Р Е Ш Е Н И Е
№ 688 / 14.05.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5640
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис Ⅰ“ № 105 срещу Наказателно постановление
№ 456193 – F501487 от 08.08.2019 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна към Централното управление на Националната
агенция за приходите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбите на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 600 лева (шестстотин лева) за това, че на
17.07.2019 г. при извършена от 12:32 до 13:30 часа проверка на търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Дентална
практика“ (стоматологичен кабинет), находящ се в гр.
Варна, бул. „Княз Борис Ⅰ“ №
105, стопанисван от дружеството „Д.“ ООД е установено, че „Д.“ ООД в качеството
си на лице по чл. 3 от Наредба N – 18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на
финансите е извършило нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на
продажбите. Видно от издадения периодичен отчет от монтираното в обекта ФУ
модел “Datecs DP – 50 KL” с ИН на ФУ DT 540706 и ИН на ФП 02540706 за
периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г., ФУ е въведено в експлоатация на
11.02.2019 г., а общият оборот от тази дата възлиза на 3654, 79 лева, отразен
само в данъчна група „Б“, като в обекта се извършват „здравни медицински услуги
и пряко свързани с тях услуги“, каквито са денталните
(стоматологични) услуги, от лице регистрирано като лечебно заведение по Закона
за лечебните заведения и същите са освободени доставки по смисъла на чл. 39, т.
1 от ЗДДС – нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г.
на Министерството на финансите във вр. с разпоредбата
на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството – жалбоподател „Д.“ ООД намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя един
основен аргумент в защита на своето становище, а именно че е налице разминаване
в идентифицирането на ФУ в АУАН и в наказателното постановление от една страна
и в приложения към преписката Протокол за извършена проверка сер. АА № 0350935/ 17.07.2019 г. от друга страна. Поради
тази причина моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност моли за изменение на наказателното постановление в посока
намаляване размера на наложеното административно наказание „имуществена
санкция“ до минималния праг, предвиден в санкционните разпоредби на чл. 185,
ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
От фактическа страна, съдът намира за
установено следното:
На 17.07.2019
г. св. Н.С.С. – инспектор по приходите в ЦУ на
Националната агенция по приходите и Л.А.Т. – също инспектор по приходите в ЦУ
на Националната агенция по приходите извършили проверка по спазване финансовото
законодателство в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Дентална практика“ (стоматологичен кабинет), находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис Ⅰ“ № 105, стопанисван от дружеството „Д.“
ООД.
В хода на проверката двамата инспектори от ЦУ на
Националната агенция по приходите проверили издадения периодичен отчет от
монтираното в обекта ФУ модел “Datecs WP – 50”
с ИН на ФУ DT 540706 и ИН на ФП 02540706 за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019
г. като
констатирали, че ФУ е въведено в експлоатация на 11.02.2019 г., като общият
оборот от тази дата възлиза на 3654, 79 лева, отразен обаче само в данъчна
група „Б“.
Преценявайки,
че в обекта се извършват „здравни медицински услуги и пряко свързани с тях
услуги“, каквито са денталните (стоматологични)
услуги, от лице регистрирано като лечебно заведение по Закона за лечебните
заведения и същите са освободени доставки по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС,
св. С. преценил, че с това свое поведение дружеството „Д.“ ООД е извършило нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр.
с разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност, поради което и на 24.07.2019 г. му съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочените
нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било
разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено
за неоснователно, на 08.08.2019 г. Началникът на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна към Централното управление на Националната
агенция за приходите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона
за данъка върху добавената стойност наложил на дружеството „имуществена
санкция“ в размер на 600 лева (шестстотин лева) за извършено нарушение на чл.
27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на
финансите във вр. с разпоредбата на чл. 118, ал. 4,
т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:
На
първо място според съда не е необходим някакъв задълбочен анализ на събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства, доколкото
санкционираното дружество не оспорва, че е регистрирало всяка продажба на стока
или услуга само в данъчна група „Б“, считано от датата 11.02.2019 г. до момента
на извършване на проверката от страна на инспекторите от Националната агенция
по приходите. Този факт бе потвърден в показанията на св. С., които съдът
изцяло кредитира и е отбелязан в съставения Протокол от 17.07.2019 г. за
извършена проверка, поради което и съдът в действителност намира от фактическа
страна, че в периода от 11.02.2019 г. до 17.07.2019 г. дружеството,
стопанисващо стоматологичния кабинет е регистрирало всяка продажба на стока или
услуга само в данъчна група „Б“.
Това
поведение представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, която задължава лицата по чл. 3 от Наредбата с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират
всяка продажба или услуга по данъчни групи според вида на продажбите – в случая
е следвало дружеството да ги регистрира в група „А“, доколкото са стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % данък върху добавената стойност.
Очевидно
е, че със своето поведение дружеството е нарушило посочената нормативна
разпоредба, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
Основното
възражение на дружеството срещу законосъобразността на наказателното
постановление се изразява в това, че според дружеството е неправилно
идентифицирано в обстоятелствената част на АУАН и в издаденото наказателно
постановление ФУ, което се използва в търговския обект.
По
принцип това твърдение на дружеството е вярно, защото ФУ, което е било
използвано в стоматологичния кабинет е “Datecs WP – 50”, а е вписано в АУАН и наказателното постановление “Datecs DP – 50 KL”.
Съдът
обаче е категоричен, че това не представлява процесуално нарушение, още повече
толкова съществено и да е опорочило цялото административно – наказателно
производство до степен изискваща отмяна на наказателното постановление. На
практика са сгрешени три букви в наименованието на ФУ, но по – важното е, че
същото е коректно идентифицирано с номера на ФУ и номера на фискалната му
памет, което е видно от дневния финансов отчет и съкратения отчет на фискална
памет (приложени към административно – наказателната преписка).
По
принцип на съдът не му влиза в правомощията да дава правни съвети, но предвид
възражението на адв. Диана Белчева, наведено в
пледоарията й по същество на делото, че дружеството не може да предяви регресна отговорност срещу дружеството, осъществяващо техническата
поддръжка на ФУ, настоящият съдебен състав би желал да изрази своето мнение.
Тази
позиция на адв. Белчева не може да бъде споделена,
тъй като както съдът вече отбеляза ФУ се идентифицира с всички свои
характеристични белези, не само със своето наименование, а и според съда не е
сериозно становище да бъде отменено наказателното постановление, само защото
дружеството видите ли не може да защити по гражданскоправен
ред своите права пред друг частноправен субект.
Макар
и подобно възражение да не е наведено изрично, все пак за пълнота на мотивите,
съдът би желал да отбележи, че според него е неприложима разпоредбата на чл.
28, буква „А“ от ЗАНН, тъй като времетраенето на нарушението е много
продължително – в случая се касае за нарушение, което е траело в продължение на
няколко последователни месеца, което изключва възможността за прилагане на
цитираната правна норма.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
Санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност предвижда имуществена санкция за юридическите
лица в размер от 500 лева до 2000 лева за извършени нарушения на чл. 27, ал. 1,
т. 1 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
При
този нормативно определен размер на административното наказание, съдът намира,
че административно – наказващият орган необосновано е наложил размер на
санкцията над предвидения в закона минимален праг. В съдържанието на
административно – наказателната преписка не са представени доказателства за
други констатирани нарушения на финансовото законодателство от страна на
„Д.“ ООД. Това мотивира съда да приеме, че на практика процесното нарушение, предмет на разглеждане по НАХД № 5640
по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, е първо допуснато нарушение от
страна на въззивното дружество. Това обстоятелство от
своя страна води на извода за едно като цяло правилно и отговорно отношение на търговското
дружество към законоустановения ред в страната,
поради което и съдът намира, че имуществена санкция в минимален размер, а
именно 500 лева изцяло би изпълнила целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН.
За
пълнота на мотивите следва да се подчертае, че никъде в наказателното
постановление, административно – наказващият орган не е мотивирал позицията си
да наложи санкция над предвидения от закона минимален размер на наказанието. Единствено
бланкетно е прието, че „след като прецени тежестта на
извършеното нарушение” следва да бъде наложена на Амбулатория групова практика
за първична медицинска помощ по дентална медицина – Десита“ ООД имуществена санкция в размер на 600 лева. Съдът
намира подобен подход на административно – наказващия за неправилен. Важно е не
само да бъдат изразени някакви аргументи за размера на наложеното наказание, но
също така и да бъдат представени доказателства в самата административно –
наказателна преписка, върху които „стъпва” административно – наказващия орган
при индивидуализация на наказанието, защото в противен случай се създава
„чувството” за една произволност при налагане размера на наказанията, което е
напълно неприемливо.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 456193
– F501487 от 08.08.2019 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна към Централното управление на Националната
агенция за приходите, следва да бъде изменено в санкционната част, като размера
на наложената имуществена санкция бъде намален до размер от 500 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № 456193 – F501487 от 08.08.2019 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна към Централното
управление на Националната агенция за приходите, с което на „Д.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис Ⅰ“ № 105, на основание разпоредбите на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева
(шестстотин лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС – нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите във вр. с разпоредбата на
чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, като
намалява размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“
до размер от 500 лева (петстотин лева)
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: