№ 57
гр. Варна, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502511 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. С.
чрез адвокат И. А. против решение № 3794 от 23.11.2023 г., постановено по
гр.д.№ 11136 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети
състав, в частта, с която е задължена въззивницата на основание член 5,
алинея 1, точка 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Г. Д. Г.; както и в частите, с които въззивницата е осъдена на
основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер
на 25 лева и на основание член 38, алинея 2 от Закон за адвокатурата да
заплати в полза на адвокат Н. Г. сумата в размер на 600 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на молителката по делото
процесуално представителство.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че необосновано районният съд е приел въз
основа на събраните свидетелски показания, че е налице осъществено
домашно насилие. Също така се излага, че в случая възможността да бъде
1
търсена защита по ЗЗДН е използвана превратно. Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае
потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният
съд правилно е ценил събраните доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката Г. Г. излага, че
ответницата е нейна майка, която на 27.08.2023 г.я изгонила молителката от
апартамента, находящ се в ***, който се обитавал и от двете. Молителката се
прибирала заедно със своята племенница и тъкмо излизала от асансьора, за да
стъпи на етажната площадка и да влезе в апартамента, когато ответницата
изблъскала със сила, при което отново се озовала в асансьора. Вследствие на
тези нейни действия, както и във връзка с факта, че ответницата задържала
всички ключове за имота /за входна врата, чип за асансьора, ключ за
вътрешната врата/, а всички пари, вещи и ценности на молителката били в
имота, последната се обадила на телефон 112 в 20,07 часа от телефон с номер
*** . Когато полицейски патрул посетил адреса, майка й заявила, че няма да я
допусне до апартамента и да й предостави ключове, но със съдействието на
полицейските служители молителката влязла в апартамента. Отново майка й,
крещейки, поискала молителката да напусне съвместно обитаваното жилище,
започнала да я избутва, като за да не продължават кавгите и да не вика
повторно полицията, излязла и се настанила в хотел. Молителката смята, че
действията на ответницата представляват форма на домашно насилие,
изразена чрез осъществяване на емоционално и психическо въздействие и
принудително ограничаване на личния й живот, личната свобода и личните
права, както и икономическо насилие.
Поради изложеното сезира съда с искане по отношение на ответницата да
бъдат предприети следните мерки по ЗЗДН , като се издаде заповед за защита:
да се въздържа В. Д. С. от извършването на домашно насилие спрямо Г. Д. Г.;
да се забрани на В. Д. С. да приближава Г. Д. Г.; да се отстрани В. Д. С. от
2
съвместно обитаваното жилище, посочено по-горе; да се забрани на В. Д. С.
да посещава местата за социални контакти и отдих, в които се намира Г. Д. Г.;
да се задължи В. Д. С. да посещава специализирани програми.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответницата В. Д. С., но в
проведеното по делото първо съдебно заседание пред районния съд твърди,
че не е извършила акт на домашно насилие над молителката на посочената
дата.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че
молителката и ответницата са майка и дъщеря. При съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се
установява, че между страните е налице конфликт от много години, който се е
обострил на посочената дата. В конкретния случай спорът е започнал относно
обстоятелството, че ответницата не е давала ключ за жилището на
молителката, а двете са съсобственици, като е продължил на следващия ден,
за който се сочи, че е извършен актът на домашно насилие, изгонвайки
молителката от жилището.
3
Въпросът, на който следва да бъде даден отговор, е дали това действие,
извършено в разгара на един имуществен спор между съсобственици, може да
бъде квалифицирано като проява на домашно насилие. На първо място следва
да бъде отбелязано, че от показанията на свидетелката Д. Д., които съдът цени
при условията на член 172 от ГПК, тъй като тя е племенница на молителката и
внучка на ответницата, които са резултат на преки и непосредствени
впечатления, се установява, че при инцидента страните са говорели на висок
тон, леля й казала, че ще търси адвокат, не знае за физически сблъсък, но не е
чула за баба й да я гони. Безспорно, при обсъждане на събраните по делото
доказателства може да се направи извода, че лишаването от ключ на
молителката и изгонването й от съсобственото жилище /което не се доказва
по делото/ от страна на ответницата представляват действия, които са от
естеството да създадат негативни емоции у Г.. Така предизвиканите
негативни емоции обаче не може да се квалифицират като форма на
психическо и емоционално насилие, попадащи в понятието за домашно
насилие, нито да обусловят по отношение на ответницата използването на
държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН, тъй като всеки конфликт
генерира негативни преживявания, но не всеки конфликт между роднини
представлява домашно насилие. Следва да се подчертае, че социалното
предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица,
които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на
тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и
на спорове от имуществено, финансово и прочее естество.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, е потребно да се прецени дали въпросното деяние е
представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне
по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В
случая не се установява ответницата да е преследвала съзнателно такава цел
по отношение на молителката.
4
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
отменено и молбата да бъде отхвърлена.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН
молиталката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна
такса за разглеждане на производството пред двете инстанции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3794/23.11.2023г., постановено по гр.д. №
11136/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е задължена
В. Д. С. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г. Д. Г.; както и в частите, с които е
осъдена на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 25 лева и на основание член 38, алинея 2 от Закон за
адвокатурата да заплати в полза на адвокат Н. Г. сумата в размер на 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на
молителката по делото процесуално представителство; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. Д. Г. ЕГН ********** с адрес в ***, с искане
за налагане на мярка по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН В. Д. С. ЕГН
********** от *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Г. Д. Г.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание член 11, алинея 3 от
ЗЗДН.
5
ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна
такса в размер на 12,50 /дванадесет 0,50/ лева, на основание член 11, алинея 3
от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6