РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Велико Търново, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм.д. № 788 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба подадена от ДЗЗД „Хелиос“ с ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспрух“ № 20, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10940/ 20.11.2020 г., издадена от Ж.И.А.- началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. С оспорената заповед, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект“ за търговски обект – магазин за чанти и обувки, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 3, стопанисван от ДЗЗД „Хелиос“, за срок от 14 дни. Определено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта. Със заповедта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект, като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издадена при нарушаване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби на закона и несъблюдаване на неговата цел, отменителни основания по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Счита, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изтъква, че в мотивите й административният орган се е позовал на протоколи, които не са му предявявани и номерацията им не съответства на тази на предявения протокол за извършена проверка серия АА № 0006482 / 17.11.2020 г., който също е упоменат в заповедта. Сочи и че между заповедта и предявения му протокол е налице противоречие относно датата и часа на извършената проверка, установената в касата фактическа наличност на парични средства и разликата между нея и разчетената такава. Раезвиват се доводи и че част от изложените факти, обосноваващи налагането на ПАМ, не кореспондират с действителността, като в тази връзка прави сравния между констатациите, отразени в АУАН № F582972 / 14.12.2020 г., вкл. относно лицето, което е извършило деянието, тези в протокола от извършената проверка и в оспорената заповед, които намира за взаимно изключващи се. По същество поддържа, че не е извършено соченото нарушение „неиздаване на фискален бон“, а издаването на същия просто не е било изчакано от проверяващите. Твърди се, че продавачката в обекта се е отдалечила от касовият апарат, за да вземе от 1лев от личните си средства за да върне ресто, през което време извършващият проверката орган по приходите напуснал обекта. Навежда твърдения и че към него момент часовникът на фискалното устройство не е бил сверен, а с 20 минути напред, видно от отразен в гаранционната му карта ремонт. На последно място счита за необоснован и определения срок за запечатване на обекта, като го намира за несъответстващ на претендираното нарушение, дори да се приеме, че такова е осъществено, като е нарушен принципът на съразмерност установен в чл. 6 от АПК. С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото ***П. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени в нея и тези, развити в хода на устните състезания, като се позовава и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника си
гл. ***Д., оспорва жалбата. Твърди формална и процесуална законосъобразност на
оспорения административен акт, а по същество безспорна установеност на
нарушението, обусловило налагането на ПАМ. Счита за правилно определен и срока
за прилагане на ПАМ, предвид тежестта на нарушението, като изтъква, че в случая
е той е към средната между предвидените в закона минимална и максимална
продължителност. С тези довои, изложени в хода на
устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, включително тези приложени към жалбите и съдържащите се в
представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
17.11.2020 г. с начален час 17:55 часа, от служители на дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е извършена проверка в търговски обект –
магазин за чанти и обувки, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Независимост“ № 3, стопанисван от ДЗЗД „Хелиос“.
Преди легитимация е била извършена контролна покупка на един брой чанта на
стойност 49,00 лв. платени в брой от М.К.- старши инспектор по приходите, с
банкнота с номинална стойност от 50,00 лева. Банкнотата е приета от С.Б. -
управител, като едновременно с плащането не е бил издаден фискален касов бон от
монтираното в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан. След
легитимацията на проверяващите е изведен междинен финансов отчет /х-отчет/ №
005437/ 17.11.2020 г. от фискално устройство Tremol ZM -KL-K2 с индивидуален
номер на ФУ ZK058428 и номер на фискалната памет 50145896,
регистрирано на ДЗЗД „Хелиос“. От С.Б. са били
изброени и описани паричните средства в касата на проверявания обект, при което
е установена разчетена касова наличност 231,00 лв., фактическа наличност -
132,00 лв., въведена служебна сума в касата - 50,00 лв., изведени служебно пари
от касата - 0,00 лв., разлика 99,00 лева. Така описаните
обстоятелства са отразени от контролните органи в Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0006482/
17.11.2020 г., подписан от извършилите проверката органи по приходите и от
присъствалата С.К.Б., като съгласно отразеното в протокола, проверката е
приключила на 17.11.2020 г., в 19:19 часа. Към
протокола са приложени опис на паричните средства, съгласно който фактическата
наличност в касата към момента на проверката е била 232 лв., неправлно пресметнати от изготвиля
описа като 132 лв. /л. 21 от делото/, разпечатка от дневен финансов отчет, и
отчет от контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за 17.11.2020 г., в които
контролната покупка е отразена като извършена в 18:26 часа. Съгласно ДФО,
отчетената чрез ФУ касова наличност за 17.11.2020 г. е 231,00 лв., от които
оборот 181,00 лв., включващ въпросната покупка, /л. 22 и л. 23 от делото/,
въведена служебна сума в касата - 50,00 лева.
При
така установеното е прието, че е констатиран случая на неиздаване на фискален
касов бон от ФУ при продажба на дата 17.11.2020 г., което е преценено като
основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за налагането на принудителни
административни мерки по същия текст и по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Последвало е
издаването на оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 10940/ 20.11.2020 г., с
която за извършено нарушение на чл. 25, ал.1, вр. ал.
3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка “Запечатване на обект” за срок от 14 дни, за търговски
обект – магазин за чанти и обувки, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „Независимост“ № 3, стопанисван от ДЗЗД „Хелиос“ – гр. Велико Търново. Определено е запечатването да
се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед
на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна административна
мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект, като е указано
наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му.
Съгласно отразеното в заповедта установената при проверката разчетена касова
наличност от ФУ е била 181,00 лв., фактическа наличност - 232,00 лв., въведена
служебна сума в касата - 50,00 лв., изведени служебно пари от касата - 0,00 лв.
Установена е положителна касова разлика в размер на 1,00 лева. Заповедта е
връчена на дружеството, чрез управителя му, на дата 07.12.2020 г., съгласно
съдържащата се в нея разписка. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез ТД
на НАП – гр. В. Търново на 18.12.2020 г., видно от дадения от ответната
администрация входящ номер.
С
жалбата са представени гаранционна карта на ФУ ZK058428 и
номер на фискалната памет 50145896, регистрирано на ДЗЗД „Хелиос“,
в която е отразен извършен на 18.11.2020 г. ремонт – сверяване на часовник
избързващ с 20 минути /л. 8 от делото/. Освен това с жалбата е представен
фискален бон издаден от същото фискално устройство, за продажба на чанта на
стойност 49,00 лв., извършена на 17.11.2020 г., в 18:26 часа , както и мечче съдържащите се в преписката дневен финансов отчет, и
отчет от контролна лента от същата дата. От ответника е представена
административната преписка, в която извън коментираните по-горе документи, се
съдържа и Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С
жалбата е направено и искане за изискване от ответника на два броя АУАН от
14.12.2020 г., ведно с всички доказателства към тях, но в съдебно заседание
това искане не е поддържано, обратно – изрично е заявено, че жалбаподателят не желае събиране на доказателства извън
вече приобщените към делото. По негово искане са изслушани свидетелските
показания на П.С.Б., съдружник в ДЗЗД „Хелиос“ – гр.
Велико Търново. Същият заявява, че е присъствал при проверката , като твърди,
че тя е започнала на 17.11.2020, около 18:00 часа и е била извършена от двама
служители - жена и мъж. Докато жената разглеждала чантите в магазина, мъжът
стоял до вратата. Жената си избрала чанта на стойност 49,00 лв. и тръгнала към С.Б.,
която била и продавачка, да опакова чантата. Жената платила с банкнота от 50,00
лв. нацяло, касиерката се опитала да върне ресто, но тъй като в касата нямало
дребни пари, тя отишла да вземе от личните си пари, за да върне 1 лев. Върнала
се, дала 1 лв. и отишла към касата за издаване на касов бон. В този момент
проверяващите напуснали магазина и касовият бон останал при продавачката, която
не можала да го връчи. След няколко минути двамата се върнали, представили се
като служители на НАП и извършили проверка на касата, при която установили, че
в касата има един лев повече, върнатият от личните средства на продавачката.
Свидетелят и С.Б., която му е съпруга обяснили още на място ситуацията, че не
са имали възможност да връчан касовата бележка.
Отговорът на проверяващите бил, че не им е издаден касов бон, не им е връчен,
това е реалното нарушение. Между напускането на обекта от проверяващите и
повторното им връщане според свидетеля са минали около 3-4 минути. Свидетелят
твърди и че касовият апарат има проблеми със спиране на тока, бива сверяван, но
дава отклонения. В случая показвал 18:20 или 18:25 часа, имало разлика с
действителното време, в деня след проверката бил даден на обслужващата фирма.
Показанията на свидетеля Б.се цанят от съда при
съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и възможната му заинтересованост,
като съдружник в ДЗЗД „Хелиос“ и съпруг на управителя
на дружеството. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че именно П.Б.е
възприел провеждането на проверката и е възприел от позицията на очевидец факти
и обстоятелства, пряко относими към предмета на разглеждания спор. Предвид
горното настоящият състав кредитира с доверие свидетелските му показания,
доколкото те не влизат в противоречие, а обратно – в голямата си част се
подкрепят от съдържанието на приобщените към делото документи.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация –
адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект за
който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4
от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя
от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, същата се явява процесуално
допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът
установи, че Заповед № 10940/ 20.11.2020 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП –
гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките
на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе
Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването й. Неоснователни са наведените от оспорващото дружество
възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, в
нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа
словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и
посочване на правното основание за налагането на принудителните мерки
/последното непрецизно, тъй като освен вярната правна квалификация на това
основание, е посочена като нарушена и материалноправната
норма, касаеща плащания чрез пощенски паричен
превод/. Настоящият състав квалифицира като техническа грешка отразените в
титулната част на заповедта, и на стр. 2, абзац 3 от същата, с номера и дати
ПИП, различни от съдържащия се в преписката, при положение, че в акта
няколкократно е посочен и действително съставеният протокол серия АА№ 0006482 /
17.11.2020 година. Видно е, че не става въпрос за доказателства, с които
проверяваното лице не е било запознато, а упоменаването на несъществуващи или неотносими към случая ПИП не би могло да обърка адресата на
акта до степен, че той да не успее да организира адекватно защитата си.
Неоснователни са и оплакванията за разлика между констатациите в съставени при
проверката АУАН и тези в оспорената заповед или протокола за проверка.
Констатации, извършени в друго по характера си производство са неотносими към настоящия спор, а съдът проверява
фактическите установявания отразени в оспорения пред него акт, на база
единствено събраните в настоящото производство доказателства. Безспорно, в
заповедта са отразени различен начален час на проверката, както и различни
стойности на установените в ходо й разчетена и
фактическа касова наличност, и разлика между тях, от тези, посочени в протокола
от извършената проверка. Първата разлика съдът отново категоризира като
техническа грешка, тъй като административния орган погрешно е възприел
посочения в ПИП час на извършена контролна покупка, като такъв на начало на
проверката. Що се отнася до разликите в стойностите на паричните средства,
именно тези, посочени в заповедта отразяват действителните данни от описа на
паричните средства /където е допусната аритметична грешка при сборуването,
отбелязана впрочем от продавачката на стр. 3 в протокола/, както и данните от
самото фискално устройство, обективирани в издадените
дневен финансов отчет, и отчет от контролна лента. Пред административния орган
не съществува пречка да прави фактически установявания, различни от отразените
в ПИП, обратно – той има такова нормативно разписано задължение, съгласно чл.
35 от АПК, стига разбира се тези установявания да съответстват на данните от
налични доказателства, какъвто е разглежданият случай.
В оспорения акт са изложени и
съображенията за налагане на процесните мерки –
установени нарушения на данъчното законодателство /за такива се сочат
неиздаване на фискална касова бележка и установена е разлика между касовата и
фактическата наличност на парични средства/. Посочено е, че това са нарушения
засягащи на обществените отношения свързани с отчетността, водещи до негативни
последици за фиска и препятстващи контролната дейност
на приходната администрация. Аргументирано е наличието на висока степен на
обществена опасност, произтичаща от вида на нарушенията, местоположението на
търговския обект в центъра на гр. Велико Търново, вида на предлаганите стоки,
разчетената касова разлика, както и разположението на обекта в централната на
част на града, с потенциална възможност за реализиране на значителни продажби
без да се отчитат действителните обороти. Съответствието на изложените от
административния орган мотиви с установените в производството факти, не касае
формалната, а материалната законосъобразност на акта.
В хода на административното
производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл.
от АПК, като са извършили проверката си в присъствието и на представители на
ДЗЗД „Хелиос“. Същите са довели до знанието на
данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях последващи действия. Установява се обаче, че от
административния орган не са изяснени причините, поради които възприетата като
неотчетена продажба, всъщност е отразена издадените дневен финансов отчет, и
отчет от контролна лента, като извършена в 18:26 часа на 17.11.2020 г., при положение,
че в протокола от проверката не е отразено извършването на последваща
продажба в периода между контролната покупка и разпечатването на КЛЕН. Не е
обсъден и въпросът и на какво би могла да се дължи установяващата се разлика
между данните от ФУ за съответните касови наличности и тези, посочени ПИП
/невярното сборуване, както се каза, е отбелязано от продавача още при
изготвянето на протокола/. Вярно е, че в протокола не са отразени възражения на
представляващия данъчния субект, няма данни и за подадени последващи
такива, но и издателят на оспорената заповед не е изследвал и обсъдил горните
въпроси, в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая
нарушението е съществено, тъй като изясняването на коментираните обстоятелства
би могло да обуслови различни крайни изводи у административния орган както
относно наличието и характера на претендираните като
установени нарушения, така и относно необходимостта от налагане на ПАМ.
Заповедта за налагането на ПАМ е
издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
Съобразно характеристиките и целите на
принудителните административни мерки, като вид индивидуални административни
актове /чл. 22 от ЗАНН/, необходима материалноправна
предпоставка за налагането на ПАМ е наличието на данни за извършено
административно нарушение или за вероятност от извършването на токова, към
предотвратяването или преустановяването на което същите да бъдат насочени.
Конкретно в случаи от вида на процесния, съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, принудителна мярка запечатване на обект се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Настоящият състав намира, че не е безспорно
установено в проверения от служителите на НАП обект магазин за чанти и обувки, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 3,
стопанисван от ДЗЗД „Хелиос“, да е извършена продажба
на стока, за която да не е издадена фискална касова бележка.
Както се посочи, съгласно отразеното в
ПИП и оспорената заповед, при извършваната проверка в обекта, служител в отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е извършил контролна покупка на стойност
49,00 лв., като е заплатил посочената сума с банкнота от 50 лв. на С.К.Б. –
управител. Последната е приела сумата, като едновременно с това не е издала
касова бележка от ФУ за него. Както се посочи обаче, продажба на чанта на
стойност 49,00 лв., извършена на датата на проверката /17.11.2020 г./, в 17:26
часа, е отразена в разпечатания в хода на проверката отчет от контролна лента,
като такива данни не биха могли да се съдържат в последния, без отчитането на
продажбата чрез издаване на касова бележка /арг.
например от чл. 25, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/. В
съставения при проверката протокол не е отбелязано извършването на такава последваща продажба, независимо, че самата проверка е
приключила в 19:19 часа, а от данните в изготвения
ДФО в 19:16 часа /според часовника на ФУ/ е видно, че въпросната продажба
всъщност е била последната за деня. Същевременно самата разпечатка от КЛЕН е
извършена в 18:29 часа /пак според часовника на ФУ/, а съгласно отразеното в
протокола и оспорената заповед – непосредствено след легитимацията на
проверяващите. Цитираните данни, при съобразяване на разликата от 20 минути
между отчитаното от ФУ на датата на проверката астрономическо време и
действителното такова, установяващото се от представената пред съда гаранционна
карта /л. 8/, сочат, че всъщност продажба на една чанта, на стойност от 49,00
лв., е отчетена посредством ФУ в обекта на жалбоподателя на 17.11.2020 г., в
18:06 часа, а отчетът от КЛЕН на същото ФУ разпечатан в 18:09 часа.
Извършването на такава продажба обаче също не е отразено в протокола от
проверката и то при положение, че става въпрос за еднакъв артикул на същата
цена, преди разпечатване на отчета от КЛЕН. От проверяващите органи не е
отбелязано и продавачката да е боравила с фискалното устройство, вкл. да е
издавала касов бон /какъвто се представя с жалбата/ в периода между контролната
покупка и разпечатването на въпросния отчет. Изброените обстоятелства сочат, че
всъщност продажбата на процесната стока е
регистрирана чрез ФУ на обекта, макар и след интервал от време от около 5
минути, при това ако се приеме, че отбелязания в ПИП час на извършването й е
абсолютно точен. При всяко положение обаче, регистрирането на продажбата е било
извършено преди евентуалното напускане на купувачите на обекта, както и преди
легитимирането им като контролни органи и разпечатването на отчета от КЛЕН,
поне според съдържанието на протокола от проверката. Съобразно изложеното,
съдът намира за вероятно събитията при проверката да са се развили по описания
от свидетеля Б.или поне по сходен начин, още повече, че описът на паричните
средства в касата на обекта /извършен в присъствието на проверяващите/, доказва
наличието единствено на банкноти с номинал
50, 20 и 2 лева. В случая предвид стойността на покупката и копюрът с който е заплатена, това предполага известно
допълнително забавяне при регистрацията на продажбата с цел намиране от продавача
на монети за ресто, каквито обективно не е имало в касата на обекта. Макар и
косвено, в подкрепа на последното обстоятелство се явява и установената при
проверката положителна касова разлика в размер на 1,00 лв., между касова
наличност от ФУ и фактическата такава, какъвто е размерът на върнатото ресто. В
тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Б.не бяха
оспорени от ответника и не бе предприето оборването им, чрез ангажиране на
съответните доказателства, вкл. показанията на извършилите проверката лица или
някое от тях.
Съобразно изложеното, съдът приема за
установено, че макар и с известно забавяне, поради обективно възникнало за
продавача затруднение, регистриране на продажба е било извършено чрез ФУ и
фискална касова бележка за процесната покупка е била
издадена, преди извършващите проверката контролни органи да се легитимират като
такива или да напуснат обекта. Съответно, не е безспорно доказано нарушение на
изискванията за издаване на документ при продажба, както впрочем и второто от
посочените в обжалваната ЗПАМ нарушения - разлика между касовата и фактическата
наличност на паричните средства в обекта на жалбоподателя. По горните
съображения съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в
противоречие с материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Дори да се приеме за доказано описаното от административния орган нарушение на дата 17.11.2020 г., съдът намира че принудителната административна мярка не съответства на целта на закона. В случая мотивите на заповедта сочат, че мярката е предприета с превантивна цел – да се предотврати извършването на други нарушения от страна на данъчния субект. Тези мотиви обаче са общи и несъобразени с конкретните претендирани като установен факти, а именно неиздаване на касова бележка за една продадена стока, при липсата на доказателства за други случаи на нарушения от този вид, които да квалифицират търговското поведение на проверяваното лице като трайно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Ето защо изложените мотиви в заповедта, за висока степен на обществена опасност на деянието, възможност за многократно проявление на същото, и съответното съществено значение за охраната на държавния интерес, не кореспондират с обективно установените факти. Вярно е, че налагането
от административния орган на принудителните административни мерки от вида на процесните се извършва при условията на обвързана компетентност. Това обаче не освобождава последния от задължението да обоснове необходимост за налагането на ПАМ, предвид установените в чл. 22 от ЗАНН специфични цели на същите - предотвратяване, преустановяване и отстраняване на вредните последици от конкретно административно нарушение. Както се посочи, в случая не се доказва трайно установено поведение на субекта за ощетяване на фиска посредством неотчитане на продажби, налагащо налагане на мерки с цел предотвратяване на последващи нарушения от този вид. Не се установява необходимост от преустановяване на конкретното нарушение, при положение, че се претендира вече да е изпълнен фактическия състав на същото, а липсват каквито и да било мотиви, касаещи евентуално целено с налагането на ПАМ отстраняване на последиците от неиздаването на касова бележка. Не става ясно и как видът и потенциалът на търговския обект обуславят съществено нарушаване интересите на фиска, доколкото очевидно става въпрос за неголям търговски обект за продажба на дребно на стоки, които не са бързооборотни. Всъщност, данните от ДФО и разпечатката от КЛЕН сочат дневен оборот на обекта от около 180 лв., и то с отчетената контролна покупка, което опровергава развитите в акта доводи относно възможност за реализиране на значителни продажби и от там – евентуални загуби за фиска. Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази охрана не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. В тази връзка и не на последно място по значение, съдът намира за необоснован и срокът на процесните ПАМ, чиято продължителност, макар и към средната определена в закона, би засегнала непомерно права и законни интереси на данъчния субект, и на негов служител, временно оставащ без работа като източник на доходи.
При така изложеното съдът намира, че
оспорените принудителни административни мерки са наложени при недоказано
извършване на сочените от административния орган нарушения на чл. 3, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ, а освен това противоречат на законоустановените
цели на административната принуда. Подадената жалба от ЗДДЗ „Хелиос“ е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Заповед № 10940/ 20.11.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, като незаконосъобразна, следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не следва да се
присъждат. С оглед направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател
съдебни разноски в размер на 550,00 лв. от които 50,00 лв. внесена държавна
такса и 500,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие № 12802/ 01.02.2021 г. /л. 30 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отменя
по жалба
на ДЗЗД „Хелиос“ с ЕИК *********, адрес за
кореспонденция гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 20, Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 10940/ 20.11.2020 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София.
Осъжда Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на ДЗЗД „Хелиос“
с ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“
№ 20, разноски по делото в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :