О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 24.09.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1773 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С.А.Д. срещу Решение № 3551 от 01.08.2019г.
по гр.д. № 5606/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с което на основание чл. 248 вр.
чл. 233, ал. 1, пр. I от
ЗЗД въззивникът е осъден да предаде на Ф.Д.Ш., гражданин на Британските острови, о. Ман,
роден на ***г. в Дъглас, с паспорт №*********, издаден на 12.12.2018г. в о. Ман, с постоянен адрес в о. Ман държането на
апартамент с идентификатор 10135.2575.1856.1.7 по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв.
Виница, ул. „Св. Параскева“ № 53, ет. 2, ап. 7, находящ
се в жилищна сграда, построена в УПИ XXIV-1069, 1070 в кв. 59, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 7, с площ от 1.90 кв.м., поради
прекратяване на договор за наем.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Съдът не обсъдил прецизно всички доказателства по делото и е достигнал
до необосновани крайни изводи. Въпросът дали ищецът е собственик на процесния имот е ирелевантен за
изхода на облигационния спор по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК. Факта на
сключен между страните договор за наем е оспорен от ответника в отговора на
исковата молба. Налице е единствено признание за ползване на имота от ответника,
поради което основавайки решението си на признание на факт и изопачавайки
твърденията на страната, съдът е нарушил чл. 175 от ГПК. Съдът не е обсъдил възражението
за извънсъдебно признание в изходящ от ищеца частен документ – предварителен
договор за продажба на недвижим имот, относно неизгодния за него факт, че лично
упражнявана фактическа власт върху имота към момента на подписването му –
24.01.2018г. и че към този момент няма сключен договор за наем/заем на същия
имот. Това извънсъдебно признание установява факта на прекратяване на
евентуално съществувалото между страните наемно/заемно правоотношение. Игнорирането
на това извънсъдебно признание от съда е довело до постановяване на решението
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. От разменената между страните кореспонденция не може да се направи
извод за сключен между страните договор за наем или за заем за послужване,
доколкото не съдържа съвпадащи волеизявления в тази връзка, нито конкретни
уговорки за имота и наемната цена, поради което изводът на ВРС основан на
същата е неправилен. Не е налице проведено пълно и главно доказване на твърдението
за възникване и съществуване на наемното/заемно правоотношение на ищеца, а
решението не може да почива предположение за факти. Между страните не е имало
сключен договор за заем за послужване, а споразумение за безвъзмездно ползване
на имота до сключване на окончателен договор за продажба. Предявеният иск за
връщане на наетия имот е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен.
В отговор, Ф.Д.Ш. оспорва доводите
в жалбата. Излага такива, с които обосновава правилност и законосъобразност на
решението, доколкото в хода на делото е била установена облигационната връзка
между страните, както и, че ответникът държи имота без правно основание. Моли в
тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение бъде
потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата
не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание при условията на чл. 317 вр. чл. 310, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
14.10.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.