РЕШЕНИЕ
№ 961 /2.12.2020г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав в открито
заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.
дело № 392 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, образувано по предявени
искове с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител
/ЗДСл./, във връзка с чл. 104, ал.1 от ЗДСл. и чл. 86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Образувано е по искове, заявени от М.М.Ч., ЕГН **********,***, да
бъде осъдена Община Велинград, да му заплати сумата от 3005,60лв.,
представляваща обезщетение, в размер на основното месечно възнаграждение,
определено към момента на признаването на уволнението за незаконно, за времето
през което не е заемал държавна служба, поради незаконно прекратеното служебно
правоотношение, за периода 27.04.2016 г. до 18.05.2016 г. и за периода от
11.07.2016 г., както и сумата от 400,94лв., представляваща обезщетение, за
разликата между размера на действително полученото от него възнаграждение и размера на основното месечно
възнаграждение, определено към момента на признаването на уволнението за
незаконно за периода от 18.05.2016 г. до 11.07.2016 г., поради незаконно
прекратеното служебно правоотношение, както и да заплати обезщетение за
просрочие при изплащане на посочените парични суми, в размер на законната
лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
Ответната
Община Велинград е на становище, че исковете са неоснователни.
Съобразно
надлежно направеното вписване в представената по делото Служебна книжка № 33 от
01.08.2017 г., М.Ч. е заемал по служебно правоотношение длъжността „главен
експерт“ с ранг ІІ младши в Отдел „Образование, култура и вероизповедание“ в
Община Велинград в периода от 01.07.2012 г. до 27.04.2016 г. В периода от
01.08.2015 г. до 27.04.2016 г., неговата „основната заплата“ е била 710,00лв.
Неспорно
между страните е, че въпросното служебно правоотношение е било прекратено със
Заповед № 895 от 27.04.2016 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за
държавния служител.
С
окончателно Решение № 10612 от 17.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1853
по описа за 2017 г., Върховния административен съд е отменил заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение.
Със
Заповед № 1297 от 30.08.2018 г. на Кмета на Община Велинград служебното
правоотношение е било възстановено, като М.Ч. е заел длъжността „главен
експерт“ с ранг ІІ младши в Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ в Община
Велинград.
Представено
по делото е Удостоверение изх. № 278 от 23.10.2018 г. в което е посочено, че М.Ч.
е работил в „Еко Титан“ ЕООД, гр. Видин на длъжността „технически организатор“
в периода 18.05.2016 г. до 11.07.2016 г. Полученото брутно трудово
възнаграждение е в размер на 853,39лв.
Според
вписванията в представената по делото Трудова книжка № 226, след прекратяване
на трудовото правоотношение с Община Велинград на 01.08.2007 г., Ч. е работил
по трудово правоотношение единствено с „Ф и М 10“ ЕООД, като „фактурист“ в
периода 10.07.2017 г. до 10.05.2018 г. и като „машинен оператор“ в периода от
10.05.2018 г. до 30.08.2018 г.
Съответно,
според вписванията по представената Служебна книжка № 33 от 01.08.2017 г., след
27.04.2016 г. няма отбелязано друго служебно правоотношение, страна по което да
е бил Ч.. Вписано е, че считано от 30.08.2018 г. той е бил възстановен на
длъжност „главен експерт“, ранг ІІ младши в Дирекция „ХСД“ на Община Велинград.
Представено
по делото е длъжностно разписание на Община Велинград, одобрено със Заповед №
1133 от 02.08.2018 г. на Кмета на Община Велинград.
В открито съдебно заседание е прието заключение
по назначена съдебно-икономическа експертиза. Съдът счита, че така изготвената
експертиза е обективно изготвена, при изследване на всички събрани по делото
писмени доказателства. Същата не е оспорена от страните.
От
приетата по делото експертиза се установява, че с оглед обстоятелството, че към
момента на признаване на уволнението за незаконно – 17.08.2018 г. няма
длъжностно лице, което е заемало длъжността „главен експерт” в Дирекция
„Хуманитарни и социални дейности”, размера на дължимото обезщетение за периода
27.04.2016 г. – 18.05.2016 г. и за периода 11.07.2016 г. – 27.10.2016 г. се
изчисли на база основното месечно възнаграждение за длъжността „главен
експерт”, която е заемал М.Ч. към момента на уволнението му – 27.04.2016 г. и
към датата на възстановяването му на същата длъжност – на 30.08.2018 г., което
към двете дати е било 710.00лв.
Дължимото
обезщетение за периода 27.04.2016 г. – 18.05.2016 г. и за периода 11.07.2017 г.
– 27.10.2016 г. е общо в размер на 3 082.00лева.
Разликата
между полученото от „Еко Титан“ ЕООД и ако работеше в община Велинград на
длъжност „главен експерт” в Дирекция „Хуманитарни и социални дейности” с
основна заплата 710.00лв. за периода 18.05.2016 г. до 11.07.2016 г. – по-малко
348.42лв.
Общият
размер с оглед приетата по делото съдебно счетоводна експертиза е в размер на 3
430.42 лв.
Според чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде
отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право
на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата
или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право
на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Заповедта,
с която е било прекратено служебното правоотношение на М.Ч. е била отменена
като незаконосъобразна с влязло в сила решение на Върховния административен съд.
Не се установява ищеца в период от шест месеца след прекратяване на служебното
му правоотношение да е получавал възнаграждение по друго служебно или трудово
правоотношение, с изключение на сумата от 863.39лв. трудово възнаграждение,
получено от „Еко Титан“ ЕООД за периода от 18.05.2016 г. до 11.07.2016 г.
С
оглед на гореизложеното се установява, че исковата претенция е доказана по
основание.
Относно
размера на заявения главен иск, следва да бъде съобразено изготвеното по делото
заключение, което обективно отчита всички установени по делото факти. Тоест,
като доказан ще следва бъде и заявеният размер на иска от 3430.42лв.
Както
се посочи, заповедта с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца е
отменена със съдебно решение, влезнало в сила на 17.08.2018 г. От този момент
насетне процесното обезщетение е било дължимо, и съответно възниква
задължението за заплащане на обезщетение по чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. В този смисъл е указанието дадено в Тълкувателно решение №
3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при
незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно
на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на
влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт.
Това
ще рече, че и акцесорната претенция е доказана по основание и период.
С оглед констатираната основателност на исковите
претенции, на Ч. следва да се присъдят сторените разноски по производството.
Според представения списък, те се констатираха в размер на 4 160 лв.
По
отношение на размера на така заявените разноски, възражения от ответната страна
не се заявиха.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Велинград, бул. “Хан Аспарух” N: 35, да
заплати на М.М.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 3 430.42лв., представляваща
обезщетение, в размер на основното месечно възнаграждение, определено към
момента на признаването на уволнението за незаконно, за времето през което не е
заемал държавна служба, поради незаконно прекратеното служебно правоотношение,
за периода 27.04.2016г. до 27.10.2016г., както и обезщетение за просрочие при
изплащане на посочената парична сума, в размер на законната лихва, считано от 17.08.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община
Велинград, бул. “Хан Аспарух” N: 35, да
заплати на М.М.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 4160 лв. представляващи
извършени от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
Административен
съдия : /п/