Решение по дело №1034/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез процесуален представител против Решение № 356/07.03.2023 г. постановено по АНД № 4639/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 03-012782/16.06.2020 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Решението се оспорва в основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че обективната и субективната съставомерност на нарушението за което е санкционирано дружеството, се установява със събраните доказателства. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Дружеството не е изпълнило дадено от компетентен орган по смисъла на чл.404,ал.1,т.12 от КТ - инспектор по труда предписание за заплащане на трудово възнаграждение на служител, с което е осъществено нарушението по чл.415,ал.1 от КТ. С развити доводи за допуснати нарушения на материалния закон, се иска отмяната на решението на въззивния съд и постановяване на друго такова по съществото на делото, за потвърждаване на НП. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът- „Елитис Мегастор“ ЕООД оспорва жалбата в представен писмен отговор. Счита за правилни и съобразени със събраните доказателства изводите на въззивния съд за обективна несъставомерност на санкционираното деяние. Сочи на практика на Административен съд-Варна в този смисъл по идентични казуси. Моли да се остави в сила оспореното решение и претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и дава становище оспореното решение да бъде оставено в сила.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното пред Районен съд-Варна НП е наложена, на основание чл. 415, ал.1 от КТ, на „Елитис мегастор“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2500лв. за следното нарушение : затова, че на 18.02.2020 г. в гр. Варна в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание № 8, дадено с протокол № ПР2001026/7.02.2020 г. на дирекция „ИТ“-Варна, да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през м. декември 2019г. на Н. П. П. на длъжност „стоковед“ в ТЦ-Бургас , гр. Бургас , ул. “Александровска“ № 58 , полагащ труд по сключен с „Елитис“ ЕООД трудов договор № 698/05.11.2015 г.

Районният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че нарушението не е доказано от обективна страна. Установил е противоречие във фактите възприети с оспореното наказателно постановление и в НП № 03-012416/19.02.2020 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което е приложен привилегирования състав на чл.415в,ал.1 от КТ. Приел е , че е недопустимо административно -наказващият орган да приема в едното от издадените НП, че към 19.02.2020 дружеството е заплатило на Надежда Попова основното месечно възнаграждение за месец декември 2019 г. и същевременно към по-късна дата- 16.06.2020 г. да санкционира дружеството за неизпълнение на дадено предписание в същия смисъл.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон .

С процесното предписание обективиращо влязла в сила ПАМ , е бил определен на работодателя и настоящ касатор, срок за изпълнението му до 17.02.2020 год.

Правилно Районен съд-Варна е приел за относимо НП № 03-012416/19.02.2020 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна във връзка с нарушение по чл. 128, т.2 от КТ, изразяващо се в неплащане на трудовото възнаграждение на Н. П. П. за същия месец декември 2019г. С посоченото НП е приложен привилегирования състав на чл. 415в , ал.1 от КТ, т.е. наказващият орган е приел, че при липсата на други вредни последици нарушението е отстранено веднага след установяването му. Нарушението по НП № 03-012416/19.02.2020г. е установено с АУАН съставен на 10.02.2020 г. , преди да изтече на 17.02.2020г. срока за изпълнение на процесното предписание, при което констатацията на наказващия орган за отстраняване на нарушението, е веднага след установяването му. Посоченото очевидно противоречи на констатацията по процесното НП , че пълният размер на трудовото възнаграждение на Попова не бил изплатен до 17.02.2020 г. и поради това предписанието не е изпълнено.

Следва да се посочи и че, нито в предписанието от 07.02.2020г. , нито в процесните АУАН и НП, се съдържа изложение на факти относно пълния размер на дължимото трудово възнаграждение и какъв е размера на приетото частично плащане. При тази фактическа недоказаност , че процесното предписание не е изпълнено от страна на „Елитис Мегастор“ ЕООД , то не е налице осъществен от обективна страна състав на адм. нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ, което прави обжалваното НП материално незаконосъобразно.

Незаконосъобразните НП подлежат на отмяна и като го е отменил, въззивният съд е постановил правилно решение , което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 от АПК във връзка с чл.63д,ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски. Разноските се претендират в размер от 600,00 лв. съгласно представен списък на л.13 и разписка удостоверяваща плащането им в договор за правна защита и съдействие от 26.04.2023 г. /л.12/. Претендираното адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. е към минимума съгласно чл.18,ал.2 вр. чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на 550,00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, основателно е възражението на ответника по смисъла на чл.65д,ал.2 от ЗАНН и възнаграждението следва да се присъди в минималния размер от 550,00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356/07.03.2023 г. постановено по АНД № 4639/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 03-012782/16.06.2020 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София да плати в полза на „Елитис мегастор“ ЕООД, ЕИК ********* сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: