Р
Е Ш Е Н И Е №......
гр.*, 30.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3864 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод, поради разстройство на брака, без искания на страните за произнасяне относно вината, и съединен с него небрачен иск по чл.53 от СК за възстановяване фамилното име преди брака.
Ищцата М.М.Р. от гр.*, чрез адв.Б. от АК - М., редовно преупълномощена, излага твърдения в ИМ, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 16.01.1993г. Твърди, че през 1999г. с ответника напускат РБ и се установяват да живеят в Б., където ищцата живее и работи и понастоящем. Сочи, че след 2003г. ответникът напуска дома си в Б. и оттогава, т.е. повече от 15г., съпрузите са изгубили връзка и са преустановили контактите си, като трайната фактическа раздяла помежду им е лишила брака им от смисъл и съдържание. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати гражданският им брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, както и да й възстанови предбрачното фамилно име "Минчева".
В съда ищцата, чрез Д. П. Г. - пълномощник по чл.32 т.2 пр.1 от ГПК, изрично упълномощена и адв.Б., редовно и изрично преупълномощена, поддържа предявеният брачен иск. Не претендира съдебни разноски.
Ответникът А.М.Р., гражданин на М., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.П. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявеният иск за развод. Признава факта на сключен граждански брак между страните. Навежда недоказаност на изложените в ИМ факти, обосноваващи твърдяното от ищцата дълбоко и непоправимо брачно разстройство. В СЗ, чрез особения представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. В хода на устните състезания моли производството да бъде прекратено на основание чл.321 ал.1 изр.2 от ГПК, поради неявяване на ищцата лично в първо СЗ, без уважителни причини. В условията на евентуалност, заема становище за доказаност в хода на процеса на настъпила между страните трайна фактическа раздяла, довела до дълбоко и непоправимо брачно разстройство, което е основание за прекратяване на брака на страните с развод. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение за сключен граждански брак, изд. на 08.11.2018г. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 16.01.1993г., за който е съставен акт за сключен граждански брак №0013/16.01.1993г.
От свидетелските показания на Т.С. се установи, че страните по делото от преди 15 години са заминали в чужбина, че случайно преди 5г. открила ищцата по Скайп, като за последните 5 години поддържат контакти помежду си, като още първия път преди 5г. ищцата й споделила, че ответникът отдавна е изчезнал и не живеят заедно. Свидетелката С. установи, че ищцата има родено малолетно 10-11г. дете. Установи се, че от 1999г., когато страните напускат РБ, ищцата живее и работи в Б..
Видно от служебно изготвена справка от НБДН, ищцата има малолетен син ВД М. Ж. С.. Видно от служебно изискания от съда Акт за раждане №*/25.08.2016г., изд. от Община *, въз основа на удостоверение за раждане№*, изд. от Граждански регистър на местните лица на С. П., Б., малолетният син на ищцата ВД М. Ж. С., роден на ***г., е с баща Ж. Й. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е налице хипотезата на чл.321 ал.1 изр.2 от ГПК за прекратяване на производството, доколкото, предвид установения по делото факт, че ищцата трайно живее и работи в чужбина - в Б., С. П., неявяването й в първо СЗ лично е по уважителни причини, в който смисъл, че пребиваването на страна в чужбина е уважителна причина по чл.321 ал.1 изр.2 от ГПК е и трайната съдебна практика, предвид което ответното възражение за приложимост на чл.321 ал.1 изр.2 от ГПК е неоснователно.
Искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорно от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на допуснатия свидетел се установи, че страните по делото, много отдавна, според свидетеля С. преди 15години са напуснали РБ и заминали за чужбина, като по споделена й информация от ищцата от преди 5години ответникът много отдавна "е изчезнал" и страните не живеят заедно и не поддържат никакви отношения като съпрузи. Фактът на установена между страните по делото трайна, продължителна фактическа раздяла, през време на която не поддържат никакви духовни и физически отношения като съпрузи, обосновава извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид което предявеният иск за развод по чл.49 ал.1 от СК, поради разстройство на брака, е доказан по основание. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. С оглед събраните свидетелски показания, че страните нямат съвместен живот и нямат духовна и физическа връзка като съпрузи, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК и доколкото никоя от страните не е сезирала съда с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл.53 от СК съдът следва да постанови след развода жената да носи предбрачното си фамилно име "Минчева".
Макар и по време на брака на страните да е родено от ищцата малолетното й дете ВД М. Ж. С., предвид факта, че съгласно Акт за раждането му №*/25.08.2016 от Община *, издаден въз основа на удостоверение за раждане№*, изд. от Граждански регистър на местните лица на С. П., Б., детето е с баща Ж. Й. С., т.е. негов баща не е ответника в процеса, съдът не дължи служебно произнасяне по въпросите за местоживеене на детето, упражняване на родителските права, личните отношения,издръжката на детето и ползването на семейното жилище, които не са и от негова международна компетентност, с оглед обичайното местопребиваване на детето в Б., т.е. не на територията на държава - членка на ЕС, съгласно Регламент /ЕО/ №2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г.
Страните не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне, а и съобразно правилото на чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК, доколкото няма вина, следва да останат в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Съдът определя ДТ при решаване на делото, дължима на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, в размер на 50лв., която следва да се понесе от страните по равно, т.е. всяка от тях в размер от по 25лв., ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен с Акт №*/16.01.1993г. на Община * между М.М.Р. с постоянен адрес ***2, с ЕГН **********, и А.М.Р., роден на ***г., гражданин на М., по реда на чл.49 ал.1 от СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака с развод жената М.М.Р. ще носи предбрачното си фамилно име „М.”.
ОСЪЖДА М.М.Р. с постоянен адрес ***2, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.М.Р., роден на ***г., гражданин на М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………