Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 13.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1668
по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иско с правно основание – чл. 439
ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по предявен от К.Т.И.,
ЕГН **********,***, срещу ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София,
иск за установяване на недължимост на парично задължение, за което има издаден
изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че по
изпълнителен лист, издаден на 11.07.2008 год., на осн. Заповед занезабавно изълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
797/2008 год. на ЛРС и по изпълнителен лист, издаден на 30.10.2008 год. въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по гр.д.
№ 1117/2008 год. на ЛРС, ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от
общо 11 473,40 лв., от които главница 3 326,39 лв., законна лихва
върху нея за периода 10.06.2008 -05.05.2020 год. – 4260,58 лв., главница 398,62
лв. и законна лихва върху нея за периода 13.08.2008 – 05.05.2020 год. –
10006,53 лв., както и неолихвяеми вземания, такси и разноски.
За задълженията е образувано изп.д.
№ 968/2020 год. на ЧСИ М.И., рег. № ***в КЧСИ.
Ищецът счите, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД.
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумите по изп.д. № 968/2020 год. на ЧСИ М.И., рег. № ***в КЧСИ,
образувано въз основа на издадените по ч.гр.д. № 797/2008 год. и ч.гр.д. №
1117/2008 год., двете на ЛРС изпълнителни листове.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от
пощенското клеймо/.
Ответникът, чрез пълномощника си,
ю.к. С.Т. оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност и
недоказаност.
Оспорва твърдението за погасяване по давност на вземанията си, като на свой
ред твърди, че давността е била прекъсвана.
Твъди, че задълженията са били взели
предвид от съдебния състав, издъл изп.лист по гр.д. № 52/2009 год. на ЛРС.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
се явява лично и с адв. П.П., МАК, който моли да бъде уважен предявеният иск,
като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира
разноски.
Ответникът
не се представлява. В заключителното съдебно заседание чрез пълномощника си, ю.к.
С.Т. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и пледира за отхвърлянето
им.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
В производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 797/2008 год. на ЛРС е издаден Изпълнителен лист № 797/2008 год. от 11.07.2008
год., в полза на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, срещу ищеца К.Т.И., за
сумата от 3326,39 лв. – главница за ползвана ел.енергия за периода 01.06.2003 –
25.01.2008 год. и 990,03 лв. – лихва, начислена от 11.08.2003 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.06.2008 год. до изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 154,53 лв.
Въз основа на него на 16.02.2009 год. е образувано изп.д. № 68/2009 год. на
ДСИ при ЛРС, прекратено на 24.05.2014
год. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1117/2008 год. на ЛРС е издаден
Изпълнителен лист № 1117/2008 год. от
30.10.2008 год., в полза на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, срещу ищеца К.Т.И.,
за сумата от 398,62 лв. – главница за ползвана ел.енергия за периода 20.03.2008
– 15.07.2008 год. и 16,50 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.08.2008 год. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 113,00 лв.
Въз основа на него е образувано изп.д., прекратено на 20.09.2013 год. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(видно от отбелязването върху изпълнителния лист).
Изп.д. № 968/2018 год. на ЧСИ
М.И., рег. № ***в КЧСИ е образувано на 01.06.2018
год., по молба на ответника, за събиране на вземанията му по двата горепосочени
изпълнителни листа. Ищецът/длъжник е уведомен със съобщение за образуване на
изпълнително дело изх. № 14561/22.08.2018 год., връчено по реда на чл. 47 ГПК
на 01.10.2018 год.
С молба от 04.02.2019 год. ответникът/взискател е поискал извършването на
действия по събиране на вземането (запори, възбрани и опис). Със запорно
съобщение от 19.02.2020 год. е наложен запор върху банкова сметка ***.
На 26.03.2020 год. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движимите
вещи, находящи се в дома на длъжника. Описът е насрочен за 28.09.2020 год., за
което ищецът е уведомен на 16.06.2020 год.
С молба от същата дата той е заявил, че няма възможност да погаси 20% от
сумата по дълга и е поискал да го погасява като внесе първоначално 100 лв.,
после по 70 лв. месечно.
С молба от 19.08.2020 год. ищецът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство поради изтекла давност.
Настоящото производство е образувано на 19.11.2020 год., а с Определение №
260234/22.01.2021 год. е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спинране
на изп.д. № 968/2018 год. на ЧСИ М. И. Обезпечителната заповед не е получена от
ищеца и до момента.
По делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността за периода
от прекратяването на първоначално образуваните изп.дела до образуването на процесното
изпълнително дело.
От
правна страна:
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумите по изп.д. № 968/2020 год. на ЧСИ М.И., рег. № ***в КЧСИ,
образувано въз основа на издадените по ч.гр.д. № 797/2008 год. и ч.гр.д. №
1117/2008 год., двете на ЛРС изпълнителни листове.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
(в случая погасяване
на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).
В настоящия случай ищецът
претендира установяването именно на такъв юридически факт, позовавайки се на
изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на вземането на ответника.
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника
– взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 797/2008 год год. на ЛРС е издаден на 11.07.2008
год. Образуваното по него изпълнително дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на 24.05.2014 год. Следователно последното валидно изпълнително
действие по него е било извършено от взискателя/ответник най-късно на 24.05.2012 год.
Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1117/2008 год год. на ЛРС е издаден на
30.10.2008 год. Образуваното по него изпълнително дело е прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.09.2013 год. Следователно последното валидно
изпълнително действие по него е било извършено от взискателя/ответник най-късно на 20.09.2011 год.
От посочените дати – 20.09.2011 год. и 24.05.2012 год. съгл. чл. 116, б.
«в» ЗЗД за събиране на вземанията са започнали да текат нови срокове по чл. 110 ЗЗД, като по-късният от тях е изтекъл на 24.05.2017
год.
Изп.д. № 968/2018 год. на ЧСИ
М.И., рег. № ***в КЧСИ е образувано на 01.06.2018
год., т.е. повече от година по-късно.
Горното води на
извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на
давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била изтекла още към момента на
предприемане действията по принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие на
ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като
основателен и доказан.
Ищецът претендира разноски. Искането е заявено своевременно.
С разпореждане от
05.01.2021 год. ищецът е освободен от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а процесуалното представителство пред първата инстанция е предоставено от
пълномощника, адв. П.П., МАК безплатно, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на пълномощника.
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно:
Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание
чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.
Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на П.А.П., ЕГН **********,
адвокат в АК – Монтана, сумата от 579,95
лв.
Ответникът е въвел възражение за прекомерност на възнаграждението, което се
преценява като неоснователно. Определеното от съда адвокатско възнаграждение е
съобразено с минимално предвидените размери по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за МРАВ.
С оглед характера на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, държавната такса следва да се определи общо върху целия размер на
вземанията по съответните изпълнителни листове, за които се претендира, че са
се погасили по давност. Следователно обжалваемият интерес се определя като сбор
от сумите по изпълнителните листове, който в случая е равен на 4999,34 лв., или
следващата се държавна такса съгл. чл. 1 от ТДТГПК е в размер на 199,97 лв., които ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на РС Лом.
Следва да се
отчете и вписаната на 28.04.2022 год. промяна в наименованието на ответника.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ
АД, ЕИК *********, гр. София, с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ
АД, че К.Т.И., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по Изпълнителен
лист № 797/2008 год. от 11.07.2008 год., издаден по ч.гр.д. № 797/2008 год.
и по Изпълнителен лист № 1117/2008 год.
от 30.10.2008 год., издаден по ч.гр.д. № 1117/2008 год., двете на РС Лом, за
събирането на които е образувано изп.д. № 20187480400968 на ЧСИ при ОС Монтана М.И.,
рег. № ***в КЧСИ, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********,
гр. София, с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, да заплати на П.А.П.,
ЕГН **********, адвокат в АК – Монтана, адвокатско
възнаграждение в размер на 579,95 лв., /петстотин седемдесет и девет лева, 95
ст./.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ
АД, ЕИК *********, гр. София, с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ
АД да заплати по сметка на РС Лом сумата от 199,97 лв.
/сто деветдесет и девет лева, 97 ст./ - държавна такса за водене на делото пред
първата инстанция, както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до
страните за обявяването му.
Районен съдия: