Решение по дело №3047/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 52
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Симона Радославова Донева
Дело: 20213100503047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100503047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК.

Образувано по подадена жалба с вх. № 14329 от 20.04.2021 г. от „Гала Традиция“
ООД, ЕИК: 2021894040031, представлявано от управителя Ж.Г. срещу постановление от
25.03.2021 г., постановено по изпълнително дело № 20218940400031, по описа на ЧСИ
Ивета-Луис Контрерас Ернандес, рег. № 894, с което е отказано прекратяване на
производството за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя разноски в
размер на 136,35 лева и е приетата за разноски по изпълнението сума от 35,40 лева.
Жалбоподателят намира обжалваното постановление за неправилно. Сочи, че
изпълнително дело № 20208940400683 по описа на ЧСИ Ернандес, било образувано по
изпълнителен лист издаден в полза на „Гала Традиция“ ООД срещу Г.С.. С решение по в.
гр. д. № 2843/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна частично е отменено разпореждане
по горното изпълнително дело, като са присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на
Г.С. в размер на 272.36 лева. Същите са били намалени с определение № 765/26.02.2021 г.
по в. гр. д. № 2843/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна на 136.35 лева. По повод на
разноските било образувано изпълнително дело № 20218940400031, по описа на ЧСИ
Ернандес, което действие счита за злоупотреба с право. Сочи, че вземането за разноски е
могло да бъде присъединено, респ. прихванато с вземането по предходното изпълнително
дело, като натоварването с допълнителни разноски по новообразуваното изпълнително дело
счита за незаконосъобразно. Твърди, че всички разноски над 1/10 част от дълга или 13.60
лева следва да бъдат отменени, по аргумент от чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ. Твърди, че не им е
изпратено съобщение за прекратяване на изпълнително дело № 20208940400683, поради
счита, че същото още е висящо и няма пречка сумата от 136.35 лева да бъде събрана, респ.
прихваната в същото това производство. Моли за отмяна на обжалваното постановление.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от страна на взискателя – Г. Д.
СТ..
1
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20218940400031, по описа на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас
Ернандес, рег. № 894, е образувано на 13.01.2021 г. по молба на Г. Д. СТ. по повод издаден
изпълнителен лист от 16.12.2020 г. въз основа на решение № 1638 от 3.12.2020 г., поставено
по в. гр. д. № 2843/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което „Гала Традиция“ ООД
е осъдено да заплати на Г.С. сумата от 272.36 лева, представляваща разноски за
производството.
С определение № 765 от 26.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2843/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Варна е изменено постановеното решение в частта за разноските,
като същите са били намалени на 136.35 лева, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на 9.03.2021 г. С
депозирана молба от 24.03.2021 г., същият моли за прекратяване на новообразуваното
изпълнително дело № 31/2021 г., както и за присъединяване на дължимата сума от 136.35
лева към дълга по изпълнително дело № 683/2020 г., доколкото дължимостта на разноските е
единствено по повод на обжалваните действия по изпълнително дело № 683/2020 г., както и
за прихващане на задължението по изпълнително дело № 31/2021 г. с получената сума по
изпълнително дело № 683/2020 г. и двете по описа на ЧСИ Ернандес.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:

Безспорно в производството е обстоятелството, че „Гала Традиция“ ООД има
качеството на длъжник в производството по принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 20218940400031, по описа на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес. Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК, същият има право да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. С оглед на
горното, съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява допустима.

По повод преценката за основателността на депозираната жалба, съдът формира
следните правни изводи:

От съвкупността на представените доказателства, се установява, че изпълнително
дело № 20218940400031, по описа на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес, рег. № 894 е
образувано по повод на депозирана молба от взискателя Г. Д. СТ..
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката
не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал
това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае
2
за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може
да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово
такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 ЗЧСИ; 7. бъде представено
влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или чл. 440 ГПК или 8. взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че
изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или с последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието
и първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото
образуване, а отпадането му – за неговото продължаване.
В разглеждания случай, от страна на жалбоподателя не се твърди, а и не е налице
някоя от лимитативно уредените от законодателя хипотези. Към настоящия момент в
изпълнителното производство не са представени доказателства за заплащането на сумата от
136.35 лева, както и не са налице и останалите хипотези по т. 2 до т. 8 от чл. 433, ал. 1 ГПК.
Ето защо, следва да се приеме, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство
за събиране на сумата от 136.35 лева, се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Вън от горното, доводите за възможността за присъединяване на вземането към
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20208940400683 по описа на ЧСИ
Ернандес не могат да доведат до различен извод от гореформирания. Съгласно разпоредбата
на чл. 456, ал. 1 ГПК, през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е
изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
В разглежданата разпоредба не е предвидено задължение на кредитора за присъединяване, а
само възможност за преценка дали да упражни законопредвиденото му право. Също така
ЧСИ е обвързан от молбата за образуване на изпълнително дело и от пределите на
представени към същата изпълнителен лист. Затова органът по принудителното изпълнение
не би могъл без нарочна молба от страна на взискателя по свой почин да предприема
действия, свързани с разпореждането на правото, предмет на изпълнителното производство,
респ. да избира способа на удовлетворяването му. Образуването на производство по
принудително изпълнение при наличието на изпълнителен титул не би могло да се цени
като злоупотреба с право, осъществена от страна на взискателя. Ето защо, наведените
оплаквания от страна на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

По повод наведените оплаквания за неправилно изчисляване на разноските по
изпълнението, настоящият съдебен състав намира следното:
В обжалваното постановление са приети разноски по изпълнението в размер на 35,40
лева с ДДС, от които 24 лв. с ДДС – 2 бр. по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, 7.20 лева с ДДС – 2 бр.
по т. 7 от ТТР към ЗЧСИ и 4,20 лева по т. 31, б. „к“ от ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ процентът на пропорционалната такса според
материалния интерес намалява с увеличаване на интереса като таксата не може да
надвишава максималния размер, определен в тарифата по чл. 78, ал. 2. Пропорционална
такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от
паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или
взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от
задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава
този размер.
Действително в ПДИ са посочени разноски в принудителното изпълнение, които
надвишават размера на пропорционалните разноски по чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ. ПДИ не е била
обжалвана от страна на длъжника, като предмет на настоящото производство са приетите
разноски в принудителното изпълнение, така както са посочени в обжалваното
постановление. В техния размер не са включени пропорционални такси, а единствено
такива по т. 4- за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа
3
/2 броя/, по т. 7 - а издаване на препис от документ, съставен от частен съдебен изпълнител
/2 броя/, както и такива по т. 31, б. „к“- допълнителни разходи за заплащане на пощенски
и/или куриерски услуги. С оглед на горното, приетият общ размер на разноските по
изпълнението от 35,40 лева с ДДС се явява дължим, като наведените доводи в насока за
недължимостта му, респ. за намаляването му до 13,60 лева се явяват неоснователни.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14329 от 20.04.2021 г. от „Гала
Традиция“ ООД, ЕИК: 2021894040031, представлявано от управителя Ж.Г. срещу
постановление от 25.03.2021 г., постановено по изпълнително дело № 20218940400031, по
описа на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес, рег. № 894, с което е отказано прекратяване
на производството за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя разноски
в размер на 136,35 лева и е приетата за разноски по изпълнението сума от 35,40 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр.
второ ГПК.

Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас
Ернандес, рег. № 894.

Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4