№ 279
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200203 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ № 21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано от Д. КР. В., ЕГН
**********, чрез адвокат Б.М. от Адвокатска колегия - Варна, съдебен адрес:
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бул. „Цар Освободител“ № 150, срещу
наказателно постановление № 08-2100051/257 от 13.01.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което
на „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
1
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана (л.
18 от делото), представляващият „ЕКБ - ФОРЕСТ М66“ ЕООД е бил поканен
да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, адрес: ул.
Независимост“ № 7, ет. 5, стая 506, на 15.12.2021 г. в 15:30 ч., за съставяне на
АУАН. Поканата е била получена на 14.12.2021 г. от М.К.Х.П., в качеството
на упълномощен представител на търговеца, което обстоятелство е било
удостоверено посредством подписа й. Поради неявяването на
представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в
негово отсъствие на 16.12.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
актът за установяване на административно нарушение се връчва на
нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия
случай, АУАН № 08-2100051/16.12.2021 г. е бил връчен на 17.12.2021 г. на
М.К.Х.П., в качеството на упълномощен представител на търговеца, което
обстоятелство е било удостоверено посредством подписа й. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ),
2
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от
13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г.,
„Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия
на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно
известен факт е, че А.Н.П. към датата на издаване на наказателното
постановление е изпълнявал длъжността Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” със седалище Добрич, т.е, същият е притежавал материална
компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на
трудовото законодателство.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 61, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма
(чл. 62, ал. 1 от КТ). От своя страна, чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да
уредят отношенията си по повод предоставянето на работна сила като
трудови.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства
безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по
чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. В разглеждания
случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице
описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират
извършеното, като нарушение на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което
оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не
следва да се споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
3
предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани
всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца в съответствие с
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като
нарушение на нормата на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в
АУАН, така и в процесното наказателно постановление.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Тук е
мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият
орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно –
посочените в наказателното постановление документи имат ли
доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 17.11.2021 г., в 10:10 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич - свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В., съвместно със
служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към
ОД на МВР - Добрич, извършили проверка на борса за дърва, находяща се в
4
гр. Добрич, ******, стопанисвана от „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление към датата на проверката: гр.
Тервел, ул. „Захари Зограф“ № 53, към настоящия момент със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 21, вх. 13, ет.
2, ап. 6.
При проверката в обекта били заварени работници, в т.ч. и В. Д. П., ЕГН
********** да цепят и товарят дърва за огрев. В.П. попълнил декларация
относно условията по наемането му на работа, видно от която същият работи
в „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД като общ работник с работно време от 09:00
до 15:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение, при осигурена седмична
почивка и почивка в работния ден.
На 26.11.2021 г. по електронната поща на Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище Добрич били получени документи, подписани с
електронен подпис от М.К.Х.П. (упълномощено лице), в т.ч. и граждански
договори, сключени на 17.11.2021 г. и на 22.11.2021 г. с В.П..
От възприетото по време на проверката и събраните документи,
проверяващите установили, че „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, в качеството си
на работодател, е приел на работа на 17.11.2021 г. В. Д. П., ЕГН ********** в
стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа,
присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден,
без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди
постъпването му на работа.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, в качеството си на
работодател, е приел на работа на 17.11.2021 г. В. Д. П., ЕГН ********** в
стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа,
присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден,
без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди
постъпването му на работа – нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 17.11.2021 г.,
установено е на 26.11.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
5
протокол за извършена проверка с изх. № ПР2138114/13.12.2021 г., призовка
от 17.11.2021 г., декларация от В. Д. П. от 17.11.2021 г., граждански договори
от 17.11.2021 г. и от 22.11.2021 г., справка от регистъра на трудовите
договори, покана с изх. № 21083303/14.12.2021 г. за съставяне на АУАН и
пълномощно с рег. № 3259.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В., чийто показания са
еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма основание да не се
дава вяра на свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В., нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина, още повече че същите се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля В. Д. П., тъй като същите
кореспондират с данните, обективирани в попълнената от самия него
декларация, както и с показанията на свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В..
Съдът кредитира показанията и на свидетеля В.И.И., дотолкова,
доколкото същият заявява, че в деня на проверката е бил в проверявания
обект - борса за дърва, находяща се в гр. Добрич, ******, стопанисвана от
„ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, като е транспортирал дърва за огрев със
собствения си автомобил ******.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие
на М.К.Х.П. (упълномощено лице), са били отразени в протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2138114 от 13.12.2021 г. Същият е бил връчен на
М.К.Х.П. на 14.12.2021 г. и подписан от нея, като описаните констатации в
протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя
преди да започне процедурата по реализиране на
административнонаказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
СТ. Н. П., Г. В. В., В. Д. П. и В.И.И., както и от приложените и приети по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2138114/13.12.2021 г., призовка от 17.11.2021 г., декларация от В. Д. П. от
17.11.2021 г., граждански договори от 17.11.2021 г. и от 22.11.2021 г.,
6
справка от регистъра на трудовите договори.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма
(чл. 62, ал. 1 от КТ).
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства. Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на свидетелите СТ. Н. П., Г. В. В., В. Д. П. и В.И.И.,
които показания, подкрепени със събраните по делото писмени
доказателства, установяват по един категоричен и безспорен начин, че на
17.11.2021 г. В. Д. П. е престирал работна сила за жалбоподателя, която
престация на труд е предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си,
но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпване на работа.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ”
ЕООД се явява работодател и субект на нарушението.
В настоящия случай, от доказателствата по делото по безспорен начин
се установява, че „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, в качеството си на
работодател е приел на работа на 17.11.2021 г. В. Д. П., ЕГН ********** в
7
стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа,
присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден,
без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди
постъпването му на работа.
Относно представения граждански договор от 17.11.2021 г.:
В процесния случай, съдът намира, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение, като за съда не остава съмнение, че характерът на
правоотношението е именно трудов, а не граждански. Всички доказателства
сочат на изпълнение на трудови функции. Ето защо в конкретния случай е
налице именно престиране на работна сила, а не на престиране на конкретен
трудов резултат. Престацията на труд е предмет на трудово правоотношение.
Както вече бе посочено, страните имат автономия при договарянето помежду
си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от
КТ задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето
на работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ,
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпване на работа.
В настоящия случай жалбоподателят е прибягнал до граждански
договор, за да прикрие по същество предоставянето на работна сила и
съществуването на трудови правоотношения, което е недопустимо.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ, което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
8
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. от КТ, на основание чл.
415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Това е така, тъй като обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено чрез
сключването на трудов договор са защитими правата на работника, полагащ
труд на определено място и съответно възможностите му да се ползва от
свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки, обезщетения и
т.н.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока (Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.
№ 339/2014 г. на АдмС – Добрич).
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм.,
9
бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева. Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не
се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - петима, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-2100051/257 от
13.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК *********,
в качеството на работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ №
21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано от Д. КР. В., ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10