Р Е Ш Е Н И E
№ 157 13.05.2014
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и
втори април две хиляди и четиринадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Ж.К.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 478 по описа за 2013
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковите претенции на Е.Ц.П.-Н. *** чрез процесуалния и
пълномощник със съдебен адрес град Несебър, ул.”Иван Вазов”№4 против С.Я.Н. ***
и К.М.Н. ***, за обявяване за недействителен на сключения между двамата
ответника договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт
№124, том 36, дело №6720, вх. рег.№10653 от 21.11.2012 година на Служба по
вписванията-град Несебър, по силата на който първият ответник лично и като
пълномощник на ищцата е дарил на втория ответник без знанието и съгласието на
ищцата в нарушение на чл.24 ал.3 от СК следните недвижими имоти, съпружеска
имуществена общност, а именно: 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор №11538.2.95 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.10.2005 година на Изпълнителния директор на
АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-402 от 23.02.2006 година на
Началника на СК - Бургас на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, с
адрес на поземления имот - местност Юрта, площ от 2165 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг курортно-рекреационен обект, при съседи - 11538.504.609, 11538.2.75,
11538.2.51, 11538.2.145, 11538.2.77; самостоятелен обект с идентификатор
№11538.2.95.3.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 03.10.2005 година на Изпълнителния директор на АК на град
Свети Влас, община Несебър, област Бургас, адрес на имота град Свети Влас,
сграда №3, ет.4, ап.4, който самостоятелен обект се намира в сграда №3,
разположена в поземлен имот с идентификатор №11538.2.95, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, кът за спане, баня с тоалетна и една тераса, брой нива на обекта - 1, с
площ 45.00 кв. м., прилежащи части - 3.81 кв. м. общи части, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 11538.2.95.3.23,
11538.2.95.3.21, под обекта - 11538.2.95.3.16, над обекта - няма, ведно със
съответния процент от правото на строеж върху гореописания имот; самостоятелен
обект с идентификатор №11538.2.95.3.23 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.10.2005 година на Изпълнителния
директор на АК на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, с адреса на
имота град Свети Влас, сграда №3, ет.4, ап.5, който самостоятелен обект се
намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №11538.2.95, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от
дневна с кухненски бокс, кът за спане, баня с тоалетна и една тераса, брой нива
на обекта - 1 с площ от 38.00 кв. м., с прилежащи части 3.21 кв. м. общи части,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 11538.2.95.3.24,
11538.2.95.3.22, под обекта - 11538.2.95.3.17, над обекта - няма, ведно със
съответния процент от правото на строеж
върху гореописания имот и самостоятелен обект с идентификатор №1538.2.95.3.24
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48
от 03.10.2005 година на Изпълнителния директор на АК на град Свети Влас, община
Несебър, област Бургас, адрес на имота град Свети Влас, сграда №3, ет.4, ап.6,
който самостоятелен обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с
идентификатор №11538.2.95, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, състоящ се от дневна с кухненски бокс, кът за спане, баня с
тоалетна и една тераса, брой нива на обекта - 1, с площ 67.00 кв. м., прилежащи
части 5.63 кв. м. общи части, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 11538.2.95.3.23, под обекта - 11538.2.95.3.18, над обекта - няма,
ведно със съответния процент от правото на строеж върху гореописания имот;
както и поддържаните такива при условията на евентуалност за прогласяване на
описания по-горе договор за дарение за нищожен поради липса на основание за
сключването му, съответно поради накърняване на добрите нрави вследствие
договаряне от страна на първия ответник като пълномощник с втория ответник -
надарен във вреда на упълномощителя - ищцата по делото.
С писмена молба от 25.02.2014 год.
ищцата е конкретизирала твърденията си и с определение №846/21.03.2014 год.
поясненията и допълненията на исковата молба са приети от съда, с изключение на
новите такива за нищожност на дарението по чл.226 ал.2 от ЗЗД, доколкото се
отнася за бъдещо имущество, твърдението за нищожност на упълномощителната
сделка поради неспазена форма за валидност и твърдението за нищожност на
дарението поради противоречие евентуалния му мотив с добрите нрави по см.на
чл.226 ал.3 от ЗЗД, доколкото този мотив е бил лишаване на ищцата от дела й в
съпружеската имуществена общност.
В съдебно заседание ищцата поддържа
претенциите си, ангажира доказателства.
Ответниците, чрез процесуалния си
пълномощник, са депозирали писмен отговор, с който са оспорили исковете по
основание. Поддържат, включително и в допълнителното си становище и в съдебно
заседание, че при сключване на процесното дарение първият ответник се е
легитимирал като пълномощник на съпругата си с генерално пълномощно от 2005
година, което е дадено за сключване на определени видове разпоредителни сделки,
включително дарение, което не е било оттеглено по надлежния ред – в писмена
форма; че към момента на сключване на договора е било налице основание и то е
било правото на собственост върху имотите да премине по безвъзмезден начин от
патримониума на прехвърлителката в този на дарената; както и че именно поради
дарствения мотив, който е бил налице към момента на сключване на сделката, не е
налице намерение за увреждане на пълномощника и третото лице по см.на чл.40 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищцата и
първият ответник са съпрузи, които по време на брака си, по посочения в
исковата молба способ, са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
процесните имоти, представляващи: 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор №11538.2.95 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Свети Влас, ведно с построените в същия самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори №11538.2.95.3.22, №11538.2.95.3.23 и №11538.2.95.3.24. Не се
спори също и от представените доказателства се установява, че втората ответница
е майка на ответника С.Н.. С нот.акт № 39, том VІІІ, рег.№8711, дело
№1409/21.11.2012 год. на нотариус под №600 на НК, вписан с акт№124, том 36,
дело №6720, вх. рег.№10653 от 21.11.2012 година на Служба по вписванията-град
Несебър, първият ответник, лично и като пълномощник на ищцата, е дарил на втората
ответница процесните имоти, легитимирайки се с т.нар“генерално“ пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя Е.П.-Н. от 15.09.2005 год.,
извършена от пом.нотариус Ал.Бянова при нотариус В.Карасанова-Тончева. Няма
спор, че към настоящия момент страните-съпрузи са в производство по
развод.
Според разпоредбата на чл.24 ал.3 от СК,
разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а
когато разпореждането с такова недвижимо имущество е предприето еднолично, само
от единия съпруг, другият съпруг може да го оспори по исков ред в определения
от закона срок (ал.4). Особеностите на съпружеската имуществена общност като
бездялова собственост обуславят горния принцип за съвместно разпореждане и на
равни права на разпореждане, както и последиците от неспазването му – ако,
въпреки липсата на съгласие от другия съпруг, разпоредителната сделка не бъде
оспорена от последния по исков ред в срока по ал.4, тя ще породи действие и ще
го обвърже. Доколкото разпоредбата на чл.23 от СК е специална, при липса на
съгласие за разпореждане на единия от съпрузите, следва да се приложи нейната
регламентация, а не общият текст на чл.26 от ЗЗД.
В конкретния случай, според твърденията
на ищцата, макар при изповядване на сделката формално да е било представено
генерално пълномощно от първия ответник, разпореждането е извършено от съпруга
й еднолично, без нейно знание и съгласие и в нарушение на чл.24 ал.3 от СК, тъй
като упълномощителното изявление за извършване на дарствена сделка не касае
процесните недвижими имоти, които към момента на упълномощаването не са
съществували като годни обекти на правото на собственост (дори не са били
проектирани), в процесното пълномощно липсва конкретно описание на недвижимите
имоти, а според съдебната практика липсата на индивидуализация се квалифицира
като липса на валидно изразено съгласие, а освен това упълномощителното
изявление е било оттеглено преди сделката.
Доколкото атакуваната сделка е сключена
на 21.11.2012 год., а претенцията с правно основание чл.24 ал.4 от СК е
предявена на 04.03.2013 год., дори и краткият срок по ал.4 е спазен, броен
датата на изповядване на дарението, ето защо без значение е момента на узнаването
му от ищцата.
От представеното копие от нотариалното
дело се установява, че за удостоверяване на представителната си власт първият
ответник е представил на нотариуса генерално пълномощно с нотариална заверка на
подписа на Е.П.-Н. от 15.09.2005 год., както и декларация за гражданство и
гражданско състояние с нотариална заверка на подписа на декларатора (ищцата) от
10.03.2008 год. и декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с нотариална заверка от
23.08.2012 год. С генералното пълномощно (т.8) ищцата е упълномощила съпруга си
да извършва всякакви разпореждания с нейни недвижими имоти, вкл.продажби,
дарения и учредяване право на строеж върху тях, при условия, каквито прецени,
както и да получава сумите от сделките. При доброволното представителство
източникът на представителната власт на пълномощника е волеизявлението на
представлявания, в което упълномощителят определя своя пълномощник и обема на
представителна власт. При генералното (общо) пълномощно този обем не е
конкретно определен и със същото се дава право на пълномощника да извършва
неограничен брой и вид правни действия. За формални разпоредителни действия се
поставя изискване за форма за валидност на упълномощаването, а когато договорът
трябва да бъде сключен с нотариален акт, упълномощаването следва да бъде
писмено, с нотариална заверка на подписите и съдържанието (чл.37 от ЗЗД,
редакция ДВ бр.59/2007 год., в сила от 01.03.2008 год.).
От представените писмени доказателства
се установява, че към датата на упълномощителното изявление съпрузите са били
съсобственици, заедно с Георги Иванов Александров, на недвижимия имот в
землището на гр.Свети Влас, тогава с характеристиките на земеделска земя,
придобит с нот.акт №102, том VІ, рег.№3961, дело №1011/2003 год. на нотариус
под №110 на НК. За имота е било издадено разрешение за строеж №8/09.03.2006
год. и няма спор, че именно въз основа на същото са били изградени трите
процесни самостоятелни обекта в сграда, а съсобствениците са си поделили
правата на строеж с договор за доброволна делба от 14.11.2006 год. От горното
съдът прави извод, че към датата на упълномощаването – 15.09.2005 год. –
процесните самостоятелни обекти в сграда, предмет на дарението, изобщо не са
съществували.
Поради настъпила процесуална преклузия
не следва да бъде обсъждан доводът на ищцата, че упълномощителното
волеизявление е нищожно поради неспазена форма за валидност (чл.37 от ЗЗД), тъй
като нотариалната заверка от 15.09.2005 год. касае само подписа, не и
съдържанието. Своевременно обаче, още с исковата молба, ищцата е заявила, че представеното
пълномощно е било общо, в него на са били посочени конкретните имоти,
конкретните условия на договаряне и третото лице, с което ще се договаря и което ще бъде
облагодетелствувано от дарствената сделка. По-късно с молбата от 25.02.2014
год. доводът е доразвит, с позоваване на задължителна за съда практика,
обективирана в решение №505/02.09.2011 год. по гр.д.№741/2010 год., ІІ г.о. на
ВКС, според която липсата на индивидуалицазия на имота в пълномощното следва да
се квалифицира като липса на валидно изразено съгласие.
Изхождайки от несъмнено установените по
делото факти, а именно, че към датата на упълномощителното изявление –
15.09.2005 год. – процесните самостоятелни обекти в сграда не са съществували
като годен предмет на правото на собственост и че в пълномощното не се съдържа
конкретно описание на съществените признаци на договора за дарение чрез
описание на дарените имоти по вид, площ, граници, местонахождение и пр., което
е приравнено с решение №505/02.09.2011 год. по гр.д.№741/2010 год., ІІ г.о. на
ВКС на липса на съгласие, съдът намира, че процесната сделка е сключена от
ответника С.Н. извън обема на предоставената му представителна власт и в този
смисъл еднолично, без съгласието на съпругата му. Като допълнителен аргумент за
горния извод следва да бъде посочено, че двете декларации, които са били представени
на нотариуса, също не са били подписани от ищцата за нуждите на дарствената
сделка. Първата от декларациите – за гражданство и гражданско състояние, е била
подписана и заверена на 10.03.2008 год., четири години преди сделката, и дори и
да не е била настъпила подлежаща на деклариране промяна в гражданското
състояние на дарителката, датата е индиция за съда, че подписването на
декларацията не е за нуждите на процесното дарение. Декларацията по чл.264 ал.1
от ДОПК, попълнена от адвокат и подписана от ищцата, не носи конкретна дата, и
е била заверена на 23.08.2012 год., в ден, в който ищцата се е явила пред същия
нотариус, за да извърши сделка по прехвърляне на дружествени дялове. Горното се
установява от съпоставката на номерацията на поставените заверки – първи е бил
заверен договора за прехвърляне на дружествени дялове от 23.08.2012 год.
(рег.№11458), а веднага след това е била заверена декларацията по ДОПК с
рег.№11459. Същото обстоятелство се установява и от показанията на св.Чолакова,
водена от ответниците, която е изготвяла документите за всички сделки,
сключвани от сем.Наумови – тя заявява, че в нейната кантора се изготвили
договора за продажба на дялове и декларацията по ДОПК, след което придружила
пълномощника по договора и ищцата (т.е. страните по сделката за продажба на
дялове) до нотариуса, където помощник-нотариусът прочел договора и декларацията
и попитал ищцата дали потвърждава подписа си. Същата свидетелка изнася, че
изготвила декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК по настояване на ответника,
защото всяка година заверявали такава декларация – в София или в Несебър,
според това къде в момента живее ищцата. От показанията на тази свидетелка се
налага извода, че декларацията по ДОПК не е била изготвена конкретно за нуждите
на дарствената сделка, а защото поради големия оборот на ответника такава му е
била необходима за всяка календарна година, ето защо при подписването й самата
ищца не е била наясно, че дава декларацията с оглед предстоящо дарение на
процесните имоти от нея и съпруга й на свекърва й. Понеже сделката за дарение е
извършена извън обема на учреденото представителство с генералното пълномощно,
излишно е да се обсъжда дали общото пълномощно е било оттеглено по надлежния
начин и дали оттеглянето е достигнало да знанието на пълномощника.
Разпоредителното действие за дарение на
общи недвижими имоти, притежавани от съпрузите Наумови в режим на СИО, извършено с нот.акт №39, том VІІІ, рег.№8711,
дело №1409/21.11.2012 год. на нотариус под №600 на НК, е било предприето от
съпруга еднолично, без съгласието на ищцата, ето защо сделката е недействителна
по отношение на последната. Ангажираните от ответниците доказателства, които
именно носят тежестта да докажат в процеса, че ищцата е знаела и е дала
съгласието за сделката, не обосновават образния извод. Св.Иван Калчев заявява,
че родителите на С. му дарили хотела, в който живеят, и имали готовност да се
откажат от правото си на ползуване, за да остане жилището им на техния внук –
детето на страните, а срещу това С. да им дари апартамента в Св.Влас, тъй като
реално хората ще останат без жилище. Според свидетеля ищцата нямала нищо против
размяната на имотите. Същият свидетел посочва, че в края на 2012 год. на семейно
събиране в неговия дом узнал за сделката – присъствували свидетеля, съпругата
му и семейство Наумови, които коментирали сделката. Св.Тони Н., брат на
ответника и син на ответницата, заявява, че при дарението на хотела, при което
всеки от двамата братя получил етажи и помещения, ответникът поел ангажимент да
се грижи за родителите си и да ги обезвъзмезди, като им направи къща във
вилните зони в Кошарица или Свети Влас. Преди това братята коментирали сделките
с родителите си, а след това всеки от тях ги коментирал в семейството си.
Показанията на двамата свидетели съдът не кредитира като недостоверни. Показанията
на св.Колев в смисъл, че се събирали с Наумови почти всяка седмица и в края на
2012 год. при поредното събиране заедно с ищцата коментирали сделката,
противоречат на твърденията на ответника в исковата молба за развод, приложена
по настоящото дело, че страните от края на 2012 година не са в добри отношения
и след туристическия сезон на 2012 година ищцата си заминала в София.
Показанията на св.Тони Н. пък противоречат на писмените договорки между
ответника и неговите родители – последните са дарили на ответника безвъзмездно
своя имот и никакви задължения за гледане и за обезвъзмездяване не са били
поемани от техния син. Що се отнася до показанията на св.Чолакова, както се
каза по-горе, те касаят заверяването на декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК
поради нуждите на оборота на ответника, от тези показания не се установява, че
ищцата е била известена защо заверява подобна декларация, както и че предстои
да се извърши дарение, при което ще се ползува пълномощното от 2005 год.,
което, заедно с целият набор от документи, винаги стояло в кантората на
свидетелката.
От изложеното до тук се налага извод за
основателност на главната претенция, която следва да бъде уважена, като
сделката за дарение, обективирана в нот.акт №39, том VІІІ, рег.№8711, дело
№1409/21.11.2012 год. на нотариус под №600 на НК, се обяви за недействителна
изцяло, поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност, за
която няма данни да е прекратена към момента (така решение № 737 от 24.11.2010
г. на ВКС по гр. д. № 349/2010 г., IV г. о., ГК), без да се разглеждат по
същество евентуалните искови претенции.
С оглед изхода на спора ищцата има право на разноските,
които е направила, съобразно приложения списък, а именно за възнаграждение на
един адвокат, държавни такси и възнаграждение на вещо лице. Ответниците са
направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Видно е от книжата по делото, че ищцата е упълномощила двама адвокати, на които
е заплатила възнаграждение в размер на 3 000 лв. и 5 000 лв. в брой.
Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, на заплащане от ответниците
подлежи едно адвокатско възнаграждение, в случая по-голямото, в размер на
5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК и съобразно
възприетото с т.3 от ТР №1/06.11.2013 год. по т.д.№2/12 год. на ОСГТК на ВКС,
това възнаграждение следва да бъде присъдено в намален размер, до еднократния такъв
по Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 4 088,33 лв., или общо в полза на ищцата се присъждат разноски в
размер на 8 649,20 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителен договор за
дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №39, том VІІІ,
рег.№8711, дело №1409/21.11.2012 год. на нотариус под №600 на НК, вписан с акт
№124, том 36, дело №6720, вх. рег.№10653 от 21.11.2012 година на Служба по
вписванията-град Несебър, по силата на който С.Я.Н. ***, лично и като
пълномощник на Е.Ц.П.-Н. ***, е дарил на К.М.Н. *** без знанието и съгласието
на съпругата, в нарушение на чл.24 ал.3 от СК, следните недвижими имоти,
съпружеска имуществена общност, а именно: 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор №11538.2.95 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.10.2005 година на Изпълнителния директор на
АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-402 от 23.02.2006 година на
Началника на СК - Бургас на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, с
адрес на поземления имот - местност Юрта, площ от 2165 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг курортно-рекреационен обект, при съседи - 11538.504.609, 11538.2.75,
11538.2.51, 11538.2.145, 11538.2.77; самостоятелен обект с идентификатор
№11538.2.95.3.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-48 от 03.10.2005 година на Изпълнителния директор на АК на град
Свети Влас, община Несебър, област Бургас, адрес на имота град Свети Влас,
сграда №3, ет.4, ап.4, който самостоятелен обект се намира в сграда №3,
разположена в поземлен имот с идентификатор №11538.2.95, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, кът за спане, баня с тоалетна и една тераса, брой нива на обекта - 1, с
площ 45.00 кв. м., прилежащи части - 3.81 кв. м. общи части, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 11538.2.95.3.23,
11538.2.95.3.21, под обекта - 11538.2.95.3.16, над обекта - няма, ведно със
съответния процент от правото на строеж върху гореописания имот; самостоятелен
обект с идентификатор №11538.2.95.3.23 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.10.2005 година на Изпълнителния
директор на АК на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, с адреса на
имота град Свети Влас, сграда №3, ет.4, ап.5, който самостоятелен обект се
намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №11538.2.95, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от
дневна с кухненски бокс, кът за спане, баня с тоалетна и една тераса, брой нива
на обекта - 1 с площ от 38.00 кв. м., с прилежащи части 3.21 кв. м. общи части,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 11538.2.95.3.24,
11538.2.95.3.22, под обекта - 11538.2.95.3.17, над обекта - няма, ведно със
съответния процент от правото на строеж
върху гореописания имот и самостоятелен обект с идентификатор №1538.2.95.3.24
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48
от 03.10.2005 година на Изпълнителния директор на АК на град Свети Влас, община
Несебър, област Бургас, адрес на имота град Свети Влас, сграда №3, ет.4, ап.6,
който самостоятелен обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с
идентификатор №11538.2.95, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, състоящ се от дневна с кухненски бокс, кът за спане, баня с
тоалетна и една тераса, брой нива на обекта - 1, с площ 67.00 кв. м., прилежащи
части 5.63 кв. м. общи части, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 11538.2.95.3.23, под обекта - 11538.2.95.3.18, над обекта - няма,
ведно със съответния процент от правото на строеж върху гореописания имот
ОСЪЖДА С.Я.Н. с ЕГН ********** и К.М.Н. с ЕГН **********,*** с
ЕГН **********, да заплатят на Е.Ц.П.-Н. *** с ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 8 649,20 (осем
хиляди шестстотин четиридесет и девет 0.20) лв., представляващи възнаграждение
на един адвокат, възнаграждение на вещо лице и държавни такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: