Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр.К., ……...2018 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..........................Х. К...........................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №984 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.535 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 12.05.2017г. в гр.С.
ответникът А.Р.Ж. издал в негова полза запис на заповед в размер на *** лв. и
се задължил неотменимо и безусловно, без протест и без разноски, на датата на
падежа- 30.06.2017г. да му заплати сумата по записа на заповед. Същият бил
авалиран от Б. Х. С. при условията на издаването му. Въпреки, че датата на
падежа по записа на заповед отдавна настъпил, до настоящия момент плащане не
било извършено нито от издателя, нито от авалиста по менителничния ефект.
Поради това, въз основа на Запис на заповед, издаден на 12.05.2017г. подал в
съда заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу длъжниците за плащане на сума в общ размер *** лв.,
както и за заплащане на законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума. Във връзка с подаденото заявление,
било образувано ч.гр.д.№142/2018г., по описа на Районен съд – К., по което били
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като в
законоустановения срок длъжникът А.Ж. подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, за него като кредитор възникнал правен интерес да предяви иска по
чл.415, ал.1 вр. чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземанията. Издаденият запис на заповед съдържал всички законови реквизити,
ответникът изразил волята си да се задължи него, но не извършил плащания след
настъпването на падежа. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземане на К.В.К. от А.Р.Ж. за сумата *** лв.,
представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед, издаден на
12.05.2017 г., с падеж 30.06.2017 г., ведно със законната лихва считано от
05.01.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски по двете производства.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.1** от ГПК, ответникът счита предявеният иск за недопустим
и неоснователен. Сочи, че от 07.10.2015 г. започнал работа като букмейкър към
ЕТ „И.-Б. С.“ на Б. Х. С. – авалист по процесния запис на заповед, в пункт със
сиг. №***, находящ се на адрес: гр.К., бул. „23 ПШП“ №**. К.К. познавал
служебно като областен координатор на „Е.“ ООД за гр. С.. По причини, които не
знаел, Б. Х. С. му споделил, че юридическото лице собственик на този пункт ще
се смени, но той отново ще отговаря за него в качеството си на пълномощник.
Новата фирма била „Ф. П.“ ЕООД, с ЕИК: *** била собственост на ЕСК С. М. Б.-съученичка на Б. Х.
С.. През всичкото това време Б. С. управлявал и се разпореждал с имуществото,
находящо се в този пункт, включително и уреждането на финансовите въпроси с
работниците и доставчиците. По същото време в гр.К., фалирал друг пункт със
сиг. №***, находящ се на ул.“О.П. Х.“ №**. Б. С. заедно с областния координатор
на „Е.“ ООД К.К. решили да вземат този пункт. Тогава Б. С. му направил
предложение, да му прехвърли пункта, в който работи със сиг. №***. Постигнали
договореност в тази връзка и съответно координирали това си решение с К.К., за
което той оказал пълно съдействие. В тази връзка открил фирма „Ж.-54“ ЕООД, с
ЕИК:
***, на която
ЕСК бил той. През месец май 2017 г. „Ф. п.“ ЕООД заявил с молба пред „Е.“ ООД
смяна на фирмата на букмейкър „Ф. п.“ ЕООД със сиг. №***, находящ се на адрес
гр.К., бул.“23 ПШП“ №** със фирма „Ж.-54“ ЕООД. Междувременно Б. Х. С., имал
порочна практика да ходи в пункта и да взима оборота натрупан до момента без да
дава обяснения, като с другия работник И. Д. С. се налагало да намират
средства, за да покрият липсите, които
всеки петък след приключване на тиража в четвъртък, следвало да се превеждат
без комисионната за фирмата, която стопанисвала пункта по сметка на „Е.“ ООД. След
като била подадена вече молба за смяна на фирма на букмейкър, Б. му казал, че
трябва да отидат при К., за да оформят окончателно прехвърлянето. На
19.05.2017г. отишли при К.К. в неговия офис, находящ се на адрес гр.С., там
областният координатор на „Е.“ ООД за гр.С., на него и на Б. С. им били дадени
комплект от документи, които подписали. Заявява, че лично той не бил се
запознавал със съдържанието им, понеже му било казано, че това била
необходимата документация във връзка с прехвърлянето на пункта. Пред него К.К.
предал на Б. С. сума в размер на около *** лв., не можел да каже точна цифра, но Б. С. дал
обяснение на К., че сумата му била необходима да захрани сметката и се издължи
на „Е.“ ООД, във връзка с приключения тираж на 18.05.2017 год. По описания
по-горе начин, без да знаел се оказал издател на процесния запис на заповед за
сума, която не дължал, още по-малко на ищеца. Счита, че това от своя страна
прави исковата претенция неоснователна. В тази връзка сочи, че за негова
изненада на същата дата и време се оказал издател и на друг запис на заповед за
сума в размер на *** лв., което от своя страна би
следвало да бъде отчетено при ценене на доказателствата в тяхната съвкупност,
тъй като нямало логика при условие, че бил редовен издател на въпросните записи
на заповеди за различни суми, да се задължи по няколко заповеди, а не по една
единствена за цялата сума. Прави възражение, че представеният запис на заповед не
отговаря на императивните изисквания на закона, че липсва основание /кауза/ за
издаването му, че никога не е получавал от ищеца парични средства и не е
обещавал да му дава такива. На 12.05.2017 г. бил на работа в пункт със №*** в
гр.Казанлък, бул.“23-ти П.Ш.п“ №** през целия ден и не нямал възможност да
присъства в гр.С.. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№142/2018 г. по описа
на РС-К. се установява, че по подадено от К.В.К., с ЕГН-********** заявление по
чл.417 от ГПК е издадена заповед №98/09.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А.Р.Ж.,
с ЕГН- ********** *** и Б. Х. С., с ЕГН-********** ***, които солидарно да
заплатят на кредитора К.В.К., с ЕГН-********** *** сумата от *** лв. главница
като задължение по запис на заповед, издаден на 12.05.2017 г. с падеж
30.06.2017 г. и законната лихва върху главницата от 05.01.2018 г. до изплащане
на вземането, както и ***лева разноски по делото, от които: ***лв. държавна
такса и ***лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника А.Р.Ж. на 08.02.2018 г., видно
от покана за доброволно изпълнение на ЧСИ К. А., рег.№766 с район ОС-С., ведно
със съобщение и известие за доставка. На 21.02.2018 г. длъжникът А.Р.Ж. е подал
възражение по чл.414 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 26.03.2018 г. и
на 20.04.2018 г. , т.е.в срока по чл.415 от ГПК той е предявил специалният иск
по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно приложения по
ч.гр.д.№142/2014 г. запис на заповед, без протест и разноски, издаден на
12.05.2017 г. издаделят А.Р.Ж., с ЕГН-********** безусловно и неотменимо се
задължил да заплати по записа на заповед
сумата *** лв. на поемателя К.В.К., с ЕГН-**********, на падежа:
30.06.2017 г. Записът на заповед, без протест и разноски е авалиран, при
условията на издаването му, от Б. Х. С.
и е подписан от издател и авалист.
На ответника са допуснати гласни
доказателства. От показанията на св.С. Е.
С. се установява, че ответникът А.Ж.
е работил в букмейкърски пункт на „Е.“ сам от м.април до м.юли 2017 г. Отварял
пункта от 9 часа до 24:00 часа /“… Не познавам К.В.К.. Не познавам и А.Р.Ж..
Виждал съм К.В., виждал съм и А.Р.Ж. като разбрах, че лицата са с тези имена,
след като попитах И. – момчето, което работеше в пункта „Е.“, който се намира в
западното на „А.“, който вече обаче е ликвидиран. Аз попитах миналата година И.
за тези хора: „Абе И., кой е този човек, който влиза?“ и той ми каза, че К.К. е
регионалният на „Е.“, а А.Ж. беше работник там. От месец април до месец юли 2017
г. г-н Ж. работеше сам в този пункт на „Е.“, а след това взеха едно друго
момче, на което не знам името. А преди И. да напусне, бяха с А.Ж. двамата в
пункта..“св.С. С./.
Предвид така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№142/2018 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК
всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането му и неговия
размер, а в тежест на ответника е да докаже всички наведени в отговора
възражения срещу вземането.
Ищецът основава вземането си, на
издадена в него полза на запис на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска
сделка по силата на чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ и уреден в чл.535 и сл.
от ТЗ. По отношение записа на
заповед се прилагат и разпоредбите на менителницата доколкото са съвместими с
естеството му, тъй като и менителниците и записа на заповед са менителнични
ефекти. Съгласно чл.538, ал.1 от ТЗ „издателят на записа на заповед е задължен по същия
начин, както платецът на менителницата“, който според чл.463, ал.1,
пр.второ от ТЗ отговаря за плащането
по менителничния ефект. За да е действителен, записът на заповед следва да съдържа визираните в чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна
наличност обуславя валидността на менителничния ефект. Процесният
заповед на заповед без протест и разноски, издаден на 12.05.2017 г. съдържа: наименованието
„запис на заповед“ и в текста на документа на езика, на който е написан;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; името на лицето,
на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя, чиято автентичност не е оспорена. С оглед
гореизложеното съдът намира процесният запис на заповед за редовен съгласно
чл.535 от ТЗ, поради което възражението на ответника е неоснователно.
Абстрактният характер на записа на заповед означава, че задължението на издателя му не е обусловено от съществуването на някаква причина, а произтича от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Записът на заповед е ценна книга, която материализира в себе си самото право да се иска плащане. Предвид това кредиторът по ефекта няма задължение да доказва наличие на извънменителнично т.е. на каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Това е така, защото менителничната отговорност произтича от неплащането на ефекта на падежа. Според дадените в т.17 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС на ОСГТК разяснения предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Във формираната практика на ВКС, постановена след приемане на тълкувателно решение №4/18.06.2014г., а именно решение №87/11.07.2016г. по т.д.№1093/2015г. на ВКС, II т.о., решение №69/09.05.2016г. т.д.№1185/2015г. на ВКС, II т.о., решение №18/18.12.2015г. по т.д.№535/2014г. на ВКС, I т.о., решение №17/16.02.2015г. по т.д.№116/2014г. на ВКС, II т.о., решение №179/04.03.2015г. по т.д.№3747/2013г. на ВКС, II т.о., решение №27/07.07.2015г. по т.д.№1384/2013г. на ВКС, I т.о., решение №24/29.05.2015г. по т.д.№2328/2013г. на ВКС, I т.о., решение №12/30.01.2015г. по т.д.№2714/2013г. на ВКС, I т.о., решение №213/22.12.2014г. по т.д.№2700/2013г. на ВКС, II т.о., решение №66/30.06.2016г. по т.д.№3803/2014г. на ВКС, II т.о., решение №26/15.04.2015г. по т.д.№2205/2013г. на ВКС, II т.о. решение №38/07.04.2015 г. по т. д. №1008/2014 г. на ВКС, I т.о. е посочено, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед, като проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са твърденията за: липсва на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца; и др. Следователно ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В настоящият случай ответникът се защитава срещу иска с възраженията, че не е получавал от ищеца парични средства и не е обещавал да му дава такива, както и на липса на основание, във връзка с което е издаден записа на заповед, без да въвежда твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесния запис на заповед. Така заявената процесуална позиция на ответника предвид гореизложеното съдът квалифицира като общо оспорване на вземането по процесния запис на заповед. Тази позиция на ответника не създава задължение за ищеца да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед без протест, издаден на 12.05.2017 г., с падеж 30.06.2017 г. В хода на производството ответникът не е навел доводи, а и не е представил доказателства, че е погасил вземането чрез плащане или по друг предвиден от закона начин, поради което следва да се приеме, че то /вземането/ съществува. Предявеният иск съдът намира за основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на *** лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и *** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№142/2018 г. по описа на РС-Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Р.Ж., с ЕГН- **********
***, че съществува вземане на К.В.К., с ЕГН-**********
***, на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.535 от ТЗ, за
сумата *** лв., представляваща се задължение по запис на заповед без
протест, издаден на 12.05.2017 г., с падеж 30.06.2017 г. и законната лихва от
05.01.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№98/09.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.9 от ГПК по ч.гр.д.№142/2018 г. по описа на РС-К.
ОСЪЖДА А.Р.Ж., с ЕГН- ********** *** да заплати на
К.В.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на *** лв. и
*** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№142/2018 г. по описа
на РС-К..
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№142/2018 г. по описа на
РС-К..
Районен
съдия: