024г. по отношение на товарен автомобил марка "Ивеко", модел "Магирус" с
рег. № ..., имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен със ЗК "Лев Инс" АД със срок на
застрахователното покритие от 09:35 часа на 01.11.2024г. до 23:59 часа на 31.10.2025г.
Движейки се по улица "Околовръстен път" с посока на движение от ул. "Александър
Пушкин" към булевард "България", след кръстовището с бул. “Братя Бъкстон” управлявания
от жалбоподателя товарен автомобил бил спрян за извършване на проверка от служители на
ОПП – СДВР – свидетелите Н. и Б. М. М..
Служителите на ОПП – СДВР пристъпили към извършване на проверка на жалбоподателя
2
и на автомобила. Въззивният жалбоподател не представил на контролните органи документ
за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
моторното превозно средство, което управлявал. Служителите на ОПП – СДВР пристъпили
към извършване на проверка за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите чрез автоматизираната информационна система "Пътна
полиция", като установили, че нямало сключена застраховка за "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за товарния автомобил- влекач.
На същата дата – 01.11.2024г. в присъствието на свидетеля Б. М. и на жалбоподателя Н.,
Николай Николов, съставил АУАН серия GA № 1386995/01.11.2024г., с който повдигнал
против въззивния жалбоподател административнонаказателно обвинение за извършено
нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ – затова, че управлява МПС, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. АУАН бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по
акта и от жалбоподателя Н., на когото бил предявен за запознаване.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
квалифицирайки го съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 5 КЗ, Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което
наложил на Н. глоба в размер на 800 /четиристотин/ лв. като било отбелязано, че НП се
издава на основание НП № 23-4332-016084/11.08.2023г., връчено на 25.09.2023г., влязло в
сила на 03.07.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни -
показанията на свидетелите Н. и Б. М. М., и писмени - застрахователна полица "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил; справка картон на водача;
справка за регистрацията на товарния автомобил; заповед №513з-9742/13.09.2024.; заповед
№ 8121к-12547/12.09.2024г., както и всички други писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Николов и М. по отношение мястото и
начина на извършване на проверката, които прецени като последователни, непротиворечиви
и съответни на писмените доказателства.
Материалната компетентност на свид. Николов по съставяне на АУАН и компетентността
на административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на заповед
№513з-9742/13.09.2024. и заповед № 8121к-12547/12.09.2024г.
Съдът цени и писмените доказателства, от които се установяват компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. От писмените доказателства - застрахователна полица
№ BG/22/124003482025/01.11.2024г., международна карта за автомобилна застраховка по
отношение на товарен автомобил марка "Ивеко", модел "Магирус" с рег. № ..., собственост
на "Лоди-75" ЕООД с ЕИК ********* и на сайта на "Гаранционен фонд" АД, се установява
3
по категоричен начин, че към процесната дата и час – 01.11.2024 г. около 02.12 часа по
отношение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Като съпостави писмените доказателства с гласните доказателствени
средства – показанията на свидетеля Николов, съдът прие за установено, че при извършената
на 01.11.2024 г. проверка жалбоподателят не е носил и не е представил на контролните
органи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за моторното превозно средство, което е управлявал, както и че
служителите в ОПП – СДВР не са успели да извършват правилно проверка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" в АИС "Пътна полиция". Това е така, тъй като дори
свидетелят М. заявява, че си спомня, че по отношение на самия автомобил е имало сключена
такава задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
процесния автомобил.
В конкретния случай младши автоконтрольор Николов е съставил акт за установяване на
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, а от писмените доказателства се
установява, че по отношение на автомобила е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което се налага изводът, че актуална справка в
АИС ОПП не е била извършена вероятно поради близкия час на сключване на застраховката
ГО - в 09.35 часа и часа на осъществяване на проверката - около 02.12 часа на същия ден
01.11.2024г.,а същевременно жалбоподателят не е разполагал у себе си и не е представил
документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, видно от писмените
доказателства по делото. Съгласно чл. 647, ал. 1 КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. От
приобщените по делото писмени доказателства - заповед №513з-9742/13.09.2024.; заповед
№ 8121к-12547/12.09.2024г. се установява, че актосъставителят и АНО имат необходимата
материална комптентност да издават АУАН, респективно НП, поради което възраженията за
липсата на такава от жалбоподателя са напълно неоснователни.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетеля М., който е очевидец на нарушението,
както и в присъствието на жалбоподателя. Актът за установяване на нарушението е
подписан от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото АУАН е предявен за
запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.
С обжалваното наказателно постановление, отговорността на жалбоподателя Н. е
ангажирана за допуснато нарушение на чл. 638, ал. 5 от КЗ, като същевременно в него е
4
посочено и че нарушението е въз основа на нарушена разпоредба на чл. 638, ал.3 от КЗ и на
чл. 638, ал.5 от КЗ. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ гласи следното “лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, докато разпоредбата на чл.
638, ал. 5 от КЗ посочва, че при повторно нарушение наказанието по ал. 3 на същата
разпоредба е 800 лв. Отделно от това в наказателното постановление
административнонаказващият орган за първи път е посочил, че процесното наказателно
постановление се издава на основание НП № 23-4332-016084/11.08.2023г., връчено на
25.09.2023г., влязло в сила на 03.07.2024г., което обстоятелство отново за първи път е
посочено в наказателното постановление.
По съвсем различен начин обаче е описано нарушението както словом, така и цифром в
издадения АУАН, а именно посочена е правна квалификация - чл. 638, ал. 3 от КЗ и описание
на нарушението - при извършена проверка се установи, че горепосоченото МПС, собственот
на фирма Лоди - 75 ЕООД няма действаща застраховка Гражданска отговорност към датата
и часа на проверката.
При това положение липсва съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в обжалваните НП и АУАН. Освен това, липсва единство между
квалификациите на нарушението в АУАН и НП, както и с НП е повдигнато на
жалбоподателя словесно обвинение, каквото изобщо не му е повдигано с акта. По този начин
в НП е допуснато смесване на фактическите състави на чл. 638, ал. 5 от КЗ и чл. 638, ал. 3 от
КЗ, което е довело до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за какво
точно нарушение е санкционирано.
С оглед на това, съдът намира, че наличното разминаване в обжалваното НП между факти
и нарушена правна норма, представлява нарушение на процесуалните правила довело до
неяснота в рамките на административното обвинение и представлява основание за отмяна
на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен. Липсата на яснота относно
параметрите на обвинението от своя страна прави невъзможно извършването на съдебен
контрол за правилното приложение на материалния закон, поради което не следва да се
обсъжда правният спор между страните по същество.
Предвид извода за допуснати в административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, съдът намери, че жалбата е основателна и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, но независимо от това
съдът ще посочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и от материална
гледна точка.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 638, ал. 5 КЗ предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лице, което не е собственик и управлява
5
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, както и лицето повторно да управлява МПС във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност. От писмените доказателства - застрахователна полица №
BG/22/124003482025/01.11.2024г., международна карта за автомобилна застраховка по
отношение на товарен автомобил марка "Ивеко", модел "Магирус" с рег. № ..., собственост
на "Лоди-75" ЕООД с ЕИК ********* и на служебно извършена справка за валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на сайта на "Гаранционен фонд"
АД по отношение на процесния автомобил, се установява по категоричен начин, че към
процесната дата – 01.11.2024 г. по отношение на управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен със ЗК "Лев Инс" АД. Предвид горното се
установи по несъмнен и категоричен начин, че въззивният жалбоподател не е осъществил
нарушението по чл. 638, ал. 5 КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, което е следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Установи се, че при извършената му проверка жалбоподателят не е носил и не е
представил на служителите на ОПП – СДВР документ, удостоверяващ сключената
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното
превозно средство, което е управлявал, с което е нарушил задължението си по чл. 100, ал. 1,
т. 3 ЗДвП. Съдът обаче не разполага с правомощието да измени обжалваното наказателно
постановление и да ангажира административнонаказателната отговорност на въззивника за
нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП, веднъж поради допуснатото в
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила и втори път – тъй като подобно изменение се свързва със съществено изменение на
обстоятелствата на вмененото на въззивника нарушение.
Предвид всичко горепосочено се явява нецелесъобразно да се обсъждат и другите
възражения на жалбоподателя.
По горните съображения съдът намери, че въззивната жалба е основателна и обжалваното
наказателно постановление следва се отмени.
При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател, който
претендира и доказва извършването на такива в размер на 550, 00 лева - договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л.
9 от материалите по делото. Не е основателно наведеното от процесуалния представител на
наказващия орган възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско
възнаграждение. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния
размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането за
намаляването му поради прекомерност не е основателно.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-029572/05.12.2024г., издадено от
Началник сектор СДВР, ОПП СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 638, ал. 5 КЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800,00 (осемстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК СДВР ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Е. Н., ЕГН: **********, сумата от 550,00 /петстотин и петдесет/ лева – разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7