Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 879 по
описа на състава за 20**г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.409
от КЗ.
Ищците Р.Я.Н. и Г.К.Н. твърдят, че са понесли значителни неимуществени
вреди, в резултат от смъртта на дъщеря им П.Г.Н., която била резултат от
настъпилото на 16.06.2017г. пътно-транспортно произшествие. Причинител на
пътния инцидент и на понесените от ищците неимуществени вреди бил водачът на
лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******АК - П.П.А.- който под въздействието
на алкохол управлявал автомобила в ранните часове на деня, в гр. Стара Загора и
на кръстовището на ул. „Хан Аспарух“ изгубил контрол над управлението и предизвикал
удар със сериозни деформации в предната дясна част на автомобила и несъвместими
с живота травми на пътуващата на предната дясна седалка Н., която починала на
мястото на нцидента. Тъй като деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил била покрита от договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със З. „У.“ АД - за ответника възникнало
задължението да изплати на ищците застрахователно обезщетение за понесените от
тях вреди. В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ, на **.10.2017г. ищците
отправили извънсъдебна претенция до ответника за заплащане да обезщетение в
размер от по 250 000 лева, но ответникът не изпълнил задължението си и така
изпаднал в забава. В хода на делото, ответното дружество изплатило на ищците
сумата от по 54 000 лева на претендираното основание – но според становището
на ищците, останало да дължи на всеки от тях сумата от по 194 000 лева,
представляваща разлика между фактически изплатената сума от 54 000 лева и
действителния размер на дължимото застрахователно обезщетение, което те са
претендирали. При изложените фактически твърдения ищците претендират за
осъждане на ответното дружество, да заплати на всеки от тях застрахователно
обезщетение в размер от по 194 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от настъпването на пътния инцидент на 16.06.2017г. до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищците
претендират за осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни
разноски.
Предявените искове са оспорени от ответника З. „У.“ АД. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищците водач, в качеството на причинител на
вредите и не оспорва механизма на настъпване на инцидента. Ответникът оспорва предявените
искове за изплащане на застрахователно обезщетение по размер, като на първо
място – поддържа твърдението, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, поради това, че при настъпване на ПТП тя не е
използвала обезопасителен колан, с каквито автомобилът е бил оборудван. Независимо
от изложеното, ответникът поддържа твърдение, че пострадалата е допринесла
съществено за настъпването на вредоносния резултат – тъй като е проявила груба
небрежност, съгласявайки се да бъде превозвана от водач, който видимо е
употребил алкохол и се намира под влияние на алкохола. Оспорва обема на
вредоносния резултат, като навежда довод за прекомерност на претендирания
размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите
и социално икономическите измерения на понятието за справедливост. При това,
ответникът оспорва предявените искове за присъждане на законната лихва, в
периода преди предявяването на иска, като отрича да е изпадал в забава –
доколкото след предявяване на писмената претенция по чл. 380 от КЗ – той
изискал от ищците съдействие по реда на чл. 108, ал.2 от КЗ и в този случай,
срокът за произнасяне по предявената в хипотезата на чл. 380 от КЗ претенция
изтичал след шест месеца т.е. на **.04.20**г. С оглед очакването за отхвърляне
на предявените искове - претендира да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдържанието на приетия
като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица изд. на
16.06.2017г. от ОД на МВР Стара Загора установява настъпилото около 5.09 часа
пътно- транспортно произшествие в гр. Стара Загора, на ул. „Хан Аспарух“, на 20 метра източно от
кръстовището с ул. „Августа Траяна“ с участието на лек автомобил „Опел Астра“,
с рег. № ******АК, управляван от водача - П.П.А.. В протокола е отбелязано, че в
автомобила е пътувала П.Г.Н..
Като доказателство по
делото са приети също преписи от съдържанието на ДП І ЗМ-166/2017г. по описа на
сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, вкл. Протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум и скица, които не се обсъждат подробно, доколкото са обект на анализ
от допуснатата специализирана съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, която е
изготвена от вещо лице Х.И. мотивира следните изводи относно подлежащите на
установяване правнозначими факти:
·
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се е
осъществил по следниа начин: На 16.06.2017г. около 5, 09 часа, управлявания от
водача П.П.А.лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******АК се е движил по ул.
„Августа Траяна“ в гр. Стара Загора, със скорост от около 102 км/ч. и преди
преминаването през „У“ образно кръстовище с улица „Хан Аспарух“, водачът
задейства спирачната система в режим на аварийно спиране и така навлиза и преминава
през цялото кръстовище. После автомобилът навлиза с предно дясно колело на
затревения разделителен участък и се насочва с дясната си страна към отстоящото
на около 3 метра дърво, като се удря в него със страничната дясна част, а с
предната дясна част- в електрически стълб. В резултат от удара – корпусът на
автомобила получава множество деформации по дясната част – странично и отпред.
·
Причина за настъпването на процесното ПТП е управление на
автомобила с превишена и несъобразена скорост. За водача на автомобила ударът е
технически предотвратим, ако бе изпрал съобразена с конкретните пътни условия
скорост на движение и ако бе осъществявал необходимия непрекъснат контрол върху
механизмите за управление на автомобила.
·
Лекият автомобил е производствено оборудван с предпазни
колани на предните седалки.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- медицинска експертиза, която е
изготвена от вещо лице и доц. д-р Н.С. мотивира
следните изводи относно подлежащите на установяване правнозначими факти:
·
Смъртта на П.Г.Н. е резултат от получената в резултат на
ПТП съчетана травма на крайниците, корема и гръдния кош, а водеща е масивната
гръдна травма, която се дължи на механичен удар със значителна сила.
·
Тъй като най- тежките увреждания са в дясната част на
тялото /т.е. съвпадат с посоката на удара на автомобила и със значителните
деформации по купето/, може да се направи обоснован извод в две насоки: първо-
че пострадалата в действителност е седяла на предната дясна седалка и второ-
че предпазният колан не би могъл да предотврати леталния изход за пострадалата,
понеже тежките травматични увреждания са причинени от силните механични
деформации в дясната предна и средна част на купето.
·
Резултатът от кръвната проба на водача П.П.А.след
инцидента показва концентрация от 1,6 промила алкохол. Към момента на
настъпване на пътния инцидент, този резултат е бил предполагаемо по- висок.
Това алкохолно съдържание съответства на средна степен на алкохолно опиване.
Независимо от биологичните особености на индивида, който е употребил алкохол,
при такава концентрация – околните със сигурност биха могли без усилие да
възприемат промяна в поведението на алкохолно повлияното лице: защото се
проявяват отчетливи изменения в координацията на движенията, речта и др.
нетипични реакции.
В дадените пред съда
показания, свидетелят П.П.А.заявява, че е управлявал процесния лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № ******АК. Свидетелят твърди, че вечерта преди
настъпването на инцидента, прекарал в компанията на пострадалата и на други
свои колеги. Свидетелят твърди, че лично той, пострадалата и техни колеги се
забавлявали, обикаляйки няколко увеселителни заведения в късните часове на 15.06.2017г.
и ранните часове на 16.06.2017г. Свидетелят твърди, че при посещенията си на
тези заведения той употребил различни алкохолни напитки и пострадалата също
възприела този факт и употребила алкохол. Свидетелят не може да обясни каква е
причината за настъпването на инцидента, помни настъпването на удара и твърди,
че бил оказал медицинска помощ на пострадалата, според субективните си знания, умение и възможности,
непосредствено след настъпването на инцидента. Според свидетеля, автомобилът
бил оборудван с предпазни колани на седалките. Пострадалата също била с
поставен предпазен колан, но при това, седалката й била в легнало
/хоризонтално/ положение, понеже пътничката се оплакала, че не се чувства
добре.
В дадените по делегация
показания, свидетелят Н. Г.Е.заявява, че брат на пострадалата и син на ищците. Според
свидетеля, пострадалата /приживе/ поддържала близки отношения основани на любов
и разбирателство с родителите си, макар да не живеела в едно домакинство с тях.
Според впечатленията на свидетеля, в поведението на ищците настъпила значителна
и видима негативна промяна, след смъртта на дъщеря им. Те били психически
лабилни, преживявали много тежко загубата.
Съдържанието на прието
като доказателство Удостоверение за наследници № 3894 от 05.07.2017г. на Община
Стара Загора сочи, че родители на починалата при процесното ПТП П.Г.Н. са ищците Р.Я.Н. (майка) и Г.К.Н.
(баща).
При липсата на спор
между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с покритие
за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******АК.
Същият извод се налага и въз основа на извършената служебно проверка в ИЦ за
сключените застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Приетите като
доказателства молба обратна разписка (на
стр. 12-13 от делото) мотивират извода, че по предвидения в чл. 380 от КЗ ред –
ищците са отправили писмена претенция за доброволно уреждане на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение, в претендират от тях размер от по
250 000 лева, а претенцията е получена от застрахователя на **.10.2017г.
Како доказателства към молбата са представени описаните в нея констативен
протокол за ПТП и удостоверение за наследници.
Приетите като
доказателства платежни документи (на стр.149-150 от делото) мотивират извода,
че след предявяването на иска т.е. на 03.04.2019г. – ответникът е изплатил на
ищците сумата от по 54 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение на претендираното в настоящия процес основание (потвърждение за
основанието на заплатените суми е направено в открито съдебно заседание на
09.05.2019г. от процесуалния представител на ответника).
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови претенции, които се
основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинилия вредата
водач и при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ - ответникът дължи да
изплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени
вреди.
Исковете са процесуално допустими, а по отношение
на предпоставките, относими към тяхната тяхната основателност, съдът намира
следното: Събраните в хода на делото доказателствени средства мотивират извод
за възникването на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, което
ищците са надлежно материално легитимирани да получат от ответника. Това е
така, доколкото заключението на съдебната авто- техническа експертиза мотивира
извода, че причина за настъпването на пътния инцидент са допуснатите от водача
на лекия автомобил груби нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
чл. 20 ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Именно споменатите нарушения на правилата
за движение по пътищата са причина за настъпването на пътния инцидент и главна причина за леталния изход, който
е релевиран като източник на вредите.
При това, съдът
възприема за неоснователно релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която според твърденията на ответника пътувала без поставен
предпазен колан. За преценка на това възражение, съдът съобрази преимуществено
изводите на съдебномедицинската експертиза, според която използването на
предпазен колан не би могло да предотврати леталния изход, като се отчита
посоката и интензивността на удара. С други думи, прецизният анализ на
събраните доказателства, мотивира извода за неоснователност на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради нарушение
на чл. 137а от ЗДвП.
Основателно е обаче,
възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради това, че тя доброволно се е съгласила да бъде
превозвана от алкохолно повлияния водач на лекия автомобил. При констатираната
концентрация в кръвта от 1,6 промила – алкохолното опиянение, под чието влияние
се е намирал водачът П.А.– очевидно никак не би могло да остане незабелязано за
пострадалата. В този смисъл е
категоричното заключение на вещото лице д-р С.. Дори от фактическа страна да
бъде възприета тезата, че пострадалата не била забелязала алкохолното
повлияване на водача, понеже самата тя е била алкохолно повлияна – подобна
фактическа ситуация никак не изключва съпричиняването, тъй като ако е
употребила алкохол, самата пострадала се е поставила в състояние, което
изключва възможността й да преценява последиците от своите действия и
бездействия. Както съдебната практика, така и вътрешното убеждение на настоящия
състав на съда определят като проявна форма на груба небрежност съгласието на
пострадалото лице - да бъде превозвано от алкохолно повлиян водач, доколкото е общоизвестно
влиянието на алкохола върху способността за управление на МПС. Като се отчита,
че процесният автомобил е катастрофирал само поради неадекватната реакция на своя
алкохолно повлиян водач - според настоящия съд приносът на пострадалата, която
се е съгласила да бъде превозвана от този водач е не по- малък от 1/3 от общия
обем на причинно следствената връзка.
Възникването на
задължението на застрахователя да изплати на ищците застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, стана предмет на изрично признание на ответника в хода
на процеса.
Доколкото няма спор, че
всеки от ищците вече е получил изплатеното след предявяването на иска
застрахователно обезщетение от 54 000 лева - като спорни въпроси в настоящия процес остава
да бъдат разрешени въпросът за справедливия размер на платимото застрахователно
обезщетение и въпросът за забавата на застрахователя.
По претенциите на ищците
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на много близък родственик – низходящ - с
когото според свидетелските показания ищците са поддържали интензивни социални
контакти, макар и да не са живели в едно домакинство.
При определяне на справедливия размер на платимото
обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които
– на първо място без съмнение заемат установените в хода на съдебното дирене
субективни негативни преживявания на всяко едно от увредените лица. Ищците са
родители на загиналата, които са я отгледали от най- ранна детска ранна
възраст, положили са множество грижи, помежду им е съществувала много близка
социална и емоционална връзка, поради което загубата е твърде значителна.
Настоящият съд е склонен по принцип да оцени такъв тип загуба като изключително
тежка и поради това, като кредитира показания на разпитания свидетел - напълно
споделя релевираните в исковата молба доводи за значителен обем на вредите. Социално- икономическите
условия в страната създаващи отправен критерии за социалните измерения на
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят според
настоящия състав на съда втория основен материален критерий, с който следва да
бъде съобразен размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Справедливият
размер на обезщетението, би следвало да отчита не само формалния лимит на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но да е съобразено и с
нивото на жизнения стандарт на обществото. Няма съмнение, че максималният лимит
на застраховката е само една формално икономическа граница, очертаваща
максималния праг на договорната отговорност на застрахователя при един или
повече пострадали, но не е предназначен да бъде универсален критерий на
понятието за справедливост. Обезщетението, за съжаление не би върнало живота на
пострадалото лице, нито би възстановило загубата на близък, но размерът му без
съмнение следва да бъде съобразено с обществените представи за социална
справедливост.
Отчитайки от една страна твърде значителния обем
на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и социално - икономическите
измерения на понятието за справедливост, съизмерими с жизнения стандарт в Р.
България през периода на 2017г., съдът намира, че за всеки от ищците следва да
бъде определено застрахователно обезщетение в размер от по 150 000 лева. За разликата, между посочената сума от 150 000 лева и
пълният първоначално посочен от ищците справедлив размер на застрахователно обезщетението
за 250 000 лева, всяка от претенциите се явява неоснователна.
Определеният по- горе справедлив размер на
обезщетението от 150 000 лева, ще трябва преди всичко да бъде редуциран с
една трета част – на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от по 100 000 лева за всеки ищец.
Редукцията е задължителна и не може да бъде обусловена от никакви социални
съображения, понеже е обективно обоснована от установения съществен принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Този принос вече бе
разгледан и подробно обсъден в мотивите на настоящото решение - пострадалата е
проявила груба небрежност, като се е съгласила да бъде превозвана от очевидно
повлиян от алкохол водач, а „способностите“ на алкохолно повлияни водачи да
управляват МПС безопасно и при съблюдаване на правилата, са печално известни на
обществото.
Посочената по- горе сума от
100 000 лева, която по принцип се дължи от ответника на всеки един от
двамата ищци, като застрахователно обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди, следва да бъде още веднъж намалена, като бъде приспадната сумата
на вече изплатеното в хода на процеса
застрахователно обезщетение от по 54 000 лева.
По всички изложени по- горе съображения, настоящият
състав на съда приема, че ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците само разликата
между дължимото застрахователно обезщетение от 100 000 лева и вече полученото (платено
в хода на процеса) застрахователно обезщетение от 54 000 лева, която възлиза
на 46 000 лева.
За разликата
над сумата от 46 000 лева до пълния претендиран размер от 196 000
лева, всеки от исковете следва да бъде охвърлен, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на законната лихва
върху претендираните суми на обезщетенията;
Действащият КЗ определя началния момент, от който
застрахователя дължи лихва върху сумата на платимото застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, регламентирайки това в разпоредбите на чл. 409 от КЗ, вр. с
чл. 405 от КЗ и чл. 108 от КЗ. По повод преценката на задължението за заплащане
на лихва за забава, съдът прецени процесуалните становища на страните и направеното
с отговора на исковата молба възражение на ответника, относно наличието на
предпоставка по чл. 108, ал.2 от КЗ, която определя по- дълъг срок за
произнасяне на застрахователя.
Споменатата от ответника разпоредба на чл. 108,
ал.2 от КЗ обаче, сама изключва приложното си поле, по отношение на претенциите
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За
последната, намира приложение разпоредбата на чл. 108, ал.3 от КЗ вр. с чл.
496, ал.3 от КЗ т.е. заплащането на лихвата от застрахователя става дължимо
след изтичането на три месеца, считано от предявяването на претенцията по реда
на чл. 380 от КЗ. В конкретния случай, доколкото претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена
на **.10.2017г., то лихвата е дължима, считано от **.01.20**г., а не считано от **.04.20**г. както твърди ответника.
При съществуващата нормативна уредба, никак не може да се приеме тезата на двамата
ищци, че лихвата била дължима - считано
от датата на настъпването на инцидента – 16.06.2017г.
При това положение, се налага извода, че
ответникът дължи на всеки от ищците законната лихва върху онази част от
дължимото застрахователно обезщетение, което е заплатено в хода на процеса т.е.
върху сумата от 54 000 лева, а лихвата е дължима за периода, считано от **.01.20**г.
до деня на извършването на плащането - 03.04.2019г. По изчисление на съда, тази
сума възлиза на 6615 лева.
Ответникът дължи на всеки от ищците и законната
лихва върху онази част от дължимото застрахователно обезщетение, което е
останало незаплатено след извършеното в хода на процеса частично плащане т.е.
върху сумата от 46 000 лева, за периода от **.01.20**г. до деня на
окончателното плащане.
Претенцията на ищците, за заплащане на законна лихва
върху дължимата сума на застрахователно обезщетение, за периода от считано от
датата на настъпването на инцидента – 16.06.2017г. до **.01.20**г. следва да
бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна, по аргумент от разпоредбата на чл.
409 от КЗ.
По претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, но са били освободени от заплащането
на разноски, при условията на чл. 83, ал.2 от ГПК и на практика не са понесли такива, освен
част от сумата на внесената държавна такса: съответно 100 лева за Р.Н. и 200
лева за Г.Н., както и сумата от общо 250 лева, направени разноски за съдебна
експертиза. Понесените при условията на чл. 83, ал.3 от ГПК от съдебния бюджет
разноски и невнесената част от следващата се държавна такса съразмерно на
уважената част от иска- следва да бъдат възстановени възстановени на съдебния
бюджет от ответника, който следва да бъде осъден да стори това, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК. Изчислена от съда - тази сума възлиза общо на 3 909, 20 лева.
Ищците претендират разноски за възнаграждение на
процесуалния си представител, които според представените пред съда документи
възлизат общо на сумата от 32 400 лева т.е. по 16 200 лева за всеки от тях,
както и сумата от общо 565 лева за направените от двамата ищци съдебни разноски.
При това съдът съобрази, че в рамките на настоящия процес, ищците са
легитимирани да претендират съдебни разноски не само съразмерно с уважената
част от иска, но и в особената хипотеза на чл. 78, ал. 2 от ГПК – доколкото е
налице частично признание на иска, за сумата от по 54 000 лева за всеки
ищец. Настоящият състав на съда счита, че ответникът очевидно е дал повод за
предявяването на иска, доколкото в мотивите на настоящото решение вече бе
прието, че той е изпаднал в забава. Следователно, при изчисляване на
разноските, съдът приема, че техния размер следва да бъде определен на база на
справедливия размер на застрахователно обезщетение от по 100 000 лева. Това означава, че
всеки от двамата ищци е легитимиран да получи от ответника сумата от 6592 лева,
а ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците посочената сума за съдебни разноски,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Ответникът също има право да претендира действително
направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищците са били
освободени от задължението да внасят държавни такси не означава, че са
освободени и от процесуалната санкция - да понесат разноските, които са
причинили на другата страна в процеса.
При това представения от ответната страна списък
на разноските по чл. 80 от ГПК /на стр. 165/ сочи, че съразмерно с отхвърлената
част от исковете, съответната сума на разноските възлиза на 588 лева, което
сума ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят, на основание чл. 78,
ал.3 и ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул. „*******“ №**, да заплати на Р.Я.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 46 000
лева (четиридесет и шест хиляди
лева), представляващи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ******АК, за
причинени неимуществени вреди поради смъртта на П.Г.Н. при ПТП на 16.06.2017г.,
заедно със законната лихва върху присъдената с настоящото решение сума от
46 000 лева, начислена за период от **.01.20**г. до деня на окончателното
плащане на задължението и на основание
чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД –
сумата от 6615 лева (шест хиляди шестстотин и петнадесет лева),
представляваща законна лихва, изчислена за периода от **.01.20**г. до
03.04.2019г. върху платеното след предявяване на иска застрахователно
обезщетение от 54 000 лева, като
отхвърля претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение в частта, за
разликата над присъдената сума от 46 000 лева до пълния претендиран размер
от 196 000 лева и претенцията за законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, в частта за периода от 16.06.2017г. до **.01.20**г.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова
сметка ***: ***, открита в „Общинска банка“ АД.
ОСЪЖДА З.К.У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул. „*******“ №**, да заплати на Г.К.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 46
000 лева (четиридесет и шест
хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ******АК, за
причинени неимуществени вреди поради смъртта на П.Г.Н. при ПТП на 16.06.2017г.,
заедно със законната лихва върху присъдената с настоящото решение сума от
46 000 лева, начислена за период от **.01.20**г. до деня на окончателното
плащане на задължението и на основание
чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД –
сумата от 6615 лева (шест хиляди шестстотин и петнадесет лева),
представляваща законна лихва, изчислена за периода от **.01.20**г. до
03.04.2019г. върху платеното след предявяване на иска застрахователно
обезщетение от 54 000 лева, като
отхвърля претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение в частта,
за разликата над присъдената сума от 46 000 лева до пълния претендиран
размер от 196 000 лева и претенцията за законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, в частта за периода от 16.06.2017г. до **.01.20**г.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова
сметка ***: ***, открита в „У.Б.“ АД.
ОСЪЖДА З.К.У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул. „*******“ №**, да заплати на Р.Я.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 и 2 от ГПК – сумата от
6592 лева (шест хиляди петстотин
деветдесет и два лева), представляващи съдебни разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З.К.У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул. „*******“ №**, да заплати на Г.К.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 и 2 от ГПК – сумата от
6592 лева (шест хиляди петстотин
деветдесет и два лева), представляващи съдебни разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.Я.Н. с ЕГН **********
и Г.К.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплатят на З. „У.” АД с ЕИК *******и адрес ***,
на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 588 лева (петстотин осемдесет и осем лева) за съдебни разноски
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З.К.У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул. „*******“ №**, да заплати по сметката на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 3909, 20 лева (три хиляди
деветстотин и девет лева и двадесет ст.),
представляваща държавна такса, от заплащането на която ищците са били
освободени.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба,
която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: