№ 733
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500607 по описа за 2023 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ,
представлявано от А.Ч.Д. и Н.Й.С. в качеството им на изпълнителни
директори , чрез техния пълномощник юрк.Д. И. против Разпореждане от
24.01.2023г., обективирано в Заповед № 457 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта на което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК и
изп.лист за претендирано обезщетение за забава в размер на 261,88 лева върху
просрочената главница и за разноски над уважената част до претендирания
размер. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на акта на
заповедния съд в обжалваната му част и уважаване на заявлението за
издаване на ЗНИ в частта относно претендираното обезщетение за забава, в
която част се поддържа претенцията на основание чл.9.4 и чл.15.1 от
сключения договор за потребителски кредит. Прави се довод от
обстоятелството, че процесния договор е не само потребителски по смисъла
на ЗПК, но и банков такъв по чл.430 ТЗ, като лихвата при тези договори за
банков кредит не е мораторна / закъснителна/, а е цена / възнаграждение/,
което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични
средства, предвидения размер на договорната лихва е изчислен при
презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите
1
месечни вноски; допълнителното възнаграждение и обезщетението за
забавено плащане са представени сумарно в „Извлечението от счетоводните
книги по чл417, т.2 ГПК в общ размер на 261, 88 лева, които поотделно
размери са уточнени в уточнителна молба по делото съответно за
обезщетението за забавено изпълнение в размер на 51.44 лева, а за
договорната лихва – в размер на 210.44 лева, сочи се съдебна практика на
ВКС / по гр.д.№ 357/99г. – V ГО и две определения на ПОС/. Алтернативно се
претендира, че дори и изложената аргументация относно дължимостта на
посочените по-горе суми да не е възприета, съдът е следвало да уважи
претендираната законна лихва за забавено плащане в размер на 10% върху
забавените вноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законоустановения
срок по чл.275 , ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.Подадено е Заявление по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД , представлявано от А.Ч.Д. и Н.Й.С. в качеството им на
изпълнителни директори за издаване на ЗНИ по чл.417,т.2 ГПК въз основа на
Извлечение от счетоводни сметки от 08.09.2022г. с претендирани вземания по
ДПК №********** от 27.7.2021г.към 08.09.2022г., с краен падеж на
вземанията – 05.08.2022г: за изискуема главница – 989,96 лв, изискуема
договорна лихва за периода 5.9.2021г-5.8.2022г.- 232,85 лв, обезщетение за
забава върху главницата за периода 5.9.2021г.-8.9.2022г. –261,88 лв, с общо
задължение възлизащо на 1 484,69 лв.
Във връзка с указания на съда относно претендираното обезщетение за забава
/ по т.3 от Извлечението по чл.417.т. ГПК/ за уточнение на претендираното
основание и конкретните лихвени проценти, прилагани при това
обезщетение, заявителят относно това вземане се е позовал на чл.9.4 и
чл.15.1. от договора, съобразно които при просрочие потребителят дължи и
лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието, който към момента на сключването му е в размер на
ОЛП + 10 пункта, при определен ОЛП от БНБ, а този на законната лихва с
ПМС/ чл.9.4 /, както и в случай на допускане на просрочие потребителят да
дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
2
просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на
сумата, при формиране на законната лихва както е посочено в чл.9/ чл.15.1./.
С уточнението са развити аналогични на настоящата частна жалба
съображения във връзка с характера на сключения ДПК и характера на
претендираните лихви, с уточнение на вида и размерите на лихвите в
претендираната сума от 261,88 лева.
Прави впечатление, че в претендираното обезщетение за забава се включва
претендиране на законна лихва върху две различни бази за изчислението й -
веднъж само върху просрочената сума и втори път върху цялата просрочена
сума, възлизащи съответно по направеното уточнение по видове, веднъж като
обезщетение за забавено плащане в размер на 51.44 лева и втори път за
договорната лихва – в размер на 210.44лв, което правилно е отчетено от
заповедния съд с оглед вида на претендираните вземания по т.3 от
Извлечението по чл.417, т.2 ГПК , че всъщност се касае до приложение на
чл.9,1 от договора, съобразно която клауза се предвижда приложимият
лихвен процент за олихвяване на кредита да е в размер на 40,91 % за
договорното задължение, което принципно се претендира самостоятелно в т.2
от Извлечението по чл.417.т. ГПК, като в чл.9.4 е уговорен и размер на
възнаградителна лихва ведно със задължение за законна лихва. С оглед на
това установената неравноправност на клаузите във връзка с претендираното
и начислено обезщетение за забава поради формиране на необосновано
завишаване на размера му , по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП, както и
следователно наличието на обоснована вероятност тази клауза за да основава
на неравноправна клауза , заобикаляща забраната на чл.33, ал.2 ЗПК, се явява
в съответствие с така формулираната претенция за мораторната лихва,
включваща в размера си и допълнителна сума за възнаградителна лихва, вкл.
приемайки, че наред със законната лихва е било включено и допълнително
възнаграждение в размер на уговорения лихвен процент за времето след
падежа на задълженията, поради което правилно е постановен отказа за
издаване на ЗНИ в тази част на претенцията за обезщетение за забава, както и
в частта на претендирания общ размер на разноските за заповедното
производство.
По отношение на останалите доводи относно характера на договора за
потребителски кредит и характера на договорната лихва обоснованото от
3
заповедния съд становище е в съответствие с приетата и посочена съдебна
практика на ПОС и ВКС, отделно от което следва да се отбележи, че в случая
предмет на отказ за издаване на ЗНИ касае обезщетението за забава /
мораторната лихва, поради което доводите, свързани с договорната лихва се
явяват непряко относими към предмета на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.01.2023г., обективирано в Заповед №
457 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК по ч.гр.д. № 94/ 2023г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., в обжалваната част с
което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК131134023
издаване на ЗИ по чл.417 ГПК и изп.лист за претендирано обезщетение за
забава в размер на 261,88 лева върху просрочената главница от 989,96 лв и за
разноски над уважената част до претендирания размер, против Г. З. Б.,
ЕГН:**********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4