№ 83
гр. Асеновград, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310102265 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.
Ищцата СП. В. ИЛ. твърди, че на 20.10.2017г. между нея и „София
Комерс Кредит груп“ АД е сключен договор за кредит, по силата на който й е
предоставена сумата от 900 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с
договорна лихва в размер на 24% годишно в срок от 10 месеца при ГПР от
26,85%. Освен това ищцата се задължила да представи посоченото в договора
обезпечение, а при неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка
в размер на 791,33 лева, която се дължи разсрочено заедно с погасителната
вноска.
Клаузата за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението
за представяне на обезпечение е нищожна, тъй като съставлява допълнителна
печалба, която вече е калкулирана с договорената лихва и по този начин се
преодолява изискването в закона за максимален размер на ГПР. Освен това
няма присъщата на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция, а
води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време изискванията за
обезпечение са неизпълними, а срокът за представянето му – неизпълнимо
кратък.
С уговорката за заплащане на неустойка в размер, който не съответства
1
на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума
по кредита, се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл.7 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка.
Ответникът признава изцяло предявения иск. Оспорва само претенцията
за разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на иска. Възразява да се
присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника по реда на чл. 38а от ЗА, тъй като не са налице предпоставките на
тази разпоредба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ответникът е признал предявения иск изцяло, поради което с оглед
изричното искане от ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
следва да се произнесе с решение съобразно признанието.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по
делото разноски по съразмерност. Възражението, че не е даден повод за
предявяване на иска е неоснователно, тъй като когато е предявен иск за
нищожност на сделка, съответно на съдържаща се в договор клауза, то повод
за завеждането на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК съставлява фактът на
самото сключване на договора, съответно съществуването на нищожна клауза
в него. Ето защо и въпреки, че признава предявените искове, ответникът
дължи направените по делото разноски в размер на 50 лева, внесена държавна
такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от
кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 и ал. 9 от същата
определя минималния размер за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес или в случая той е 300 лева.
2
Съгласно трайно установената практика на ВКС, получилата безплатна
адвокатска помощ страна, не е длъжна да доказва пред съда наличието на
обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА – достатъчно е правната помощ
да е предоставена безплатно на някое от тези основания и това да е отразено в
договора между страната и нейния адвокат или в пълномощното на
последния. Ето защо възражението, че предпоставките на цитираната правна
норма не съществуват, поради което не дължи възнаграждение, е
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 7 от договор за кредит
от 20.10.2017г., сключен между СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от гр.
Асеновград ,ул.“Брегова“ №11 и „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Дианабад“,
ул.“Васил Калчев“ №58, офис 6, представлявано от а.д.с..
ОСЪЖДА „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Дианабад“, ул.“Васил
Калчев“ №58, офис 6, представлявано от а.д.с., да заплати на СП. В. ИЛ., ЕГН
********** от гр. Асеновград ,ул.“Брегова“ №11, сумата от 50 лева (петдесет
лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Дианабад“, ул.“Васил
Калчев“ №58, офис 6, представлявано от а.д.с., да заплати на адвокат Е.Г.
Иванова, личен №********** с адрес гр. Пловдив, ул.“Хан Кубрат“ №2,
сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана правна защита и съдействие на СП. В. ИЛ., ЕГН ********** от гр.
Асеновград ,ул.“Брегова“ №11, по гр.д.№2265/2021г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3