Присъда по дело №4579/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
от 04.10.2022 г. към Присъда № 179 от 04.10.2022 г.,
постановена по НОХД № 4579/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимата Г.И.И. за това, че: през периода от месец януари 2019 г. до
месец юни 2022 г. включително, в с. М., обл. Пловдив, след като е била
осъдена с Решение №4565/27.12.2018 г. по гражданско дело №16266/2018 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, І-ви брачен състав, влязло в законна
сила на 27.12.2018 г., да издържа свои низходящи – ** си П.З.Е. ЕГН:
********** и ** си В.З.Е., ЕГН: **********, като изплаща месечна издръжка
в размер на 130 /сто и тридесет/ лева за всяко ** или обща месечна вноска –
260 /двеста и шестдесет/ лева за двете **, чрез техния баща и законен
представител – З.П.Е. ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
четиридесет и две месечни вноски, всяка една от по 260 лева общо за двете **
или всички вноски на обща стойност – 10 920,00 - престъпление по чл. 183
ал.1 от НК.
По делото като частни обвинители чрез своя законен представител,
техния баща, са конституирани двете пострадали ** - П.З.Е. и В.З.Е..
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на
подсъдимата обвинение, като излага съображения, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същата да бъде
наложено наказание пробация за срок от една година, като освен двете
задължителни пробационни мерки се наложи и пробационна мярка
поправителен труд в полза на обществото.
Повереникът на пострадалите, адв. Н., поддържа частното обвинение,
наред с държавното и моли за справедлив съдебен акт.
От своя страна подс. И., не оспорва обвинението, признава вината си и
изразява съжаление за извършеното, като излага съображения за това, че не е
плащала дължимата издръжка не поради нежелание за това, а поради
обективна невъзможност, дължаща се на финансови затруднения, тъй като не
работи и полага грижи за другите си две **.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимата Г.И.И. е родена **, живее в **, б., българска гражданка,
разведена, живееща във фактическо съжителство, неосъждана, с основно
образование, безработна, ЕГН: **********.
Свид. З.П.Е. и подс. Г.И.И. сключили граждански брак на 11.07.2008 г.,
от който се родили двете им ** - П.З.Е., род. на 17.12.2008 г. и В.З.Е., род. на
1

19.01.2011 г. С течение на времето отношенията между родителите се
влошили и те решили да се разделят и да разтрогнат брака си.
С Решение №4565/27.12.2018 г. по гр.д. №16266/2018г. на Районен съд
гр. Пловдив, І бр. с-в, бракът между съпрузите бил разтрогнат, като двете **
останали да се отглеждат от техния баща, а майката била осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на по 130 лева месечно, за всяко едно от **та,
чрез техния баща, свид.Е.. Съдебното решение е влязло в законна сила на
27.12.2018 г.
След влизане в сила на съдебното решение подс.И. не заплатила нито
една от дължимите на **та си парични суми за издръжка, въпреки, че е знаела
за това свое задължение. Бащата, свид. Е., отглеждал **та си в семейната си
къща в с. М., обл. Пловдив, **0, където и подс. И. трябвало да се издължава,
но въпреки, че знаела къде се отглеждат ** й и, че те разчитат само на своя
баща и неговите близки, тя не изпълнявала своето задължение. Подс. И. не се
интересувала от ** си и не поемала отговорности за тяхното възпитание и
отглеждане.
В полза на свид. Е. и на основание съдебното решение относно
присъдената за ** издръжка, бил издаден изпълнителен лист №231/08.01.2019
г., като няма данни по делото да е било образувано изпълнително
производство.
Така към месец юни 2022 г. подс. И. дължала на **та си П.З.Е. и В.З.Е.
общо 42 пълни месечни вноски от по 130 лева всяка за всяко от **та или
общо за двете 260 лева месечно за периода от м.януари 2019 г. до м.юни 2022
г. включително.
През всичките тези години нуждата от средства за издръжката на П.З.Е.
и В.З.Е., били поемани изцяло от бащата и неговите близки – родителите му и
сестра му, за да не бъдат лишени ** от необходимите им средства за живот.
Горното мотивирало свид. Е. да потърси съдействието на РП-Пловдив,
за да бъде потърсена отговорност на подс. И.. В хода на образуваното
наказателно производство същата била привлечена в качеството на
обвиняема, като в своите обяснения същата не отрекла факта на неплащане на
издръжката, посочвайки като причина за това тежкото й финансово
положение.
Едва през месец април 2022 г. подс. И. превела по сметка на свид. Е.
сумата от 150 евро, като издръжка за ** си, а след това още два пъти – м. юни
-150 евро и м.юли -140 евро. Тези суми обаче не покрили задълженията на
подсъдимата за неплатената от нея издръжка за **та й през годините, от
влизането в сила на осъдителното за нея решение на ПРС, като тя не е
предоставяла средства на **та си по друг начин и не е сключвал със свид. Е.
споразумение за отлагане на плащанията.
Предвид горното и като било установено, че Г.И.И., в периода от месец
януари 2019 г. до месец юни 2022 г. включително, не е изплащала месечна
2

издръжка в размер на лева за всяко ** или обща месечна вноска – 260 лева за
двете **, чрез техния баща и законен представител – З.П.Е., същата била
предадена на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
проведеното такова, на същата е била разяснена разпоредбата на чл. 183, ал. 3
НК. До приключване на съдебното следствие, обаче, от страна на същата не
са постъпили доказателства, удостоверяващи изпълнение на задълженията
към **.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства – писмени
(докладни, съдебни решения и протоколи, справки и обяснения) и гласни
(показанията на свид. Е. и свид. Е., приобщени по реда на чл. 281 НПК), които
съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и
неопровергани от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това
число и от обясненията на подсъдимата. По същество същата не оспорва
доказателства по делото, установените въз основа на тях факти и
обстоятелства, както и повдигнатото й обвинение въз основа на тях, като
единствено навежда съображения, че през последните години не е плащал
дължимите от нея издръжки поради финансови затруднения. В този смисъл
следва да се приеме, че по делото липсва спор както по фактите /релевантните
такива/, така и по правото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимата Г.И.И. е извършила престъпление по
чл. 183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2019 г. до месец юни
2022 г. включително, в с. М., обл. Пловдив, след като е била осъдена с
Решение №4565/27.12.2018 г. по гражданско дело №16266/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, І-ви брачен състав, влязло в законна сила на
27.12.2018 г., да издържа свои низходящи – ** си П.З.Е. ЕГН: ********** и
** си В.З.Е., ЕГН: **********, като изплаща месечна издръжка в размер на
130 /сто и тридесет/ лева за всяко ** или обща месечна вноска – 260 /двеста и
шестдесет/ лева за двете **, чрез техния баща и законен представител – З.П.Е.
ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – четиридесет и две месечни вноски,
всяка една от по 260 лева общо за двете ** или всички вноски на обща
стойност – 10 920,00.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие **, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие ** е основния социален
3

и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за **. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим
на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания
на свид. Е. и Е.а, а и от обясненията на подс. И., че за инкриминирания
период, подсъдимата не е изпълнявала постановеното от съда решение, по
силата на което е осъдена да заплаща на синовете си месечна издръжка, както
следва: за периода от месец януари 2019 г. до месец юни 2022 г.
включително, сума в размер на 130 лева за всяко ** или обща месечна вноска
– 260 лева за двете **, или всички вноски на обща стойност – 10 920,00.
Установи се също така от показанията на свид. Е.а и обясненията на подс. И.,
че след привличането на последната в качеството на обвиняема, същата е
заплатил на свид. Е. сумата от 440 евро, което обстоятелство следва да се
отчете в полза на подсъдимата единствено при определянето на наказанието
като смекчаващо, доколкото е обстоятелство, настъпило след довършване на
деянието.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено,
доколкото подсъдимата И. е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е
допускала настъпването им. Същата е била наясно, че неизпълнявайки своите
задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановеното съдебно
решение, но въпреки това съзнателно се е отклонила от това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. Г.И.И. за виновна в
това да е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се
наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимата И. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимата следва да бъде
4

наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Съдът предпочете по-леката от предвидените в закона алтернативи,
като отчете чистото съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че е
съдействала за разкриване на обективната истина, като изначално е признала
вината си. Отделно от това съдът отчете и затрудненото материално
положение на подсъдимата, фактът, че полага грижи за другите си две **, а
също така и извършеното плащане в хода на ДП. Ето защо и въпреки
наличното по делото отегчаващо обстоятелство, че в случая се касае за
неизпълнение на задължение за един продължителен период от време, и то по
отношение на две **, съдът счете, че наказание пробация за срок от шест
месеца при първите две пробационни мерки, се явява достатъчно за постигане
на целите на наказанието и адекватно на обществената опасност на деянието
и дееца.
Съдът отдаде преимуществено значение на смекчаващите вината
обстоятелства, като отчете наличната положителна тенденция в отношението
на подсъдимата към нейните родителски отговорности (заплащането на
сумата от 440 евро) и тежкото финансово затруднение, в което е изпаднала
понастоящем. Съдът намира, че налагането на наказание за по-дълъг период и
при допълнителни пробационни мерки би препятствало допълнително
подсъдимата да изпълнява родителските си задължения както по полагане
грижи за двете по-малки **, така и за полагането на труд с оглед заплащане
на издръжката на по-големите **. В тази връзка съдът намери, че така
определеното по вид и размер наказание е в баланс с интересите на
пострадалите и в същото време е годно да постигне целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото не са направени разноски, които да бъдат възложени.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	179
Дата:	4 октомври 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20225330204579
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 август 2022 г.

Присъда по дело №4579/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите