№ 45
гр. Кюстендил, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно
административно наказателно дело № 20231500600583 по описа за 2023
година
Производството е по рeда на глава ХХІ, раздел ІІ от НПК-“ Образуване
на производство пред въззивната инстанция”- чл. 318 и сл. НПК.
С решение №257, постановено на 25.09.2023 г. по НАХД № 195/2023 г. по
описа на КнРС, Кюстендилският районен съд е признал обв.Г. Ц. Х. от К. за
виновен в това, че на 30.04.2022г. в ***************, на ул.“*************“,
в съучастие като съизвършител с П. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на
В. В.И. от с.*******************, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК), като деянието е извършено по хулигански подбуди–
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2
от НК. С посоченото решение Г. Х. е признат за невиновен и е оправдан по
обвинението, че деянието е извършено с особена жестокост поради е
оправдан по обвинението по чл.130, ал.1, т.9 НК. На основание чл.78а НК Х. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
1
Със същото решение обв. П. Ц. Х. е признат за виновен в това, че по
същото време и място в съучастие като съизвършител с Г. Ц. Х., е причинил
лека телесна повреда на В. В.И. от с.*******************, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), като деянието е извършено
по хулигански подбуди–престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като е признат за невиновен и е оправдан по
обвинението, че деянието е извършено с особена жестокост поради по чл.130,
ал.1, т.9 НК. На основание чл.78а НК Х. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1000 лева. На двамата обвимяеми са възложени и разноските по делото.
Решението се протестира от Св.Р.- прокурор в РП- Кюстендил. Сочи се,
че същото е постановено в нарушение на материалния закон в
оправдателната му част по чл.131, ал.1, т.9 от НК. Изтъква подробни доводи
за наличието на съставомерния признак „особена жестокост“. Претендира
отмяна на решението в оправдателната част и постановяване на ново, с което
подсъдимите бъдат признати за виновни в тази част на обвинението.
Решението се обжалва и от адв. Ю. С.- защитник на двамата обвиняеми
Г. Х. и П. Х. в осъдителната му част. Изложени за бланктени доводи за
недоказност на обвинението в тази му част, иска се отмяна на същото и
постановяване на ново, с което двамата подсъдими бъдат оправдани по
повдигнатото обвинение. Иска се потвърждаване на решението в
оправдателната му част.
Представителят на КнОП поддържа протеста по съображенията,
посочени в него и иска отмяна на първоинстанционното решение в
оправдателната му част и признаване на подс. Г. Х. и П. Х. за виновни по
повдигнатото им обвинение, както и налагане на съответното
административно наказание. Изразява становище пред въззивния съд за
неоснователност на въззивната жалба на подсъдимите. Защитникът на
подсъдимите Г. Х. и П. Х.- адв. Ю.С. поддържа жалбата си пред въззивния
съд. Пледира за оправдаване на подсъдимите, като развива доводи за
недоказност на обвинение и несъставомерност на деянието им.
Подсъдимият Г. Ц. Х. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска да
бъде оправдан.
2
Подсъдимият П. Ц. Х., редовно призован, не се явява пред окръжния
съд.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба и протест оплаквания, доводите и
възраженията на страните, събраните нови доказателствени средства от
въззивния съд, намира същите за допустими, доколкото са предявени от
надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Като ги
разгледа по същество, въззивният съд намери протеста и въззивната жалба за
неоснователни, което налага потвърждаване на първоинстанционното
решение по реда на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК по следните съображения:
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия
обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Същевременно въззивният съд, като съобрази събраните и от настоящата
инстанция нови доказателствени средства, извърши самостоятелен анализ на
събраната от всички доказателства пред двете инстанции и приема следната
фактическа обстановка, идентична на възприетата от КнРС:
На 30.04.2022 г. св.Р. Х.а се намирала в дома си в с. *****************
община, ул.“*************“ ****, заедно със синовете си – обвиняемите Г. и
П. Х.и. В района на дома им предходните вечери няколко пъти спирал тока
вследствие външна намеса. Последните двама се намирали в двора на къщата
около 21.30 часа и чули група момчета, които говорели силно и вървели по
улицата. В тази група момчета били св. В. И. и св. В. И., В. Г., Д. Г., М.К.,
Л.Й., Д.З. – всички ***********. Св. В. И. бутал по улицата велосипед. Св. В.
Г., който карал колело, се движел по- назад, тъй като говорел по телефона.
При наближаването на описания имот, от него излязъл обв. Г. Х., който
подгонил групата младежи, намиращи се на улицата, в близост до ел. табло,
монтирано на уличен стълб, тъй като сметнал, че те извършват външни
интервенции по него. Всички момчета се изплашили и се разбягали в
различни посоки. Св. В. И. не успял и обв. Г. Х. го сграбчил за качулката на
якето и му нанесъл удар с ръка по главата. Св. И. паднал на земята и обв. Г.
Х., надвесвайки се над него, му нанесъл няколко удара по главата и тялото
(корема) с ръце и крака, след което го ритнал около три пъти с крак. След
3
това обв. Г. Х. изправил В. И., като го хванал за ръцете и го притиснал към
оградната мрежа на имота. Междувременно, викнат от брат си, от дома им
излязъл и обв. П. Х., който хванал В. И. за ръцете отзад. Момчетата
започнали да викат да оставят В. И. и се разбягали. Обв.Г. Х. нанесъл още
няколко удара в областта на главата и корема на пострадалия В. И., при което
му потекла кръв от носа, докато обв. П. Х. го държал да не избяга и също му
нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата.
Св.Валентин Г. се обадил на тел.112 от телефона си
******************** и съобщил на оператора следното: „пребиват двама
мъже малко дете на ***************…“ „двама мъже пребиват…“, …дете на
***************. В. Г. съм аз. *************“ …. „пребиха от бой
********…“. По същото време св. М.К. се обадил на баща си св. Н.К., казал
му как двамата братя бият В. И. и изчакал баща си да пристигне на място.
На място дошли и полицейски патрули в състав: Д.Е., М.Г., С.Я. и Н.Б.,
св. Б. З. – **** на селото.
При пристигането на тези лица, физическата саморазправа била
преустановена, като на място дошъл и бащата на пострадалия св. В. И.. Св.З.
възприел, че окото на св.В. И. било подуто и че ******** било видимо
изплашено.
Св.В. И. незабавно завел сина си в Спешния център, където престояли
до около 02.00 часа, след което отишли в РУ-Кюстендил.
От приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н. се установява, че
при инцидента на 30.04.2022г. пострадалият В. И. е получил следните
физически травматични увреждания: Мекотъканна контузия на главата в
областта на лицето, изразяваща се в: кръвонасядане и оток по клепачите на
ляво око и около него със субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната
половина на окото, кръвонасядане по меките тъкани на носа и кръвоизлив от
него. Ивически кръвонасядания и охлузване по кожата на шията в лявата й
част. Кръвонасядания по кожата на гърба в областта на гръдния кош вдясно.
Охлузвания по кожата на десен лакът, пръсти на лява ръка, дясно коляно и
подбедрица. Описаните увреждания са причинени от действия на твърди тъпи
предмети /по механизма на удари и/или натиск с или върху такива/ и
отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава от
пострадалия и част от свидетелите – нанесен му побой с удари с ръка в
4
областта на лицето, притискане на шията в ляво от дрехи /яке/ при „дърпане
за качулката на якето му и др.“, удари с крак или блъскане в ограда за
кръвонасяданията по гърба, падане на земята и/или удари с крак за
охлузванията на кожата на крайниците. Мекотъканната контузия в областта
на ляво око /кръвонасядане и оток по клепачите на окото и околоочната
област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.
Останалите увреждания са причинили болка и страдание, като срока за
възстановяване е около две-три седмици.
Настоящият съдебен състав прие за установена гореизложената
фактическа обстановка (която е идентична с приетата от КнРс с разлики в
някои отделни детайли) след самостоятелен анализ на всички събрани от
първата инстанция гласни и писмени доказателствени средства, на
преразпитаните В. Г. и В. И. и от приобщените техни показания от ДП по
реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК.
Въззивната инстанция се съгласява с проведения от първия съд анализ
на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Като цяло
анализът на първия съд е верен, детайлен и задълбочен и поради тези си
качества няма нужда от повтаряне. Не се споделя довода за недоказаност на
обвинението, респ. отхвърля се защитната теза на за избирателен подход при
обсъждане на доказателствения материал и за недоказаност на обвинението. В
тази насока следва да се подчертае, че безспорно е установено следното:
- на 30.04.2022 г. след 21, 00 часа по ул. „****************“ в с. Я. са
се движели група младежи, сред които е пострадалия;
- поради липсата на осветление в района от дома си излязъл обв. Г. Х.,
който се нахвърлил на младежите и хванал пострадалия св. В.И.;
- обв. Г.Х. му нанесъл многобройни удари в областта на главата,
гръден кош и крайници, установено категорично от показанията на св В.И.,
В.Г., В. И. и М.К.;
- св.В. И. е претърпял няколко травматични уврежадния в различни
части на тялото, обективно установени със съответните медицински
документи;
- констатираните увреждания имат характер леки телесни по см. на
5
чл.130, ал.1 НК, обективно потвърдени и от заключението на СМЕ на д-р Н.,
отговарящи да са получени по твърдения начин- побой с с удари с ръка в
областта на лицето, притискане на шията вляво от дрехи при дърпане на
качулка на яке, удари с крак или блъскане в ограда за кръвонасяданията по
гърба, падане на земята и/или удари с крак по кожата на крайниците.
Спорен е въпроса относно участието на обв. П. Х. в причинените
увреждания, доколкото същият, ведно с брат си обв. Г.Х. изрично отричат
неговото участие. В случая КнОС прие, че събитията са протекли по
описания по- горе начин, като изгради своите изводи въз основа на
внимателен анализ и съпоставка между показанията на св. В. И. и св.В. Г.
(пред КнРС, пред КнОС и прочетените показания от ДП на осн. чл.281, ал.7
вр. ал.1,т.2 НПК), на св. Д. Г. (който е категоричен в показанията си от ДП,
приобщени от КнРС по надлежния ред на на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК
относно участието на обв. П.Х.) и на св. М.К. (също категоричен при
разпита пред КнРС, че при излизането си обв.П. Х. се е включил в побоя и е
нанасял удари по пострадалия с юмруци и ритници. Посочените показания са
взаимноподкрепящи се и потвърждават напълно показанията на св. В. И.
относно протеклите събития, начина и последователността на нанасяните
удари от страна на двамата обвиняеми. В този аспект показанията на този
свидетел, независимо, че е пострадал, няма основания да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, доколкото напълно се потвърждават в
отделните им части от показанията на горепосочените свидетели- очевидци.
Техните показания представляват пряко доказателство относно релевантните
за обвинението факти; те са напълно последователни и логични относно
начина на протичане на събитията и следва да се кредитират- както относно
безпротиворечивостта им, така поради тяхното косвено потвърждаване от
редица производни доказателствени средства- от показанията на св. В. И.,
баща на пострадалия, възприел непосредствено сред приключване на
случката видимите следи от побой върху сина си, от пок. на св. Б. З.- **** на
селото, пристигнал на мястото на събитията непосредствено след техния
завършек и и възприел наличието на подуто око на пострадалия; от записа на
разговора с тел. 112 относно подадения в момента на побоя сигнал от страна
на св. В.Г., както и от медицинските документи, с които В. И. се е снабдил
непосредствено след случая, установяващи несъмени обективни следи от
физическо насилие в различни части от тялото му. Отделно от това
6
заключението на СМЕ на в.л.д-р Н. е категорично в частта относно
механизма на претърпяните увреждания, съответстващо на обвинителната
теза, което като способ за доказване, несъмнено следва да се кредитира,
доколкото потвърждава гласните доказателствени средства, цитирани по-
гореотносно начина на нанасянето на травмите на пострадалия .
Следва изрично да се подчертае, че двамата подсъдими са дали
обяснения, които са отхвърлени от КнРС. В случая необходимо да се допълни
този анализ, доколкото обв. Г. Х. даде допълнителни обяснения пред
окръжния съд, в които сочи, че поради предходното спиране на тока е приел,
че намеса в това имат младежите, поради което се е афектирал, както и не
отрича собственото си участие в престъпното деяние, омаловажавайки го: „В.
го хванах за яката и го хвърлих на капака на джипа… в тъмното може да съм
го натепал…“. В този аспект тези обяснения следва да се кредитират
частично, доколкото същият не отрича това си участие, но не им се дава вяра
в частта, в която липсва конкретика, доколкото тук те се опровергават от
кореспондиращите помежду си показания на очевидците св. В.И., В.И., Д.Г.,
и В. Г.. Като израз на защитна позиция и начин да оправдае участието на
брат- обв. П. Х. настоящата инстанция възприе неговите обяснения в частите
им и пред ОС и пред РС, в които сочи, че последният няма никакво участие в
конфликта. Като такъв израз се възприемат и обясненията на обв. П. Х. пред
КнРС, доколкото същите с опровергават от показанията на посочените вече
преки очевидци, въз основа на които съдът прие механизма на деянието,
посочен по- горе.Останалите гласни доказателствени източници са по
съпътстващи факти, свързани с повода за реакцията на обв. Х. (пок. на св.
Р.Х.а), относно ситуацията на място след пристигане на органите на реда-
(пок. на св. Е., З., П., Я., Б., К., Й., С.). Всички тези показания са еднопосочни
и последователни и не поставят особени въпроси за обсъждане; отделно от
това не представляват източник на преки доказателства относно процесния
случай, поради което и не следва са се разглеждат подробно от настоящата
инстанция.
Така възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото
кореспондира с установената и от първата инстанция. КнРС, при извеждане
на релевантните по делото факти, не е допуснал процесуални нарушения при
формиране на вътрешното си убеждение, респ. спазен е принципа на чл.14
НПК. В този аспект този съд е изпълнил задълженията си да провери всички
7
доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при
спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви
доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо. Фактическите
констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената
съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се
установява механизма на деянието и авторството на същото. Същевременно
настоящата инстанция допълни доказателствения анализ на първостепенния
съд и със собствени изводи и като анализира всички доказателствени
източници, счете, че обвиняемите П. Х. и Г. Х. с гореописаните действия са
осъществили състава на престъплението хулиганство.
В тази насока КнРС е изтъкнал обосновани доводи за деянието както от
обективна, така и от субективна страна, които се споделят изцяло от
въззивната инстанция. От обективна страна на датата 30.04.2022 г. в с.
***************** община двамата обвиняеми, в съучастие като
съизвършители са причинили В. И., лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Двамата
обвиняеми са действали в условията на съизвършителство по см. на чл.20,
ал.2 НК, доколкото и двамата са взели непосредствено участие пряко и
непосредствено към нанасянето на телесните увреждания на пострадалия и
действията им са били насочени към причиняване на престъпния резултат.
Изпълнителното деяние е извършено чрез нанасяне на многобройни удари с
юмруци в областта на лицето, корема, крайниците на пострадалия, като
активната страна в случая е бил обв. Г. Х., а степента на участие на брат му П.
Х. е била в по- ниска степен, доколкото същият се е намесил след започване
на побоя. Посредством упражненото въздействие върху организма на
пострадалия е предизвикано изменение в анатомическата цялост на
организма. Увреждането има характер на леко такова по см. на чл.130, ал.1
НК с разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е
претърпял болки и страдания, продължили около 20-25 дни. Полученото
увреждане е довело до леко увреждане на анатомическата цялост на тъканите
на пострадалия, които са се изразили в неприятни усещания, произтичащо от
физическото въздействие, доколкото е налице засягане на физическата му
цялост. Тези увреди представляват разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК, доколкото не са завинаги, постоянни, трайни или
временно опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/ 27.09.1979г. на
8
Пленума на ВС.
Налице е квалифициращия признак по т.12 на чл.131, ал.1 НК-
доколкото деянието е извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са
налице, доколкото мотивите за същото свързани с пренебрежение на
правилата на обществото и човешката личност, в явно неуважение към нея и
са израз на демонстрация на грубото незачитане на обществения ред и
конкретната личност; израз на желание за саморазправа и надмощие.
Деянието е извършено на публично място, без да е налице съществена
причина и поведение от страна на пострадалия; същевременно то е
осъществено по отношение на младеж в непълнолетна възраст. То е
извършено с демонстрация на физическа сила от страна на възрастни хора
спрямо младежи и е израз на пълно пренебрежение към личността на
пострадалия и останалите членове на обществото.
Същевременно с оглед протеста на КнРП за наличие на
квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.9 НК- че деянието е извършено с
особена жестокост, настоящата инстанция дължи отговор по този въпрос.
Изтъкнатите доводи на КнРС са законосъобразни и не се налага корекция в
тази насока. Следва да се посочи, че този фактически състав признак е налице
в случаите, в които субектът проявава коравосърдечие и безсърдечност към
жертвата, когато при извършването му деецът е проявил изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност и/или садизъм, характеризиращи го като
жесток човек- ППВС №2/1957, т.15. Особената жестокост се приема от
практиката като качество на субекта, което се разкрива чрез начина на
осъществяване на престъплението. При преценка наличието на това
обстоятство се вземат предвид обстоятелства, свързани с предхождащо или
последващо поведение на дееца, броя на нанесените удари и тяхната сила,
причинените уверждания на пострадаалия, отношението на извъшителя към
пострадаалия и неговите близки, а също така и характеристичните данни за
личността му. В случая поведението на обвиняемите е било инспирирано от
предхождащи интервенции по ел. табло, създаващо им неудобства, което е
бил катализатора за техните действия. Действително, броят на нанасените
удари не е малък, но същият не е с такава висока степен на въздействие, че да
е причинил тежки и сериозни увреждания на пострадалия, напротив-
възстановителния период е за около 2-3 седмици. Характеристичните данни
за обвиняметие са добри, няма доказателства за други техни
9
противообществени прояви, поради което следва да се приеме, че това е
инцидентен случай в техния живот. В този аспект поведението на
обвиняемите не ги характеризира като жестоки лица и като е стигнал до
същия извод, респ. ги е оправдал по този квалифициращ признак, КнРС е
постановил законосъобразен съдебен акт. Ето защо и настоящата интанция не
намери основание за корекция на решението, респ. КнРС обосновано е
оправдал двамата обвиняеми по квалифициращия признак на чл.131, ал.1, т.9
НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Двамата обвиняеми са съзнавали общественоопасния характер на деянието
си- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавали са, че
нанасят увреждане на пострадалия от вида на действително полученото, че
то е на публично място, че е бил водени от желанието да демонстрира
пренебрежение към личността на останалите членове на обществото и към
установения обществен ред. Двамата са имали съзнанието, че не действат
сами и са обективирали волята си да осъществяат съвместно замисленото
деяние. Независимо от това те са насочили всичките си усилия към
извършване на деянието, искайки постигането на противоправния
резултат.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд законосъобразно е преценил разпоредбата на
чл.78а от НК, доколкото предпоставките, предвидени в този текст са налице.
В случая по отношение и на двамата са налице условията на чл. 78А от НК-
за умишленото престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до 2 години или пробация, същите не
са осъждани за престъпление от общ характер, не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел IV от НК и от деянието
не се причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките,
визирани в тази разпоредба, КнРС обосновано е приложил същата, освободил
е двамата обвиняеми от наказателна отговорност и им е наложил
административни наказания „глоба” в полза на държавата в размер- по 1000
лева за всеки от тях. Размерът на глобата е определен в минимално
предвидения от закона размер и е справедлив, съобразен е с имотното
състояние на обвиняемите, поради което няма основания за неговата
10
корекция.
Законосъобразно и в съответствие с разп. на чл.189, ал.3 НПК
обвиняемите са осъдени да заплатят и разноските по делото.
По тези съображения атакуваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6
НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257 на Кюстендилския районен съд от
25.09.2023 г. по НАХД № 195/2023 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11