РЕШЕНИЕ
№ 1857
гр. Бургас, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120105014 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализа-ция”
ЕАД, с ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр.Б****, ул.*********, срещу Ф. Х.
Ч., ЕГН: ********** и Е.А. Я., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.Б****, кв.*********.
Ищецът твърди, че в периода 29.03.2017г. – 08.04.2021г. е предоставил услуги по
доставка, отвеждане и пречистване на вода в обект с абонатен № ********, находящ се на
горния адрес, собствен на ответниците – по наследство, останало от Х. Х. Я., починал на
*********г., и М. А. Я., починала на ******г. – при равни кво-ти, на стойност 392.30 лв.
Твърди също, че те не са му платили тази сума. Моли Съда да ги осъди да сторят това.
Претендира законната лихва и деловодните разноски.
Ответниците, чрез назначения им особен представител – адв. Б.Б., оспорват исковете,
като излага съображения, че не е налице сочената в исковата молба облигационна връзка
между страните, както и че не са им били предоставени твърдяни-те от ищеца ВиК услуги.
Евентуално – възразяват за погасяване на вземанията за задъл-женията, възникнали преди
датата 12.07.2018г. – по давност. Искат от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-
водство доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв
предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
От приетите по делото Справка по лице, издадена от СВ Б**** /л.69/ и удосто-
верения за наследници /л.33 и 34/ се установява, че ответниците са собственици на 310/ 495
кв. м. ид. части от недвижимия имот, находящ се на адрес: гр.Б****, кв.**********, ведно с
изградената в него жилищна сграда, по силата на наслед-ствено правоприемство – по
наследство, останало от ********: Х. Х. Я., починал на *******г. и М. А. Я., починала на
********г., при равни квоти.
1
Ето защо следва да се приеме, че те има качеството потребители на ВиК услуги,
доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.
09.2004г., и като такива – следва да ги заплащат.
Предвид обстоятелството, че за исковия период ответниците са били съсобстве-ници
на процесния недвижим имот, при равни квоти, както и с оглед липсата на съот-ветна
правна норма или на договор, уреждащи възникване на солидарност между тях – чл.121 от
ЗЗД, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва
в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си – поравно.
От показанията на свидетелите Ж.К. и В.Р. – ********* в ищцовото дружество,
обслужвали района, в който се намира водоснабденият обект, се установява, че в процесния
имот няма монтиран водомер. През периода от 29. 03.2017г. до 08.04.2021г. същият е бил
обитаван от един човек, който обаче не им е оси-гурявал достъп до него, видно и от
изготвените за това протоколи, приложените на л.70 – л.78 от делото. Предвид това, по
партидата с абонатен № ****** са били начислявани служебно по 5 куб. м. вода месечно.
По делото е представена справка-извлечение от отчета с мобилното устройство за
обекта и издадените в периода от 25.06.2018г. до 26.04.2021г. въз основа на него 10 броя
данъчни фактури на обща стойност 392.30 лв. Същите, няма спор между страните, са
надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено – по тази
причина не е допуснато и извършването на ССЕ, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК
следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях обстоятелства по
предоставянето на ВиК услугите.
При тяхна доказателствена тежест, ответниците не са ангажирали доказателства да са
заплатили на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължимите суми за предоста-вените им
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период.
Основателно обаче е възражението им за изтекла погасителна давност по чл.111,
б.”в” от ЗЗД, по отношение на част от вземанията, а именно – за периода от 29.03.2017г. до
30.04.2018г.
По делото е представена данъчна фактура № ******/******г., издадена за отчетен
период 29.03.2017г. – 30.05.2018г., за потребени 20 куб. м. вода, начислени служебно – на
обща стойност 48.88 лв. с ДДС, както следва: 12 куб. м. за периода 29.03. 2017г. –
30.11.2017г. на стойност 22.68 лв. без ДДС, 1 куб. м. за периода от 01. до 31.12. 2017г. на
стойност 2.13 лв. без ДДС и 7 куб. м. за периода 01.01. – 30.05.2018г. на стой-ност 15.92 лв.
без ДДС.
Исковата молба е подадена на ******г. и изискуемостта на задължението за месец
май 2018г. настъпва след изтичането на срока по чл.31, ал.2, вр. с ал.1 от ОУ на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД – 30 дни след издаване на фактурата, т. е. на *****г.,
поради което досежно същото не е изтекла предвидената в закона тригодиш-на погасителна
давност.
Тъй като по делото няма данни каква е стойността на ВиК услугите, предоставе-ни от
ищеца на ответниците за отчетен период от 01. до 30.05.2018г., същата, съобразно
разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да се определи пропорционално от начислената за
времето от 01.01. до 30.05.2018г. такава, а именно – 1/5 от 15.92 лв. без ДДС или 3.82 лв. с
ДДС.
Т.е. вземането за сумата от 45.06 лв. с ДДС по цитираната данъчна фактура е по-
гасено по давност.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главни-цата е
доказана по основание и до размер от 347.24 лв., в какъвто следва и да се уважи, като за
разликата над тази сума – до 392.30 лв., начислена за периода от 29.03.2017г. до
30.04.2018г., искът следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
2
За пълнота, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя виж-дането
на някои въззивни състави на ОС Б****, че давността за вземането винаги за-почва да тече
от датата на изискуемостта на плащането по фактурата, в която то е обек-тивирано. Да –
това безспорно е така, в хипотезата когато ВиК операторът стриктно из-пълнява
задълженията си по чл.31, ал.1 от ОУ – да издава ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактурирането, но не и в случаи като настоящия.
Възприемането на горната теза би довело до възникването на абсурдни си-туации, при които
доставчикът на услугата не фактурира потребеното в даден обект ко-личество вода за един
продължителен период, например от 10 години, а след като на-прави отчет на водомера и
издаде фактурата за това време, потребителят да не може да се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност, заради чуждо противоправ-но поведение, в противоречие с
принципа ”Nemo auditur propriam turpitudinem allegans”.
Върху главницата се дължи законната лихва – от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-
правените по делото разноски за ДТ, СУ и възнаграждение за особен представител, съ-
размерно с уважената част от исковете – общо 269.97 лв., както и 100 лв. юрисконсулт-ско
възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Х. Ч., с ЕГН: **********, и Е. А. Я., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр.Б*****, кв.**********, да за-платят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр.Б*****, ул.**********, сумата от общо
347.24 лв. – по 173.62 лв. всеки от тях, представляваща неизплатени задължения за
доставена, отве-дена и пречистена вода в обект, находящ се на горния адрес – с абонатен №
*****, за периода от 01.05.2018г. до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумите 269.97 лв. – разноски
по делото и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като за разликата до пълния предя-
вен размер от 392.30 лв. – 45.06 лв. по данъчна фактура № *****/*******г., на-числени за
предоставени в периода 29.03.2017г. – 30.04.2018г. ВиК услуги, ОТХВЪРЛЯ исковете,
поради погасяване на вземанията по давност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-
ването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3