№ 62
гр. , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Яница С. Събева Ченалова
Секретар:Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20202200600435 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
С атакуваната присъда подсъдимият Г. З. Г. е признат за виновен в това, че на
21.03.2017г. в гр.Сливен, ***, е нанесъл лека телесна повреда на П. Н. П. от гр.Сливен,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по
чл.30 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подсъдимият Г. З. Г. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец
П. Н. П. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на присъдената сума.направените от последния разноски в
размер на 412 лв.
Подсъдимият Г. З. Г. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец
П. Н. П. сумата от 852 лв., както и сумата от 548,52 лв., представляващи направените по
делото разноски.
Подсъдимият Г. З. Г. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по смета на СлРС следващата се държавна такса в размер на 50лв. върху уважения
граждански иск.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
1
пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен – немотивиран
и незаконосъбразен. Заявява се, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Оспорва се доказателствената преценка на съда, като се заявява, че неоснователно
са кредитирани в пълнота само доказателствата събрани по почин на тъжителя, за сметка
на останалите доказателства. Твърди се, че релевантни за делото доказателства и
обстоятелства са били пренебрегнати и не са били обсъдени и анализирани от съда.
Обосновава се извод, че деянието на подсъдимия не е престъпно поради своята
малозначителност респ. че ене предстъвлава обществена опасност. По отношение на
уважевния в пълен обем граждански иск се заявява, че същият не е бил доказан нито по
основание, нито по размер. Настоява се за отмяна на присъдата и за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Впоследствие е депозирано писмено възражение от частния тъжител и
граждански ищец П. Н. П. , чрез повереника му, в което се оспорва основателността на
въззивната жалба на защитника на подсъдимия и същата се определя като неоснователна.
Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда и се
настоява за потвърждаването й. Претендират се и направените разноски пред въззивната
инстанция.
Подсъдимият Г. З. Г. , редовно призован, не се явява лично, а за него се явява
упълномощения му защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си против
присъдата на посочените в нея основания. Аргументира тезата, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, както и че не е доказан размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан и по
повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, а гражданският иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Частният тъжител и граждански ищец П. Н. П. , редовно призован, не се явява, а
за него се явява упълномощения му повереник. Последният поддържа възраженията си
срещу въззивната жалба, намира същата за неоснователно и настоява за потвърждаване на
присъдата като правилна и законосъобразна. Претендира направените разноски за
въззивната инстанция
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на
наличните събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства принципно правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за
2
установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е
прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Г. в и частният тъжител П.П. се познавали. Живеели в един и
същи блок и вход в гр. Сливен, ****.
През месец март 2017г. тъжителят се върнал от Германия, където работел.
Подсъдимият Г. имал подозрения, че тъжителят П. и съпругата му /по това време/
имат интимна връзка.
На 21.03.2017г., около обяд, тъжителят П. и негов приятел - свид. Н.В., който
живеел в същия вход, имали среща пред блока, където живеели, за да пият кафе. Свид. В.
слязъл пред входа малко преди частния тъжител. Пред блока той видял подс. Г., който бил
до автомобил си, заедно с друго непознато за свид. В. лице - свид. П.М.. Малко след това,
пред входа на блока слязъл и тъжителя П. и двамата със свид. В. тръгнали към колата на
частния тъжител.
Тогава към тъжителя П. се приближил подс. Г., попитал го има ли да му каже
нещо, след което му ударил плесник по лицето, а след това го свалил с удар с юмрук на
земята в градинката пред блока, където започнал да го рита, а частния тъжител се
предпазвал с ръцете си.
Малко след това към тях се приближил свид. С.С., който бил разбрал за
случващото се от съпругата си - свид. Г.С. и от клиенти на офиса на Изипей, където тя
работила, които му били казали, че подсъдимият бие частния тъжител. Когато свид. С. ги
приближил, тъжителят П. бил прав, зачервен, с прашни дрехи и притеснен, а подсъдимият
Г. го заплашвал, че ще плати, за да пребият него и баща му.
Викове от страна на подс. Г. към тъжителя П. чула и свид. Д. от терасата си.
Сред пристигането на свид. С., подс. Г. се качил в автомобила си и тръгнал заедно
със свид. М., а малко след това частния тъжител и свид. В. седнали на кафенето на свид.
С., като тъжителят П. изглеждал изплашен, бузите му и шията му били зачервени.
По-късно същият ден тъжителят П. и свид. В. посетили съдебен медик - доктор Ч.,
който прегледал П. и издал СМУ № 121/2017г, в което описал, че при прегледа на П.
установява контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в
областта на лявото слепоочие, болки в областта на дясната половина на челото и дясното
слепоочие и болки в дясната поясна област и в областта на корема, като болките се
засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на снагата. Посочил още, че тъжителят,
съобразно предварителните сведения, е получил и остра стресова реакция. При
извършване на прегледа лекарят констатирал и че по долнището от спортния екип, с който
е облечен тъжителят се вижда зеленикаво зацапване, което наподобява такова от
намачкана трева. Заключението на медицинското лице е, че установените увреждания са
могли да бъдат получени по време и начин, както съобщава П. и са му причинили
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота", тоест разстройство на здравето,
3
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Вечерта след инцидента и следващите 3-4 дни тъжителят П. изпитвал болки в
главата, пиел болкоуспокояващи, оплакал се, че го боли и гърба. Споделил, че се
притеснява от Георги.
На 24.03.2017г., във връзка със случилото се, тъжителят П. подал съобщение за
извършено престъпление до Началника на РУ на МВР Сливен, като на подс. Г. бил
съставен протокол за полицейско предупреждение, в който полицейският служител го
предупредил в да не осъществява физически и психически тормоз над П. и семейството
му, да не го обижда и заплашва.
След няколко месеца, на 04.07.2017г. по повод подаден сигнал на тел. 112 от
частния тъжител и на него, и на подсъдимия били съставени протоколи за полицейско
предупреждение да не осъществяват един спрямо друг физически и психически тормоз, да
не влизат в саморазправа помежду си.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
подробно и в достатъчна степен пълно, по същество и по отношение на основните
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и
други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена
преценка на доказателствените материали и стигна принципно до изложените по-горе
фактически констатации. Освен това, първоинстанционния съд не само е изложил
приетите за установени от него факти, но е извършил и задълбочен анализ на наличните
доказателства и доказателствени средства /намерил израз в мотивите към присъдата/, като
в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от
НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с
оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно
производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е
останала неизяснена.
В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба на
защитника на подсъдимия както за необоснованост на атакувания съдебен акт /с оглед на
възраженията по отношение на извършената от страна на районния съд преценка на
доказателствените материали и приетата за установена фактическа обстановка/, така и за
постановяването на същия при противоречивост на доказателствените материали и
неправилна преценка на същите /с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в
допълнителната жалба, с които се оспорват изцяло доказателствените изводи на районния
съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на наличия по делото
доказателствен материал/.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд по отношение
на преценката на тези доказателства, както и изложените в тази връзка достатъчно
4
убедителни доводи и аргументи. Първата инстанция е коментирала задълбочено и
обективно всички налични по делото доказателства, вкл. и тези които са били представени
от подсъдимия в негова защита, а от друга страна в действителност не са налице такива
големи и непреодолими различия в доказателствата, въз основа на които е била
обоснована обвинителната теза.
С основание първоинтанционният съд е приел, че приета от него фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.В., С.С., Г. С.а Б. Д., които
правилно са преценени и кредитирани като логични, последователни и взаимнодопълващи
се, както и подкрепени от събрания в хода на производството доказателствен материал.
Настоящата инстанция споделя преценката относно показанията на свид. В., че
същите се подкрепят от изготвеното медицинско удостоверение, в което съдебният медик
в деня на инцидента е прегледал тъжителя П. и е установил наранявания както в областта
на главата, така и н областта на дясната поясна област и корема, както и върху долната
част на спортния му екип е имало петно от зеленикаво зацапване, наподобяващо такова от
намачкана трева. Това действително съответства на твърденията на свид. В. относно
начина, по който са били причинени телесните повреди на тъжителя П.. Съответства и на
показанията на свид. С., който е видял тъжителя П. зачервен, с прашни дрехи и е чул
отправените закани от страна на подсъдимия към тъжителя. Подкрепят се индиректно и от
изводите, които свид. С. си е направил от външния вид на тъжителя, а именно че е бил
бит, както и от думите, които е чул от клиенти на „Изипей", че подсъдимият е бил частния
тъжител.
Правилно са кредитирани и показанията на самия свид. С., тъй като същите се
подкрепят и от показанията на свид. В., и от тези на свид. Д., а именно - че е чула вкове от
страна на подс. Г. към тъжителя П.. Възприетото относно външния вид на частния
тъжител и извода му, че е бил бит, се подкрепят и от констатациите на съдебния медик за
това, че са причинени телесни наранявания на П., както и че долнището му е имало
зацапване като от намачкана трева.
С основание са кредитира и показанията на свид. Д., както и тези на свид. С.а, тъй
като същите се подкрепят и допълват от показанията на свидетелите В. и С..
Първата инстанция е кредитирала и показанията на свид. Иванов, тъй като
същите кореспондират с останалия събран гласен доказателствен материал. Според този
свидетел подс. Г. е подозирал съпругата си, че има връзка с частния тъжител и е бил
ядосан. Това обяснява мотива му да прибегне към физическа разправа с тъжителя и в
наред с останалите доказателства може да се приеме като косвено доказателство, че
подсъдимият е нанесъл телесна повреда на частния тъжител.
Окръжният съд намира, че правилно са преценени и показанията на свид. М.,
които кредитирани в едно част, но в друга част не им е дадена вяра. Кредитирани са в
частта, в която свидетелят посочва, че подс. Г. му е споделил, че съпругата му има
интимна връзка с частния тъжител, относно обстоятелствата, че са били пред блока,
5
където живеят тъжителя П. и подс. Г. в деня на процесното деяние и относно факта, че
подсъдимият е отишъл при тъжител след като го е видял и че е бил ядосан. В тази им част
показанията на този свидетел кореспондират с твърденията на останалите свидетели. Не
са кредитирани показанията на свид. М. относно твърденията му, че подсъдимия и
тъжителя са се карали, доколкото от показанията на свидетелите Д. и В. се установява, че
словесна агресия е имало само от страна на подс. Г.. Твърдението на свид. М., че
подсъдимият не е удрял тъжителя противоречи на останалия събран в хода на
производството гласен доказателствен материал и в частност показанията на свид. В.,
който заявява, че е видял подс. Г. да удря плесник на тъжителя П., да го сваля с удар за
земята и да му нанася ритници, на показанията на свид. С., който макар и не свидетел на
самия инцидент е отишъл на място непосредствено след него и е видял тъжителят
зачервен и с прашни дрехи, и на констатациите в медицинското удостоверение, според
което нараняванията на П. не са само че са могли да бъдат получени по време и по начин,
за който съобщава тъжителят, но и са в области на тялото, където свид. В. сочи, че
тъжителят П. е удрян, а и самият съдебен медик описва, че по долнището на П. е имало
зеленикаво зацапване, като от намачкана трева, което съответства на показанията на свид.
В., че подс. П. е бил съборен в градинката.
Правилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия в частта, в която той
твърди, че не е удрял частния тъжител, не го е обиждал и заплашвал и че той сам бил
паднал на земята, като същите са преценени за негова защитна теза. Обясненията в тази
им част не се подкрепят от събрания гласен доказателствен материал - показанията на
свид. В., който свидетелства, че е видял нанасяне на удари от страна на подс. Г.,
показанията на свид. С., който е видял тъжителя П. със зачервено лице, като да е бил бит,
с прашни дрехи и е чул отправени закани от подс. Г. към тъжителя П., показанията на
свид. Б. Д., която също сочи, че е чула подс. Г. да вика към тъжителя П.. Противоречат и
на констатациите в удостоверението на съдебния медик, където е посочено, че при
извършване на прегледа се установяват контузия на главата на тъжителя П. с наличие на
болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявото слепоочие, болки в областта
на дясната половина на челото и дясното слепоочие и болки в дясната поясна област и в
областта на корема. Правилна е преценката, че подсъдимият е имал и мотив за физическа
саморазправа с П., тъй като видно от неговите обяснения, от показанията на майката на
частния тъжител, на свид. М. и свид. Христов, подсъдимият е имал подозрения, че
съпругата му има интимна връзка с тъжителя П..
С основание са кредитирани и писмените доказетлствени материали -
приобщените материали от полицейските проверки от подадени сигнали от тъжителя П.
от 24.03.2017г. и 04.07.2017г., от които е видно, че е имало конфликт между П. и Г., който
е продължил и след случилото се на 21.03.2017г. От съществено значение и медицинското
удостоверение издадено от съдебния лекар, в което са описани констатациите му относно
здравословното състояние на тъжителя и изложеното в което кореспондира напълно с
показанията на свидетелите В. и С..
6
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия както по отношение
на преценката на доказателствените материали, така и във връзка с приетото от съда за
установено от фактическа страна, за което се твърди от страна на защитата, че не
съответства на събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция намира за неоснователни както така направеното
оплакване за необоснованост, така и наведените в негова подкрепа доводи и аргументи.
Районният съд е коментирал и обсъдил подробно в мотивите си всички събрани
по делото доказателствени материали и е изложил съображенията си защо кредитира част
от тях, а на останалите не дава вяра. Принципно и по отношение на основните и
съществени констатации, направени въз основа на анализа на доказателствения материал,
въззивната инстанция възприема и споделя както преценката на отделните доказателства,
така и изводите по фактите.
Видно от съдържанието на мотивите към атакуваната присъда, районният съд
подробно, обстоятелствено и убедително е обсъдил показанията на всички свидетели по
делото и е стигнал да изводи, които настоящата инстанция изцяло и напълно споделя и
възприема.
С оглед на това присъдата на СлРС не е необоснована и не е постановена при
непълнота и противоречивост на доказателствата, каквито по същество са част от
формалните оплаквания в жалбата, съдържащи се основно в допълнителната въззивна
жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, поддържани и в с.з. пред въззивната
инстанция.
Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за
установени в него и изложени в мотивите му фактически положения кореспондират
напълно с наличния събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие
доказателствен материал.
От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани необходимите
доказателства за изясняването на всички релевантни в случая обстоятелства включени в
предмета на доказване по конкретното наказателно производство.
Въз основа на така установеното по отношение на фактическата обстановка от
страна на районния съд, последният е направил и обосновал правните си изводи относно
съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и относно правната
квалификация на същото.
В тази връзка първоинстанционния съд е приел, че с деянието си подсъдимият Г.
З. Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.130 ал.1
от НК, тъй като на 21.03.2017г. в гр.Сливен, ***, е нанесъл лека телесна повреда на П. Н.
П. от гр.Сливен, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
Настоящият съд споделя както тази правна квалификация на деянието на
подсъдимия, възприета от районния съд, така и изложените в мотивите доводи относно
7
съставомерността и доказаността на това деяние.
Първата инстанция е аргументирала наличието на всички елементи от състава на
това престъпление, което е съответно отразено в мотивите към присъдата.
Законосъобразен се явява извода, че по безспорен и несъмнен начин е установен
както механизма на извършване на деянието, така и авторството на същото респ. че са
налице всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна страна на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
От обективна страна е налице пострадало физическо лице, чието увреждане е
вследствие на неправомерното поведение на подсъдимия. Описаните по-горе действия на
подсъдимия са довели до нараняване на пострадалия, което от своя страна осъществява
медико-биологичния признак „разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.
129 от НК", поради което съдът е приел, че нанесеното на пострадалия телесно увреждане
следва да се квалифицира като умишлено нанесена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 на НК.
Налице е и причинно следствена-връзка между нанесения от подсъдимия по
отношение на тъжителя побой и причинените на последния наранявания вкл. предвид
наличното по делото и вече коментирано съдебно-медицинско удостоверение. В същото
се съдържа изрично констатацията, че описаните телесни увреждания добре отговарят да
се получени по начин и време съответен на приетото за установено поведение от страна
на подсъдимия
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал
характера на извършваните от него действия както и последиците от тях, а всички
останали обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода, че
подсъдимият е целял тия му действия да причинят на пострадалия телесни увреждания
засягайки телесната му неприкосновеност.
Следователно деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните му последици.
Оплакванията на защитника на подсъдимия изложени в писмената му жалба
касаещи материалната законосъобразност на постановения и атакуван пред тази
инстанция съдебен акт са неоснователни, още повече, че те не са подкрепени с конкретни
аргументи и съображения.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се е съобразил с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Правилно е приел, че са налице условията за прилагане
на разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е
бил освобождаван досега от наказателна отговорност по този ред и за деянието извършено
от него се предвижда наказание „лишаване от свобода" до три години. Поради тази
причина с атакуваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му
8
обвинение и съответно освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание „глоба" в минималния предвиден в закона размер от 1000
лева.
Така определеното наказание настоящата инстанция намира за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца, както
и на всички останали обстоятелства имащи значение за размера на отговорността вкл. и
целите на наказанието.
Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и в гражданската си
част. По несъмнен начин е установено наличието на причинно-следствена връзка между
неправомерното поведение на подсъдимия във връзка с извършеното по отношение на
пострадалия от него деяние и получените в резултат на това негативни преживявания на
тъжителя – болки, страдания, физически и психически ограничения и неудобства.
Правилно е посочено основанието за претендираното обезщетение – разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, като в този смисъл действително са налице всички елементи от фактическия
състав на този правен институт – деяние, вина, виновност и причинна връзка. Тъй като се
касае за претендирани неимуществени вреди, настъпили в резултат на престъплението на
подсъдимия, първоинстанционният съд правилно и аргументирано е преценил, че
обезщетение в размер на 1000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените
от пострадалия вреди от неимуществен характер.
С оглед на изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на
правото на участие на тъжителя в производството, както и правото на защита на
подсъдимия.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва
присъдата да бъде потвърдена.
Доколкото с настоящото решение не се уважават нито жалбата на подсъдимия и
присъдата се потвърждава, каквото е и искането на частния тъжител чрез неговия
повереник, следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на частния тъжител
направените от последния разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция в
размер на 400 лв.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 52/20.05.2020г. постановена по НЧХД №
1042/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
9
ОСЪЖДА подсъдимия Г. З. Г. с ЕГН ********** да заплати на частния тъжител и
граждански ищец П. Н. П. д ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10