Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2/10.01.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 533 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.65, ал.4 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), във връзка с
чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на И.З.Е. с ЕГН * ***
против Заповед № 2309/12.10.2018 г. издадена от кмета на община Монтана, с
която е иззет на основание чл. 65 от ЗОС
от жалбоподателя общинско жилище находящо се в гр.Монтана, ул.”Г*** Д*** ”№* ,
ет.* , поради това, че го владее без правно основание.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на
оспорения административен акт, твърди се липсата на доходи за заплащане на
наема на Общината, липсата на друго жилище където да заведе семейството си,
както и болно дете.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично
в съдебно заседание, поддържа жалбата си, като моли съда да постанови решение,
с което да отмени оспорения административен акт.
Ответникът кмет на община Монтана, чрез
надлежно упълномощения старши юрисконсулт П*** излага доводи в насока
потвърждаване на оспорената заповед, като правилна и законосъобразна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени, като от
фактическа страна се установява следното:
От представената и приобщена като
доказателство по делото административна преписка по издаване на оспорения акт
се установява, че от приложената по делото Заповед № 2492/07.12.2015 г.
издадена от кмета на Община Монтана, И.З.Е., с членове на семейството си – М***
Й*** П*** – съпруга и децата му – Ю*** И*** З*** , Б*** И*** З. и С*** И***
З*** , са пренастанени в общински жилище от общинския жилищен фонд с адрес
гр.Монтана, ул.”Г*** Д*** ”№* , ет.* , състоящо се от кухня, стая, баня –
тоалетна и мазе, с полезна площ от 35,20 кв.м. Не се спори от страните, че това
е процесното жилище.
С Договор за наем от 07.12.2015г., е
предоставен на И.З.Е., в качеството му на наемател общинското жилище в
гр.Монтана, ул.”Г*** Д*** ”№* , ет.* , за срок от три години, поради което
между страните са възникнали и съответните облигационни отношения, създаващи
уговорените в договора съответни права и задължения. В раздел VІ от договора са
посочени условията, при които същият може да бъде прекратен, а именно: с
изтичане на срока за настаняване; неплащане на наемната цена или на
консумативните разноски за повече от три месеца; извършване на ново
строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция,
когато се засягат обитавани помещения; нарушаване на добрите нрави; неполагане
грижата на добър стопанин при ползване на жилището; отпадане на условията за
настаняване на наемателя в жилището и др.
С анекс от 18.07.2016 г. към договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот от 07.12.2015г., на осн. чл.38,
ал.3, раздел V от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с
общинския жилищен фонд на територията на Община Монтана, приета с решение №208
от протокол №10/28.06.2016год. на Общински съвет Монтана и чл.3, ал.3 от
договора, е променен месечният наем считано от 08.07.2016год. Приложено е и
определение за наем на общинското жилище на л.32 от делото.
С писмо Изх. №94-И-738 от 07.08.2017 г. кмета
на Община Монтана, поканва доброволно жалбоподателя и го уведомява, че като
наемател на общинско жилище има задължения към Община Монтана, за неплатен наем
за срок от шест месеца на стойност от 117,84лева, като съгласно чл.46, ал.1, т.1
от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена
или консумативните разноски за повече от три месеца. Писмото е получено лично
от жалбоподателя на 04.08.2017год., видно от известие за доставка. С друго писмо
Изх. №94-И-229 от 14.03.2018 г. кмета на Община Монтана, отново приканва
доброволно жалбоподателя и го уведомява, че като наемател на общинско жилище
има задължения към Община Монтана, за неплатен наем за срок от пет месеца на
стойност от 98,20лева, като го предупреждава, че ако в 14 дневен срок не погаси
задълженията си, ще предприеме прекратяване на наемните правоотношения. Писмото
е получено лично от жалбоподателя на 16.03.2018год., видно от известие за
доставка.
С молба до кмета на Община Монтана с
вх.№94-И-351 от 23.04.2018год. оспорващия е заявил, че до месец май 2018год. ще
заплати дължимия наем, като излага съображения за липсата на средства за
заплащането му и моли да не се прекратява договора за наем.
Не се спори по делото и се установява от
приетите писмени доказателства, че кмета на Община Монтана е издал Заповед
№1778 от 08.08.2018г., с която е прекратил наемното правоотношение между Община
Монтана представлявана от кмета и И.З.Е., в качеството му на наемател за
ползването на общинското жилище находящо се в гр.Монтана, ул.”Г*** Д*** ”№* ,
ет.* , поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече
от три месеца. Видно от разпоредителната част, И.З.Е. е задължен да освободи
общинското жилище, в срок от 30 дни от връчване на заповедта. В заповедта е
посочено, че при неизпълнение в указания срок от 30 дни, жилището да бъде иззето
по административен ред, съгласно чл.65 от ЗОС. Тази заповед е оспорена пред
Административен съд Монтана, където е било образувано Адм. дело №413/2018год.,
по което е постановено Определение №436 от 12.09.2018год. с което оспорването е
оставено без разглеждане по жалбата на Е. и производството е прекратено.
Определението е влязло в законна сила на 21.09.2018год.
От приетия на л.24 по делото Акт за
публична общинска собственост с № 133 по регистъра относно недвижимия имот
предмет на договора за наем се установява, а и не е спорно по делото, че имота
описан в административния акт е публична общинска собственост. От оспорващия са
приложени и издадени платежни документи от Община Монтана, за заплащане от
страна на оспорващия на наема за общинското жилище ведно със законната лихва за
месеците – юни, юли, август, септември и октомври 2018год., видно от л.7,8 от
делото, както и на консумативите към „ВиК” ООД Монтана на л.9 и 10 от делото,
за което също не се спори по делото.
Изложеното от фактическа страна налага
следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК, тъй като Заповедта е връчена на жалбоподателя на
15.10.2018 г., видно от обратна разписка на л. 42 от делото, а жалбата е
подадена до съда на 19.10.2018 г. поради което същата е процесуално допустима.
Подадена е от надлежна страна - адресат на оспорената в настоящето производство
заповед, с която имота се изземва от ползвателя.
Разгледана по същество е неоснователна.
При служебна проверка за
законосъобразност на процесната заповед при условията на чл.168 от АПК на
всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК съдът констатира следното:
Оспорената Заповед № 2309/12.10.2018г. е
издадена от компетентен административен орган в случая кмета на община Монтана на
когото изрично по силата на чл. 65, ал.1 ЗОС е предоставено правото да изземва общински имот, който се владее
или държи без основание. Това право е доразвито и залегнало и в разпоредбата на
чл. 27, ал.1 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с
общинския жилищен фонд на територията на Община Монтана.
От описаната по-горе фактическа обстановка е
видно, че обжалваната заповед е издадена в предвидената писмена форма и от
компетентен орган.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 59 от АПК
по отношение формата и относно задължителните реквизити за издаването на
оспорвания индивидуален административен акт. В заповедта се посочени
фактическите и правни основания послужили за издаването й. Налице е
разпоредителна част.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорените административни актове обхваща преценката дали
са налице установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени в мотивната част на актовете) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за издаването им норма и респективно дали се
следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1
от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието
на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на оспорената заповед. Тези указания съдът е дал с определението си
за насрочване на делото.
При издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на същата
на това основание. Същата е постановена и в съответствие с материалния закон. Материалната
законосъобразност на атакувания акт изисква наличието на няколко кумулативни
предпоставки: имота да е общинска собственост и да се владее или държи без
основание, да не се използува по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала.
Съдът приема, че удостовереното право на
собственост на общината върху процесния имот е доказано, видно от АЧОС №
133/21.04.1999г. на л.24 от делото. Към момента на издаване на заповедта е
безспорно, предвид заповед №1778 от 08.08.2018г. издадена от кмета на община
Монтана, че наемното правоотношение по повод процесното общинско жилище
находящо се в гр.Монтана, ул.”Г*** Д*** ”№* , ет.* е прекратено, т.е. отпаднало
е правното основание, въз основа на което И.З.Е. и семейството му са ползвали
жилището, именно поради прекратеното облигационно отношение възникнало по
договора за наем на общинско жилище. Тази заповед е влязла в законна сила, след
произнасяне с Определение №436/12.09.2018год. по адм.д.№ 413/2018г. по описа на
Административен съд Монтана, което е влязло в законна сила на 21.09.2018год. Посоченото
в заповедта като фактическо основание за издаването й "недвижимия имот се
държи без правно основание" отговаря на действителното положение.
С оглед на изложеното са налице
материалноправните предпоставки за издаване на акт по чл.65, ал.1
ЗОбС, според който общински имот се изземва въз основа заповед на
кмета на съответната община, когато се владее или държи без основание, не се
ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Обжалваната
заповед е постановена, след като е налице влязъл в сила административен акт за
прекратяване на съществуващото относно имота, наемно правоотношение, поради
което същия се държи без основание т.е. налице са кумулативно необходимите
материално правни предпоставки за законосъобразност на оспорената заповед. Възраженията,
направени от оспорващия относно тежкото му материално състояние и плащането на
част от наемните месечни вноски и консумативи, са неотносими към настоящото
производство по изземване на общински имот, тъй като е налице влязла в сила
заповед за прекратяване на договора за наем.
Съдът намира, че е спазена с издаване на
оспорената заповед и целта на Закона за
общинската собственост - управление и ползване на имотите частна
общинска собственост за нуждите на Общината, и в случаите, когато липсват
основания на упражняващите фактическа власт лица, административния орган да
предприеме необходимите действия за изземване на имота, с оглед най- пълна
защита на интересите си на собственик, и по този начин създаване на възможност
за извличане на приходи от отдаването под наем на имота, както и възможност на
нуждаещи се лица, да ползват освободения имот, като бъдат настанени в него.
При цялостната проверка законосъобразността
на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 АПК,
съдът намира, че процесната заповед е издадена от надлежния административен
орган, в рамките на компетентността му, при спазване на установената форма,
административнопроизводствените правила и правилно приложение на
материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което
същата се явява законосъобразен административен акт, като жалбата срещу него е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, и според
правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
на оспорващия следва да се възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът определя в размера на 100.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.З.Е. с ЕГН * *** против
Заповед № 2309/12.10.2018г. издадена от кмета на община Монтана, с която е
иззет на основание чл. 65 от ЗОС от жалбоподателя общинско жилище находящо
се в гр.Монтана, ул.”Г*** Д*** ”№* , ет.* , актуван с АЧОС № 133/1999г. поради
това, че го владее без правно основание, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.З.Е. с ЕГН * *** да заплати на
Община Монтана сторените разноски по делото в размер на 100.00лева /сто/, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: