Решение по дело №2002/2019 на Административен съд - Пловдив

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 706

 

гр. Пловдив, 13 април 2020 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря М. Г., като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2002 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 от АПК във връзка с чл.96 от ЗДАНС.

Образувано е по жалба на В.Е.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против заповед № З-1737, екз.№3 от 19.06.2019 г. Председателя на ДАНС гр.София.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на заповедта, както и издаването ѝ в нарушение на процесуалните и материалноправните норми.

Навеждат се конкретни доводи за налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на установения в чл.89, ал.1 от ЗДАНС двумесечен срок.

На следващо място се излагат подробни съображения по отношение на факта, че жалбоподателят не е извършил нарушение на Етичния кодекс, съответно ответникът не е следвало да пристъпи към налагане на процесното наказание.

В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Представя се писмена защита.

Ответникът, Председателят на ДАНС гр.София, чрез надлежен процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се подробна писмена защита.

         Съдът, след като обсъди изложените от страните  доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок – оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 20.06.2019 г., а жалбата против нея е подадена на 02.07.2019 г., от лице, притежаващо правен интерес от оспорването предвид разпоредените със заповедта неблагоприятни последици за жалбоподателя.

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на процесното оспорване е Заповед № З-1737 от 19.06.2019 г. на Председателя на ДАНС гр.София, с която е наложено дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“ за срок от три години на младши агент IV степен В.Е.Г., експерт в сектор „12“ на отдел „1“ към ТДНС – Пловдив при ДАНС.

За да пристъпи към налагане на това наказание, ответникът е приел, че жалбоподателят е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88, ал.1, т.4 от ЗДАНС – неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС.

Прието е, че за периода след 14.02.2019 г., до момента на проверката, жалбоподателят не е изпълнявал решение № 4022/31.10.2014 г. по дело № 13807/2014г. като е нарушавал посредством бездействие режима на лични отношения с детето си, предвиден в това решение и не е връщал малолетния си син на бившата си съпруга.

Прието е, че с това си деяние, осъществявано чрез бездействие, жалбоподателят е нарушил чл.4, раздел Трети, глава Първа, чл.8, раздел Първи, глава Втора, чл.9, раздел Първи, глава Втора и чл.45, раздел Четвърти, глава Втора от ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС.

Настоящият състав счита, че, на първо място, не може посредством бездействие да бъде осъществено нарушение на чл.4, раздел Трети, глава Първа от ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС, за съставомерността на което нарушение се изисква извършване на действие – според тази норма държавният служител е длъжен да спазва изискванията за законност на действията, които възнамерява да предприеме.

По отношение на чл.8, раздел Първи, глава Втора и чл.9, раздел Първи, глава Втора от ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС съдът отново намира, че не е налице осъществено нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като и двете норми касаят поведение на държавния служител, което той трябва да следва в обществения живот. В конкретния случай, констатираното и прието от ответника  за осъществено от него деяние посредством бездействие, е част от личните отношения между жалбоподателя, бившата му съпруга и малолетното им дете. Чисто личните отношения не могат да бъдат смесвани с нечие поведение в обществения живот още по-малко пък могат да бъдат предмет на регулация посредством търсене на дисциплинарна отговорност. Тези отношения частично се регламентират от нормите на семейното право и ЗЗДетето, които в конкретния случай очевидно произвеждат своето действие предвид множеството събрани писмени доказателства по делото за предприети действия от АСП и ДСИ, но не следва да бъдат третирани като рефлектиращи върху поведението на жалбоподателя в обществото.

По отношение на чл.45, раздел IV, глава Втора от ЕК, настоящият състав отново намира, че посредством бездействие не може да бъде осъществен състава на това нарушение.

При това положение, настоящият състав на Административен съд Пловдив счита, че жалбоподателят не е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС, а именно неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС.

В крайна сметка цялата обосновка на процесната заповед произтича от твърдяно неизпълнение на съдебно решение № 4022/31.10.2014 г. по гр.д. № 13807/2014 г. на ПРС, изразяващо се в неспазване на режима на лични отношения – в условията на прекратен брак по взаимно съгласие жалбоподателят не е върнал малолетния им син на бившата си съпруга.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив обаче счита, че такова неизпълнение на съдебното решение не е налице, съответно отново не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС, а именно неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС.

Този извод се извежда на база писмените и гласните доказателства по делото.

Видно от протокол на ЧСИ М. от 12.04.2019 г.  във връзка с писмено искане на Г. Д. Х.на основание ИЛ от 25.02.2019 г., издаден по гр.дело № 13807/201 г. на ПРС, жалбоподателят е заявил, че ще съдейства за изпълнението на съдебното решение  и е готов да предаде детето на майката, но то не желае да отиде при нея. В протокола е посочено както желанието на детето да остане с баща си, така и уведомяването на двамата родители от страна на ЧСИ, че трябва да се съобразяват с интересите на детето. В крайна сметка детето си е тръгнало с бащата и фактическо предаване на детето на майката не се е осъществило. Протоколът е подписан и от двамата родители и от един свидетел.

Аналогични са и данните по протокол на ДСИ от 27.09.2019 г.  – л.219 по делото, а именно, че детето проявява изричното си желание да живее с баща си и дори не желае да се среща с майка си.

В този смисъл са и свидетелските показания на св.Б..

Такива са и данните от социалните доклади приложени по делото.

Предвид тези доказателства не може да се изведе безспорен извод, че е налице неизпълнение на съдебното решение от страна на жалбоподателя.

В крайна сметка този въпрос не може и да бъде предмет на разглеждане в едно дисциплинарно производство още повече когато (по данни от социалните доклади) между родителите е налице съдебен спор във връзка с упражняването на родителските права. 

Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС, а именно неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в ДАНС, което налага отмяна на оспорената заповед.

Същата подлежи на отмяна и на друго основание.

Размерът на наложеното дисциплинарно наказание е в неговия максимум без в заповедта да са изложени мотиви кое е наложило това. Това прави оспорената заповед издадена в нарушение на чл.94, ал.1 от ЗДАНС. Липсата на индивидуализация на размера на наказанието, непосочването на съображения за налагането на неговия максимален размер,  само по себе е достатъчно да доведе до отмяна на заповедта.

По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените и доказани по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева съгласно списък с разноските на л.260.

Водим от горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № З-1737 от 19.06.2019 г. на Председателя на ДАНС гр.София.

ОСЪЖДА ДАНС да заплати на В.Е.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сторените по делото разноски в размер на 510 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: