№ 1752
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110214474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У.К.Б.“ АД, ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление
№ К-040553 от 27.07.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя на
основание чл. 201а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл. 68в вр. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, тъй като дружеството-жалбоподател не е извършило административно нарушение,
както и на процесуалните правила – на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. Навеждат се и доводи за
маловажност на случая, поради което се иска отмяната на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
защитник – адв. Л., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Сочи още, че не е установен акуратно периодът на извършване
на нарушението, както и че не са налице данни потребителката, която е сезирала КЗП, да е
била задължена да плати сумите, посочени в НП.
Въззиваемата страна – КЗП, редовно призована, се представлява от адв. А., като същата
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
поради безспорно доказано нарушение. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
1
възнаграждение и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
При извършена проверка от страна на КЗП в следствие на подаден сигнал било установено
следното:
Потребителката В.Л.П. е клиент на „У.К.Б.“ АД, като на 29.06.2011 г., като
кредитополучател, сключила с банката Договор за банков ипотечен кредит № 34 с размер на
кредита 70 000,00 лв.
На 26.09.2019 г. между страните бил подписан Анекс № 1 за реструктуриране на банковия
ипотечен кредит, съгласно т. 9.3 от който просрочените лихви в размер на 9 512,71 лв. били
разсрочени за погасяване на 24 вноски по 396,36 лв. Корекцията е била осчетоводена,
съгласно подписания анекс.
На 21.04.2020 г. потребителката подала по интернет искане за прилагане на облекчения при
погасяване на кредита във връзка с финансови затруднения, които имала, породени от
COVID-19 пандемията и извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. за отсрочване на вноските за 6 месеца. След един месец й се
обадили, че е одобрена. През този период никой не можел да ѝ каже какъв ще е новият
погасителен план. След инсталиране на електронно приложение на подписване на
документи чрез сертифициран електронен подпис получила анекс към договора и новия
погасителен план. Съгласно новия погасителен план трябвало да внесе на 25.11.2020 г.
вноска в размер на 656,28 лв., която вноска била до 24.11.2021 г. включително, а след тази
дата вноската ставала 632.29 лв. до края на договора до 29.01.2044 г. Първата вноска била
надлежно внесена. Този погасителен план, който потребителката имала, обаче, бил грешен и
според дружеството-жалбоподател не можел да влезе в сила, но никой от банката не ѝ се
обадил да каже, че има несъответствие.
Тъй като от банката намерили, че вноските били заплащани със закъснение, начислили
лихви за просрочие за периода от 25.11.2020 г. до 25.03.2021 г. (пет месечни вноски) и от
отдел „Просрочие“ при банката започнали да звънят на потребителката, че е просрочила
кредита. След посещение в клон „София Сердика“, последната била уведомена, че в тяхната
система има действащ съвсем друг погасителен план, съгласно който месечните вноски през
първите 17 месеца са в размер на 1001,00 лв. Била е допусната техническа грешка при
подаване на информацията за осчетоводяване на сделката в банковата информационна
система, като е пропуснато да се впише новата структура на погасяване на разсрочената
лихва. Тя е останала разпределена по кредита, съгласно договореното в т. 9.3 от Анекс № 1
за прилагане на стабилизационни мерки - 24 равни вноски, всяка в размер на 396,36 лв. От
банката започнали да притискат потребителката да подпише техния погасителен план, но тя
отказала. Междувременно потребителката била внесла следните суми по кредита: 700,00 лв.
от 24.11.2020 г.; 200,00 лв. от 14.12.2020 г.; 170,00 лв. от 21.12.2020 г.; 1010,00 лв. от
2
25.01.2021 г.; 1002,00 лв. от 25.02.2021 г.; 15,00 лв. от 17.03.2021 г.
Потребителката подала сигнал до КЗП, след което на 07.04.2021 г. (след като било
изпратено писмо № С-03-289/02.04.2021 г. от КЗП до дружеството-жалбоподател)
заплатените пет месечни вноски за периода от 25.11.2020 г. до 25.03.2021 г. били
сторнирани, като били погасени суми с вальор на съответната дата на падеж на вноските в
размер на месечна вноска 653,60 лв., без да се събират наказателни лихви. Надплатените
суми били изцяло възстановени по обслужващата кредита сметка.
Предвид гореизложеното бил съставен АУАН № К-040553/06.07.2021 г. на дружеството-
жалбоподател, тъй като контролният орган е намерил, че за периода 25.11.2020 г. до
25.03.2021 г. от страна на „У.К.Б.“ АД е прилагана нелоялна търговска практика, тъй като са
били нарушени изискванията на чл. 68г, ал. 1 вр. чл. 68в от ЗЗП.
Процесният АУАН бил предявен на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице на
06.07.2021 г., което се възползвало от правото си и вписало върху бланката на АУАН, че
има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани допълнителни възражения по
така съставения АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител Е.Ц.. Показанията на
свид. Ц. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При проведения непосредствен
разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта
фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което
следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен
начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага
отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените
доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното
изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
3
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от
лица, притежаващи материална компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Мястото на нарушението
правилно е определено като седалището на жалбоподателя, където е формирана въпросната
търговска практика, а времето – периодът, в който потребителката е правила вноски по
неподписания от нея, тъй като така е било изисквано от нея поради въведеното заблуждение.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Съгласно чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, като чл. 68г, ал. 1 от
същия закон гласи, че търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна,
ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата
потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
4
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“.
В българското законодателство не съществува легална дефиниция на понятието „среден
потребител“, но такова е налице в Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г. относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, чиито
разпоредби са въведени в ЗЗП. В т. 18 от преамбюла на Директивата е посочено, че
„средният потребител“ е този потребител, който е сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и
лингвистични фактори. За средния потребител би следвало да е достатъчно да се информира
за основните характеристики на услугата от представените от документи, преди да вземе
едно сравнително предпазливо решение да закупи услугата, без да му се налага да задава
уточняващи въпроси на служителите в обектите на търговеца.
Бе установено по делото, а и дружеството-жалбоподател не отрича, а признава, че
потребителката е била заблудена относно погасителния план, който е действал по нейния
договор за ипотечен кредит, поради което същата е била принудена да прави вноски в
размер на 1001,00 лв. и ѝ били начислявани лихви за просрочие, без този размер на вноски
да е бил договорен с нея, видно от приложените по делото писмени доказателства – вж.
допълнително споразумение № 01 от 20.05.2020 г. с приложения към него актуализиран
погасителен план, видно от който от 25.11.2020 г. за следващите 12 месеца погасителната
вноска е в размер на 656,28 лв. Същата се явява среден потребител по смисъла на
горецитираната разпоредба и доколкото поради въведената заблуда от една страна е била в
неизвестност за действителния погасителен план, а от друга – от нея е изисквано да
подпише нов погасителен план, с който тя не е била съгласна, да прави вноски в размер на
1001,00 лв., както и са ѝ били начислявани лихви за просрочие, дружеството-жалбоподател е
осъществило вмененото му нарушение, тъй като тези негови действия противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да променят
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не е налице нелоялна търговска
практика, когато става въпрос за единичен случай на извършено административно
нарушение. Доколкото съгласно вече цитираната разпоредба на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП
„търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение…“, то, видно от употребата на единствено число от законодателя, е
достатъчно извършването на само едно действие, бездействие, поведение и пр., за да е
налице нелоялна търговска практика. Практика, в случая, не се отъждествява с повторност
или системност. За това свидетелстват и разпоредбите на чл. 217, ал. 2; чл. 225г, ал. 2; чл.
225д, ал. 2; 230в, ал. 2; 230г, ал. 2 и чл. 231 от ЗЗП, които предвиждат по-високи наказания
при повторно извършено нарушение.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
5
В санкционната разпоредба на чл. 210а от ЗЗП, съгласно редакцията ѝ към датата на
нарушението, за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3
- 6 на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
от 1000 до 30 000 лв. Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение, а при налагане на
санкцията е взел предвид всички обстоятелства и наложеното наказание е справедливо,
доколкото потребителката, вместо облекчена поради влошеното ѝ имуществено състояние
заради пандемията от COVID-19 и въведените с нея мерки и извънредно положение, е била
обременена с необходимостта на заплаща по-големи вноски по ипотечния си кредит и с
невъзможността да разбере действителния им размер, а дружеството-жалбоподател е
преустановило противоправното си поведение не по своя инициатива, а едва след като
контролният орган е бил санкциониран и е поискал писмени обяснения за извършеното
нарушение. Смекчаващо обстоятелство се явява единствено възстановената на
потребителката надвнесена сума, поради което правилно е определена санкция в размер
много по-нисък дори от средния за този вид нарушения.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Същото не разкрива по-ниска от типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид, а с оглед претърпените от потребителката вреди и обществените
отношения, които са били засегнати, обществената опасност на деянието е по-висока от
средната, поради което и не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай
на административно нарушение.
Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата страна
има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-040553 от 27.07.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „У.К.Б.“ АД,
ЕИК ХХХХ, на основание чл. 201а от ЗЗП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 68в вр. 68г,
6
ал. 1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН „У.К.Б.“ АД, ЕИК ХХХХ, да заплати на КЗП
сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7