Решение по дело №382/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 9                                                    04.02.2019 г.                                        гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският Окръжен съд,                                                    I-ри въззивен наказателен състав

на 23 януари                                                                                                               2019 година           

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАН ИВАНОВ

                                                                                                    2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

Секретар: Ив. Златева

Прокурор: Е. Гоцев

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева  ВНОХД № 382 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на упълномощения защитник - адв. Ж. А. *** на подс. И.Д.Х., ЕГН **********, против Присъда № 159/*****г., постановена по НОХД № 714/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс. И.Д.Х. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 234 ал. 1  от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

            С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. Х. наказание по НОХД № *****г. на ЯРС,  от три месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл. 234 ал. 3 от НК са отнети в полза на държавата 37 бр. кутии цигари марка „EVA Slims“, 46 бр. кутии цигари марка „Assos Slims“ и 632 бр. кутии цигари марка „Diplomat Slims“, намиращи се на съхранение в ОДМВР - Ямбол.  

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на по 281.20 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол, както и сумата от 65.26 лв. в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.

В подадената от защитника въззивна жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон. Постъпило е на *****г. и допълнение към въззивната жалба, с което защитникът на намира фактическата обстановка по делото за спорна, като съсредоточава възраженията си върху правните изводи на ЯРС. Излага подробни съображения за предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, представляващ акцизна стока без бандерол (50 бр. кутии "Assos Slims", 636  кутии "Diplomat slims" и 40 бр. кутии "Eva Slims"), когато такъв се изисква по ЗАДС. Изтъква, че неправилно е приложена нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗЗТИ, тъй като последната касаела само търговски складове и обекти. Счита за неотносими и нормите на чл. 4, т. 7 и чл. 100 от ЗАДС, поради което релевира възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от ЯРС, тъй като подсъдимият, поради неправилното попълване на престъпния бланкет, не узнал в какво престъпление точно е обвинен. Допълнителни съображение излага по отношение на цигарите, върху които имало поставен надпис "Duty free". На първо място сочи, че този надпис замества акцизния бандерол, поради което деянието не било съставомерно от обективна страна, тъй като липсвало едно от изискванията - поставен бандерол да се изисква по закон, а за държането на подобни стоки в чл. 123, ал. 6 от ЗАДС било предвидено административно наказание. На второ място сочи, че в обвинителния акт не били посочени правните норми, регулиращи държането на цигари с надпис "Duty free", които съдът за първи път приложил с мотивите към присъдата си, с коет обил доппуснал съществено процесуално нарушение. Оспорва се и начинът, по който били взети пробите за изследване на доброволно предадените кутии с цигари - пратката до експерта не била запечатана по никакъв специален начин, а била само облепена с лепенка. По отношение на 40-те бр. кутии Eva Slims на стойност 188 лв. с включен акциз в тях счита, че като единствен годен предмет на инкриминираното деяние, спрямо тях била приложима разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като равностойността на предмета на престъплението не надвишавал размера на минималната работна заплата. Поради това защитникът сочи, че случаят е маловажен. Допълнителни съображения във връзка с маловажността на случая излага, като твърди, че подсъдимият е ползвал цигарите за лична употреба, предал ги е доброволно, същият притежава положителни характеристични данни. Обръща внимание и на това, че дължимият акциз за тези 40 бр. кутии Eva Slims възлизал на 43,24 лв., поради което предлага и приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли за отмяна на присъдата като неправилна, евентуално - за връщане на производството в досъдебната му фаза поради изложените съществени процесуални нарушения.

   В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че последната е законосъобразна и обоснована, поради което следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание въззивникът – подс. И.Х. участва лично и чрез адв. А., която излага съображения, идентични с тези в допълнението към въззивната жалба, поради което моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия.

   В дадената последна дума подс. И.Х. моли да бъде уважена жалбата.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право на жалба и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на анализ на тези доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:

Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. В първото по делото съдебно  заседание подс. Х. е заявил, че не желае да се провежда разпит на свидетелите от досъдебното производство, като съдът с нарочно определение и на основание чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрил изразеното съгласие за ползване на протоколите от проведените разпити при постановяване на присъдата.

На *****г. в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД - МВР - Ямбол постъпил сигнал за евентуално държане и разпространение на цигари без бандерол от подс. И.Х. в мазето, ползвано от него в същия вход на блока, в който живее. В резултат на сигнала бил изготвен план за провеждане на полицейска операция, като на *****г., около 07.00 ч., свид. И., свид. Д. и инсп. А., служители на ОД МВР - Ямбол, отишли до жилищен блок, находящ се на ул. „К.“, където влезли във вход „Е“. Във входа срещнали подс Х., който по същото време слизал по стълбите към изхода. Легитимирали се и провели разговор с него, след което установили, че същият живее в ап. № *. Съгласно получения сигнал, тримата го попитали дали е съгласен да им покаже какво съхранява в прилежащото към апартамента му мазе, находящо се в същия вход. Подс. Х. се съгласил и завел доброволно полицейските служители до мазето си. Вътре на пода в мазето полицаите видели два кашона, поставени един върху друг, като от горния кашон се подавали стекове с цигари, за които Х. обяснил, че ги е купил от непознато лице за лична употреба и че същите са без бандерол. Подсъдимият бил поканен да придружи полицаите до сградата на ОД-МВР-Ямбол и да предаде доброволно стековете с намерените в мазето цигари. Същият бил придружен до полицията, където с протокол за доброволно предаване предал на свид. П.всички цигари, които се намирали в мазето му, представляващи: 40 бр. кутии цигари марка „EVA Slims“, съдържащи по 20 къса във всяка една от тях; 50 бр. кутии цигари марка „Assos Slims“ с по 20 къса във всяка една от тях, с надпис „For duty free sale only“ и 636 бр. кутии цигари марка „Diplomat Slims“, също с по 20 къса във всяка една от тях и с надпис „For duty free sale only“. С протокол от *****г. бил извършен оглед на веществените доказателства и бил изготвен фотоалбум. 

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно  физикохимическа експертиза, вещото лице по която установява, че представените за изследване : 40 бр. кутии цигари марка „Дипломат слимс“  30 бр. кутии цигари марка „Ева слимс“ и 40 бр. кутии цигари марка "Асос слимс“ представляват фабрично тютюнево изделие - цигари с филтър, като и трите обекта са годни за консумация и попадат в чл. 11/1/, ал.1 от ЗАДС и в обхвата на чл. 2, т.2 от ЗАДС и са без акцизен бандерол. Подсъдимият и неговия защитник са заявили, че държат на разпита на вещото лице, изготвило физикохимичната експертиза. В ОСЗ от *****г. след предявяване на веществените доказателства на основание чл. 284 от НПК, експертът е допълнил, че в заключението е пропуснал да отбележи, че на кутиите с цигари, марки „Дипломат слимс“ и Асос слимс“ има надпис „само за безмитна продажба“ или на английски език „Duty free“, като за тези цигари се дължи акциз, съгласно чл. 2, т.2 и чл. 11, ал.1 от ЗАДС. Уточнява се и че цигарите били предоставени за изследване и анализ в кашон с надпис "веществено доказателство", запечатан с лепенка, като след експертизата са върнати на възложителя.

От заключението на назначената съдебно оценителната експертиза се установява, че стойността на 40 бр. кутии цигари марка „ EVA Slims е с единична стойност на кутия 4.70 лв. (обща възлизаща на 188 лв.); 50 бр. кутии цигари марка „Assos Slims“ е с единична стойност на кутия 4.40 лв. (обща 220 лв.) и 636 бр. кутии цигари марка „Diplomat Slims“ с единична стойност на кутия 7.00 лв. (обща стойност 4452 лв.) или всичко на обща стойност 4860 лв., като общият размер на акциза за цигарите е изчислен на  1117.80 лв. Експертът уточнява, че в цената за съответните марки цигари е включен и акцизът.

Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е изложил аргументи в посока кои доказателства кредитира и кои не, които аргументи въззивният съд споделя изцяло.

Изложената фактическа правилно е базирана на цялата доказателствена съвкупност по делото: изцяло от показанията на свидетелите И., Д. и П., прочетени на основание чл. 373, ал.1, вр.чл. 283 от НПК, както и протокола за доброволно предаване и протокола за оглед на веществени доказателства и приложения към него фотоалбум. Към доказателствената съвкупност съдът приобщи и двете назначени по досъдебното производство експертизи – оценителна и физикохимическа, като компетентно изготвени от вещи лица, разполагащи със специални знания в съответната област.

Не се констатира нарушение на реда, свързан с изземване на представителни проби от инкриминираното количество кутии с цигари, послужили за обект на изследване при физикохимичната експертиза. Видно от приложените по досъдебното производство писмени доказателства, кутиите с цигари са били предадени в сградата на ОД-МВР с протокол за доброволно предаване от *****г., като на следващия ден е съставен протокол за оглед на веществени доказателства, видно от съдържанието на който предадените общо 726 бр. кутии с цигари съгл. чл. 110, ал. 1 от НПК са подробно описани и впоследствие фотографирани (фотоалбум л. 25-29 вкл. по ДП). В постановлението за назначаване на експертизата (л. 30 по д.п.) е описано, че предоставените кутии с цигари са взети от кашони, условно номерирани с №1 и №2, описани в протокол за оглед на ВД от *****г. и поставени в кашон с надпис "АЕА", облепен с тиксо и запечатан с лепенка. В самата експертиза подробно е описана търговската (стек) и потребителската (кутия) опаковка на изследваните обекти като такива с добро качество на изработка, обвити с безцветно полипропиленово фолио и безцветен ципер на всяка кутия. Вещото лице е констатирало, че кутиите съдържат фабрично произведени тютюневи изделия с филтър, без данни за някакви дефекти, годни за консумация. Следователно липсва съмнение относно качествата на изследвания обект, липсва и съмнение и в доказателствената стойност на експертизата. Освен това в допълнението към въззивната жалба защитникът на подсъдимия сам признава, че не спори по отношение на това, че подзащитния му е държал в мазето си 726 кутии с цигари, следователно и при липса на спор касателно  основния факт, наличието на субстанцията на тютюневите изделия, възражението на защитата относно негодността на експертизата се явява неоснователно. При извършената в същата насока служебна проверка съдът не намери основания за извод в друг смисъл.

Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели И., П.и Д.. В тази насока са и данните съдържащи се в протокола за доброволно предаване, с който подсъдимият е предал процесните цигари на полицейските служители.

Всички посочени по-горе доказателствени материали са непротиворечиви помежду си и в своята съвкупност те доказват обвинението срещу подсъдимия по несъмнен начин.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК за това, че на *****г. около 07.00 ч., в гр.Ямбол, в мазе във вход „Е“ на жилищен блок, намиращ се на “К.“ № *  е държал акцизни стоки без бандерол - 40 бр. кутии цигари марка „ EVA Slims“/, с единична стойност на кутия 4.70 лв., на обща стойност 188 лв.; 50 бр. кутии цигари марка „Assos Slims“, с единична стойност на кутия 4.40 лв., на обща стойност 220 лв.; 636 бр. кутии цигари марка „Diplomat Slims, с единична стойност на кутия 7.00 лв., на обща стойност 4452 лв., всички на обща стойност 4860 лв., с общ размер на дължимия акциз на стойност 1117.80 лв., какъвто се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия , чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 7 и чл. 100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 234 ал. 1 от НК – Глава VІ от НК „Престъпления против стопанството”, раздел втори- „Престъпления в отделни стопански отрасли” определя обекта на защита, който законодателят свързва с тези престъпни посегателства, а именно обществените отношения, отнасящи се до дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки. Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна и за да е налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответен нормативен акт, т.е от обективна страна, наред с положителното установяване на инкриминираното деяние „държи”, следва да бъде установено, че държането е по отношение на стоки, които са акцизни и са без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Законът за акцизите и данъчните складове от своя страна урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз /чл.1 от ЗАДС/. Същият закон дефинира и кои стоки са акцизни- в чл.2 т.т.1,2 и 3 от ЗАДС, като изброените включват тютюн и тютюневи изделия. В глава втора „Акцизни стоки”, раздел втори „Тютюневи изделия –чл.10-12 от ЗАДС, изчерпателно са изброени онези тютюневи изделия, който законът определя като акцизни, т.е такива, които подлежат на облагане с акциз, внасянето на който се доказва чрез залепен върху опаковката им бандерол. ЗТТИ §1 от ДР дава дефиниция на „тютюневи изделия”, като в осем точки изброява техните видове. В случая приложим е ЗАДС, тъй като само този закон определя кои стоки са акцизни - единствено акцизните стоки подлежат на облагане с данък, като заплащането му се установява чрез поставения върху изделието бандерол, дефиниран в чл. 4, т. 7 от ЗАДС.                                                              

За съставомерността на деянието извършено чрез „държане” на акцизната стока без бандерол от обективна страна е достатъчно да бъде упражнявана фактическата власт върху вещта, независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици – конкретен престъпен резултат, поради което престъплението по чл. 234, ал. 1 НК е формално, на просто извършване.

                  Неоснователен е доводът на защитата за нарушение на материалния закон, поради обстоятелството, че съдържанието на бланкетната норма на чл. 234, ал. 1 от НК не е запълнено с относими правни норми от специалните закони. Х. е бил обвинен и признат за виновен в извършването на една от формите на изпълнителното деяние на това престъпление –„държане на акцизни стоки без бандерол”. За съставомерността на деянието е необходимо и допълнително изискване, а именно - изискването за бандерол да е предвидено в закон. Прокурорът е привлякъл подсъдимия към наказателна отговорност, като е запълнил състава на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК с нормите на чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 7 и чл. 100 от ЗАДС и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ. Действително разпоредбате на чл. 100 от ЗАДС няма отношение към настоящия случай, тъй като Х. не е обвинен в „продажба” на акцизни стоки без бандерол. Той е бил обвинен в тяхното държане и нормата, която поставя изискване за държане на тютюневи изделия с бандерол е чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, която е била и инкриминирана. Независимо от горното, доколкото бланкета на разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е бил запълнен с норма от закон, която изисква държането на тютюневи изделия да става само с акцизен бандерол, то деянието е съставомерно по чл. 234, ал. 1 от НК (в този см. Решение №158/24.06.2015 по дело №242/2015 на ВКС). Постановената присъда е в съответствие с внесения съдебен акт и не може да се твърди, че са били нарушени правата на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, още по-малко да се мисли за осъждане по непредявено обвинение.

       От друга страна доводите на защитника на подсъдимия за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно попълване на бланкетната норма на чл. 234, ал. 1 от НК с разпоредби от специалните закони при повдигане на обвинението, са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от НПК страните в процеса следва да заявят становището си за допуснати процесуални нарушения на разпоредителното заседание, като на основание чл. 320, ал. 2 от НПК такива възражения във въззивната жалба са недопустими.

Както защитата е посочила, основното им възражение е концентрирано върху това, че от положените надписи "Duty free" върху инкриминираните кутии цигари марка „Assos Slims" и  „Diplomat Slims", става видно, че същите са били предназначени за безмитна търговия, което означава, че се касае за вещи, предназначени за продажба в търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия, съгл.  чл. 22 от Закон за безмитната търговия. Защита твърди, че поставянето на надпис "Duty free" /във всичките му производни форми/ променя правния режим на стоката, защото тя подлежи на продажба единствено в специализиран търговски обект за безмитна търговия и режимът на стоката се променя на такъв, при който се изключва задължението за поставяне на акцизен бандерол, което обстоятелство според защитата прави несъставомерно по чл.234 ал.1 от НК.

 Възражението е неоснователно и е намерило своя отговор в мотивите на съда, който е съобразен с практиката на ВКС (Решение №62/03.06.2013 по дело №2329/2012 на ВКС). Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като платеният акциз се удостоверява с поставянето на съответен бандерол. Продажбите на този вид стока на вътрешния пазар се извършват само при наличието на такъв бандерол, както разпорежда чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ. Съответно, когато на територията на България се извършва продажба на цигари, освен съблюдаване на множеството изисквания за лицензиране на обекта и продавачите, то при всички случаи това е възможно само, когато е налице формално удостоверяване на платения акциз с поставения върху кутиите бандерол. Продажбата на цигари с надпис "duty free" не е позволено да се извършва в пределите на съответната държава, а както е посочено в чл. 22, ал. 1 от ЗБТ единствено в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, които се намират извън тях и то в ограничени количества за лична употреба. Затова и с оглед чл. 19, вр. чл. 2 от ЗАДС, при техния внос на територията на страната, стоките подлежат на облагане с акциз, освен ако не са поставени под режим на отложено плащане на такъв. Придобиването на инкриминираното количество цигари е станало извън местата по чл. 22 от ЗБТ и извън лимитираните количествата, определени в ППЗАДС. Съгласно чл. 4в, ал. 1 от ППЗАДС количеството на тютюневи изделия, което се приема за лични нужди е 800 броя /къса/ цигари. В разпоредба,  в ал. 3 на чл.4в  от ППЗАДС когато се установи, че стоките по ал.1 и 2 са с търговско предназначение, физическите лица са задължени за заплащане на пълния размер на акциза за внасяните или въведените стоки. По делото няма подобни данни, не е бил приложим и режим на отложено плащане на данъка, поради което и както правилно е преценил първоинстанционният съд, държането на 686 бр. кутии с цигари с надпис "duty free" е съставомерно деяние по чл. 234, ал. 1 от НК.

Настоящия случай не би могъл да се определи като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК по отношение на държаните от подсъдимия 40 бр. кутии цигари „Ева слимс“. Маловажността на случая се определя с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Обществената опасност на деянието при маловажен случай по чл.234, ал.1 НК е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. Преценката за наличие или липса на маловажност на случая е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите му, и други обстоятелства, касателно степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая безспорно е установено, че у подсъдимия са били намерени 726 бр. кутии с цигари, което сочи, че предметът на деянието не е в малко количество. При това количество цигари не е може да бъде защитена теза, че те са само за лична употреба. Държаните от подсъдимото лице акцизни стоки без бандерол възлизат на обща стойност 4860 лв., която стойност не може да бъде преценена като пренебрежително малка в сравнение с останалите случаи от този вид. В този контекст следва да се отбележи, че паричната равностойност на предмета на престъплението не е единственият и определящ критерий при оценката на деянието като „маловажен случай“ (арг. от Решение№ 568 от 2012; Решение №37 от 2013 г., Решение № 494 от 2013 г. на ВКС). Както количеството, така и стойността на държаните от подсъдимото лице цигари, не са ниски, а също така размерът на дължимия акциз е висок – 1117.80 лв. и тези обстоятелства сочат на отрицателното въздействие на деянието върху правно защитения обект на посегателство и на сравнително висока степен на неговата обществена опасност, независимо от добрите характеристични данни за личността на подсъдимия.

В процесния случай, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима, тъй като обществената опасност като елемент на престъплението е налице, поради което настоящият съдебен състав счита, че релевираният довод за малозначителност е необоснован, тъй като не намира опора в материалите по делото.

        Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държаните от него кутии с цигари са акцизна стока без бандерол и че върху същите няма начислен акциз, какъвто се изисква по закон. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Предвиденото наказание за извършеното от Х. престъпление е лишаване от свобода от една до шест години, глоба до 10-кратния размер на цената на продаваните стоки и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

За да индивидуализира наказанието правилно първоинстанционният съд е съобразил забраната за влошаване положението на обжалващия, при все че първоинстанционното производство се развива за втори път пред ЯРС, по жалба на подсъдимия. Първият първоинстанционен съд при индивидуализацията на наказанието е отчел баланса между отегчаващите  (предходното осъждане за престъпление от общ характер на лишаване от свобода) и смекчаващи отговорността обстоятелства (доброто процесуално поведение, оказаното съдействие на разследващите и добрите храктеристични данни) в полза на последните, като му е определил наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер от шест месеца. Действително влиянието на смекчаващите обстоятелства е съществено, по-съществено от това на отегчаващите и обосновава избор на санкционна точка под предвидения в закона минимум, но да се удовлетвори претенцията за намаляване на размера на лишаването от свобода, означава да се наруши изискването по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание, в което изискване е въплътен водещият принцип на справедливостта. Обсъдените релевантни за определяне на санкционирането обстоятелства безсъмнено водят до извода, че подсъдимият е личност с немалка степен на обществена опасност. Извършването на процесното деяние в срока на условно осъждане изключва по-голяма снизходителност. Следователно съпоставяйки съобразимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, правилно съдът е отмерил срокът на наказанието „Лишаване от свобода“. Първоинстанционният съд на основание чл.55, ал.3 от НК правилно не е наложил и глоба на подсъдимия, както и е отказал да го лиши на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от права, които не притежава. Този интензитет на наказателната репресия настоящият състав счете за съответен и пропорционален на извършеното от Х., доколкото така определеното наказание в пълнота ще изпълни целите, предвидени в чл. 36 НК. То ще даде възможност на Х. да преосмисли своето поведение и възгледи за обществената ценност на отношенията, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на стопанството.

Правилно е преценена и липсата на предпоставките на чл. 66 НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, предвид  наличното предходно осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода, в изпитателния срок на наказанието по което последният извършва процесното деяние. Поради това настоящият състав намира, че правилно районният съд е риложил чл. 68 ал.1 НК като е привел в изпълнение наложеното с присъдата по НОХД *****г. наказание от шест месеца лишаване от свобода и е постановил двете наказания да бъдат изтърпени при първоначален общ режим, доколкото отсъстват предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

В съответствие с чл. 234, ал. 3 от НК е разпоредено отнемане в полза на държавата 37 бр. кутии цигари марка „EVA Slims“, 46 бр. кутии цигари марка „Assos Slims“ и 632 бр. кутии цигари марка „Diplomat Slims“, намиращи се на съхранение в ОДМВР – Ямбол.

 При горния изход на делото, правилно съдът се е произнесъл относно направените по делото разноски и дължимата държавна такса.

Водим от горното, Ямболски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 159/*****г., постановена по НОХД № 714/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                            2.