РЕШЕНИЕ
№ 1274
гр. Бургас, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100668 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на П. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника адвокат М. М. от АК-*** против "ВИВА КРЕДИТ" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. П., с която се
иска прогласяване нищожността на следните клаузи от сключения между страните договор
за паричен заем Standard 30 № 5961428 от 18.09.2023 г.: на клаузата на чл. 1, ал. 3, която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 359,28
лева и на клаузата на чл. 4, ал. 2, която предвижда заплащането на неустойка в размер на
239,58 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответника са страни по
договор за паричен заем Standard 30 № 5961428 от 18.09.2023 г., като клаузата на чл. 1, ал. 3
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
359,28 лева, а клаузата на чл. 5, ал. 2 предвижда заплащането на неустойка в размер на
239,58 лева. Неустойката се дължи в случай на неизпълнение на заемополучателя да
предостави на заемодателя в тридневен срок от сключване на договора за заем обезпечение
под формата на поръчител или банкова гаранция. Поддържа се, че посочените клаузи са
нищожни поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и че противоречат на добрите
нрави. Представя доакзателства в подкрепа на твърденията си и претендира разноски.
В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Навеждат се правни доводи
против твърденията на ищцата за нищожност на процесните клаузи на договора на
посочените в исковата молба основания. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът или процесуалният му представител не се явяват. В
писмени молби поддържат ИМ, молят съда да уважи исковите претенции и да присъди на
1
страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, депозира писмено
становище и молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните е сключен договор за паричен заем Standard 30 № 5961428 от
18.09.2023 г., по силата на който ответникът „Вива Кредит“ АД е предоставил на ищцата П.
Г. М. заемна сума в размер на 600 лева, платима на 9 вноски, за срок от 9 месеца, с ГЛП 40,
32 %, с ГПР 49, 50 %. Изрично е посочено, че уговореният заем е потребителски. Спорната
клауза на чл. 1, ал. 3 от договора предвижда, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 359, 28 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 4 страните са уговорили таксата да се заплати разсрочено от заемателя,
като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски, при
което общата сума за плащане възлиза на 1 064, 52 лева. Уговорката на чл. 4, ал. 1
предвижда, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този
договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или 2. Банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно клаузата на чл. 5,
ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 239,
58 лева, платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 144, 90 лева, а общото задължение по договора става в
размер на 1 304, 10 лева.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор за потребителски паричен
заем, по който ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП.
Ето защо приложение намират специалните правила на ЗЗП и ЗПК, относими с оглед
наведените с исковата молба доводи за нищожност и дължимата от съда служебна преценка
за наличието на основания за нищожност.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 – годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
2
изчисляване на годишния процент на разходите.
По делото не се твърди и не се установява посочените клаузи от договора за
потребителски кредит да са индивидуално уговорени. Основателни са съображенията на
ищцата, че процесните клаузи на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 са нищожни на основание чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради това, че са неравноправни и не са индивидуално
уговорени. Подобни уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя. От съдържанието на договора не става ясно в какво се
изразява услугата по експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем,
за чието предоставяне е уговорена такса в размер на 359, 28 лева, а това противоречи на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Размерът на уговорената такса за експресно
разглеждане, съизмерим със стойността на предоставения кредит от 600 лева, сочи и за
нееквивалетност на престациите, представляваща противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл. 4, ал. 2 задължава потребителя при неизпълнение на неговите
алтернативни задължения за осигуряване на обезпечение да заплати необосновано висока
неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Кредиторът има интерес от длъжник, който
да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума,
поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора.
Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие
извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на
информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо
изпълнение (арг. от чл.16 ЗПК), като след анализ на данните има възможност да прецени
дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на кредита (чл.18 ЗПК). В случая
осигуряването на обезпечения не е предварително условие за предоставяне на заетата сума,
т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен му е предоставил
кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на обезпечения, без дори да е
налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без
основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника като го натоварва с
неприсъщо за договора за кредит задължение.
Първата алтернатива за обезпечаване на дълга – осигуряване на поръчителство,
поставените изисквания към поръчителите са многобройни и несъобразени с размера на
предоставения заем, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи информация в
определения тридневен срок, доколкото са свързани с евентуални запитвания от различни
държани институции /НОИ, НАП, БНБ и др./. Следва да се отбележи също, че да се вменява
на кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или
поръчител по друг кредит с кредитора, който сам разполага с тази информация, се намира в
сериозно противоречие с изискванията на добросъвестността. Тази информация заемателят
би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който с оглед предмета на дейността
си, има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства.
На следващо място, банковата гаранция е непропорционална по вид и стойност спрямо
размера на дълга, а предвиденият срок за учредяването й е изключително кратък предвид
обичайно необходимия за издаването й и с оглед обстоятелството, че тя също следва да е
обезпечена. С оглед действията, които кредитополучателят следва да извърши и сроковете
за това, договорната клауза е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни и единствената й цел е да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката.
Дори само поради тези особености на естеството на задължението, което обезпечава,
неустойката накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
3
(така т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС).
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя
излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава,
обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за
нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на
заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати уговореното
възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Изцяло липсва
обезпечителния елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно
изпълнение на основното задължение на длъжника. Не е налице обезщетителната функция
на неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо
неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка е
уговорена като санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението на
допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на
изтичане на 3-дневния срок, кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на
обезпечение, тъй дори първата погасителна вноска не е била дължима. Вярно, че съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват,
но това не означава, че не трябва да са претърпени.
Неустойката е предвидена за заплащане без да се намира в никакво отношение с
изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума.
Включена по този начин, като падежно вземане, заедно с месечните погасителни вноски,
претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към
възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на заемодателя, което е
единствената цел на начисляването й.
Ето защо предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени,
като клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 № 5961428
от 18.09.2023 г. бъдат прогласени за нищожни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства
за извършването им, а именно за сумата от 50 лева за внесена държавна такса. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата като материално
затруднено лице и пълномощника й адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – ***, ведно с
доказателства за регистрацията му по ЗДДС. Предвид направеното искане и като се има
предвид публичния регистър VIES, съдържащ пълна информация за регистрираните по
ЗДДС, настоящият състав установи, че действително процесуалния представител на ищеца
разполага с такава регистрация. Съгл. разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС,
а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху начисленията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това
означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски
възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече
определеното по реда на Наредбата възнаграждение. Предвид изхода на делото и на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. § 2а, пр. 2 от
ДР на НМРАВ ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния
представител на ищцата – адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – ***, служебен адрес:
гр. ***, ***, сумата от общо 960 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
с включен ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата по предявените
искове.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на П. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
адвокат М. М. от АК-*** против „Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. С. Д., за НИЩОЖНА клаузата на чл. 1, ал. 3 от
сключения между страните договор за паричен заем Standard 30 № 5961428, която
предвижда, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане
на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 359, 28 лева.
ПРОГЛАСЯВА по иск на П. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
адвокат М. М. от АК-*** против „Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. С. Д., за НИЩОЖНА клаузата на чл. 4, ал. 2 от
сключения между страните договор за паричен заем Standard 30 № 5961428, която
предвижда, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемателят дължи неустойка в размер на 239, 58 лева.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. С. Д. да заплати на П. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
50 лева, представляваща разноски по делото за държавни такси.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. С. Д., да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – ***,
служебен адрес: гр. ***, ***, сумата от общо 960 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата
по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
5