Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 325
Гр. Перник, 04.08.2020 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно
дело № 319/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от М.С.Б., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК-22/25.03.2020 г. на Директора на Териториално поделение –
гр. Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх.
№ 1012-13-34/25.02.2020 г. срещу Разпореждане № 131-00-317-5/29.01.2020 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание
чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО му е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 от КСО по заявление
вх. № 131-00-317/19.02.2019 г.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение на директора на ТП - Перник на НОИ и на потвърденото с
него разпореждане. Сочи, че административният орган неправилно е приел, че по
отношение на него не са били налице предпоставките на чл. 10 от КСО за
осигуряване за безработица. Твърди, че е извършвал трудова дейност по трудов
договор, сключен с ****ЕООД, прекратяването на който е основание за възникване
правото на обезщетение за безработица. Счита, че са налице всички изискуеми в
чл. 54 от КСО предпоставки за отпускане на такова. Искането към съда е да
отмени обжалваното решение на директора на ТП – Перник на НОИ и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адвокат А.
поддържа жалбата. Моли съда да я уважи по подробно изложени в нея и в съдебно
заседание съображения, като отмени обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. Претендира присъждане на направените съдебни разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК.
В съдебно заседание ответникът – Директор на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния
представител юрисконсулт ****, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери
следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Със заявление вх. № 131-00-317/19.02.2019 г., подадено в
съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица жалбоподателят е поискал да му
бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му
правоотношение с ****ЕООД, ЕИК ****, считано от 31.01.2019 г. Към него е
приложена заповед № 017/30.01.2019 г., от която е видно, че трудовото
правоотношение на М.С.Б. е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано
от 31.01.2019 г.
Обезщетението е отпуснато с разпореждане №
131-00-317-1/28.02.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Перник, считано от 31.01.2019 г. до 30.07.2019 г. в размер на 25.76
лв.
Във връзка с постъпил сигнал от началник сектор „КП” при
ТД – Перник на НОИ с изх. № 1130-13-105/12.04.2019 г., контролен орган при ТП –
Перник на НОИ е извършил проверка на осигурителя ****ЕООД. До приключването и,
с разпореждане № 131-00-317-2/12.06.2019 г., издадено от ръководител на
осигуряването за безработица и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на отпуснатото на жалбоподателя обезщетение за
безработица, считано от 01.05.2019 г.
Проверката
е приключила, с издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни
предписания № ЗД-1-13-00643394/30.08.2019 г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП – Перник на НОИ. С тях осигурителят ****ЕООД е задължен да
заличи неосонвателно подадени данни по чл. 5, ал. 4
от КСО на лица по приложен списък, сред които и жалбоподатателя
– М.С.Б.. Задължителните предписания са изпратени за връчване на адресата им с
писмо с обратна разписка, което се е върнало с отбелязване, че пратката не е
потърсена. В хода на производството не са направени възражения относно
връчването на адресата им и няма твърдения и данни да са обжалвани, поради
което съдът приема, че са влезли в сила. В подкрепа на този извод е и
изпълнението им по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, което е видно от представените
по делото справки от регистъра за осигурени лица. Констатацията, че не са
оспорвани се основава и на приложената декларация вх. № 1004-13-10/26.03.2020
г., подадена в ТП – Перник на НОИ от Р.М.Р. – управител на ****ЕООД. С
представляващият осигурителя е потвърдил установеното от контролните органи на
КСО, че през проверявания период ****ЕООД не е извършвало дейност, не е
назначавало лица по трудови договори и не се е намирало в трудови правоотношения.
Въз основа на задължителните предписания на 10.01.2020 г.
са заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани за М.С.Б. от осигурителя ****ЕООД,
за периода 29.08.2018 г. до 30.01.2019 г.
С разпореждане № 131-00-317-3/29.01.2020 г., издадено от
ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е
възобновено производството по изплащане на обезщетение за безработица по
заявление № 131-00-317/19.02.2019 г.
С разпореждане № 131-00-317-4/29.01.2020 г. ръководителят
на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ е приел, че е налице
предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО – представени са нови документи
или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода
на паричното обезщетение за безработица и е отменил издаденото от него и влязло
в сила разпореждане № 131-00-317-1/28.02.2019 г., с което е отпуснато
обезщетение за безработица на жалбоподателя. Разпореждането е връчено лично на
жалбоподателя на 11.02.2020 г. В настоящото производство не са ангажирани
доказателства за обжалването му, поради което съдът приема, че е влязло в сила
на 26.02.2020 г.
Административният орган е приел, че жалбоподателят не е
извършвал трудова дейност при осигурителя ****ЕООД, поради което не е имало
основание за осигуряването му. Затова с разпореждане № 131-00-317-5/29.01.2020
г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказал отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по
подаденото заявление вх. № 131-00-317/19.02.2019 г. Срещу него е подадена жалба
с вх. № 1012-13-34/25.02.2020 г., която е отхвърлена от директора на ТП –
Перник на НОИ с решение № КПК-22/25.03.2020 г., което е предмет на настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното оспорване страните са ангажирали
гласни и писмени доказателства. От тях не се опровергава установената в хода на
административното производство фактическа обстановка. От представената справка
за актуално състояние на трудовите договори на М.С.Б. към 26.06.2020 г.,
изготвена от ТД – София на НАП е видно, че към посочената дата няма регистриран
трудов договор между жалбоподателя и ****ЕООД.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – И.Й.С.и Р.М.Р.. Те противоречат на обстоятелствата, установени в
хода на проведено административно производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1
от КСО, приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт -
задължителни предписания № ЗД-1-13-00643394/30.08.2019 г. на старши инспектор
по осигуряването при ТП – Перник на НОИ. Фактическите основания за издаване на
последния са неизвършването на дейност от ****ЕООД, респективно оформянето на
трудови отношения между него и трети
лица, без реално да съществуват такива и без да бъде полаган труд. Настъпилият
стабилитет на влезлия в сила индивидуален административен акт, изключва
възможността той да бъде оспорен инцидентно в настоящото производство чрез
установяване на отсъствие на фактическите основания за издаването му. По тази
причина съдържащите се в показанията на свидетелите данни, че жалбоподателят
през месец ноември 2018 г. /свидетелката С./ и от преди четири години до
настоящия момент /свидетеля Р./, е работил като строителен работник по трудов
договор, сключен с ****ЕООД не оборват установената в хода на административното
производство фактическа обстановка. Съдът счита за недостоверни показанията на
свидетеля Р., тъй като той в качеството си на управител на ****ЕООД е бил
страна в административното производство, в което са издадени задължителните
предписания, но не ги е оспорил. Нещо повече под страх от наказателна
отговорност е подал декларация до ТП – Перник на НОИ, в която, в качеството си
на управител на ****ЕООД е посочил, че дружеството не е осъществявало никаква
дейност и не е сключвало трудови договори. Пред съда, обаче е изложил различни
факти, а именно че лично е подписал трудовия договор с жалбоподателя и никога
не го е прекратявал, както и че М.Б. и към настоящия момент осъществява трудова
дейност при ****ЕООД. Въз основа на констатираните противоречия, съдът счита,
че свидетелят не дава достоверни показания за правно релевантните
обстоятелства. Изложеното от него сочи за отсъствие на яснота, относно
съставяните от негово име документи във връзка с дейността на дружеството и претендираните въз основа на тях права. Това от своя страна
подкрепя извода на административния орган, че оформените от ****ЕООД трудови и
осигурителни отношения фактически не съществуват, тъй като дружеството не
осъществява реална дейност и при него не полагат труд действително наети
физически лица, в това число и жалбоподателя. Не установяват противното и
показанията на свидетелката С. тъй като в тях се съдържат данни за един кратък
период от няколко дни през месец ноември 2018 г., а процесният
такъв включва периода от 29.08.2018 г. до 30.01.2019 г. Освен това от
съобщеното от нея, че жалбоподателят е участвал в извършването на ремонт на
фризьорския и салон, не следва извода, че тази дейност е осъществена по силата
на сключен между него и ****ЕООД трудов договор. Представеният договор за
услуга от 12.11.2018 г. няма достоверна дата и с оглед останалите събрани
доказателства по делото, съдът счита, че е съставен за нуждите на настоящото
съдебно производство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
установената в хода на административното производство фактическа обстановка не
е оборена от събраните при съдебното оспорване доказателства.
При горните фактически установявания, Административен съд
- Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-34/25.02.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и
в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО.
Постановено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ и в посочения в същата
разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано
е в изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за
съответстващо на изискванията за компетентност, форма, съдържание и процедура и
споделя извода на издателя му за отсъствие на предпоставките по чл. 54а, ал. 1,
във вр. с чл. 10 от КСО за издаване на заявения
административен акт – отпускане на обезщетение за безработица.
Настоящият състав намира, решението на директора на ТП –
Перник на НОИ за правилно и законосъобразно. Правилен е изводът му, че
разпореждане № 131-00-317-5/29.01.2020 г. е издадено от материално и териториално
компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на
осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото отговаря на
изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При
провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила,
регламентирани в КСО и в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за
безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и
изясняване на всички относими факти и обстоятелства.
Съответен на закона е изводът на административния орган, че не са били налице
предпоставките за издаване на заявения от жалбоподателя административен акт –
разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168, и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава.
В настоящия случай е спорно обстоятелството налице ли е
заявеното от жалбоподателя прекратяване на осигуряването му, на което той
основава правото си на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 10, ал.
1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или
чл. 4а, ал. 1 и
за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В хода на проведено административно производство по реда на
чл. 108, ал. 1 от КСО е установено, че жалбоподателят не е извършвал трудова
дейност при осигурителя ****ЕООД и по тази причина не е било налице основание
за дължимост и плащане на осигурителни вноски. Това
производство е приключило с влязъл в сила административен акт – задължителни
предписания № ЗД-1-13-00643394/30.08.2019 г., издадени от старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Перник за заличаване на подадени от този осигурител
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, между които и тези за жалбоподателя, отнасящи се
за периода 29.08.2018 г. до 30.01.2019 г.
Заличаването е извършено служебно на основание чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица, което е видно от представените по делото справки от регистъра за
осигурени лица на 10.01.2020 г. От изложеното следва, че през периода
29.08.2018 г. до 30.01.2019 г. жалбоподателят не е имал качеството осигурено
лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КСО и по отношение на него не
възникнало, респективно не е било прекратено осигуряване, с осигурител ****ЕООД.
Затова и не е налице една от предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО –
прекратено осигуряване, за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Решаващият административен орган е достигнал до същия
извод и с разпореждане № 131-00-317-5/29.01.2020 г. е отказал изплащане на
парично обезщетение за безработица по заявление вх. вх. № 131-00-317/19.02.2019
г., подадено от М.С.Б.. Така издаденото разпореждане е в съответствие с
материалния закон и неговата цел, поради което като е отхвърлил жалбата срещу
него директорът на ТП на НОИ – Перник е постановил законосъобразен акт.
Оспорването му е неоснователно и като такова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което не
следва да му бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М.С.Б., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК-22/25.03.2020 г. на Директора на Териториално поделение –
гр. Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх.
№ 1012-13-34/25.02.2020 г. срещу Разпореждане № 131-00-317-5/29.01.2020 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание
чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО му е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 от КСО по заявление
вх. № 131-00-317/19.02.2019 г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119,
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. Б от КСО.
СЪДИЯ:/п/