№ 1769
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430103807 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. Ц., подадена чрез адв. Д., срещу
М. Й. К., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът М. Й. К. не е
собственик и не притежава правото на собственост върху 125 кв. м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №56722.659.207 в гр. Плевен.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № 56722.659.207 в гр. Плевен, по КККР на Плевен, одобрени със Заповед
РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адм. адрес: гр. Плевен, ул.
„Княз Борис I” № 29, с площ от 362 кв. м., урбанизирана територия, ниско застрояване до 10
м, номер по предходен план“ 5296, квартал 401, при съседи с идентификатори:
56722.659.208, 56722.659.206, 56722.659.194, 56722.659.210, 56722.659.209, както и
разположените в имота сгради. Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост за ½
ид.ч. върху описаните вещи, въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален
акт №51, том 1, рег.№659, дело №49/28.09.2021 г., договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №52,том1, рег.№660, дело №50/28.09.2021 г. и договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №53, том 1, рег. №661, дело
№51/28.09.2021 г. По силата на първата сделка ищцата твърди, че е придобила от своята
майка 1/12 ид.ч. от поземления имот и 1/6 ид. ч. от трите сгради. По силата на втората
сделка, ищцата твърди, че е придобила от своята майка А.Ц., 2/12 ид. ч. от правото на
собственост върху поземления имот, заедно с 2/6 ид.ч. от трите сгради, разположени в
имота. По силата на третата сделка, ищцата твърди, че е придобила от ответника М. Й. К. и
В.И.П. ¼ ид. ч. от поземления имот и ½ ид. ч. от трите сгради, разположени в него.
Ищцата твърди, че процесният поземлен имот е бил собственост съгласно нотариален
акт за констатиране на права от 23.04.1960 г. на сестрите Б.Д.П.(по баща на Б.П.Г.) и на
А.В.И.(по баща А.П.Г.), при равни права по ½ ид.ч., тогава представляващ дворно място от
около 240 кв. м., парцел VII, в кв. 295А по плана на гр. Плевен. Б. придобила правото на
собственост върху построената в имота стара къща, а А. върху построената в двора нова
къща. С нотариален акт за собственост от 13.05.1960 г., двете сестри били признати за
собственици по регулация от общо 83 кв. м., които са придадени към имот пл. № 5295, стр.
кв.401 по плана на гр. Плевен. Първата сестра - А. починала на 29.12.1979 г. и оставила за
1
свои наследници В.Н.И. – преживял съпруг, Т.В.Ф.- дъщеря, Ц.В.Х.- дъщеря, и О.В.Н.-
дъщеря. Наследниците – Ц.Х. и О.Н. се отказали от наследството, който отказ бил в
вписан под №1 от 04.1.1988 г. С нотариален акт от 04.02.1988 г. В.И. прехвърлил на
ответницата собственици си ¼ ид.ч. придобити по наследство върху поземления имот и ½
ид.ч. от построената в имота къща. Последният наследник Т.Ф. на 02.03.1988 г. дарила на
дъщеря си А.К.А. (майка на ищцата) собствените и ¼ ид. ч. от земята и ½ ид.ч. от
построената къща. Втората сестра – Б., дарила на 11.11.1970 г. на Й.Й.Х. и Ц.В.Х. 125 кв. м.
ид. ч. от дворното място, което по скица било от 380 кв.м., съставляващо урегулиран парцел
VII- пл. № 5295, стр. кв. 401 по регулационния план на гр. Плевен. На 16.10.1984 г. обаче
председателят на ИК на Общинския народен съвет- Плевен със заповед № 3002, отчуждил ½
част от поземления имот, собственост на втората сестра Б.. Съгласно протокола от
12.10.1984 г. отчуждавания имот е ½ ид.ч. от незастроено дворно място, цялото от 240 кв. м
= 120 кв. м., оценени на 720 лв. Съставен бил и акт за държавна собственост
№5047/25.02.1985 г. В последствие със заповед за отчуждаване №РД-15-1584/12.07.1988 г. на
председателят на ИК на ОбНС-Плевен е отчужден в полза на държавата недвижим имот
собственост на Й.Й.Х. и Ц.В.Х., находящ се в гр. ***, имот пл. № 5295, в стр. кв. 401 по
плана на гр. Плевен. С така извършените отчуждителни действия ищцата счита, че
притежаваната от Б. ½ ид.ч. от правото на собственост, вкл. и прехвърлите 125 кв. м. на Й.Х.
и Ц.Х., са изцяло отчуждени. При справка обаче в служба по вписванията гр. Плевен,
ищцата твърди, че е установила отчуждаване през 2017 г., за което е съставен нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 127, том IV, рег. № 7169, дело № 589 от 02.11.2017 г., по
силата на който Й.Й.Х. и Ц.Х. дарили на ответницата совите 125 кв. м. от поземления имот,
който по скица е 362 кв. м. При снабдяване със скица ищцата твърди, че установила и трети
съсобственик – Община Плевен за ид.ч. от 120 кв .м. на осн. акт за частна общинска
собственост № 83/том 30, рег. № 14257, дело 6421, от 30.09.2016 г. Позовавайки се и
легитимирайки се със описания договор за дарение, ответницата заявява пред трети лица
правата си върху 125 кв. м. от поземления имот. Ищцата формулира довод, че ответницата
не е собственик на 125 кв. м., тъй като нейните праводатели са изгубили правото на
собственост, предметна дарствената сделка. Счита, че с тази претенция ответницата засяга
притежаваните от нея ½ ид.ч. от процесния имот, тъй като същият е с площ от 362 кв.
Ищцата счита, че притежава ½ ид.ч. или 181 кв.м., Община Плевен се легитимира и заявява
права върху 125 кв. м. и ответницата заявява права върху 125 кв. м. При това сборът на
публично заявените права надхвърлял площа на поземления имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
заявява, че предявеният иск е допустим и основателен. Ответницата заявява, че предявеният
иск е допустим и основателен. Не оспорва факта, че е сключен договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №127, том 4, рег. № 7169, дело № 589/2017 г., по силата на
който нейните родители Й. и Ц.Х. и прехвърлили 125 кв. м. от процесния поземлен имот, с
площ по скица от 362 кв.м., а по документ за собственост 380 кв.м. Ответницата счита, че
нотариусът, който е съставил документа, се е уверил в правата на прехвърлителите, а към
онзи момент ответницата е била добросъвестна страна, тъй като не е могла дори да
предположи, че има пречка за сключване на договора. Поради това ответницата счита, че не
е дала повод за завеждане на иск, не е оспорвала по никакъв начин и с действия
собствеността на ищцата, както до момента, така и за в бъдеще. Счита за неясно при
аритметични пресмятания на притежаваните от съсобствениците квоти, чия е собствеността
на останалите 61 кв.м. Счита, че Община Плевен следва да бъде привлечена като страна. В
заключение ответницата изрично заявява, че признава иска, но счита, че не е дала повод за
завеждането и поради това не дължи разноски, а същите следва да бъдат възложени на
ищеца на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.
В с. з. ищецът се представлява от адв. Д., като моли за постановяване на решение при
признание на иска, претендира разноски.
В с.з. ответникът не се явява и представлява.
С протоколно определение №2940/18.12.2024 г. съдът е приел в своите мотиви, че са
2
налице предпоставките на чл. 237 от ГПК, но е обявил доклада за окончателен и е приел
представените писмени документи. В диспозитива e обявил, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Съдът констатира, че в разглеждания случай, че следва да бъде постановено решение
по общия ред съгласно чл. 235 от ГПК, тъй като не са налице предпоставките по чл. 237 от
ГПК. В трайната практика на ВКС (Решение № 35 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2880/2021 г., I г. о., ГК) е прието, че по искове за собственост (какъвто е отрицателния
установителен иск за несъществуващо право на собственост), не се постановява решение
при признание на иска, тъй като се изхожда от съображения за правна сигурност и предмета
на делото. В случая установяването на съществуващото право е в тежест на ответника, но
това не променя вида и характера на предявеният вещен иск. Доколкото не е постановен
диспозитив в посоченото протоколно определение, а е само налице констатация на ниво
мотиви, не се налага отмяна на протоколно определение и следва да бъде постановено
решение по общия ред съгласно чл.235 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, установи
следното от фактическа страна:
С нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот №190,
том 2, дело № 787/1960 г. е установено, че Б.Д.П. и А. В. от гр. Плевен са собственици на
дворно място от около 240 кв.м., с находящите се в него къщи-стара и нова, парцел VII кв.
295-А.
С договор за дарение от 11.11.1970 г., обективиран в на №156, том 6, дело №2292/1970
г., Б. П.К. дарила на Й.Й.Х. и Ц.В.Х., 125 кв.м. от 380 кв.м. дворно място, заедно с цялата
стара къща, урегулиран парцел № VIII-5295 в стр. кв. 401 по плана на гр. Плевен.
Със Заповед №3002/16.10.1984 г. е отчужден ½ ид.ч. от имот пл. №5295, в парцел IX,
кв. 401, по плана на гр. Плевен, собственост на Б. П.Б.. Видно от протокола на комисията
е,че ½ ид.ч. се равнява на 120 кв.м. Издаден е и акт за държавна собственост №5047 на
25.02.1985 г.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №180, том 1, дело № 190/1988 г.
Т.В.Ф. дарява на дъщеря си А.К.А., ¼ ид.ч. от дворно място в гр. Плевен, съставляващо
парцел №5295, в стр. кв. 401 по плана на града, цялото от 323 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
построените в него сгради.
Със Заповед№РД15-1584/12.07.1988 г. е отчужден в полза на държавата недвижим
имот на ул. *** № 29, съставляващ парцел на имот пл. № 5295, кв. 401, по плана на гр.
Плевен, собственост на Й.Й.Х. и Ц.Х..
Видно от съдебно удостоверение от 29.2.1988 г. е, че Ц.В.Х. и О.В.Х. са се отказала от
наследството на А.П.Г..
С договор за дарение от 02.11.2017 г., обективиран в НА №127, том 4, рег. № 7169, дело
№ 589/2017 г., Й.Й.Х. и съпругата му Ц.В.Х. са дарили на дъщеря си М. Й. К., 125 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор №56722.659.207 г. по КККР на гр. Плевен, целият с площ
от 362 кв.м.
С договор за дарения на недвижим имот от 28.09.2021 г., обективиран в НА №51, ТОМ
1, РЕГ. № 659, дело №49/2021 г. А.К.Ц. дарява на ищцата, нейна дъщеря, 1/12 ид.ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56722.659.207, заедно с 1/6
от построените в него сгради.
С договор за покупко-продажба от 28.09.2021 г., обективиран в НА №52, ТОМ 1, РЕГ.
№ 660, дело №50/2021 г., А.К.Ц., продава на ищцата, 2/12 ид.ч. от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор №56722.659.207, заедно с 2/6 ид.ч. от построените в
него сгради.
С договор за покупко-продажба от 28.09.2021 г., обективиран в НА №53, том 1, рег. №
661, дело № 51/2021 г. ответницата и В.И.П.а, продават на ищцата ¼ ид.ч. от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор №56722.659.207, заедно с ½ от
3
построените в имота сгради.
Актуалният статут на поземлен имот с № 15-46176-18.01.2024 г. е с идентификатор
№56722.659.207, по КККР на ид на АГКК на гр. Плевен, с адрес: гр. ****, площ 362 кв.м.,
урбанизирана територия, ниско застрояване до 10м. номер по предходен план 5295, квартал
401. Сградите, находящи се в имота са с идентификатори №56722.659.207.1,
№56722.659.207.2 и №56722.659.207.3. Записаните по данни от КРНИ собственици са
Община Плевен – ид.ч. от 120 кв.м., М. Й. К. с ид. част от 125 кв.м., и В. Д. К. 6/12 от
правото на собственост.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената
им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност, и същите са неоспорени от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1
от ГПК, тъй като се установява от писмените документи(вписания в имотен регистър
договор за дарение и данни от КККР), че ответникът се е легитимирал като съсобственик на
процесния недвижим имот. Договорът за дарение подлежи на вписване, като правният ефект
на вписването в публичен регистър е даването на гласност в обществото за наличните
титули на собственост върху една самостоятелна вещ и съществуващите права и тежести.
Наличието на това обстоятелство обосновава и доказва правния интерес на ищеца, който
притежава конкуриращи право на собственост придобито въз основа на деривативни
основания(договор за дарение и продажби).
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай ответникът не е въвел и
не е установил нито едно придобивно основание, от което произтича правото му на
собственост за 125 кв.м. от процесния имот. Напротив, същият признава иска(всички
изложени в него фактически твърдения), като посочва, че отговорността е на нотариусът,
който е следвало да се увери в правата на праводателите. Това признание на фактическите
твърдения, съдът цени съгласно чл. 175 от ГПК наред с всички други доказателства. От тях
се установява по безспорен начин, че праводателите на ответника са придобили спорното
право през 1970 г. чрез деривативно основание(договор за дарение), което е отчуждено в
полза на държавата през 1988 г. До 2017 г. няма данни праводателите на ответника да са
придобили или правото на собственост да им е възстановено. Следователно сключеният
между тях договор за дарение е действителен, но не поражда вещно-прехвърлителен ефект.
При спазване на принципа, че никой не може да се разпореди с права, които не притежава –
то праводателите по договора за дарение не са могли да прехвърлят правото на собственост
върху спорната част от имота на ответника, тъй като същите не са притежавали правото на
собственост. Ето защо и доколкото не са установява друго, предявеният отрицателен
установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе
отговорността за разноски, които ищецът е сторил – 150,40 лв. за държавна такса и 1500,00
лв., заплатено по банков път(видно от пълномощното по делото), към момента на
упълномощаване(в тази част документът има характер на разписка за извършено плащане).
Правният спор възниква от дадената гласност на факта, че ответникът е собственик по
силата на договор за дарение на част от съсобствения имот, поради което не може да се
приеме, че същият не е дал повод за завеждане на иска. Претърпените вреди от процесуално
незаконосъобразни действия на нотариус или праводатели, с несъществуващи права,
поражда интерес от предявяване на осъдителен иск срещу тях, а не освобождаване от
отговорността за разноски в настоящото производство.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК, в отношенията между
страните, че ответницата М. Й. К., ЕГН **********, не притежава правото на собственост
върху 125 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №56722.659.207 в гр. Плевен, по КККР,
одобрени със заповед РД-18-71/06.06.2018 г. на ид на АГКК на гр. Плевен от 01.10.2021 г., с
адрес: гр. ****, с площ от 362 кв.м., трайно предназначение на територия: урбанизирана,
ниско застрояване до 10м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5295,
квартал 401, при съседи: имоти с идентификатори №56722.659.208, №56722.659.206,
56722.659.194, 65722.659.210, 65722.659.209.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на В. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 1650,40 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5