Решение по дело №16124/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

         Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело №16 124.по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от З. „Б.и.“ АД, с която обжалва решение № 176 988 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 74 536/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 142 състав, в частта, в която съдът е го е осъдил над сумата от 5 000 лв., до присъдения размер от 24 900 лв. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение. В тази връзка твърди, че обезщетението не следва да излиза извън рамките на това, което ще репарира в пълна степен причинените болки и страдания. Твърди, че в случай, че се приеме иска за основателен, то съдът да приеме за основателно и доказано направеното възражение за съпричиняване, който е бил без предпазен колан, като определя размера на 90%. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, в обжалваната част като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията, евентуално да се намали размера поради съпричиняване от страна на пострадалата, като претендира разноски за двете И.танции.

                        Ответникът по въззивната жалба Г.П.Н. редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно, с оглед заключението на експертизата, че същата е била с поставен колан. По отношение на размера на обезщетението твърди, че е получила травматични и психични увреждания, като определения размер е съответен на понесените болки и страдания. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно, като претендира и разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от решение № 176 988 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 74 536/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 142 състав, че съдът е осъдил З. „Б.и.“ АД да заплати на Г.П.Н., на основание чл. 226, ал. 1, във вр. е чл. 257 КЗ (отм.); сумата от 24 900 лв., представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност" неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 02.09.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.09.2015 г. до окончателното плащане; осъдил е З.” Б.И.” АД да заплати на Г.П.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 912.60 лв., представляваща разноски в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и е осъдил З.” Б.И.” АД да заплати на адв. Я.В.С., член на САК, процесуален представителна ищцата сумата в размер на 1 596.25 лв. на основание чл. 78, ла. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1. в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 /2004 г. - възнаграждение за един адвокат в наето производство.

               Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 02.09.2015 г. е настъпило ПТП, с посочените в исковата молба участници, както и че процесният автомобил „ Пежо“ 107 е застрахован при ответника.  

               От заключението на назначената САТЕ се установява, че механизмът на ПТП представлява сблъсък между предната част на движещия се отзад автомобил марка „Пежо“ 107, управляван от А., в който на предната седалка се е намирала ищцата, като автомобил се блъска в паркиралия пред него автомобил марка „ Шкода“ модел „ Иети“, който от своя страна от удара отскача и се блъска в паркиралия пред него трети автомобил марка „ Киа“ модел „ Карънс“. В заключението си вещото лице е отразило механизма на причинените наранявания на ищцата: от удара, скоростта на автомобил „ Пежо“ рязко намалява до спиране, като пътуващия в него на предната дясна седалка пасажер - ищцата, полита напред по инерция, последвано от сблъсък на главата й в челно стъкло и на коляното в арматурното табло. Отразило е, което се потвърждава и от показанията на  разпитания свидетел А., че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобил с марка „ Пежо“ модел 107, застраховано при ответника, който не е успял да реагира своевременно чрез намаляване на скоростта, както и че процесното МПС е със снабдени предпазни колани.

               В показанията си свидетелят Павлов, приятел на семейството и на ищцата, знае за инцидента и за последиците от него, тъй като е получил телефонно обаждане от водача на процесния автомобил, след което веднага е посетил местопроизшествието. Пристигнал на мястото на ПТП, непосредствено след инцидента, като когато е отишъл там ищцата се е намирала в безсъзнание на предната седалка на автомобил „ Пежо 107“, управляван от свидетелката А., като ищцата е била в безсъзнание до пристигане на парамедиците. В показанията си твърди, че ищцата е била покрита по лицето, ръцете, и тялото с кръв. От показанията на свидетеля се установява и че същата е страдала от силна болка в областта на крака и главата непосредствено след това, както и дълго време след инцидента, а и до настоящия момент изпитва болка в крака. Обезобразяването й е видимо. Твърди, че същата се притеснява се от белега, който и сега е очевиден. Ищцата Г. не желае да излиза и да се вижда с хора, тъй като се притеснява от външния си вид, освен това има страх да се вози и в кола на предната седалка, продължава да изпитва страх.

               В заключението си вещото лице от СМЕ твърди, че при процесното ПТП ищцата е получила множество наранявания в лицевата неокосмена част на главата, които след проведено лечение са оставили траен козметичен дефект -/загрозяващ белег/ в областта на лицето - по вътрешната половина на десния вежден ръб, в ляво челно-супроарбитално по неокосмената част от челото, по носа, по устните. Освен това на ищцата е причинено и сътресение на мозъка със загуба на съзнанието /причинена церебрастения/, както и наранявания на лявото коляно, причинили дълбока колянна травма с липсваща покожна тъкан, като след проведено медицИ.ко лечение е останал траен козметичен дефект по коляното, причинена е и травма на рамото, като след проведено лечение е останал и козметичен дефект по кожната повърхност и на рамото. Осен горното, ищцата е получила още и травма на тялото в областта на гръдната кост /стернум/. В съдебно заседание на 04.04.2017 г. вещо лице твърди, че и до настоящия момент оздравителния процес на коляното не е приключил, като последиците от травмата ще останат за целия живот на ищцта, поради това, че е увредена тъкан, която не се възстановява самостоятелно, като са започнали дегенеративни процеси в колянната става, а ищцата ще изпитва болка и дискомфорт до края на живота си. Твърди, че наранявания се намират в безспорна причинно - следствена връзка с настъпилото на 02.09.2015 г. ПТП, както и че с оглед причинените травми, техния характери и локация, ищцата трябва да е била с поставени предпазни колани.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Предявен е иск, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗ., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 900 лв.

            С атакуваното решение № 176 988 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 74 536/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 142 състав, че съдът е осъдил З. „Б.и.“ АД да заплати на Г.П.Н., на основание чл. 226, ал. 1, във вр. е чл. 257 КЗ (отм.); сумата от 24 900 лв., представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност" неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 02.09.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.09.2015 г. до окончателното плащане; осъдил е З.” Б.И.” АД да заплати на Г.П.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 912.60 лв., представляваща разноски в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и е осъдил ЗД” Б.И.” АД да заплати на адв. Я.В.С., член на САК, процесуален представителна ищцата сумата в размер на 1 596.25 лв. на основание чл. 78, ла. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1. в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 /2004 г. - възнаграждение за един адвокат в наето производство.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

             Релевираните от ищцата доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилната преценка отстрана на съда за доказаност на направеното възражение за съпричиняване и евентуално за неправилна преценка по отношение на размера на съпричиняването.

    Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за частично основателни. За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди.

    Съгласно задължителните указания дадени с ТР №1 от 23.12.2015 г. по т.д. №1/14 г. на ОСТК на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Разграничение може да бъде направено между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства. В конкретния случай възражението е направено от ответника застраховател и се изразява в непоставянето на обезопасителен колан от пострадалия. По този въпрос е формирана константна практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия състав. Съобразно същата, само по себе си нарушението на установените в З.вП и ППЗ.вП правила за движение по пътищата, вкл. и непоставянето на обезопасителен колан не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.

    За да приеме, че не е налице такова нарушение на правилата за движение първоинстанционния съд се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Видно от същото вещото лице е направило опит за логически извод, като е съпоставило травмите, получени от ищцата и начина на обездвижване на човешкото тяло при поставянето на предпазен колан. Този извод на вещото лице не почива нито на физичните закони, нито на начина на обездвижване на човешкото тяло от предпазен колан. Изследванията доказват, че триточковото закопчаване на предпазния колан обездвижват човешкото тяло като препятстват движението не само на торса. За да се получат процесните травматични увреждания логически и в съответствие с физичните закони е налице движение на цялото тяло напред и съприкосновение с предното стъкло и елементи от купето на автомобила. Да се твърди, че при обездвижване на торса главата на човек може да извършва самостоятелно движение напред до степен да осъществи контакт с предното стъкло на автомобил е в противоречие не само с физичните, но законите на медицината. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за липсата на съпричиняване не следва да се споделят. От събраните по делото доказателства следва да се приеме, че е налице такова съпричиняване, изразяващо се в непоставянето на предпазен колан, които е довел до спомагане на настъпването на травматичните увреждания, получени от ищцата. Следва да се приеме, че в процентно съотношение това 30% съпричиняване от страна на пострадалия  за настъпването на вредоносния резултат.

    Като неоснователни следва да се възприемат и доводите, свързани с определения размер на обезщетението. Макар и да не е посочено в първоинстанционното решение, съдът е приел, че справедливия размер на обезщетението, при отчитане на степента на увреждането, причинените болки и страдания, както и възстановителния период и прогнозата за възстановяване е сумата от 24 900 лв. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето му съдът се е ръководил от задължителните указания дадени от ВКС за критериите за определяне на обезщетението, поради което следва да се приеме, че сумата от 24 900 лв. е определена законосъобразно.

    По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени за сумата над 17 430 лв., като вместо него се постанови ново, с което предявеният иск за разликата до пълния предявен размер се отхвърли, като неоснователен и недзоказан. Решението следва да се отмени и частта за разноските, с оглед изхода на спора. По отношение на присъдените разноски в полза на пълномощника, осъществяващ безплатна защита същото следва да се отмени над сумата от 1 113 лв., до пълния предявен размер. Атакуваното решение е незаконосъобразно и в частта, в която са присъдени разноски на ищцата над сумата от 638.82 лв.

По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, съдът намира, че такива се дължат на въззивника, както за настоящето производство, така и за производството пред първата инстанция. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 248.60 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба, както и сумата от 940 лв., представляваща разноски за един адвокат, съобразно уважената част от жалбата. По отношение на претендираните разноски за първата инстанция ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 890 лв., представляваща разноски за един адвокат, както и сумата от 5 лв., представляваща разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска.

        Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

                                                 Р   Е   Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 176 988 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 74 536/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 142 състав, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение над сумата от 17 430 лв., ведно със законната лихва от увреждането, както и в частта, в която съдът е присъдил възнаграждение по чл.78 ГПК, вр.чл.38 от ЗАдв. над сумата от 1 113 лв. и разноски над сумата от 638.82 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.Н. с ЕГН: **********, със съдебен адрес:*** , ж. к. „ ******* срещу ЗД” Б.И.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във вр. е чл. 257 КЗ (отм.); сумата от 7 470 (седем хиляди четиристотин и седемдесет) лв., като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН: **********, със съдебен адрес:*** , ж. к. „ *********  да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 248.60 (двеста четиридесет и осем лв. и шестдесет ст.), сумата от 940 (деветстотин и четиридесет) лв., сумата от 890 (осемстотин и деветдесет) лв. и сумата от 5 (пет) лв., на основание чл.78 от ГПК, представляващи разноски пред въззивната и първата инстанция.

           Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

                                              

                                                                                                                     

                                                                                                                                  2.