№ 47
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК
Образувано е по жалба с вх. № 1446/28.04.2022г. на Х. И. Х.а – И. срещу
Определение № 116/07.04.2022г. по гр.д. 420/2021г. по описа на Районен съд –
гр. Сливница, с което е оставен без разглеждане предявеният от нея иск за
делба на недвижим имот и производството по делото е прекратено, както и по
жалба с вх. № 2934/29.08.2022г. на същата жалбоподателка срещу
Определение № 261/03.08.2022г. по гр.д. 420/2021г., с което е осъдена да
заплати разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В жалба с вх. № 1446/28.04.2022г. тя твърди, че атакуваният акт е
нищожен, а при условията на евентуалност - неправилен, тъй като районният
съд бил достигнал до неправилни изводи за идентичност на имота, предмет на
висящото гр.д. 420/2021г. (а именно - парцел XXII-38 с площ от 645 кв.м.), и
имота, предмет на гр.д. 365/1988г. по описа на РС – гр. Сливница, което
производство е било за делба на парцел XXIII-38 с площ от 695 кв.м. и е
приключило със съдебна спогодба. Сочи, че допуснатите в акта пороци се
дължат на обстоятелството, че съдът не е извършил индивидуализация на
имота, предмет на висящото производство по делба, както и че ако го беше
сторил, е щял да открие липсата на идентичност между предмета на двете
производства. Заявява, че двата парцела са съседни, и че в образуването им е
залегнал някогашният имот с пл. № 8, собственост на общия наследодател на
съделителите Г. М. В., представляващ дворно място от около 1000кв.м.
съгласно Нотариален акт № 41, том 16, нот.дело № 2936/1974г. на IV
нотариус при СРС.
Посочва, че парцел XXIII-38 с площ от 695 кв.м. (сега - УПИ XXIII-38),
който е предмет на гр.д. 365/1988г., е образуван от част от имот с пл. № 8,
както и от придадени по силата на дворищната регулация 260 кв.м. Същият е
поставен в дял на С. М., чийто наследник е Р. М.. Последната от своя страна
го била прехвърлила на Е. Е. И. - Б. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 110, том 3, рег. № 3880, нот. дело 473/2021г.
1
Уточнява, че, от друга страна, УПИ XXII-38 с площ 645 кв.м. е също
част от някогашния имот с пл. № 8, но той е с различна квадратура и никога
не е бил предмет на друго дело. Твърди, че към настоящия момент УПИ
XXII-38 е съсобствен между наследниците на Г. М. В..
Излага доводи за това, че урегулирането на един имот може да доведе
до неговото фрагментиране, и от него да се образуват няколко нови
поземлени имота, като промяната в правното положение на един от тях не
засяга (съ)собствеността върху останалите.
Заключава, че РС – гр. Сливница се е произнесъл по непредявен спор и
за имот, който не е предмет на делото. Моли за прогласяване нищожността на
акта, а при условията на евентуалност – за отмяна на същия поради неговата
неправилност, като делото бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия с указания, как да бъде индивидуализиран
всеки конкретен имот.
Постъпил е отговор от М. С. със становище за неоснователност на
частната жалба. С. изтъква, че актът е постановен от надлежен орган в
рамките на правораздавателната власт на съда, съставен е в писмена форма и
е подписан от районния съдия, чиято воля е разбираема, поради което е
валиден. Счита за несъстоятелно твърдението на жалбоподателката, че
определението било немотивирано. Оспорва твърденията й за неправилност
на акта, като сочи, че съдът е извършил служебна проверка в архива при РС –
Сливница, и, от представената искова молба и протокол от 25.08.1988г., е
установил, че страни по гр.д. 365/1988г. са наследодателите на страните по
настоящото дело. То е имало за предмет делбата на съсобствения имот,
индивидуализиран в Нотариален акт № 41, т. 16, дело 1936/1974г., като
същият е възложен в дял на С. Г.ов М., с което съсобствеността върху него е
прекратена. Твърди, че от протокола от 25.08.1988г. по гр.д. № 365/1988г. по
описа на РС – гр. Сливница се установява, че към 1988г. спрямо имота,
индивидуализиран съгласно Нотариален акт № 41, т. 16, дело 1936/1974г., са
били извършени регулационни процедури и одържавяване на част от терена.
Така, от терена с площ около 1000кв.м. по Нотариален акт № 41/1974г., е била
обособена площ от 695кв.м., която била поставена в дял на наследодателя на
ответницата Р. С. М., а именно С. М.. Останалата част с площ от около 305
кв.м. била отчуждена, поради което аргументите за възникнала съсобственост
върху УПИ XXII- 38 с площ от 645 кв.м. били неоснователни. Твърди още, че
за този имот е отстъпено право на строеж в полза на И. М. (наследодател на Е.
С.) и Д. Р.а (наследодател на М. С. и Н. Р.). Счита, че имотът по н.а. №
41/1974г. не само не съществува, но и че една част от него вече е била
предмет на делба, а другата е отчуждена. Поддържа, че претенцията за
съсобственост на имот с площ от 645 кв.м. е необоснована, а УПИ XXII-38 с
площ от 645 кв.м. е друг имот, нямащ нищо общо с процесния по н.а. №
41/1974г., тъй като парцел УПИ XXII-38 е одържавен. Моли съда да потвърди
обжалвания акт.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 2934/29.08.2022г. срещу
Определение № 261/03.08.2022г. по гр.д. 420/2021г. на СлРС от същата
жалбоподателка, в която се твърди нищожност, недопустимост и
неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателката сочи, че чл. 80 от ГПК
предвижда, страната, поискала присъждане на разноски, да представи списък,
като правната последица от непредставянето му е лишаване на страната от
правото да иска изменение на акта в частта за разноските. Сочи се, че
2
списъкът на разноските представлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка, както и че по делото списък въобще не е представен, макар и да
е направен само един разход, поради което искането е недопустимо.
Жалбоподателката намира също, че съдът не бил съобразил задължителните
указания на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, тъй като
по делото не са представени доказателства за реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение. Изложено е становище за прекомерност на
възнаграждението, с оглед етапа, на който се намира делото. Твърди, че съдът
не просто е допуснал допълване на Определение № 116/07.04.2022г., а е
постановил самостоятелен съдебен акт, който надхвърля пределите на акт по
чл. 248 от ГПК. Подчертава, че определението не съдържа мотиви. Моли да
бъде прогласена неговата нищожност, а евентуално - да бъде отменено като
неправилно.
Постъпил е отговор от същата ответница (М. С.) с твърдения за
несъстоятелност на тази частна жалба. Излага аргументи за валидност на
постановения акт. Твърди, че претенция за разноски е заявена още с
депозиране на отговора на исковата молба, както и че в конкретната хипотеза
не е приложим чл. 80 от ГПК, защото делото не е било насрочено за
разглеждане в о.с.з., а вместо това исковата молба е оставена без разглеждане.
Неправилно било и позоваването на цитираното тълкувателно решение, тъй
като в т. 1 от него ясно е указано, че се присъжда заплатеното адвокатско
възнаграждение, когато заплащането му е отразено в договора за правна
помощ, в който случай последният има характеристиките на разписка.
Изтъква, че, от една страна, възнаграждението е заплатено, като освен това
същото е и съобразено с минималния размер съгласно Наредба №
1/09.07.2004г. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът установи, че жалбите са подадени от процесуално легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими.
Платена е и дължимата държавна такса за разглеждането им.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Х.
Х.а- И. срещу Е. Й., Е. С., Р. М., Г. М., М. С. и Н. Р. за делба на УПИ XXII-38
в кв. 8 по плана на село Д., община Б. с площ от 645 кв.м., при съседи: УПИ
XXIII-38, УПИ XXI-36, път.
Отговор на искова молба е постъпил от Н. Г. Р. (л. 42), който счита иска
за процесуално допустим, не оспорва твърденията на ищцата, и моли да бъде
допусната делбата. Същата позиция в срока по чл. 131 от ГПК са изразили и
Е. Й. (л. 48) и Р. М. (л. 50).
Постъпили са отговори на искова молба и от М. С. и Е. С.(л. 52, л. 66), в
които независимо една от друга излагат становище, че молбата е нередовна, а
производството - недопустимо. Позовавайки се на индивидуализацията на
имота в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 41, том XVI, дело № 2936/1974г., и Скица изх. № 471/28.05.2021г.,
заявяват, че същият не е правилно индивидуализиран. Посочват, че искът е
недопустим, защото имотът, индивидуализиран в горния нотариален акт, е
бил предмет на съдебна делба по гр.д. 365/1988г. по описа на РС – гр.
Сливница с ищец С. М., в чийто дял съгласно одобрената спогодба е
поставено празно дворно място от 695кв.м., представляващо парцел XXIII-38
от кв. 8 от регулационния план на с. Д.. Твърдят, че към 1988г. спрямо имота
3
по Нотариалния акт от 1974г. с площ от 1000 кв.м. след проведени процедури
по регулация и одържавяване, площ от терена в размер на 695 кв.м. е била
придобита в индивидуална собственост въз основа на проведената делба от С.
М., наследодател на Р. М.. Така, с проведеното през 1988г. делбено
производство, съсобствеността върху имота по Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 41, том XVI, дело№ 2936/
1974г.била ликвидирана. Поради това и на основание чл. 299 от ГПК правят
извод, че настоящото производство следва да бъде прекратено.
Също така изтъкват, че липсва съсобственост върху посочения в
исковата молба УПИ парцел XXII-38 от кв. 8 от 645кв.м., тъй като е
отстъпено право на строеж върху този имот на И. М. и Д. Р.а (на 09.05.1987г.).
Подчертават, че същият имот е бил отчужден/одържавен.
Твърдят, че имотът на Г. М. по Нотариалния акт от 1974г. е
неурегулиран и включва парцел XXIII-38 и разположения северно и отчужден
парцел, но в имота на Г. М. не се включва парцел с пл. № XXII-38. Той, от
своя страна, е индивидуална собственост на И. М. и Д. Р.а, които са го
придобили от държавата. (л. 53, абз. 6)
Заявяват, че липсва идентичност между имота, индивидуализиран
подробно в Нотариалния акт от 1974г., с който се легитимира ищцата, и
претендирания УПИ ХХII-38 от кв. 8 (л. 53, in fine), като единствено
идентични са парцел XXII с планоснимачен № 38 от кв. 8, целият 645 кв.м. и
УПИ XXII-38 от кв. 8, целият 645 кв.м.
Освен това обръщат внимание на съда, че с извършването на делбата по
гр.д. 365/1988г. съдът е констатирал, че са уредени всички спорни въпроси
относно наследствения имот, придобит с нотариалния акт от 1974г., и
страните нямат повече претенции. Ето защо, тъй като съдебната спогодба има
сила на влязло в сила съдебното решение, същото обвързва и наследниците на
страните (чл. 298 от ГПК).
Подчертават още, че останалата част от наследствения имот (съгласно
н.а. от 1974г.) с площ от около 300 кв.м., която се отчуждава за обществени
нужди, а именно -комбиниран магазин, сладкарница и административна
сграда, остава неподелена.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност, № 41, том XVI, дело № 2936/1974г. (л. 5 и 44),
съгласно който Г. М. В. е собственик на дворно място, попадащо в
строителния полигон на с. Д. с пространство от около 1 000 (хиляда) кв.м.,
заедно с построената върху него паянтова къща на един етаж, при съседи на
цялото дворно място: Н. М., А. Т. Г., наследниците на А. М. Б. и горско
стопанство.
Представени са три броя скици, две от които издадени за парцел
XXII-38, кв. 8, по плана на с. Д., и една за парцел XXIII-38, кв. 8, по плана на
с. Д. - съответно Скица № 979/05.08.2008г. (л. 63, 73), Скица изх. №
471/28.05.2021г. (л. 6, 45 от делото), както и Скица № 110/24.03.88г. (л. 72).
Изискани са служебно от архива на РС- Сливница и преписи от
наличните книжа по гр.д. 365/1988г., а именно: искова молба на С. Г.ов срещу
Г. В., В. Г., И. Г.ов и Д. Р.а, както и протокол по гр.д. 365/1988г. на Районен
съд – гр. Сливница (л. 60, 75, 103). От тях е видно, че въз основа на съдебна
спогодба е извършена делба на съсобствения имот, представляващ празно
дворно място с пространство от 695 кв.м., при съседи: улица, И. Г.ов М., Д.
4
Г.ова Р.а, Г. М. и терен, отреден за комбиниран магазин, сладкарница и
административна сграда, съставляващо по регулационния план на с. Д.
урегулиран парцел XXIII-38 в квартал 8. Имотът е възложен в дял на Седевчо
Г.ов М., като дяловете на останалите съделители са уравнени парично.
Изрично е регламентирано изчерпването на всички претенции и спорни
въпроси относно наследствения имот, предмет на делбата. Посочено е, че
останалата част от наследствения имот, а именно „комбинираният магазин,
сладкарница и административна сграда” заедно с жилищната постройка в
мястото остават неподелени, като сумата, отредена за собствениците при
отчуждаването, е подлежала на разпреД.е съобразно дяловете в
съсобствеността. Спогодбата е влязла в сила на 25.08.1988г.
Представено е и Удостоверение за наследници с изх. № 3/28.05.2021г.,
с. Д., община Б. (л. 7), от което е видно, че В. Т., И. М., С. М. и Д. Р.а са
низходящи от първа степен на Г. В., всички заедно - съделители в
производството по гр.д. 365/1988г. по описа на РС- Сливница.
Удостоверението свидетелства също, че Е. Й. и Х. Х.а – И. са низходящи от
първа степен на В. Т.; Е. С. е низходяща от първа степен на И. М.; Р. М. и Г.
М. (починал на 29.04.2003г.) са низходящи от първа степен на С. М., както и
че М. С. и Н. Р. са низходящи от първа степен на Д. Р.а.
Представени е Договор за право на строеж върху държавна земя от
05.1987г. (л. 58, 70), с който в полза на И. М. и Д. Р.а е учредено право на
строеж върху общинско място, находящо се в село Д., образуващо по плана на
селото парцел XXII пл. № 38 от кв. 8, целият от 645кв.м., ведно с Разрешение
за строеж № 49/23.06.1988г. (л. 59, 71), с което се разрешава на И. М. да
изгради вилна сграда с площ 36 кв.м. в парцел XXII-38, кв. 8 по плана на с. Д.,
както и Удостоверение № 89/16.02.89 (л. 62, 74), с което община Б.
удостоверява, че парцел XXII-38 от кв. 8 по плана на с Д. е одържавен и
актуван като държавен имот с акт № 221/1988г. на ОбНС Б., както и че върху
парцела е отстъпено право на строеж на И. М. и Д. Р.а.
Страните са представили и Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство, давностно владение и съдебна
спогодба № 108, том II, дело 583/1988г. (л. 77), който е издаден на С. Г.ов М.
в качеството му на собственик по давност, наследство и съдебна спогодба на
празно дворно място от 695 кв.м., при съседи: улица, И. Г.ов М., Д. Г.ова Р.а,
Г. М. и терен, отреден за обществени нужди – комбиниран магазин,
сладкарница, административна сграда, съставляващо по регулационния план
на с. Д., община Б., парцел XXIII – двадесет и трети имот, планоснимачен
номер 38 в квартал 8.
Представен е и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№ 150, том VIII, дело № 1087г. (л. 78), с който Р. М. продава на И. И. – Б.
имот (УПИ) XXIII-38 с площ от 695 кв.м.
Производството по делото е спряно с Определение № 414/10.12.2021г.
по гр.д. 420/2021г. (л. 89), тъй като е констатирано, че ответникът Г. М. е
починал на 29.04.2003г., т.е. преди завеждане на делото, и е възобновено с
Определение № 72/18.03.2022г. (л. 97).
С Определение № 116/07.04.2022г. съдът е приел, че висящото пред
него дело е образувано между наследници на лица, по отношение на които
вече има влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ същия правен спор. Ето защо
поради констатирана от него идентичност в предмета на производствата по
гр.д. 365/1988г. и гр.д. 420/2021г., е постановил, че второто от тях трябва да
5
бъде прекратено поради недопустимост.
С Определение № 261/03.08.2022г. по реда на чл. 248 от ГПК районният
съд е осъдил ищцата Х. Х.а – И. да заплати на М. С. сторените в
производството разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Влязлото в сила съдебно решение (както и съдебната спогодба – по арг.
от чл. 234, ал. 3 от ГПК), в качеството си на акт на правораздавателна власт на
съда, притежава правоустановяващо и регулиращо действие и представлява
пречка за последващо преразглеждане на вече разрешен съдебен спор (т.нар.
„непререшаемост“). Адресатите на влезлите в сила актове, каквито безспорно
се явяват не само страните, но и правоприемниците им (арг. от чл. 298, ал. 2
от ГПК), дължат съобразяване на поведението си с установеното от съда
правно положение, и не могат да повдигнат отново спор между същите
страни, на същото основание и със същото искане. Направят ли го, обаче,
съдът е длъжен да извърши преценка за идентитет на производствата както от
обективна, така и от субективна страна, като, зачитайки влезлия в сила
съдебен акт, той служебно трябва да прекрати повторно образуваното
производство.
Изхождайки от това принципно положение, настоящата инстанция
намира, че предмет на делото, с което е сезирана, е изследването на въпроса
за наличието или липсата на идентичност между делбата, завършила със
съдебна спогодба по гр.д. 365/1988г. по описа на Районен съд – гр. Сливница,
и исковото производство за делба по гр.д. 420/2021г. по описа на същия съд.
Обективна страна:
Видно от депозираната искова молба от Х. Х.а- И., в производството по
гр.д. 420/2021г. районният съд е сезиран с иск за делба на УПИ XXII-38 в кв.
8 по плана на село Д., община Б. с площ от 645 кв.м., при съседи: УПИ
XXIII-38, УПИ XXI-36 и път.
От друга страна, от представения по делото влязъл в сила протокол за
съдебна спогодба се установява, че производството по гр.д. 365/1988г. по
описа на РС – гр. Сливница е имало за предмет делба на празно дворно място
с пространство от 695 кв.м., при съседи: улица, И. Г.ов М., Д. Г.ова Р.а, Г. М.
и терен, отреден за Комбиниран магазин, сладкарница и административна
сграда, съставляващо по регулационния план на с. Д. урегулиран парцел
XXIII-38 в квартал 8.
Изхождайки от тази индивидуализация на имотите, и въз основа на
представените по делото скици от 1988г., 2008г. и 2021г., съдът намира, че за
всеки от двата имота тя е съгласувана с едни и същи актуални кадастрални и
регулационни планове, останали непроменени и към момента на образуване
на второто по ред производство по гр.д. № 420/2021г. на СлРС. Видно е също
така, че, на всяка от скиците за някой от двата имота, другият имот е посочен
като съседен нему. Следователно, имотите представляват два отделни и
независими един от друг самостоятелни обекта, намиращи се в
непосредствено съседство един спрямо друг. Поради това няма основание да
се предположи, че напр. единият имот е бил образуван на по- късен етап и е
обособен от площта на другия, което би обосновало частична идентичност в
предмета на производствата. Такова съмнение би било налице и в случай, че
двата имота бяха индивидуализирани въз основа на данни от различни карти,
6
което да изисква както съпоставяне на картите, така и задълбочено изследване
на генезиса на всеки от имотите. Такава хипотеза, обаче, също не е налице.
Поради това настоящата инстанция намира, че гр.д. 420/2021г. и гр.д.
365/1988г. на РС- Сливница имат за предмет уреждане на вещноправен спор
относно различни обекти на правото на собственост, което изключва
наличието на обективен идентитет между двете производства.
Субективна страна:
Производството по гр.д. № 420/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Сливница е образувано от Х. Х. срещу Н. Г. Р., Е. Й. и Р. М., М. С., Е. С. и Г.
М. (починал преди предявяването на иска). Производството по гр. д.
365/1988г. е образувано по искова молба на С. М. срещу Г. В., В. Т., И. М. и Д.
Р.а. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява,
че страните в производството по гр.д. 420/2021г. са низходящи по права
линия от първа степен на страните в производството по гр.д. 365/1988г.,
които от своя страна са низходящи по права линия от първа степен на Г. В..
Следователно, предвид изричната разпоредба на чл. 298, ал. 2 от ГПК, по
делото е надлежно доказано наличието на субективен идентитет между двете
производства.
Доколкото, обаче, за прекратяване на повторно образуваното
производство е необходимо кумулативно наличие на идентичност на
основанието, на искането и на страните, в случая липсата на идентичност от
обективна страна обосновава извод за допустимост на производството.
С оглед на това настоящата инстанция намира атакувания акт за
неправилен. Поради това определението подлежи на отмяна, а делото следва
да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствните действия.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че без значение
за предмета на делото е въпросът, дали имотите са възникнали в резултат на
проведена процедура по регулация, както и дали са обособени от дворно
място, попадащо в строителния полигон на с. Д. с пространство от около 1
000 (хиляда) кв.м., заедно с построената върху него паянтова къща на един
етаж, при съседи на цялото дворно място: Н. М., А. Т. Г., наследниците на А.
М. Б. и горско стопанство, съгласно Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 41, том XVI, дело № 2936/1974г. (л.
5 и 44). Тези въпроси са единствено относими към преценката за
основателност на иска, която съдът дължи с постановяване на съдебното
решение.
По същите съображения, съдът намира за правно ирелевантни и
възраженията относно липсата на съсобственост върху имота, предмет на
гр.д. 420/2021г.
Ирелевантно е и изясняването на въпроса, какво е правното положение
на имота, разположен северно от имотите УПИ XXII-38 в кв. 8 и УПИ XXIII-
38 в кв. 8 по плана на село Д. и представляващ парцел, отреден за комбиниран
магазин, сладкарница и административна сграда, тъй като претенции към
него не са предявени в никое от двете обсъждани производства.
Доколкото предпоставка за присъждане на разноски по реда на чл. 78,
ал. 4 от ГПК е производството да бъде прекратено, и като се има предвид
обстоятелството, че актът, с който прекратяването е извършено, се отменя,
основателна се явява и частната жалба срещу Определение №
261/03.08.2022г., с което, на основание чл. 248 от ГПК, съдът е присъдил
7
разноски в тежест на жалбоподателката И.. Следователно, това определение
също следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 116/07.04.2022г. по гр.д. 420/2021г. по описа
на Районен съд – гр. Сливница, с което производството по делото е
прекратено поради недопустимост.
ОТМЕНЯ Определение № 261/03.08.2022г. по гр.д. 420/2021г. по описа
на Районен съд – гр. Сливница, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Сливнишкия районен съд за продължаване на
съдопроизводствните действия съгласно мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8