РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Търговище, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря С. Й.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101257 по описа за 2024 година
Производството е по предявен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищецът В. К. В. от гр.Т., действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.С. М. -ТАК, твърди в исковата молба, че след като
родителите му се развели през 1990г., родителските права върху него и сестра
му Р. К. В.(първата ответница) били предоставени на баща им К.В.К. И тъй
като били малолетни, баща им решил да се завърне в дома на родителите си,
находящ се в с.К., общ.Търговище, където живеела и майка му Р.С.Г., като от
1990 година до 02.12.2017г. и живял в процесния имот заедно с баба си Р.С.Г.,
б.ж. на с.К., поч. на 02.12.2017г., баща си К.В.К. поч.на 14.11.2021 г. и сестра
си Р. К. В., като след смъртта на баща си продължил да живее сам в процесния
имот, а от около две години и със съпругата си. Излага, че между баща му К.К.
и баба му Р.С.Г. бил сключен писмен договор за прехвърляне на имот срещу
грижи, сключен на 02.03.1994г., вписан в Районен съд-Търговище с вх.№ 218,
т.II, Дв.вх.№ 1198/19.05.1994г., след което баща му явно и спокойно с
чувството на собственик започнал ремонтни дейности по къщата, обработвал
и дворното място, в които дейности помагал и самият ищец.Поддържа, че през
1
1989г. баща му декларирал имота на свое име в Общината, а баба му Р. Г.
изразила пред свидетели и пред дъщеря си С. В. Г.(втората ответница), че
процесният имот ще остане на баща му К.В.К.и двете му деца, като
компенсирала дъщеря си с парични средства в размер на 2000 лв., като
уравнение на дела й от наследството на баща й В.К. Г., поч. на 11.10.1983г.,
който възлизал на 1/6 ид.част от процесния имот. При уравняването на дела на
леля му С. В. Г., освен свидетелите, присъствал и баща му К.В.К. който твърдо
заявил на сестра си С. В. Г., че от сега нататък да счита, че имота е негов, а не
наследствен, и че наследствените взаимоотношения приключват тук и сега.
Сестра му приела сумата от 2000 лв. и заявила, че няма да има повече
претенции към процесния имот. Като излага, че баща му е упражнявал
спокойно, явно и непрекъснато владение върху процесния имот считано
от1 998г. и до смъртта си, владението върху който било продължено от самия
ищец, но при разговор с ответницата С. Г., възникнал спор относно
собствеността върху имота, то ищецът приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за
собственост върху имота, претендира разноски. В съдебно заседание и в
писмени бележки претенцията се поддържа от процесуалния представител на
ищеца адв. С. М.-ТАК, която пледира за уважаването му, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 т ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата Р. В., действаща чрез адв.Н. С.-ТАК, в който предявения иск се
оспорва, като неоснователен.Излага се, че ответницата никога не се е
отказвала от собствеността си, нито е казвала, че имотът остава за брат й, като
твърди, че след смъртта на баба си Р. тя също е работила в имота заедно със
сина си Н. и винаги е демонстрирала съсобственически права върху имота, а
освен това с ищеца са водили разговор за изплащане на наследствения й
дял.Счита още, че в полза на ищеца не е изтекъл изискуемият се давностен
срок, при което моли за отхвърлянето на иска; претендира разноски.В съдебно
заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на
ответницата адв.Н. С.-ТАК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от
ответницата С. Г., действаща чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв.П. П.-ВАК, в който предявения иск се оспорва, като
неоснователен; оспорва се и изложеното в исковата молба относно
2
упражнявано владение върху имота от бащата на ищеца, а след това и от него,
като се излагат подробни съображения както относно владението на имота,
така и относно отношенията на страните и техните праводатели.Оспорва се
твърдението в исковата молба, че бащата на ищеца е живял в имота, като се
твърди, че той е живял в собствения си имот в гр.Търговище находящ се на
ул.“П.К.“ № 11-семейната къща, в която той живеел на първия етаж, а втората
ответница-на втория етаж със семейството си, като за децата му - ищеца и
сестра му - полагала грижи предимно леля им - втората ответница С.. Сочи ,
че бащата на ищеца К. често се напивал, а С. се грижела децата да са
нахранени и да ги наглежда. Втората ответница С. и семейството й редовно
ходели да почистват къщата в с. К., да обработват двора и лозето, а
посещенията на бащата на ищеца в имота в с.К. били в събота и неделя, когато
той отивал при майка си, за да се наспи и да си почине, но не е полагал грижи
нито за майка си, нито за имота, а сочения в исковата молба ремонт от 2011г.
бил на една стая и то козметичен, със средства, дадени му от майка му.Излага
се още, че К. често упражнявал психически тормоз и физическо насилие върху
майка си Р. и тя живеела в страх от него въпреки, че той й бил син. Тя не
искала да ходи при нотариус, за да му прехвърля къщата срещу гледане и
издръжка, за което той настоявал и я принуждавал да направи. Тъй като
втората ответница - С., защитавала майка си, покойният К. упражнявал тормоз
и насилие и спрямо нея, вкл. я е удрял по лицето.Твърди, че през 1994 г.,
бащата на ищеца, упражнявайки принуда, насила завел баба Р. при кмета на
селото, за да разпише представения по делото договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу грижи от 1994 г., който ответницата счита за нищожен,
поради липса на изискуемата се форма на нотариален акт, на основание чл. 18
ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 2пр.- трето ЗЗД, при което въвежда възражение за
прогласяването му за нищожен, в условията на евентуалност- за нищожен,
поради липса на съгласие по чл. 26,ал.2,пр. второ, и в евентуалност-като
унищожаем поради заплашване на осн. чл. 30 от ЗЗД.Сочи се също, че
наследодателката Р. Г. починала през 2017г., след прекаран инсулт, като по
време на боледуването й, единствено дъщеря й С. се грижела за нея, взела я в
дома си в гр.Търговище, където я гледала и обгрижвала до смъртта
й.Ответницата поддържа също, че в периода 1994-2017 г. посещавала майка си
Р. често в къщата в с. К., около два уикенда месечно и понякога тя оставала с
месеци там, а друг път успявала да отиде веднъж месечно, като през 2017 г.,
3
когато Р. Г. починала, К. и С. имали безпрепятствен достъп до имота в с. К., но
около два месеца след смъртта на брат й К. през 2021г., В. взел единствения
ключ за имота и поискал всеки път той да отключва къщата. Достъпът до
двора бил свободен и С. и съпругът и обработвали двора, като давали
половината от продукцията на В., ползвали и къщата, като споровете относно
собствеността започнали, когато В. поискал да закупи дела на С., предлагайки
й 15 хиляди лева. С. и нейните син и дъщеря обаче искали да се направи
пазарна оценка на имота от вещо лице и заедно с В. възложили тази задача на
лицензиран експерт, като оценката показала цена от 42 800 евро обща
стойност на дворното място и къщата, но В. не искал да предложи по-висока
цена и това покачило напрежението, стигнало се до словесен тормоз от В.
върху С. и след като сделка не била сключена при цена 15 000 лв., се стигнало
до завеждане на настоящото дело.С оглед на изложеното и като счита, че
ищецът не е придобил собствеността върху сънаследствения имот въз основа
на присъединено давностно владение, ответницата моли за отхвърлянето на
иска, като неоснователен и недоказан; претендира разноски.В съдебно
заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от процесуалния
представител на ответницата адв.П. П.-ВАК, който пледира за отхвърлянето
на иска, претендира разноски .
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните по делото, че процесният имот,
представляващ ПИ с пл. №189, с площ 1950 кв.м., находящ се в кв.21 по
регулационния план на с.К., общ.Търговище, за който са отредени УПИ XI -
189, с площ 1020 кв.м., с построена в него едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 100 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, с площ 52
кв.м. и УПИ XII -189, с площ 923 кв.м., незастроен, е бил собственост на
наследодателите на страните В.К. Г., б.ж. на с.К., поч. на 11.10.1983г. и Р.С.Г.,
б.ж. на с.К., поч. на 02.12.2017г., който имот е отразен в Скица №
863/22.07.2024г., изд. от Община Търговище като ПИ № 189 в кв.21 по плана
на с.К. общ.Търговище с площ от 1950кв.м., за който са отредени УПИ XI -
189, с площ 1020 кв.м., с построена в него едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 100 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, с площ 52
кв.м., и УПИ XII -189, с площ 923 кв.м., незастроен, при граници: ПИ № 183
4
на В.И. В., ПИ № 184 на Е.Г.К., ПИ № 185 на С.М.Ч. и А.М.Ч. и ПИ № 182 на
С.Д.М., който имот е отразен в разписния лист към плана на името на В.К. Г.,
а видно от Удостоверение за данъчна оценка № **********/22.07.2024г., изд.
от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка от
4640,30лв. От представените удостоверения за наследници
№14207/14.08.2024г. и № 11678/15.07.2024г., изд. от Община Търговище се
установява, че В.К. Г., б.ж. на с.К., общ.Търговище е поч. на 11.10.1983г. и е
оставил наследници Р.С.Г.-съпруга и две деца-С. В. Г. –ответник по делото и
К.В.К. поч. на 14.11.2021г. и оставил наследници ищецът В. К. В. и
ответницата Р. В.ова В.. От данъчна декларация от 09.04.1998г., подадена от
бащата на ищеца К.В.К.се установява, че същият е декларирал като
собственост 5/6 ид.ч. от процесния имот въз основа на дарение и договор от
02.03.1994г., изд. от РС Търговище, заедно със съсобственик С. В. Г. и
ползвател Р.С.Г., а от данъчна декларация на бащата на ищеца от 29.01.2018г.
същият е декларирал имота като придобит по наследство за 5/6 ид.ч. и е
посочил ответницата С. Г. като съсобственик с 1/6 ид.ч.От данъчна
декларация от 31.12.2020г., подадена от първата ответница Р. К. В. се
установява, че същата е декларирала част от имота-5/12ид.ч. като придобит по
наследство, а от данъчна декларация от 18.12.2023г. , подадена от С. В. Г. се
установява, че същата е декларирала ½ ид.ч. от имота въз основа на
наследство.От НА № 72,том IV, рег.№ 4433, дело № 352/2024г. по описа на
нотариус Д.Г. рег.№ 771 с район на действие РС Търговище се установява, че
В. В. и Р. В. са продали на трето лице първият етаж от семейната къща,
находяща се в гр.Търговище, ул.“П.К.“, № 11,ет.1 представляващ имот с
ид.73626.510.108.1.1 по КК на гр.Търговище.От удостоверение №
1943/01.08.2022г., изд. от РС Търговище се установява, че бракът между
родителите на ищеца и първата ответница К.В.К.и Р.К.К. е прекратен на осн.
чл. 99 СК(отм.). като решението е влязло в сила на 23.10.1990г.От
приложената по делото Пазарна оценка от м.август 2024г. на недвижим имот
представляващ жилищна едноетажна сграда с площ от 1000кв.м., ведно с
второстепенна постройка с площ от 53кв.м., ведно с поземления имот, в който
са построени с площ от 1950кв.м., представляващ ПИ № 189, находящ се на
ул.“Г.Д.“, № 19 в с.К., общ.Търговище, собственост на С. Г., В. В. и Р. В.,
изготвен от „ПАЛАД“ ЕООД гр.Варна се установява, че страните по
настоящото дело, като възложители, са възложили изготвянето на пазарна
5
оценка на процесния имот.От приложения Договор за прехвърляне на имот
срещу грижи от 02.03.1994г. със заверка на подписите, извършена от кмета на
с. К., общ.Търговище се установява, че Р.С.Г. прехвърля на своя син
К.В.К.собствената си 1/2 ид.ч. от дворно място в с.К., общ.Търговище от около
2000кв.м., за което е отредени парцел XI-189 от около 1022кв.м. с къща и
стопански сгради в него и парцел XII-189 площ от около 910кв.м., незастроен,
който имот се намира в кв.21 по плана на селото срещу досегашните настоящи
и бъдещи всестранни грижи, които синът-купувач е полагал, полага
понастоящем и се задължава да полага за своята майка, като й осигури
нормален и спокоен живот, заедно с правото да обитава и ползва този имот
пожизнено и безвъзмездно, а К.К. заявява, че е съгласен и купува описания
имот, който майка му прехвърля срещу задължението за полага за нея
всестранни грижи, като й осигури нормален и спокоен живот, каквито е
полагал и до сега и полага понастоящем, както и правото да обитава и ползва
пожизнено и безвъзмездно този имот, а прехвърлителката се задължава да
прехвърли имота по нотариален ред или да съдейства за сключването на
окончателен договор по реда на чл. 19,ал.3 от ЗЗД, като в договора липсва
уговорка за предаване на владението.По делото са представени и платежни
документи, издадени на името на ищеца, като купувач, от които е видно, че
през 2020г. той е купил плочки на стойност 198лв., а на неустановена дата е
купил ламиниран паркет и др. материали на обща стойност 19101,40лв.От
уведомително писмо изх.№ 527/07.01.2025г., изд. от „Водоснабдяване и
канализация“ Търговище се установява, че след извършена справка в отдел
Инкасо в посоченото дружество е установено, че за имота има открита
партида на името на наследодателката Р. К., като до 21.022020г. е имало
реално засичане на водомера в имота до показание от 335куб.м., а от
22.11.2020г. са начислени общо 45куб.м. служебна консумация, като от
06.01.2025г. имотът се води необитаем, което се установява и от приложената
към писмото справка.От представените по делото справки за промени на
настоящ и постоянен адрес се установява, че такива промени са извършвани
на постоянния адрес на К.К.-баща на ищеца на 01.01.2000г. и на 14.01.2002г.,
като и постоянния и настоящия му адреси са в гр.Търговище ул.“П.К.“, № 11,
а за ищеца се установява промяна в настоящия и постоянния му адрес от
08.11.1983г. и но 14.01.2002г. с отразен постоянен и настоящ адрес в
гр.Търговище ул.“П.К.“, № 11.По делото са приложени и служебно изискани
6
справки за електропотреблението в процесния имот, като от справка към
10.04.2025г., изд. от „Енерго-Про Продажби“ АД за периода от 10.03.2022г.-
09.03.2025г. се установява, че в определени периоди, напр. от 09.05.2022г. до
09.06.2023г.; от 09.11.2023г. до 10.12.2023г.; от 10.01.2025г. до 09.02.2025г.,
потребление на електричество в процесния имот не е имало, а от изисканата
от съда справка, постъпила по делото с писмо изх.г.№ 7112936/22.04.2025г. се
установява, че в периода от 21.12.2016г. до 10.01.2023г. също има периоди, в
които има липсваща консумация на електроенергия в имота, а именно: от
21.04.2018г. до 20.04.2019г.; 21.01.2020г. до 20.07.2020г.; от 21.09.2020г. до
10.01.2022г. и от 10.04.2022г. до 10.01.2023г., т.е. след смъртта на общата
наследодателка Р. К..
По делото са ангажирани и гласни доказателства.Св. С.К.Д., съсед от
с.К. твърди, че познава страните и родителите им, като в къщата първо са
живели баба Р. и дядо В., а К. заживял там с децата си след като се
развел.Твърди, че семейството купило къща на ул. „П.К.“ в гр. Търговище,
като С. живеела в тухлена по-малка къща, а след построяването на двуетажна
къща, К. живеел на първия етаж, а С. на втория етаж, като след развода К.
заминал да живее на село с децата и свидетелят е виждал К. постоянно там,
поне в събота и неделя, когато се събирали; виждал е К. и да прави ремонти в
къщата.
Св. А.Й.И.-съсед в с.К. твърди, че също познава бащата на ищеца и
първата ответница отдавна, в къщата живеели родителите на К., а след
смъртта на баща му, той останал да живее на село с децата, като работел в
града и прескачал да види децата,които гледала баба Р., работел в двора,
правел и ремонти, като първоначално свидетелят твърди, че К. не е имал
жилище в гр.Търговище и след неговата смърт, в имота заживял сина му
В..След това свидетелят твърди, че макар К. да работел в гр. Търговище, не
живеел в града, поне докато починала майка му Р.. Имал имот и в гр.
Търговище имот, но си идвал на село; заявява, че К. не живеел в града, защото
децата му били на село.
Св. Х.А.М. твърди, че познава ищеца В. от детските години, играли
заедно футбол в с.К., познава и сестра му Р., но тя се омъжила рано и
заминала да живее при съпруга си.Твърди, че К. винаги е живял в имота , а
след смъртта му, там заживял сина му В..Твърди още, че не се чувал В. да има
7
друг имот, знае, че има семейство и син и си живеят в с. К.. Не е виждал С. да
обработва двора или да прави ремонти, само си идвали да видят баба Р. и да
си вземат там каквото има. Твърди още, че тъй като семейството му има
кръчма в селото, веднъж чул баща му да говори с баба Р., че вече е възрастна
да спира да работи толкова много, а тя му казала, че си е оправила децата,
наплатила на С. някаква сума, май 2 000 лева, а пък къщата остава за К..
Св. И.С. Г.-А., дъщеря на ответницата С. Г. твърди, че помни къщата от
ранно детство, както и баба си Р., ходели през ваканциите при нея, майка й и
баща й също са били там през седмица, като са били заедно и с вуйчо й
К..Твърди, че след смъртта на нейния дядо, баба й останала сама, но имала
сили да поддържа къщата, тъй като била много жизнена жена и по-скоро тя
помагала на вуйчото на свидетелката, отколкото някой друг да се грижи за
нея.За сключването на договора между баба Р. и К. свидетелката си спомня, че
вуйчо й упражнил насилие над баба й и майка й, като това не бил единичен
случай, тъй като вуйчо й имал тежък характер, употребявал алкохол и ставал
избухлив.Твърди още, че вуйчо й К. ходел на село само в събота и неделя, за да
си почива, а живеел в гр.Търговище, на първия етаж на къщата на ул.“П.К.“,
заедно със сина си В.. Твърди също, че вуйчо й К. никога не е казвал на нея, на
майка й или на някой друг, че той е собственик на процесната къща, а баба й
искала да развали договора, но като знаела характера на вуйчо й, казвала на
майка й да не се тревожи, че всичко ще им бъде поравно, а след като Р.
починала никой не е живял в тази къща, използвали я за ходене в събота и
неделя. Твърди още, че никога К. не се е грижел за баба Р., дори тя му
приготвяла храна за седмицата, когато си идвал.Твърди, че след смъртта на
вуйчо й К., В. им предложил 15000лв. за техния дял в имота, но те не били
съгласни и се уговорили да се изготви пазарна оценка на имота, дошъл
оценител от гр. Варна, като присъствал и В., снимали имота и оценителят
направил оценка на имота, а след нея В. завел иска пред съда. Относно
твърденията в исковата молба, че баба Р. е изплатила дял от имота на майката
на свидетелката, същата твърди, че майка й и вуйчо й получили от баба Р. по
1000лв., които били от продажбата на съседен имот, наследствен от майката на
баба Р..
Св. В.В.Й. твърди, че имала лични отношения с покойния К. от 2014г.
до смъртта му, като не познава децата му, но познавала баба Р., той като са
ходили на село и дори К. искал да живее със свидетелката там.Твърди също,
8
че К. не се държал добре с майка си и бил много изнервен, макар да не се е
държал зле със свидетелката. При тези срещи свидетелката твърди че си
горели с баба Р., която й казала, че , че е много доволна от дъщеря си и зет си,
че й помагат, а К. не й помагал, а се е отдал на алкохола и
цигарите.Споделила й също, че вижда голям зор с К., че той я тормози и че
искал тя да му предпише къщата, а тя не иска и казала, че къщата щяла да
бъде за този, който я гледа.Свидетелката твърди още, че знае, че К. е живеел в
гр.Търговище, че е имал къща в града и че децата му били там, а пред нея е
заявявал, че къщата в с.К. не е негова, но „дъртата няма къде да идела и щяла
да му я даде, като я натиснел“.
Св. К. С.К., син на втората ответница С. Г. твърди, че спомените му
датират от 1983г., когато и дядо му е бил жив.Твърди, че в годините къщата се
е ползвала от всички от семейството, като повечето пъти неговите родители
ходели, а вуйчо му си ходел в събота и неделя, като в имота постоянно е
живеела само баба Р., а останалите живеели в гр.Търговище във фамилната
къща, до миналата година, когато братовчедите му продали първия
етаж.Твърди че с братовчед му В. говорили многократно за да оправят нещата,
тъй като майката на свидетеля е единствения жив наследник, но ищецът не
искал да се продава къщата, искал да е собственик, като се разбрали да им
изплати деля на сестра си и леля си , но ищецът не бил съгласен.Свидетелят
твърди, че това лято(2024г.-бел. на съда) ищецът отишъл на гости на
свидетеля в гр.А. и разговаряли, като ищецът казал, че може да даде 15 000
лв., за да стане собственик, а свидетелят му предложил да извикат оценител
който да каже каква е пазарната цена на имота. Платили на оценител и се
оказало, че имотът е на стойност около 80 000 лв., и тогава свидетелят казал
на ищеца, че сумата, която трябва да плати е повече и той казал „аз тогава
завеждам дело“.
Съдът, преценявайки свидетелските показания съгл. изискванията по
чл. 172 от ГПК приема следното:Свидетелите С.Д. и А.И. дават
противоречиви показания за това от кога и до кога наследодателят на ищеца-
неговия баща К. е живял в процесния имот в с.К., като св. Д. твърди, че К. е
заживял в имота с децата си-ищеца и първата ответница след като се развел, а
св. И. твърди, че след смъртта на бащата на К., той останал да живее в имота;
твърди, че К. не е имал имот в Търговище, а после поддържа, че К. имал имот
9
и в гр. Търговище, но си идвал на село, защото децата му живеели
там.Св.Х.М. твърди, че К. винаги е живял в имота, а след смъртта му, там
заживял сина му В..Твърди още, че не се чувал В. да има друг имот, знае, че
има семейство и син и си живеят в с. К..Св. В.Й. твърди, че К. е живеел в
Търговище с децата си, имал къща там.Посочените противоречия в
показанията на свидетелите, които нямат родство със страните не позволяват
да се приема за безспорно установено, че наследодателят на ищеца е живеел
постоянно в с.К. до смъртта си не само поради липса на категорични гласни
доказателства, а и предвид писмените такива-а именно-справките за
потреблението на електроенергия в имота, от които е видно, че в дълги
периоди от време електричество не е потребявано в имота, при това и през
зимните месеци, напр. от 21.04.2018г. до 20.04.2019г.; 21.01.2020г. до
20.07.2020г.; от 21.09.2020г. до 10.01.2022г. и от 10.04.2022г. до 10.01.2023г.,
което опровергава и тезата на самия ищец, че е живял постоянно в имота след
смъртта на баща си. Установено от обсъдените гласни доказателства е само, че
К.К. е живял както в имота в с.К., общ.Търговище след развода и докато
децата са били отглеждани от майка му, така и в гр.Търговище на първия етаж
в семейната къща на ул.“П.К.“. В този смисъл са и показанията на свИ. Г.-А. и
св.К. К.-деца на втората ответница, като макар съдът да отчита родството им с
ответницата, приема, че следва да кредитира показанията им, като дадени от
лица, които са имало непосредствени продължителни лични впечатления от
отношенията на страните и наследодателите им и като отговарящи и на
писмените доказателства по делото.От цялата доказателствена съвкупност не
е безспорно установено и обстоятелството, че бащата на ищеца е установил
свое владение върху целия имот, отблъсквайки владението първо на майка си
и на сестра си-втората ответница, а след смъртта на наследодателката-
владението на сестра си, доколкото установяването на обстоятелството, че
бащата на ответника е живеел в отделни периоди в процесния имот не
обосновава подобен извод.И не на последно място-ищецът се позовава на
сключения между праводателя му К. К. и баба му Р. Г. предварителен договор
за прехвърляне на имота срещу грижи, но видно от непрецизното съдържание
на същия, обещанието е за прехвърляне на 1/2 ид.ч., а не на целия имот и
липсва уговорка за предаване на владението, опровергаващо твърденията в
исковата молба, че със сключването на този договор бащата на ищеца е приел,
че е едноличен собственик на имота, доколкото е бил наясно с условията по
10
договора.От показанията на св. В.Й., която е незаинтересован свидетел и е
била близка с К. в продължение на няколко години се установява, че бащата на
ищеца е имал лошо отношение към майка си, а също и обстоятелството ,че К.
е заявявал пред нея, че не е собственик на къщата, но е считал, че „дъртата
няма къде да идела и щяла да му я даде, като я натиснел“. Тези показания
подкрепят изложеното от св.И. Г.-А. и св.К. К. за упражнен физически и
психически натиск от страна на бащата на ищеца над наследодателката Р.,
което е довело до подписването на предварителния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Предявен е положителен установителен иск за право
на собственост върху имот, находящ се в с.К., общ.Търговище, представляващ
ПИ с пл. №189, с площ 1950 кв.м., находящ се в кв.21 по регулационния план
на с.К., общ.Търговище, за който са отредени УПИ XI -189, с площ 1020 кв.м.,
с построена в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м.
и едноетажна второстепенна постройка, с площ 52 кв.м. и УПИ XII -189, с
площ 923 кв.м., незастроен,обоснован с твърдения за придобиване на имота
въз основа на давностно владение, започнало от наследодателя на ищеца и
продължено след неговата смърт от самия ищец. Съгл. разпоредбата на чл.
79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.За да се
придобие по давност имот на основание чл. 79 ал.1 ЗС е необходимо лице,
което не е собственик, да го владее повече от десет години, като съдебната
практика е константна, че за придобиване правото на собственост върху един
недвижим имот на основание давностно владение е необходимо
осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно
и явно(Решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на
ВКС, Решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр. д. № 4234/2022 г. на Върховен
касационен съд, I г.о и мн.др.)Спокойно е това владение, което не е
установено с насилие (решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г.
на І г. о. на ВКС), вкл. като е предадено от предишния собственик или
владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета (решение
№3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС; решение №
60/07.06.2018 г.по гр. д.№ 2420/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение №
55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ІІ г. о.на ВКС). Владението се
11
квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да
станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния
владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи. Постоянно е владението, за което следва да е
установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато
пожелае, може да реализира владелческата си власт. На следващо място, в
контекста на настоящия случай, за да се приеме, че наследственото
правоотношение (като сложен комплекс от права и фактически отношения) е
валидно основание за придобиване на вещно право, чиято защита се търси в
рамките на висящ исков процес, то в тежест на страната - ищец е доказването
на посочените обстоятелства.Само наследници, които са заявили или явно
демонстрирали действия, че присъединяват своето владение към владението
на наследодателя си или извършвали такива действия сочещи на
самостоятелно владение по отношение на процесния имот за срок по-дълъг от
10 години и се позоват на изтеклата в тяхна полза давност, могат да
придобият правото на собственост върху имота, на основание чл. 79 ЗС
(Решение № 60094 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 4131/2020 г. на ВКС).От
събраните гласни и писмени доказателства по делото съдът приема за
установено, че след смъртта на общия наследодател В.К. Г., б.ж. на с.К., поч.
на 11.10.1983г., в процесния имот постоянно е живяла само наследодателката
Р.С.Г., б.ж. на с.К., поч. на 02.12.2017г.,като в отделни периоди в къщата са
живели и синът й К. с двете си деца, след прекратяване на брака му, а
наследодателката е била посещавана и е била подпомагана и от втората
ответница и семейството й, които също са оставали в имота; всички
наследници са участвали в обработването на двора и в ремонтите на къщата, а
втората ответница е полагала грижи за наследодателката след заболяването й
и до нейната смърт.Така, съобр. разпоредбите на чл. 5,ал.1 и чл.9 от ЗН
наследодателката Р. Г. е била собственик на 4/6 ид.ч. от имота(от които 1/2
ид.ч. от СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си), а двете й деца -на по 1/6
ид.ч. въз основа на наследствено правоприемство. Относно предварителния
договор за прехвърляне на имот от 02.03.1994г. със заверка на подписите,
извършена от кмета на с. К., общ.Търговище, съдът приема следното: За
неоснователни приема съдът възраженията на процесуалния представител на
втората ответница адв. П. П.-ВАК за това, че договорът е нищожен поради
липса на форма, доколкото за предварителните договори писмената форма е
12
достатъчна-чл.19,ал.1 от ЗЗД.Неоснователно е и възражението за нищожност
на договора поради липса на съгласие, доколкото в случая има изразена воля, а
в хипотезата на чл. 26,ал.2 от ЗЗД такава изобщо липсва.Налице е принципно в
случая хипотезата на чл. 30 от ЗЗД, а именно-унищожаемост поради
заплашване, но възможността на ответницата да се позове на нея е погасен по
давност, на осн. чл. 32,ал.2 от ЗЗД. Но независимо от обстоятелството, че
посоченият договор валидно е обвързвал страните, видно от съдържанието
му, той касае не целия имот, нито дори цялата притежавана от Р. Г. част от 4/6
ид.ч., а 1/2 ид.ч. ( 3/6 ид.ч.) от него, а доказателства за това бащата на ищеца
К. да е завладял целия имот, както и явно да е отблъснал владението на
останалите съсобственици-майка си и сестра си, както се посочи по-горе, по
делото не са събрани.Показанията на първите трима свидетели за това, че К. е
живял в имота са твърде общи и не установяват нищо повече от обичайна
житейска ситуация, при която баща, останал сам с две малки деца е потърсил
помощ от майка си за отглеждането им за определен период от време.Никой от
посочените трима ищцови свидетели не е твърдял да му е известно, че К. е бил
едноличен собственик на имота, нито, че е отблъснал владението на майка си
и сестра си.Що се отнася до твърденията на св.Х.М., че чул баща му да говори
с баба Р., че вече е възрастна да спира да работи толкова много, а тя му казала,
че си е оправила децата, наплатила на С. сума от 2 000 лева, а пък къщата
остава за К., то от показанията е неясно за кой имот става дума-дали за имота в
с.К. или за къщата в гр.Търговище, а и тези твърдения противоречат на
писмените доказателства по делото, доколкото прехвърляне на собственост от
наследодателката към бащата на ищеца не е имало. Липсват доказателства и за
това самият ищец да живял постоянно в него след смъртта на баща му, като
видно от писмените доказателства, а именно-справките за потребление на
електроенергия в имота, в последните години са налице големи периоди от
време, в които електричество в имота не е ползвано, при това и в зимни
месеци, обуславящо извод, че в тези месеци имотът е бил необитаван.А дори
да се приеме, че като е прибрал ключа от къщата и той е отключвал на
останалите съсобственици, ищецът е установил свое владение върху имота,
отблъсквайки владението на останалите, то това е станало след смъртта на
баща му К.В.К. поч. на 14.11.2021г., при което до момента не е изтекъл
изискуемият се десетгодишен давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС. Този извод
се подкрепя и от събраните доказателства за разговори между страните за
13
изплащане на дял, за което е изготвена и пазарна оценка на имота през 2024г.,
в което участие е взел и ищецът.В обобщение, по делото ищецът не е
установил по пътя на пълното и главно доказване обстоятелството, че
неговият баща К.К. е установил свое владение върху процесния имот,
отблъсквайки владението на другите двама съсобственици, което да е било
продължено от ищеца. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният
от ищеца положителен установителен иск за собственост върху имота в с.К.,
общ.Търговище, представляващ ПИ с пл. №189, с площ 1950 кв.м., находящ се
в кв.21 по регулационния план на с.К., общ.Търговище, за който са отредени
УПИ XI -189, с площ 1020 кв.м., с построена в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 100 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, с
площ 52 кв.м. и УПИ XII -189, с площ 923 кв.м., незастроен, придобит въз
основа на давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС, което ищецът е
присъединил към владението на своя баща е неоснователен и недоказан на
заявеното основание и следва да се отхвърли, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По разноските: Страните са претендирали разноски, като с оглед
отхвърлянето на иска, право на такива имат ответниците, на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК. Така ответницата С. В. Г. е направила разноски, които съобр. списъка по
чл. 80 от ГПК са в размер на 4500лв. адв. възнаграждение и 40лв. такси, а
ответницата Р. К. В. е направила разноски за адв. възнаграждение в размер на
600лв., поради което съдът следва да се произнесе по възражението на
ищцовата страна за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. П. П., на осн.
чл. 78,ал.5 от ГПК, в която връзка приема следното: Съдът, съобразявайки
обстоятелството, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност
над средната и съобразявайки като ориентир разпоредбата на чл. 7,ал.5 вр.
ал.2,т.2 от НМРАВ(ред. ДВ. бр.14 /2025г.), съобр. която минималното адв.
възнаграждение при интерес от 4640,30лв. е в размер на 764лв. без ДДС,
съобрази още, че по делото процесуалния представител на ответницата С. Г. е
релевирал две възражения за нищожност на договора, от който ищецът черпи
права и възражение за унищожаемост на същия, като е направил и
доказателствени искания в тази връзка, изготвил е писмен отговор и писмени
бележки, както и обстоятелството, че по делото са проведени три съдебни
заседания приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. без ДДС
съответства на реалните пазарни цени на адвокатските услуги, извършената от
14
адв. П. работа по делото, както и икономическата обстановка в страната,
обстоятелства, обуславящи извод, че платеното адв. възнаграждение на адв.П.
в размер на 4500лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 2000лв. без
ДДС, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.С оглед на изложеното, ищецът следва да
заплати на ответницата С. Г. разноски в размер на 2000лв. без ДДС адв.
възнаграждение и 40лв. такси или общо 2040лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Ищецът следва да заплати и на ответницата Р. В. разноски в размер на 600лв.
адв. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. В. с ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.“П.К.“ № ..., против Р. К. В. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.”М.А.” ........ и
С. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.”П.К.” №..., положителен установителен
иск за собственост върху имот, находящ се в с.К., общ.Т., представляващ ПИ с
пл. №189, с площ 1950 кв.м., находящ се в кв.21 по регулационния план на
с.К., общ.Т., за който са отредени УПИ XI -189, с площ 1020 кв.м., с построена
в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. и
едноетажна второстепенна постройка, с площ 52 кв.м. и УПИ XII -189, с площ
923 кв.м., незастроен, при граници: ПИ № 183 на В.И. В., ПИ № 184 на Е.Г.К.,
ПИ № 185 на С.М.Ч. и А.М.Ч. и ПИ № 182 на С.Д.М., отразен в Скица №
863/22.07.2024г., изд. от Община Търговище, като неоснователен, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на адв. П. П.-ВАК,
процесуален представител на С. В. Г. с ЕГН **********, на 2000лв. без ДДС,
на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, като
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“П.К.“ № ... да
заплати на С. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.”П.К.” № ...
разноските по делото в размер на 2040лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. В. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“П.К.“ № ...да
заплати на Р. К. В. с ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.”М.А.” ........
разноските по делото в размер на 600лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
15
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
16