№ 577
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110149313 по описа за 2021 година
„Т,,,,,”ЕАД/с ново наименование „,,,”ЕАД/ е предявил срещу Р. В. С.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 75.17
лева –представляващи потребени и незаплатени услуги по Договори за
мобилни услуги с абонатен №*********, потребени в периода от 20.04.2018
до 19.08.2018, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и сумата от 77.46 лева-неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 03.03.2018 за мобилен номер35,,,,6.
Ищецът твърди, че по силата на договор за мобилни услуги
ог03.03.2018, сключен между него и ответника, последният е негов абонатн с
клиентски номер№********** и титуляр на предпочетения мобилен
номер35,,,,6 с предпочетен абонаментен план Тотал 30.99, със срок на
действие 24 месеца до 03.03.2020.Твърди, че за периода от 20.04.2018 до
19.08.2018 са издадени фактури №********** от 20.05.2018 за сумата от
59.68 лева-неплатени суми за разходи и месечни абонаменти и фактура
№**********/20.05.2018 за сумата от 30.98 лева – разговори и месечни
1
абонаменти.Твърди, че ответникът е потребил и не е заплатил общо сума в
размер на 90.66 лева.Поддържа, че с кредитно известие от 20.07.2018 е
извършена корекция на дълга, като е останала дължима сумата от 75.17
лева.Твърди, че пораде неизпълнение от страна на ответника е прекратил
едностранно договорите на ответника за ползваните абонаменти.Твърди, че
след прекратяване на договора операторът е издал крайна фактура
№*********/20.08.2018 за сумата от 77.46 лева – за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и за сумата от 75.17 лева-за потребени мобилни
услуги, с краен срок на плащане -04.09.2018г.Твърди, че неустойката е в
размер на 77.46 лева –представлява стойност на три месечни абонаментни
такси.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. В. С. оспорва предявените
искове. Оспорва да е подписал договора за мобилни услуги от
03.03.2018.Прави възражение за давност.Оспорва доставката на мобилни
услуги.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги от 03.03.2018,
сключен между „Т,,,,,”ЕАД и Р. В. С. за предоставяне на мобилни услуги с
предпочетен номер 35,,,,6.
По делото е представена фактура №********** от 20.05.2018, издадена
от „Т,,,,,”ЕАД с получател Р. В. Салов за сумата от 59.68 лева-неплатени
суми за разходи и месечни абонаменти
По делото е представена фактура №**********/20.05.2018, издадена от
„Т,,,,,”ЕАД с получател Р. В. С. за сумата от 30.98 лева – разговори и месечни
абонаменти.
По делото е представено кредитно известие №********** от
20.07.2018.
По делото е представена фактура №********** от 20.08.2018, издадена
от „Т,,,,,”ЕАД с получател Р. В. С. за сумата от 152.63 лева –от която 75.17
лева –баланс от предходен период с ДДС и 77.46 лева –неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
2
По делото са представени Общи условия на „Т,,,,,”ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Съгласно заключението на ССЕ задължението на Р. С. е в размер от
152.63 лева, от която 75.17 лева- задължение за предходен период и 77.46
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за мобилни услуги от 03.03.2018, ищецът
„Т,,,,,”ЕАД се е задължил да предоставя мобилни услуги на Р. В. С. за
предпочетен номер 35,,,,6 , срещу което последният се е задължил да заплаща
месечна абонаментна такса, при стандартен месечен абонамент -30.99 лева за
срок от 24 месеца.
С оглед на което съдът приема, че ищецът и ответника са в
облигационни отношения по силата на договора за мобилни услуги ог
03.03.2018г.
Съгласно чл.26 от Общите условия при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя.Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата , но не по-късно от
18 дни от датата на издаването й.
Съгласно чл.23, б.”б” от Общите условия дължимите от потребителите
цени са: за „месечен абонамент”-осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/паект.
В този смисъл месечният абонамент не е обусловен от предоставянето
на услугата и се дължи и предплаща предварително независимо от
предоставянето на услугата.С оглед на което съдът намира, че абонаментната
такса се дължи по силата на сключения договор и не е в зависимост от
предоставянето на мобилните услуги и техния обем.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на
3
процесните фактури.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че задължението по
договора за мобилни услуги е в размер на 75.17 лева.
С оглед на което съдът намира, че е дължима сумата от 75.17 лева.
По възражението за давност
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда и по
възражението за давност. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
08.07.2019г.С оглед на което са погасени по давност всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 08.07.2016.В случая предмет на делото са
вземания за периода от 20.04.2018 до 19.08.2018, поради което същите не са
погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на неустойката
Съгласно чл.19б, „в” от Общите условия Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор в случая, че потребителят не
е платил дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуален договор.
Съгласно договора в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ
карта , по отношение на която е налице прекратяване:а/неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил процесните
суми по договора за мобилни услуги, поради което за ищецът е възникнало
правото едностранно да прекрати договорното правоотношение, съответно
да претендира и неустойка за предсрочното прекратяване на договора..
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
4
неравностойност на насрещните задължения по договора.Преценката се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора..Неустойката следва се приеме за нищожна, ако единствената цел за
която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
налице, когато се нарушават принципите на справедливост и на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Съдът намира, че клаузата на неустойката, предвиждаща трикратния
размер на месечния абонамент, не е нищожна, тъй като не нарушава
принципа на справедливост и не излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщететителна и санкционна функции.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема,че неустойката е в
размер от 77., 46 лева, представляваща абонаментната такса без ДДС в размер
от 25.82 лева за 3 месеца.С оглед на което размерът на неустойката е в
съответствие с клаузата по договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По възражението за давност
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда и по
възражението за давност. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
08.07.2019г.С оглед на което са погасени по давност всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 08.07.2016.В случая вземането за неустойка е
възникнало след 08.09.2018, поради което същото не е погасено по давност
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 660 лева, от които 50 лева – държавна такса, 180 лева –адвокатско
възнаграждение, 180 лева – депозит за особен представител и 250 лева –
депозит за ССЕ.
5
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т,,,,,”ЕАД /с ново
наименование „,,,”ЕАД/, ЕИ,,,83, със съдебен адрес:гр.,,,,я”№81, ет.8, ап.22,
чрез адв. Г., срещу Р. В. С., ЕГН********** с адрес:гр.С,,,н 1”, бл.132, вх.3,
ап.8, със съдебен адрес:гр.С,,,,10, ет.4, ап.7, чрез адв. Кирилова-особен
представител, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че Р. В. С.
дължи на „Т,,,,,”ЕАД сумата от 75.17 лева –представляващи потребени и
незаплатени услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен №*********,
потребени в периода от 20.04.2018 до 19.08.2018, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 77.46
лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
03.03.2018 за мобилен номер35,,,,6.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН********** с адрес:гр.С,,,н 1”, бл.132, вх.3, ап.8,
със съдебен адрес:гр.С,,,,10, ет.4, ап.7, да заплати на „Т,,,,,”ЕАД/ с ново
наименование „,,,”ЕАД/ ЕИ,,,83, със съдебен адрес:гр.,,,,я”№81, ет.8, ап.22,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 660 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6