Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 20. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При
секретаря Галя Николова,
като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 9161
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 140
ОТ ГПК
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ТОПЛОФИКАЦИЯ
– П. ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Й.В.В., чрез пълномощника си юрк. В.В., против Е.М.К., по реда на чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на
иска 1498, 11 лв.
В
исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване Заповед за изпълнение на основание
чл. 410 от ГПК против длъжника, по което е образувано ЧГД № 4568 / 2015 г. По това производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
Вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот в гр.П.. В срока по 414
от ГПК, ответникът е депозирал
възражение, поради което за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на
иск за установяване съществуването на
дължимостта на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК. Посочва
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането, са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответникът е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова, за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр.
54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник Нощен труд от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във вестник
Посоки бр. 239 от 13. 12. 2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия:
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - Заплащане на ТЕ, е определен редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и ответницата, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно от приложеното в
ч.гр.д № 4568 / 2015 г. по описа на ПЛРС, извлечение от сметка за абонатен ***,
е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да се
произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на Топлофикация - П. ЕАД, исковата сума за консумирана
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ЧГД № 4568 / 2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
адв. Ю.А., който прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа
страна:
Предявеният иск е по реда на чл. 422,
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК. Ищецът следва
да докаже вземането по основание и размер. Ответната страна следва да докаже
наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.
Ищецът, редовно
призован, се представлява от юрк. В. –
ПлАК.
Ответникът се представлява от адв. П. – ПлАК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, съдът е разпоредил Е. М.
К., ЕГН**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ – П. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представляван от И.Г., пълномощник адв. И.А.А., сумите: 6299, 35
лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2004г. до 30.04.2015г.; 4613,01лв. — лихва върху главницата за
периода от 02.03.2004г. до 09.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 14. 09. 2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски: 218, 24 лв. - внесена държавна
такса и 120 лв. - адвокатски хонорар. Процесното вземане е от вида на
периодичните плащания. Изтекла е погасителната
давност по смисъла на чл. 111, буква
"в“ от ЗЗД. Исковата претенция е за периода от 01. 11. 2012 г. до 30.04.2015 г. за главница и
за лихви от 03.01.2013 г. до 09.09.2015 г. Настоящият иск е предявен на 20.12.2018 г. и към датата
на предявяване е изтекла тригодишната погасителна давност, както за главния
иск, така и за акцесорния иск. Не е
налице влязла в сила заповед по ч. гр. д. Настоящият иск е различен по суми и периоди от претенцията
по частното гражданско дело. Там се касае
за различни периоди и различни суми. Настоящият иск пак е за различен период и
сума и не може да се счита, че е налице влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ответницата е доказала
провопогасителни основания. Ето защо, претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата деловодните
разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, Т.П. ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния
директор В.Г.Т., против Е.М.К., ЕГН **********,*** и цена на иска 1498, 11 лв, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.П. ЕАД, ***,
представлявано от изпълнителния директор В.Г.Т.,
ДА ЗАПЛАТИ н Е.М.К., ЕГН **********,***
и цена на иска 1498, 11
лв,а, направените деловодни разноски в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: