Р E Ш Е Н
И Е
гр. София , 03.07.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на деветнайсти юни през двехиляди и
деветнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря
Пандурска и в присъствието
на прокурора Захариев ,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В .
О. Х.
Д . 1584 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от
18.12.18г . по Н .О .Х
.Д . № 18179 / 17г. ,
СРС, НО , 131 с -
в е
признал подсъдимия А.Г.Ш. за виновен за извършено престъпление по чл. 234 ал.1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок 1 година ,чието
изпълнение е отложено за срок от три
години на осн. чл.66 ал.1 от НК, както и му е наложил наказание
глоба в размер на 375 , 31 лв. С присъдата подсъдимият А.Г.Ш. е признат за невиновен
за това, че на
07.03.2014г. около 13.00 в гр. София, бул. „Ситняково“, до търговски център
„МОЛ Сердика“ в лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № *******, да е държал акцизни стоки
без бандерол, когато такъв се изисква по закон/чл.19, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.2 ЗАДС и чл.28, вр. чл.25 ЗТТИ/, - тютюн без бандерол с нето тегло 3,513
килограма, на стойност 656, 94 лева, като случаят не е маловажен, поради което и на
основание чл. 304 НПК е оправдаван за посоченото деяние, както и по обвинението
за извършване на престъплението в условията на продължавано престъпление. С присъдата е осъден подсъдимия на основание чл.
189, ал. 3 и ал.4 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР
сумата от 172, 00 лева разноски,
направени в хода на досъдебното
производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС,
сумата от 326, 35 лева, разноски, направени
в хода на съдебното производство. . С присъдата на основание чл.190,
ал.1 останалата част от направените по
делото разноски е постановено да останат за сметка на държавните органи. С присъдата на основание чл. 53, ал. 1, б. Б и ал.2, б.А, както и 234, ал.З от НК е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението - тютюн- 5,52 кг/преди анализите/, за които е постановено да бъдат унищожени след влизане
в сила на присъдата.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от упълномощеният зашитник на подсъдимия , с която се иска да се
отмени постановената присъда в нейната осъдителна част и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо
него.
В съдебно заседание
упълномощеният защитник
на подсъдимия А.Г.Ш. - адв. Д. подържа подадената жалба и пледира същата
да бъде уважена като се отмени постановената присъда
и подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо
него
В съдебно заседание подсъдимият А.Г.Ш. подкрепя изложеното от своя защитник .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият А.Г.Ш. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, висше образование, трудово
ангажиран, неосъждан, ЕГН **********,***.
През
месец март 2014г свидетелите К.К.и С.М.- служители в 04 РУ-СДВР, сектор
„Икономическа полиция“ участвали в специализирана полицейска операция във
връзка с проверка на оперативна информация за нерегламентирано държане и
разпространение на акцизни стоки- нарязан тютюн.
В тази връзка на 06.03.2014г., свидетелят К.позвънил
на мобилен телефонен номер ********, посочен в публикувана в Интернет обява за
продажба на нарязан тютюн. При осъществения контакт, продавачът заявил
готовност още на следващия ден -07.03.2014г., по обяд да му достави два
килограма тютюн, като мястото на срещата следвало да бъде допълнително
уточнено.
На
07.03.2014г. около 12.00 часа, свидетелят К.отново позвънил на посочения
телефонен номер и уговорил с доставчика място за предаване на стоката в гр.
София, а именно-на входа на търговски център „Сердика“, разположен в посока
гара „Подуяне“. При пристигане на мястото, свидетелятК., отново позвънил на
посочения телефон, като мъжът, който му отговорил, му обяснил, че е паркирал
лекия си автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с червен цвят, монтанска
регистрация, между такситата пред входа на обекта. Свидетелят открил така
описаното МПС и отишъл до него, където лице от мъжки пол в последствие
установено като подсъдимия А.Ш. му обяснило, че може да му продаде само един
килограм тютюн на цена от 30-35 лева. Свидетелят се съгласил, и докато
подсъдимия отварял багажния отсек на колата, от където да извади стоката, бил
задържан от други служители на 04 РУ-СДВР, по реда на ЗМВР.
След
задържането му било извършено претърсване и изземване в управлявания от него
лек автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ с per. № *******,
собственост на свидетеля Б., предоставен за ползване на подсъдимия.
Освен
това подсъдимият А.Ш. стопанисвал търговско помещение- магазин под № 4, находящ
се в гр. София, ж.к. „********“, в търговски център, разположен срещу бл. № **,
на квартала, като същият му бил предоставен по силата на Договор за наем на
недвижим имот, сключен от него със собственика на имота. В същия ден
07.03.2014г. около 17.00 часа заедно с разследващ полицай от 04 РУ-СДВР, и
свидетеля С.М., подсъдимият посетил помещението, в което се съхранявал нарязан
тютюн. С Протокол за доброволно предаване от същата дата, тютюнът разпределен в
два полиетиленови плика бил предаден от подсъдимия Ш. на разследващ полицай при
04 РУ-СДВР.
Съгласно
заключението на изготвената ботаническата експертиза, предадената от подсъдимия
растителна маса е с общо тегло 2, 007кг, като съгласно посочената експертиза,
както и предвид заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
експертиза, същата, представлява смес от преобладаващи тютюневи влакна и
нарязани тютюневи жили с наличие на дребни късове листна петура. Сместа се
състои от тютюневи влакна с ширина под 1,5 мм, което я определя като нарязан
тютюн, годен за консумация чрез пушене, без допълнителна индустриална
обработка.
Съгласно заключението на
изготвената по делото оценителна експертиза, стойността на тютюна, предаден от
подсъдимия възлиза на 70, 25лева, а дължимият за това количество тютюн акциз е
305, 06 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , както и от
веществените доказателства по делото : показанията на свидетелите К.К.,
С.М., Л.Б., Х.Х.иГ.М., писмените доказателствени средства - заключение на
съдебно-оценителна експертиза, заключение на ботаническа експертиза, заключения
на експертизи, изготвени в хода на съдебното следствие от експерт при Института
за тютюна и тютюневите изделия, протоколи за претърсване и изземване. Освен
това при изграждане на фактическите си изводи съдът се позова на приобщените по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства - Протокол за доброволно предаване от
07.03.2014г., Договор за наем на недвижим имот, Свидетелство за регистрация на
МПС- част II, справка за съдимост.
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства
, които са безпротиворечиви и се намират
във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена
в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При
така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е
направил следните правни изводи ,
които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият
с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234 ал.1 от
НК , а именно на 07.03.2014г. около 17.30 в гр. София, ж.к.
„********“, търговски център срещу бл.30, магазин № 4, държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон/чл.19, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.2 ЗАДС и чл.28, вр. чл.25 ЗТТИ/, - тютюн без бандерол с нето тегло 2, 007
килограма, на стойност 375, 31 лева, като случаят не е маловажен .
От обективна
страна по делото се установява ,че подсъдимия на
инкриминираната дата и място е осъществил действия по държане на акцизни
стоки без бандерол , а именно тютюн
без бандерол с нето тегло 2, 007 килограма, на стойност 375, 31 лева,когато такъв се
изисква по закон чл.19, ал.1, вр. чл.2,
ал.1, т.2 ЗАДС и чл.28, вр. чл.25 ЗТТИ/, като случаят не е маловажен .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Настоящият въззивен съд
намира че осъществяването на деянието
и неговото авторство в лицето на
подсъдимия по делото са безспорно
установени ,като в тази насока са събраните от първата
инстанция подробно изброените гласни
и
писмени доказателства , както и доказателствени средства , а
също и веществени доказателства. В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил анализ на събрания
от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието , така и
авторството на деянието от страна на подсъдимия по
делото , противно на соченото във въззивната жалба подадена от защитата на
подсъдимия ,в която се оспорва извършването на деянието и неговото авторство от страна на подсъдимия
по делото . От фактическа страна по делото се
установява , че държаните от страна на подсъдимия акцизни
стоки , а именно тютюн без бандерол с
нето тегло 2, 007 килограма са били предадени от самия подсъдим по делото
с протокола за доброволно предаване от 07.03.14г. /находящ се на л. 18 от
досъдебно производство / . В цитирания
протокол самия подсъдим е отбелязал ,че
предава 2 броя полиетиленови плика
съдържащи тревиста маса , както и че тревистата маса е тютюн , който е
лично негов , както и че помещението е наел под наем и го обитава само той. Въззивният съд не споделя доводите в жалбата за липсата на идентичност
на предадените от страна на подсъдимия по делото с цитирания протокол веществени доказателства -2 броя
полиетиленови плика съдържащи тревиста
маса с тези , които са били предмет на изследване от
двете експертизи . Сочената липса от страна на защитата на фотоалбум и извършен
оглед на веществени доказателства , не
свидетелства , за налично различие между
предадените от подсъдимия 2 броя полиетиленови плика съдържащи тревиста маса и тези изследвани от
вещите лица в двете експертизи , доколкото няма задължително изискване в НПК , за всички веществени доказателства да
се изготвя фотоалбум , както и да
се извършва оглед на веществени доказателства . Соченото обстоятелство от защитата ,че в
протокола за доброволно предаване от 07.03.14г.
не е отразено ,че предадените 2
броя полиетиленови плика се поставят в
друг чувал , който се запечатва с мокър печат , е неоснователно , тъй като е видно от
материалите по досъдебното производство ,че на първата ботаническа експертиза /находяща се на л. 67 - 69 от досъдебното производство / са били предоставени за изследване приложените
по досъдебното производство веществени
доказателства , описани в експертизата като 2 броя обекти , като под номер 2 са посочени
именно 2 броя полиетиленови
плика , които са били поставени в друг
чувал. Същия чувал е и бил предаден в
СРС ,което е отразено в приемо – предавателния протокол от
01.11.18г. , и който е бил обект на изследване от втората експертиза назначена
от СРС в хода на съдебното
производство. Доводите в жалбата ,че е следвало след изготвяне на експертизата останалите за съхранение веществени доказазателства да се поставят в нови опаковки ,са неоснователни , тъй като в първата
експертиза е отразено ,че са отделени предвид еднородността на материала две представителни проби ,при което
останалите неизследвани
веществени доказателства , са останали в
старите си опаковки , в какъвто вид са
били предадени в СРС с цитирания приемо – предавателния протокол от 01.11.18г .
В настоящето дело и при двете
експертизи, за изследване е било предадено цялото количество растителна маса, а
не само част от същото под формата на представителна проба ,при което са
неоснователни доводите на защитата за необходимост от нови опаковки и печати . Обособяването на части за
изследване от всеки от двата плика е извършено в рамките на самото експертно
изследване . При предявяване на
веществените доказателства в извършеното
пред въззивния съд съдебно следствие , също се установява ,че върху полиетиленовата торба има бележка с надпис „ МВР , дата 07.03.14г , ж. к. ******** ,
търговски център срещу блок , предал А.Г.Ш.
с вписано ЕГН и подписи на „ приел „
и „ предал „ ,
което също свидетелства за идентичността на предадените от подсъдимия по делото
с протокола за доброволно предаване от 07.03.14г. веществени
доказателства и тези веществени
доказателства, които са приложени
по настоящето дело . Изложеното
от защитата за липсата на идентичност и
с оглед на установеното тегло от втората експертиза е неоснователно
,тъй като от първоначално измереното от първата експертиза нето тегло 2, 007 килограма и от измереното от втората експертиза нето тегло от 1 ,451 ,63 , следва да се извади взетата представителна проба – 0, 43 грама от първата експертиза , както и следва да се
извади количеството изразходвано от втората експертиза ,което като взета проба за изследване не е отразено
колко е
в самата експертиза . От друга
страна следва да се посочи ,че при изготвянето
на двете експертизи има изминал период от време от няколко години от 04.04.14г. до 12.12.18г. ,
през който период не са ясни условията на съхранение на
предадените от подсъдимия 2 броя
полиетиленови плика съдържащи тревиста
маса .
В тази връзка следва да се посочи , че
предмета на престъплението по чл.234
ал.1 от НК , по настоящето дело ,
представлява тютюн - растителна маса
, която
с оглед на естеството си търпи естествени процеси по изсушаване,
мухлясване , свиване, разлагане , които
процеси са по – бързи или по бавни
в зависимост от условията за съхранение , но с оглед
на обстоятелството ,че първата експертиза изследвала предаденото
количество е установила неговото тегло от
2, 007 килограма , не би могло подсъдимия да бъде оправдан частично за наличната разлика
в теглото установена при втората
експертиза., Соченото от защитата ,че е следвало представителните проби да се
вземат по реда на Наредбата за условията
и реда за съхраняване и унищожаване на
наркотични вещества , растения и прекурсори , както и за вземане на представителни проби от тях приета с ПМС № 28 от 14.02.2006 г , Обн. ДВ. бр.18 от 28 февруари 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 10 май 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 22 юли 2014г, е неоснователно , тъй като изрично в чл. 1. от същата е посочено
,че с наредбата се уреждат
условията и редът за : 1. вземане на представителни проби от наркотични
вещества , растенията , съдържащи наркотични
вещества , и от прекурсорите , иззети при условията и по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК) 2. предаване
и съхраняване в Централното митническо управление (ЦМУ) на
Агенция "Митници" на иззетите наркотични вещества , представителните им проби , както и прекурсорите по чл. 98, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП); 3 унищожаване на
иззетите наркотични вещества , растенията , съдържащи
наркотични вещества , представителните им проби както и
преурсорите по чл. 98, ал. 2 ЗКНВП ,при което е видно ,че
същата се отнася до наркотични вещества , растенията, съдържащи наркотични
вещества , и прекурсорите, иззети при условията и по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс, но не и до акзизни стоки – тютюн. Не е налице маловажен
случай както пледира защитата , с оглед на обстоятелството
,че държаното количество тютюн надхвърля количество, предназначено за лична
употреба от едно физическо лице. В тази
връзка правилно е отчетено от СРС и мястото на съхранение на същия , а именно
в търговско помещение, специално наето от подсъдимия, в което няма данни да е
извършвана търговска или друга дейност, различна от съхранение на акцизни
стоки, без да е платен акциз за тях . В тази
насока следва да се посочи и обстоятелство за извършвана от подсъдимия търговия
с тютюн за пушене, при това в количества, които не могат да се определят като
незначителни. Посочените съображения водят до извода, че установеното на
07.03.2014г., държане на 2, 007 кг тютюн не може да се определи като маловажен
случай.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода от 1 до
шест години в
нормата на чл.234 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година ,считано от влизане на присъдата в сила,
са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно относно количеството и стойността
на държаните акцизни стоки- тютюн без бандерол с
нето тегло 2, 007 килограма, на стойност 375, 31 лева , обстоятелството
относно участието на подсъдимия в организирана търговия с акцизни стоки в
нарушение на изискванията на ЗАДС което
е отегчаващо вината обстоятелство ,
обстоятелството , че е осъществено държане на стоките в търговско
помещение, специално наето от подсъдимия , което
е отегчаващо вината обстоятелство ,
както и е отчетена обществената опасност
на подсъдимия по
делото , който е неосъждан
, което
обстоятелство е смекчаващо вината ,при
което съдът намира ,че
не са налице основания
за намаляване размера на
наложеното наказание лишаване от
свобода за срок
от 1 година , считано от влизане на присъдата в сила, което е минималния размер предвиден в закона, каквото
е искането в подадената жалба .Не са налице основания за приложение на
чл. 55
от НК, тъй като по делото не са
налице нито многобройни ,нито изключителни
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства .
Законосъобразно
е определено наказанието лишаване
от свобода за срок от 1 година да
бъде с отложено изпълнение
на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.В тази насока
основателно и правилно първата съдебна инстанция е установила ,че по делото са налице
предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК , а
именно подсъдимият не е осъждан,
наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и за превъзпитанието му не се налага неговото ефективно
изтърпяване. Правилен е извода на СРС ,че
наложеното с присъдата наказание и опасността същото да бъде ефективно
изтърпяно, са достатъчни, за да
постигнат целите на индивидуалната превенция
, като определения изпитателен срок е в предвидения
от закона минимум , при което не са налице
основания за намаляване размера
на изпитателния срок от 3 години
, считано от влизане на присъдата в сила .
Законосъобразно с присъдата е било
наложено кумулативно предвиденото наказание
глоба , а именно глоба до 10-кратния размер на
пазарната цена на разпостраняваните стоки. Правилно е определен размера на глобата в размер на
сбора от пазарната цена и дължимия акциз, а именно 375, 31 лева , като
същата се явява съответна на обществената опасност на деянието, както и на
целите на индивидуалната и генерална превенция.
Законосъобразно с
присъдата на основание чл. 53, ал.
1, б. Б и ал.2, б.А, както и 234, ал.З от НК е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението - тютюн- 5,52 кг/преди анализите/, за които е постановено да бъдат унищожени след влизане
в сила на присъдата.
Законосъобразно с присъдата
оглед
изхода на делото на осн. чл. 189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да заплати в
полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 172, 00 лева разноски, направени в хода на досъдебното производство, както и в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, сумата от 326, 35 лева,
разноски, направени в хода на съдебното
производство. Законосъобразно
с присъдата , с оглед на
частичното оправдаване на подсъдимия, на основание
чл.190, ал.1 останалата част от направените по делото разноски е постановено
от СРС да останат за сметка на
държавните органи .
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК следва
да бъде осъден подсъдимия да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СГС сумата от 120, 00
лева разноски, направени в хода на съдебното производство през въззивния
съд , изплатени на вещо лице Н. , както и следва да бъде осъден да
заплати 5 лв за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист по делото на осн.
чл.190 ал.2 от НПК .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена изцяло , жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
18.12.18г . по Н .О .Х .Д . № 18179 / 17г. , СРС, НО , 131 с - в.
О С Ъ Ж Д А на
осн. чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия А.Г.Ш. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СГС
сумата от 120, 00 лева разноски,
направени в хода на съдебното
производство през въззивния
съд , както и да заплати 5 лв за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист по делото на осн. чл.190 ал.2 от НПК .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.