№ 558
гр. ..., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря E. Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530100616 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №...г. В условията на
евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и
ЗПК за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, а именно: т.7 от
Приложение №1 – Условия на кредита, съгласни която се дължи възнаградителна лихва от
40 %; и чл.4 от Договор за потребителски кредит №...г., съгласно който в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последният следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо
лице „Поръчител” в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В условията на
кумулативност е предявен конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство към Договор
за потребителски кредит №...г., сключен с ответника „Ай тръст“ ЕООД. В условията на
кумулативност е предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника
„Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца, недължимо платена от последния сума в размер на
450,00лв. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от Г. Й. К. от гр.... срещу „Кредисимо“ ЕАД, гр.София и срещу „Ай
тръст“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Кредисимо“
ЕАД са сключили Договор за потребителски кредит №...г. за сумата от 1813,55лв., която
ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 40% и ГПР от 48,21%.
В договора било предвидено кредитополучателят да предостави обезпечение в срок от 48
часа от одобряването на кредита, като осигури поръчителство на две физически лица, които
1
да отговарят на определени от кредитора условия или да представи банкова гаранция. В
случай, че кредитополучателят не представи обезпечение по уговорения начин, то той
трябвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник - „Ай тръст“ ЕООД, по
силата на който последният отговарял солидарно за всички задължения на ищеца по
договора за кредит. Ищецът следвало да заплаща възнаграждение на поръчителя на части,
съгласно погасителен план. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на
дължимата годишно лихва, както и поради предвиденото задължение за сключване на
договор за поръчителство. По договора за поръчителство било предвидено заплащането на
възнаграждение, което всъщност се плащало по сметка на кредитополучателя - „Кредисимо“
ЕАД. Предвидената в договора за кредит възнаградителна лихва надхвърляла трикратния
размер на законната лихва и съгласно съдебната практика, противоречала на добрите нрави.
Поради нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, целият договор за кредит бил
нищожен. Освен това не били спазени изискванията на ЗПК за посочване на действителния
размер на ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответствал на действителния, като
кредиторът бил заблудил потребителя за стойността на разходите по договора. Уговореното
възнаграждение за поръчителя не било включено в ГПР, а то водело до оскъпяване на
кредита. Счита също, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради
обстоятелството, че не е посочен правилния годишен процент на разходите в процесния
договор за кредит. При включването на възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР, то се надхвърлял максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора. Договорът за поръчителство бил недействителен на
собствено основание, тъй като по дефиниция договорът е едностранен, безвъзмезден и
каузален. В случая сключеният с втория ответник договор бил възмезден и освен това
основанието му не съответствало на целта на договора за поръчителство. Уговарянето на
възнаграждение за поръчителя противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на
договора. Престациите по договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като
кредитополучателят не получавал никаква престация. Поставянето на изискване на
сключване на договор за поръчителство срещу възнаграждение противоречало на целта на
Директива 2008/48, съгласно която кредиторът трябва да направи предварителна оценка на
платежоспособността на потребителя. Това задължение било предвидено и в разпоредбата
на чл.16 ЗПК. Следвало да се има предвид, че кредиторът и поръчителят били свързани
лица, като едноличен собственик на капитала на поръчителя, бил кредиторът. По този начин
– чрез задължаване на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, на практика
кредиторът увеличавал собствената си печалба от кредита. Това било и нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68г ЗЗП. Ищецът погасил предсрочно кредита, като счита, че е
заплатил сумата от 450,00лв. в повече от дължимото. Счита, че поради нищожността на
двата договора, дължи сама чистата сума по кредита.
Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит №...г. поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът приеме, че договорът не е нищожен, то моли съда да прогласи за нищожни на отделни
2
клаузи от договора, а именно: т.7 от Приложение №1 – Условия на кредита, съгласни която
се дължи възнаградителна лихва от 40 %; и чл.4 от Договор за потребителски кредит №...г.,
съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, то последният следва да представи банкова гаранция в 10 дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Моли съда да прогласи за нищожен Договор за поръчителство към Договор за
потребителски кредит №...г., сключен с ответника „Ай тръст“ ЕООД, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди ответника „Кредисимо“ ЕАД да му заплати
сумата от 450,00лв., представляващи недължимо платени във връзка с Договор за
потребителски кредит №...г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски
кредит №...г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявените искове са неоснователни. На първо място оспорва твърденията на ищеца, че не
разполага със средства за заплащане на такси и разноски по делото, като твърди, че ищецът
получава пенсия в размер на 750,00лв. Моли съда да направи справка в НОИ за размера на
получаваната пенсия от ищеца, както и справка за декларираните от него недвижими имоти
в Община ....
Оспорва всички твърдения в исковата молба. Оспорва, че е получил сумата от
450,00лв. за лихви по посочения договор за кредит. Твърди, че е получил лихви в размер на
107,33лв. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие
за отпускането на кредит. При сключването на договора за кредит, кредитополучателят е
имал възможност да сключи необезпечен кредит. Той сам е избрал да обезпечи договора си с
поръчителство. Оспорва твърдението, че кредиторът задължава кредитополучателите да
сключат договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Поради тази причина
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР.
Размерът на възнаградителната лихва по кредита отговарял на изискването на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Оспорва изложените от ищеца аргументи за несъответствие на посочения в договора
ГПР с действителния. Твърди, че изискванията за формиране на ГПР са спазени. Твърди, че
договорът с „Ай тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД и
възнаграждението по този договор не следвало да се включва в разходите по кредита.
Възнаграждението по договора за поръчителство се дължало на поръчителя, а не на
кредитора. Фактът, че двамата ответници били свързани лица, не обосновавал твърденията
на ищеца. Касаело се за две отделни юридически лица, които на различни основания имали
вземания към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявените искове са неоснователни. Оспорва всички твърдения в исковата молба.
Оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е получил сумата от 450,00лв. за лихви по посочения договор
за кредит. Твърди, че е получил лихви в размер на 107,33лв. Твърди, че сключването на
3
договор за поръчителство не е задължително условие за отпускането на кредит. В самия
договор за кредит имало изрична клауза, че сключването на договор за поръчителство не е
задължително условие за сключването на договор за кредит. При сключването на договора
за кредит, кредитополучателят е имал възможност да сключи необезпечен кредит. Той сам е
избрал да обезпечи договора си с поръчителство. Оспорва твърдението, че кредиторът
задължава кредитополучателите да сключат договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД.
Поради тази причина възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде
включено в ГПР. Размерът на възнаградителната лихва по кредита отговарял на изискването
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва изложените от ищеца аргументи за несъответствие на
посочения в договора ГПР с действителния. Твърди, че изискванията за формиране на ГПР
са спазени. Твърди, че договорът с „Ай тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на
чл.280 ЗЗД и възнаграждението по този договор не следвало да се включва в разходите по
кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство се дължало на поръчителя, а не на
кредитора. Фактът, че двамата ответници били свързани лица, не обосновавал твърденията
на ищеца. Касаело се за две отделни юридически лица, които на различни основания имали
вземания към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №...г., сключен
между страните на посочената дата, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е поел задължение да
предостави на ищеца потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора,
под условие, че подаденото от ищеца заявление е одобрено от същия ответник, а ищецът се
е задължил да погаси кредита, съгласно Приложение 1 – неразделна част от същия договор,
както следва: общ размер на предоставения кредит – 1813,55лв., от които 1650,00лв. размер
на Кредита и 163,55лв. застрахователна премия, дължими на 18 броя погасителни вноски,
съгласно погасителния план, при 40,00% фиксиран годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите – 48,20%/. Съгласно чл. 4, ал.1 от същия договор, в случай, че
Кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита,
същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (и) да
предостави на ответника „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в
срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („поръчител“)
в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на
обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните
разпоредби на общите условия относно обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2 от договора – в
случай, че посочения в ал.1, изр.1 срок, кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника
„Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните.
4
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от ...г.,
сключен между ищеца, в качеството на потребител и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в
качеството на поръчител, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.1 от
този договор, потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер и при условия
съгласно приложение № 1, както следва: възнаграждение в общ размер на 1751,92лв.,
платимо на 18 месечни вноски с падежи, идентични на падежите на вноските по Договор за
потребителски кредит №...г. Съгласно чл.8, ал.5 от договора – ответникът „Кредисимо“ ЕАД
е овластен да приема вместо ответника „Ай Тръст“ ЕООД задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора, както и всички други задължения на потребителя
по същия.
От представеното по делото Удостоверение №...г. се установява, че към 12.01.2024г.
задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит ....г., сключен за сумата от
1813,55лв. са напълно изплатени.
Видно от разписка №... от 14.09.2023г., на същата дата ищецът е заплатил на ответника
сумата от 1998,00лв.
С оглед установяване обстоятелствата по делото съдът назначи съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като
компетентно и добросъвестно. Според заключението на вещото лице, в годишния процент
на разходите по кредита е включен само размера на договорната възнаградителна лихва. В
случай, че в годишния процент на разходите се включи и възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, годишният процент на разходите би бил 96,18%.
Погасените вноски от страна на ищеца по поръчителството са плащани на „Кредисимо“
ЕАД. Платените суми от страна на ищеца по двата договора са общо в размер на 2173,02лв.,
по компоненти: главница в размер на 1813,55лв., платена изцяло чиста стойност; договорна
лихва в размер на 107,33лв. и погасени вноски по договор за поръчителство – 252,14лв.
Ищецът е платил с 80,98лв. повече от отчетеното от кредитодателя за извършеното плащане
на 14.09.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит №...г.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД представлява финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ЗПК, а ищецът в конкретния случай се явява
5
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност или притежава качеството на потребител по смисъла на §13, т.1
от ДР на ЗЗП. Ето защо при разглеждане на този договор са приложими разпоредбите на
ЗЗП и ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на което и да е от посочените законови изисквания, влече най-
тежката последица за договора, а именно – неговата цялостна недействителност.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК посочва, че договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
предвид §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От смисъла на цитираните разпоредби,
следва да се заключи, че в договора за потребителски кредит следва да бъде посочен начина
на формиране на годишния процент на разходите с неговите съставни компоненти, а не
обикновеното посочване на случайна цифрова стойност.
Дори и да се приеме, че от формална страна договорът отговаря на изискванията на
ЗПК, тъй като в него е посочена стойност на годишен процент на разходите, макар и само
като единична стойност в размер на 48,20%, така посочената стойност не съответства на
действителната такава, съобразно общия разход по кредита на потребителя. Уговореното
задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща вноски за това, дължими на
падежа за плащане на погасителните вноски по договора не е калкулирано в годишния
процент на разходите, както се установява и от заключението на вещото лице по делото.
Това възнаграждение за поръчителя, което и макар да е уговорено в отделен договор,
представлява скрито възнаграждение за кредитодателя за предоставянето на заемната сума –
скрита възнаградителна лихва. За това свидетелстват обстоятелствата, че ответникът
„Кредисимо“ ЕАД е овластен да получи същото възнаграждение /като падежите на вноските
по това възнаграждение напълно съвпадат с падежите на вноските по основното задължение
за кредит/ и че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна
на длъжника, заявлението за предоставяне на кредит ще се счита за отхвърлено /т.е.
предоставянето на обезпечение се явява задължително условие за предоставяне на този вид
6
потребителски кредит/. Всичко това води до извода, че възнаграждението за поръчител
отговаря на критериите, въведени с дефиницията за „общ разход по кредита“ и като такъв
следва да бъде включен в стойността на годишния процент на разходите.
Посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
съответно – относно цената на самия кредит. Такова посочване поставя потребителя в
невъзможност да прецени всички конкретни обстоятелства свързани с финансовата услуга,
която възнамерява да ползва и го поставя в подчертано икономически неравностойно
положение. От друга страна същото се явява и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
само формално посочване на стойността на годишния процент на разходите, която стойност
не отговаря на действителната следва да се приеме за пълно неизпълнение на задължението
по горепосочената разпоредба.
Отделно от това следва да се отбележи и, че според заключението на вещото лице при
прилагане на действителния годишен процент на разходите, законово определената
максимална стойност в чл.19, ал.4 ЗПК на същия се надхвърля почти два пъти (96,18%).
Посочването на по-ниска стойност на годишния процент на разходите по този начин се
явява и нелоялна търговска практика предвид чл.68г, ал.4 ЗЗП, тъй като заблуждава
потребителя относно цената на финансовата услуга, която желае да ползва.
Предвид гореизложеното, процесният договор за потребителски кредит противоречи
на императивните изисквания на ЗПК и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 и
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да бъде прогласен за нищожен.
Доколкото този главен на ищеца иск се явява уважен и вътрешнопроцесуалното
условие на евентуалния иск с правно основание чл.26 ЗЗД не се сбъдва, съдът не дължи
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит №...г.,
сключен с ответника „Ай тръст“ ЕООД.
Разглежданият договор представлява особена форма на мандатен договор, по силата на
който „поръчителят“ – довереник се задължава за сметка на потребителя – доверител да
сключи с кредитодателя договор за поръчителство, с който да се задължи да отговаря пред
последния солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит
срещу възнаграждение. Договорът за поръчка е неформален, двустранен, възмезден,
каузален и комутативен договор. За да бъде надлежно сключен същият е необходимо, при
постигането на взаимното съгласие предметът на договора – нехарактерната престация /т. е.
вземането, по което се поръчителства/ да съществува, да е определено /или определяемо/ и
да е известно на страните. В конкретният случай този мандатен договор е с акцесорен
характер, тъй като е пряко обвързан от задължението на ищеца по главния договор за
потребителски кредит. Предвид мотивите на ТР №1/27.04.2022 г., по ТД № 1/2020г. ОСГТК
- когато невъзможността на предмета е правна, тя може да се установи от самия договор и
тогава съдът трябва да я констатира служебно. Ето защо за настоящият съдебен състав
7
възниква служебното задължение да установи недействителност при правна невъзможност
на предмета на разглеждания договор.
Установи се, че главният договор за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД. Нищожността е най-тежкият порок на договора – тя е абсолютна, изначална
и непоправима. Нищожността е изначална, защото порокът – в конкретния случай,
противоречието с императивните повели на закона, съществува още при осъществяването на
първоначалния фактически състав. Ето защо и сделката не поражда правни последици. При
това положение, разглежданият мандатен договор се явява нищожен поради правна
невъзможност на предмета – съществуват непреодолими правни пречки за възникването на
този предмет – задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, тъй като
са налице нарушени императивни норми на закона в момента на сключването му. Това
основание за нищожност се установява от съдържанието на самата сделка, като за
констатирането на обстоятелствата не е необходимо събирането и обсъждането на
допълнителни доказателства в тази насока.
Ето защо този договор се явява нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради
невъзможен предмет и следва да бъде прогласен за такъв.
По иска за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно заключението на вещото лице, ищецът
е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД обща сума в размер на 2254,00лв.
представляваща платени суми за главница, възнаградителна лихва и вноски за
възнаграждение по договор за поръчителство. Съгласно приложение №1 към Договор за
потребителски кредит № ...г. чистата сума на договора е 1650,00лв. и 163,55лв. за
застрахователна премия, или общо 1813,55лв. Ищецът е заплатил на ответника „Кредисимо“
ЕАД сумата от 440,45лв. в повече от дължимата главница. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не
е представил доказателства за превеждане на част от тази сума на втория ответник „Ай
Тръст“ ЕООД по договора за поръчителство. Ето защо предявеният иск за неоснователно
обогатяване се явява основателен, като следва да бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД
да заплати на ищеца сумата в размер на 440,45лв., представляваща недължимо платени суми
по Договор за потребителски кредит №...г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С
Определение №443/09.02.2024г., на основание чл. 83, ал.2 ГПК съдът е освободил ищеца Г.
Й. К. от заплащане на държавна такса и разноски в съдебното производство. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда.
За производството се дължи държавна такса в размер на 98,20лв. по иска за прогласяване за
нищожен на договора за потребителски кредит, държавна такса в размер на 70,07лв. по иска
8
за прогласяване за нищожен на договора за поръчителство и държавна такса в размер на
50,00лв. по иска за неоснователно обогатяване. Отделно от това се дължат разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 250,00лв. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да
заплати държавната такса по исковете за прогласяване за нищожен на договора за
потребителски кредит и за неоснователно обогатяване и половината от възнаграждението за
вещо лице, или общо сумата от 273,20лв. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да заплати
държавната такса по иска за прогласяване за нищожен на договора за поръчителство и
половината от възнаграждение за вещо лице, или сумата от 195,07лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца
и Еднолично адвокатско дружество М., в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна
адвокатско помощ и съдействие, предвид обстоятелството, че клиентът е материално
затруднено лице. На основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата
съдът определя на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. В. М.
възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. –
481,36лв. по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на
Договора за потребителски кредит №...г. и 400,00лв. по иска с правно основание чл.55, ал.1
ЗЗД, които суми следва да бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД да заплати на
процесуалния представител на ищеца. На основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.1 от
Закона за адвокатурата съдът определя на Еднолично адвокатско дружество М.,
представлявано от адв. М. В. М. възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. – 475,19лв. по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство от ...г., която сума
следва да бъде осъден ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на процесуалния
представител на ищеца.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит №. ... от ...г., сключен
между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от Сокол Радостинов Янков и Г. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр...., ул.„....
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от ...г. към
Договор за потребителски кредит №. ...г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива
Михайлова Шаламанова и Г. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „....
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
9
„България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на Г. Й. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ..., ул. „... сумата в размер на 440,45лв. (четиристотин и
четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща недължимо платени суми
от Г. Й. К. на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит №. ... от ...г.
и Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит №. ... от ...г.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд ... сумата в размер на 273,20лв. (двеста
седемдесет и три лева и 20 стотинки), представляваща разноски по делото за държавна такса
и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд ... сумата в размер на 195,07лв. (сто
деветдесет и пет лева и 07 стотинки), представляваща разноски по делото за държавна такса
и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на Еднолично
адвокатско дружество М., БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. М. В. М., АК ...,
личен № ..., гр...., ... сумата от 881,45лв. (осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и
пет стотинки) за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова да заплати на Еднолично
адвокатско дружество М., БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. М. В. М., АК ...,
личен № ..., гр...., ... сумата от 475,19лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и деветнадесет
стотинки) за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
10