№ 4339
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110125613 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. В. срещу С... „С...“ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8106 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за
недопускането му на работа за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.05.2024 г., до окончателното
заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че до 27.12.2004 г. е бил в трудово правоотношение по договор за
неопределено време със СУ на длъжност „научен сътрудник I степен“ във Философския
факултет - Лаборатория за политически мениджмънт. Твърди, че със ЗАПОВЕД № РД-22-
4159/23.12.2004 г. на Ректора е бил уволнен на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ –
„закриване на част от предприятието“, считано от 27.12.2004 г. Твърди се, че това уволнение
е било отменено като незаконно като ищецът е възстановен на предишната си работа с
влязло в сила Решение на СРС, 65 с-в по гр.д. № 1005/2005 г. Въпреки това вместо да бъде
изпълнено решението на съда, с нова заповед № РД 22-342/14.02.2006г. на Ректора,
трудовото правоотношение с ищеца, било прекратено отново на основание чл. 325, т. 2 от
КТ- неявяване за заемане на длъжността, считано от 15.11.2005 г., което уволнение отново по
съдебен ред с Решение от 17.08.2006 г. по гр.д. № 5060/2006 г. на СРС, 63-и състав, в сила от
30.12.2008г., било отменено като незаконно и ищецът бил възстановен на предишната
работа. След тази отмяна ищецът на 22.01.2009 г. бил уведомен от СРС на основание чл.
345, ал. 1 от КТ за възстановяването му на работа, като на 26.01.2009 г. се е явил с искане да
му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения по длъжността, на
която е възстановен, но отново му било отказано. Последвали са уведомяване на ищеца с
писмо от 09.07.2009 г., че може да се яви на работа, считано от 13.07.2009 г. на длъжността
“научен сътрудник първа степен” при Философски факултет /Филиална библиотека/ на СУ,
което обаче не било изпълнение на решението на съда, а предложение за изменение на
трудовата му функция. На това ищецът твърди, че е отказал, с оглед неговата специализация
и образование, както и с оглед постановеното съдебно решение, на който не е постъпил
отговор. При тези данни и като се излага, че въпреки решението на съда и явяването му на
работа съгласно чл. 345, ал.1 КТ, работодателят му не го допуска да изпълнява работата, на
1
която е възстановен, моли съда да осъди ответника, на основание чл. 225, ал. 3 от КТ, да му
заплати обезщетение в размер на 8106 лв. поради недопускане до работа при отмяна на
незаконосъобразно решение за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024 г. или за осем месеца
по 780 лв. и два месеца по 933 лв. – обезщетение в размер на минималната работна заплата
за страната. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С... „С...“ депозира отговор на исковата молба, с
която признава изцяло по основание и размер претенцията по исковата молба. Във връзка с
присъждането на разноски посочва, че новото ръководство на С... „С...“ от ноември 2023 г. е
поело инициативата за разрешаване на правния спор. В резултата на преговори ищецът бил
назначен на трудов договор в С... на предпочитаната от него длъжност, считано от
01.03.2024 г. Посочва, че не e дал повод за образуване на делото и от цялото му поведение
може да се заключи, че цели доброволно уреждани на отношенията, поради което моли
разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска следва да се установят следните предпоставки: наличие
на влязло в сила решение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението и
възстановяване на незаконно уволнения служител на заеманата преди уволнението работа;
явяване на служителя в предприятието да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ;
недопускането на служителя до работата, на която е възстановен от работодателя или от
негово длъжностно лице; вреда, изразяваща се в пропуснато БТВ за същата работа,
намираща се в причинно-следствена връзка с недопускането на работа.
В тежест на ищеца е да докаже, че в двуседмичен срок от уведомяването му за
възстановяването му на работа по реда на чл. 345 КТ се е явил при ответника да заеме
длъжността, на която е възстановен, както и размера на претендираното обезщетение.
С отговора на исковата молба, ответникът е признал изцяло по основание и размер
претенцията по исковата молба. По делото е отделено за безспорно, че ищецът е възстановен
на работа при ответника като незаконно уволнен служител/ за което няма спор/, че заеманата
от него преди уволнението длъжност съществува към периода на исковата претенция и че се
е явил при работодателя за заемането й, както и , че ответникът не е допуснал ищеца да
работи на основание влязлото в сила съдебно решение. С оглед признанието и на размера на
иска, съдът не следва да излага мотиви в тази посока. Следователно, на ищеца се следва
обезщетение за процесния период, в претендирния от него размер от 8106 лв., формиран
като сбор дължимото се обезщетение за 8 м. по 780 лв. и 2 м. по 933 лв., съобразно
установения в страна, размер на минималната работна заплата.
Поради изложените съображения, предявения иск като основателен и доказан, следва
да бъде изцяло уважен, като върху уважения размер се присъди и законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Видно от изявленията на адв. В. в открито
съдебно заседание от 18.02.2025 г. ищцовата страна и с оглед постигнатото между страните
споразумение, ищецът няма претенции за разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 324,24 лв.
държавна такса съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА С... „С...“, с адрес: гр.София, бул. „Ц..., да заплати на С. И. В., ЕГН
**********, на основание чл. 225, ал. 3 КТ сумата от 8106,00 лв., представляваща
обезщетение за недопускане до работата, на която е възстановен с влязло в сила решение по
гр.д. № 5060/2006г. по описа на СРС, 63-ти състав, за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024
г., ведно със законната лихва от 07.05.2024 г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С... „С...”, с адрес: гр. София, бул. „Ц..., да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата 324,24 лв., държавна такса за
производството по уважения иск.
Банкова сметка на С. И. В., по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG18FINV915010BGN0EB6E.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3