Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар А.Ламбева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 17999 по описа за 2014 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Н.И.Г., Е.И.Г., Д.И.Г., Б.В.Д., А.В. Я.-Х., Б.З.Б., Д.З.Б., Е.Н.С., Х.А.З.
и З.А.А. срещу "П.З." ЕАД иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот от 2.327 дка, втора
категория, находящ се в строителните граници на Филиповци, м.”Лозище”,
кадастрален лист № 238,261, представляващ имот 5100256 от кадастралния план от
1958г., при съседи: бул.“Захари Стоянов“, улица, наследници на Д. С.П.който
имот попадал в урбанизараната територия на гр.София, м.“Красная пресня“, съгласно
ЗРП, одобрен със заповед № РД-09-251/1991г., и представлявал част от парцел II, кв.7. Този имот бил възстановен с решение на ОСЗГ- Овча
купел № 199/05.10.2004г. Възстановеният имот представлявал част от ПИ с
идентификатор 6834.4361.94, като получил
проектен номер 68134.4361.420 с проектна площ от 2327 кв.м., съгласно скица -
проект № 38506/13.06.2012г. Ответникът
владеел имота без правно основание и отказвал да им го предаде. Поради
изложените доводи, ищците молят съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че са собственици на поземлен имот/нива/ с площ от 2.327 дка, втора категория, находящ се в строителните
граници на Филиповци, м.“Лозище“, кадастрален лист 238, 261, представляващ имот
№ 5100256 от кадастралния план от 1958г., при съседи: бул. „Захари Стоянов“,
улица, наследници на Д. С.П.който имот е част от парцел II от кв.7 по ЗРП за
м.“Красная пресня“, одобрен със заповед № РД-09251/1991г., като по действащата към датата на подаване на ИМ
кадастрална карта е част от ПИ с идентификатор 6834.4361.94, а по скица -
проект на СГКК - София представлява ПИ с
проектен идентификатор 68134.4361.420 с проектна площ 2 327 кв.м., при съседи:
68134.4361.95 и 68134.4361.94 и да осъди ответника да им предаде владението
върху имота. Претендират разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва
законосъобразността на решение № 199/05.10.2004г. на ОСЗГ - СО, район „Овча
купел“; твърди, че от решението не ставало ясно правното основание, на което е
издадено, тъй като в него била посочена разпоредбата на чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, регламентираща компетентността на административния орган, и чл.18з,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, регламентиращ четири хипотези за реституция; поддържа становището,
че процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ била опорочена, тъй като заповедта за
одобряване на решението на техническата служба не била подписана от компетентен
орган – кмета; твърди, че мероприятието, за което бил отреден процесният имот,
по плана за м. “Красна поляна“, одобрен със заповед № РД-09-251/1991г., било
реализирано, поради което, на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. параграф 1в,
ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, нямало основание за реституиране на имота; при издаване
на решението на ОСЗГ не бил съобразен АОС № 5513/01.06.2001г., вместо това в
решението бил посочен друг АОС № 5044, без дата на съставяне; твърди, че владеел
имота на правно основание, годно да го направи собственик, тъй като при
учредяването на дружеството в неговия капитал бил включен парцел II от кв.7, част от който бил процесният имот; при
условията на евентуалност прави възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност по чл.70, ал.1 от ЗС през периода 26.10.2004г. - 26.10.2009г., тъй като
дружеството владеело имота добросъвестно и на юридическо основание, годно да го
направи собственик - предоставяне на имота в собственост и включването в капитала
на дружеството по реда на чл.62, ал.2 от ТЗ и чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 108
от ЗС:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да са осъществени следните
юридически факти: 1/ищците да са собственици на имота; 2/ответникът да владее
или държи имота.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличие на
основание да владее или държи имота.
Видно от решение № 199/05.10.2004г. по заявление вх.№ 00256/18.02.1992г.
на ОСЗГ – Овча купел. /л.7 от приложено гр.д. № 46479/2014г. на СРС, ГО, 32
състав/, на основание чл. 18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е признато и възстановено правото на собственост на
наследниците на Златко С.П.б.ж. на София, в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху нива от 2.327 дка,
втора категория, находяща се в строителните граници на „Филиповци“ в
м.”Лозище”, кадастрален лист № 238, 261, имот № 5100256 от кадастралния план,
изработен през 1958 г., при граници: бул. „Захари Стоянов“, улица, алея,
наследници на Д. С.П.. В графа „забележка” е отразено, че имотът попада в
границите на урбанизирана територия, одобрена със ЗРП на м. „Красная пресня”,
одобрен със заповед № РД 09-251/1991г., и представлява част от парцел ІІ на
кв.7. В решението е указано, че за имота е издаден Акт за общинска собственост
№ 5044, без година на издаване. Посочено е, че УПИ ІІ е застроен със сгради с
временен статут и попада върху инженерна инфраструктура. В решението е отразено,
че е издадено въз основа на скица № 4/5/04г. по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ и
удостоверение №4/5/04г. по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед № РД
09-446/27.07.2004г. по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ на Кмета на район Люлин. На
първата страница на решението е отразено, че е влязло в сила на 26.10.2004г.
Видно от удостоверение за наследници № 158/04.07.2014г. ищците са наследници на
Златко С.П../л.12-14/.
Спорен въпрос е дали решението на ОСЗГ легитимира ищците, като
собственици на процесния имот.
Ответникът
поддържа следните възражения за незаконосъобразност на решението: 1/твърди, че
не е ясно кое е основанието за издаване, тъй като са посочени чл.18 ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ и чл.18 з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, който регламентира четири хипотези; 2/твърди,
че процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е опорочена, тъй като заповедта за
одобряване на решението на техническата служба на общината не е подписана от
компетентен орган – кмета; 3/поддържа становището, че решението е постановено в
нарушение на забраната на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, параграф 1в, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ и 4/поддържа становището, че процесният имот бил актуван с АОС № 5513/01.06.2001г.,
което обстоятелство не било съобразено при издаване на решението – в него
неправилно бил посочен друг АОС № 5044, без дата на съставяне.
Първото от възраженията е неоснователно. Действително в
решението са посочени различни правни основания за издаването му - чл.18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но от съдържанието на решението става
ясно, че е издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Съдът намира за основателни второто и третото от
възраженията на ответника, поради следните съображения:
Видно от решението на ОСЗГ е реституиран недвижим имот,
който се намира в границите на урбанизираната територия на гр.София, м.“Красная
пресня“, за която със заповед № РД 09-251/1991г. е одобрен застроително - регулационен
план.
Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, когато заявеният за
възстановяване имот се намира в границите на урбанизираните територии, ОСЗГ
постановява решението си въз основа на удостоверение
и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ, издадени от техническата служба на общината. Скицата и удостоверението
са със съдържание, изрично посочено в закона – чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. В
удостоверението, издадено от техническата служба на общината, следва да бъде
посочен номерът и размерът на имота, според кадастралния план, размерът на застроената част от имота,
както и размерът на свободните площи,
подлежащи на възстановяване, да съдържа информация за учредено право на
строеж и дали строежът е започнал в
срока по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, както и
да бъдат посочени ограниченията на собствеността и основанията за тях. /чл.13,
ал.5 от ППЗСПЗЗ/.
Удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и ал.6 от
ППЗСПЗЗ се издават въз основа решение
на техническата служба на общината при спазване на Наредба № 5/2001г. за правила
и нормативи за устройството на територията и на хигиенните и противопожарни
норми, а решението на техническата служба
на общината се одобрява със заповед на Кмета на общината и може да се
обжалва по реда на ЗАП/чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/.
Цитираните нормативни разпоредби
установяват, че застроената и незастроена част от земеделската земя, включена в
урбанизираната територия, се определят с нарочен административен акт по чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ, издаден от кмета на общината. Скицата и удостоверението по чл.
13, ал.5 и ал.6 от ППЗПЗЗ нямат самостоятелен характер, те се част от
процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
По
делото са представени решение на техническата служба на общината за определяне
на застроената и незастроена площ от процесния имот по протокол № 4/29.04.2004г.,
удостоверение и скица №4/5/04, издадени
по реда на чл.13, ал.5 и ал.5 от ППЗСПЗЗ. Видно
от протокол № 4/29.04.2004г. е проведено заседание на комисията във връзка с
чл.13 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД-09-008/16.01.2004г. на Кмета на
район ”Люлин”. В т.5 от протокола е отразено, че комисията е взела решение за
издаване на скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ на Живка Златанова И. по
нейна молба АГ-94-00-1421/2003 за имот № 5100256, кадастрален лист 172, 173.
Посочено е, че скицата следва да бъде издадена по одобрения помощен план по
чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗПЗЗ за обект „Люлин”, землище”Обеля” и „Филиповци”, изготвен
от „ГИС-София”ЕООД. Нивата е записана на Златко С.П. в разписния списък към
плана. Имотът попада в кв.6, УПИ І - „За общински нужди и фирмена дейност” и в
кв.7, УПИ ІІ – „За общински нужди, фирмена дейност и подз.гаражи” и УПИ І – „За
ОЖС, подз.гаражи, услуги, търговия, и фирмена дейност”, м.„Красная пресня”. Комисията
е приела, че имотът е частично застроен с улици и градинки и е взела решение да
се издаде удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част. Посочено
е, че незастроената площ е защрихована
по приложена скица, с ограничен начин на ползване, тъй като попада върху техническата
инфраструктура./л.132 - 134/. Издадени са удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ
от техническа служба при СО - район Люлин и скица по чл.13, ал.6 от
ППЗСПЗЗ. /л.9 - 11 от приложено гр.д. № 46479/2014г. на СРС, ГО, 32 състав/. Видно
от обяснителната записка към скицата, бившият имот по графични данни съдържа
5084 кв.м., от които могат да бъдат възстановени 2481 кв.м. Посочено е, че за
останалите 2603 кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени, съгласно чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че площта, която може да бъде възстановена, попада
върху инженерна инфраструктура. Съгласно чл.11, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, за да породи действие решението на техническата служба на общината, с
което се определя застроената и незастроена част от имота, трябва да е одобрено
от кмета на общината.
Спорен въпрос по делото е дали кметът на общината е одобрил
решението на техническата служба на общината по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
В подкрепа на
твърденията си, че решението на техническата служба на общината е било одобрено, ищецът представи заповед №
РД-09-446/27.07.2004г. на кмета на Столична община - район Люлин и заповед №
РД-09-440/23.07.2004г. на кмета на Столична община - район Люлин, с която е
разпоредено да бъде заместван през периода 26.07.2004г.-13.08.2004г. от О.А.П.–
секретар на район “Люлин“.
Видно от заповед №
РД-09-446/27.07.2004г. на кмета на Столична община - район Люлин с нея е
одобрено решение № 5 по протокол № 4/29.04.2004г. на техническата комисия при
общината за определяне на застроената част от имот пл. № 5100256, кадастрален
лист 238, 261 по кадастралния план, попадащ в плана за регулация на местност „Красная
пресня”. В заповедта е посочено, че е подписана от М.П.- кмет на район “Люлин“,
но подписът е положен със запетая. /л.130 от делото/.
От заключението на
графологическата експертиза, което съдът приема, се установява, че заповедта не е подписана от кмета на
Столична община, район „Люлин“ – М.М.П..
Видно от заповед №
РД-09-440/23.07.2004г. кметът на Столична община - район Люлин, е ползвал
отпуск от 26.07.2004г. до 13.08.2004г., за който период е разпоредил да бъде
заместван от О.А.П.– секретар на район „Люлин”, при упражняване на следните
правомощия: 1. изпълнява бюджета на общината в частта за района; 2. организира
провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия; 3. отговаря
за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост;
4. приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира
охраната на полските имоти; 5. води регистрите на населението и за гражданското
състояние и изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН; 6. осигурява
извършването на административни услуги на физически и юридически лица; 7. осигурява
спазването на обществения ред; има правомощията по чл.68, 70, 73, 74,76, 78 и
80 от Закона за министерството на вътрешните работи на съответната територия до
пристигане на полицейския орган; 8. организира и ръководи защитата на населението
при бедствия и аварии; 9. представлявала района пред населението, пред
обществени и политически организации и пред други райони или кметства; 10.
други правомощия, предоставени със закон или друг нормативен акт, както и с
наредбата на Столичния общински съвет./л.131 от делото/.
От съдържанието на заповед №
РД-09-440/23.07.2004г. на кмета на СО – район Люлин се установява, че с нея не
е делегирано правомощие по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, но дори и подобен
текст да бе обективиран в заповедта, той не би могъл да породи действие, тъй като
самото правомощие по
чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е делегирано на кмета на район Люлин от кмета на
Столична община, поради което не може да се
пределегира на другиго.
Видно от заповед РД-09-446/27.07.2004г., с която е одобрено решението на техническата служба, в нея е посочено,
че правомощието
по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е делегирано от кмета на Столична
община на кмета на
район ”Люлин” със заповед №
РД-09-846/19.11.1998г., която не е представена по делото и нейното съдържание не е
известно. Възможността за делегиране на административни правомощия се
характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които
законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на
когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму./мотиви към ТР №
4/22.04.2004г. по дело № ТР - 4/2002г. на ОС на ВАС/. Следователно, кметът на
район Люлин не би могъл да делегира правомощието по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ,
което му е било предоставено от кмета на Столична Община.
С оглед на изложените
мотиви, съдът приема, че заповед № РД-09-446/27.07.2004г. не е издадена от
оправомощено лице, поради което липсва административен акт по чл.11, ал.4
от ППЗСПЗЗ за одобряване на решението на техническата служба на
общината за определяне на незастроената част от имота, респ. това решение не е
породило действие.
Липсата на акт по чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ означава, че не е валидно издаденото удостоверение по чл.13,
ал.5 от ППЗСПЗЗ и липсва скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, поради което процедурата
за реституиране на процесния имот не е приключила – все още не са издадени удостоверение и скица по реда на чл.13, ал.5
и ал.6 от ППЗСПЗЗ, вр чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно
чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията, която е в сила към датата издаване на
процесното решение, без скицата по чл.13 от ППЗСПЗЗ, решението на ОСЗГ не
удостоверява право на собственост върху реституирания имот, поради което ищците
не могат да се легитимират с решението на ОСЗГ – Овча купел, като собственици
на процесния земеделски имот, а предявеният от тях иск е неоснователен.
Дори и и да не бъдат възпрети тези мотиви на
настоящия състав и да се приеме, че с
издаването на решението на ОСЗГ – Овча купел е приключила реституционната
процедура, то искът е неоснователен,
тъй като решението на ОСЗГ е
незаконосъобразно, поради наличие на законова пречка по чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ
за рестиуране на имота.
Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост
подлежи на реституция за онези недвижими имоти, които се намират в строителните
граници на населените места или извън тях, в случаите, когато
върху тях няма проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на
собствеността, а също и когато върху тези имоти няма извършено строителство.
Релевантният момент, към който се преценява дали е реализирано
мероприятието, за което е отреден имотът, е датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ - 01.03.1991г.
За
установяване на обстоятелството за какво мероприятие е бил отреден процесният
имот и дали същото е реализирано към 01.03.1991г. по делото са допуснати и изслушани общо пет технически експертизи.
Експертизите установяват, че за процесния
имот, като част от УПИ, е имало следните отреждания в годините: 1/по регулационен
план, одобрен със заповед № 55/28.01.1974г., имотът е попадал в УПИ I от кв.7, отреден за кинотеатър, а
със заповед № РД-10-172/03.10.1988 г. е
одобрено частично изменение на ЗРП, като парцел I е преотреден за ОЖС и
КОО(обществено жилищно строителство и комплексно обществено
обслужване); 2/по
плана, одобрен със заповед № РД-09-251/30.09.1991г. имотът е бил част от УПИ I от кв.7, отреден за ОЖС
и КОО, а в последствие е част от УПИ II от кв.7, отреден за общински нужди, фирмена дейност и
подземни гаражи; 3/по действащия регулационен план, одобрен с решение №
409/19.07.2012г. на СОС, процесният имот попада в УПИ II от кв.7, отреден за обществено обслужване и трафопост.
Следователно, към 01.03.1991г. е действал регулационният
план, одобрен със заповед № 55/28.01.1974г., частично изменен със заповед № РД-10-172/03.10.1988 г., съгласно който
парцел I от кв.7 е преотреден за „ОЖС и
КОО“ – „Обществено жилищно строителство и комплексно обществено
обслужване“. Видно от изслушаните
в хода на делото заключения експертите изразяват следните становища: Според основното заключение на вещото
лице С.К., в процесния имот попадат няколко сгради с идентификатори по
кадастралната карта, одобрена през 2009г.: 68134.4361.94.19 - частично,
68134.4361.94.33 и 68134.4361.94.37 - частично. Съгласно последния кадастрален
план, поддържан от ГИС София, в процесния имот освен описаните по-горе сгради,
които са нанесени в кадастралната карта, попадат и още 14 стопански сгради -
масивни и полумасивни. На вещото лице не са представени строителни книжа. Тъй
като по-голямата част от сградите са били нанесени в кадастралния план, експертът
е приел, че към датата на решението на ОСЗГ - 04.05.2004 г., сградите са били изградени.
Това се потвърждава и от факта, че три от тези сгради са нанесени и в
кадастралната основа на регулационния план, одобрен през м.09.1999 година.
Според вещото лице, към датата на решението на ОСЗГ през 2004 година, както и
към настоящия момент, площта на УПИ II от кв. 7 е представлявала пазар с магазини и
търговски маси в средната част и няма свободна от застрояване площ.
Според допълнителното заключение на
вещото лице С.К., в разписния лист на
кадастралния план, изработен около 1958 г., както и в този от 1972
година, който регулярно е попълван през
годините, имотът на ищците не е нанесен, тъй като същият не е бил нанесен и в
графичната част на тези кадастрални планове. Към месец март 1991 година са били
построени само пет от
сградите, които са отразени в кадастралната карта като налични в имот с
идентификатор 68134.4361.94. Експертизата не е установила наличност на
документи за изграждането им и такива не са приложени по делото, поради което
не може да се произнесе за статута им. От тези сгради само две попадат в
процесния имот. На скица - Приложение 2 към заключението сградите, попадащи в
имота, са обозначени с букви А и Б. Според регулационния план от 30.09.1991 г.,
отреждането на УПИ II е „за общински нужди, фирмена дейност и подземни гаражи”
- няма изрично отреждане за пазар. Имотът към настоящия момент се ползва за
общински пазар. В акт за общинска частна собственост № 5251 от 18.02.1999 г.
година имотът е актуван със застроена и незастроен площ от 2 900 кв.м., като е
посочено местоположение на имота – „Люлин 4 м.р.“, кв. 7 парцел 2, при граници
и съседи - бул.“Захари Стоянов“, ул. „401“, бул. „Красная пресня“. В акт за
общинска частна собственост № 5513 от 01.06.2001 г. е описан отново целият УПИ
(парцел) II от кв.7 по регулационния план от 1999 година, при границаи: север -
бул. „Захари Стоянов“, изток - бул. „Панчо Владигеров“, запад - ул. „401“ и юг -парцел.
Според вещото лице, страдите, отразени
в кадастралния план, послужил като кадастрална основа на регулационния план от
30.09.1991 г., отбелязани с жълт цвят на Приложение 2 към СТЕ са били
изградени към 1 март 1991 година. Две от тези сгради, обозначени като А и Б
попадат в процесния имот. Вещото лице не е намерило строителни книжа за сградите,
поради което не може да каже въз основа на какви документи са изградени. Според
използвана в плана номенклатура, постройките представляват едноетажни стопански
сгради, които и към момента се използват за търговия. Допусната
е тройна техническа експертиза по въпросите, на които е дала отговор в
основното и допълнително заключение вещото лице С.К.. Според тройната
експертиза, в разписния лист от кадастралния план от 1972 г., поддържан до
влизането в сила не КККР за район „Люлин” през 2009 г., използван и като основа
на регулационния план от 1991 г., както и в разписния лист към кадастралния план от около 1958 г., няма записани
собственици на процесния имот, бивша нива. Причината за това е, че този имот не
е бил нанесен графически в кадастралните планове от 1972 г. и от 1958 г. Не е
възможно да установи дали постройките, които е описало вещото лице С.К. в
първоначалната си експертиза, са били построени към м.март 1991 г., тъй като по
делото не е представена строителна документация или проекти за тези постройки,
респ. експертите не могат да дадат заключение за статута на постройките. За
процесния имот има изготвени два акта за частна общинска собственост/АЧОС/ през
1999 г. и през 2001 г. С акт за частна общинска собственост № 5261/18.02.1999
г. (л. 23 от делото) е актуван общински пазар в 4 м.р., кв. 7, парцел II с обща
площ - застроена и незастроена - 2970 кв.м. Имотът граничи с бул. „Захари
Стоянов"’, ул. „401” и бул. „Красная пресня”. Актът е съставен на
основание чл. 2, ал.2 от ЗОС”. Според
вещите лица, имотът е вписан в материалните активи, включени в капитала на
„Пазари Люлин” ЕАД по Приложение № 1 към
Решение № 81 по Протокол № 61 / 23.07.1999 г. на СОС. С втория акт за частна
общинска собственост № 5513/ 01.06.2001 г. (л. 30 и 31 от делото) е актуван общински
пазар в 4 м.р., кв. 7, парцел II, по плана на м. „Красная пресня”, одобрен със заповед
№ РД-09-251/ 30.09.1991 г. с площ по графични данни 5500 кв.м. Имотът е актуван
на основание чл. 2, ал.2 от ЗОС, във връзка с чл. 30, ал.4 от ППЗОС и решение
№ 81 по протокол № 61 / 23.07.1999 г. на СОС. В Акта за частна общинска
собственост е посочено, че имотът е
включен в капитала на търговско дружество: „Пазари - Люлин ” ЕАД по Решение № 81, Протокол № 61/23.07.1999 г. на СОС. Границите
на имота са: изток - бул. „Панчо Владигеров”; запад - ул. „401"; север -
бул. „Захари Стоянов”; юг - парцел. След запознаване с архивния кадастрален
план - кад. л. № 261 по схемата на гр. София, поддържан от 1972 г. до влизането
в сила на КККР на Район „Люлин” - СО, одобрени със Заповед № РД-18-14 от
06.03.2009 г. на Изп. директор на АГКК, вещите лица са приели, че в северния
ъгъл на процесния терен е съществувала сграда, която е с нанесени кръстчета (х)
по част от контура й, което означава, че тази сграда е била премахната и на нейно
място е нанесена едноетажна масивна сграда, която по размери е по-голяма от
предходната сграда. От копието на милинекс експертите са установили в изчистен
вид нанесена сега съществуваща там масивна едноетажна сграда, която е без кад.
номер и е в съседство с по-голяма по размери масивна едноетажна сграда с кад. №
2248. Тези сгради са търговски по предназначение и на копията от кад. листове
са повдигнати в жълто. Поради дългогодишния срок на поддържане на кадастралния
план - от 1972 г. до 2009 г., който е послужил за кадастрална основа на per. план от 30.09.1991 г., а
и за КККР от 2009г., не е възможно да дадат отговор на въпроса кога точно са
били нанесени сградите, попадащи в процесния терен. Тъй като не разполагат с
проектна и строителна документация за сградите, построени на общинския пазар, експертите
заявяват, че не могат да установят годината
на тяхното изграждане.
От заключението на вещо лице С.К. от 16.04.2018г.
се установява, че със Заповед № 18-9574
от 30.11.2016 г. е изменена сега действащата кадастралната карта, като ПИ с
идентификатор 68134.4361.94 не съществува. Процесният имот попада върху два
поземлени имота - ПИ с идентификатор 68134.4361.489 и ПИ с идентификатор
68134.4361.490. За да даде отговор на въпроса дали към 01.03.1991г. е изпълнено
мероприятието, за което е отреден процесният имот, експертът се позовава на заснетите
и отразени в кадастралния план от 1972 г. и в кадастралната основа на
регулационния план от 30.09.1991 година изпълнени дейности по озеленяване,
асфалтиране на площи и изградени сгради. Според извадките от тези планове, в
северозападната част на процесния имот е изпълнено озеленяване, върху което са
заснети шахти на подземни комуникации, южно от него е изпълнено асфалтово
покритие, а в обхвата на имота попадат и две сгради. От площта на имота, след
като се изключи заетата от тротоар площ по западната граница, асвалтираната
площ, озеленената площ, съществувалите към м.март 1991 г. сгради, както и
прилежащата към тях площ, „свободната“ от тези мероприятия площ, която попада в
обхвата на УПИ II от кв. 7, е определена по контура на точки
1,2,3,4,.5.6.7.8.9.10.1 и е в размер на 1274 кв.м. Тази „свободна“ площ е
показана като червена защрихована част в Приложение 2 към заключението. В
кадастралния план от 1972 година, попълван регулярно през годините, част от
сградите, които са изградени в УПИ II от кв. 7, са нанесени със самостоятелни
кадастрални номера, поради което за някои от тях има записи в разписния лист, а
именно: сграда № 2304 (стара 99) - отбелязана като МС - масивна стопанска
сграда (л.258 по делото), сграда № 2291 - отбелязана като МС - масивна
стопанска сграда (л.257 по делото), сграда № 2248 (стара 28) - отбелязана на
плана като МС - масивна стопанска сграда, а в разписния лист като магазин
(л.157 по делото), сграда № 2249 (стара 29) - отбелязана на плана като МС -
масивна стопанска сграда, а в разписния лист като магазин (л.157 по делото), сграда
№ 2290 (стара 99) - отбелязана като МС - масивна стопанска сграда. От тези
сгради в обхвата на процесния имот към 01.03.1991 г. са съществували сградите с
пл.номера 2248 и 2304. В сега действащата кадастрална карта нанесените сгради
са с предназначение както следва: сграда 68134.4361.489.8 - сграда за търговия,
сграда 68134.4361.489.7 - административна, делова сграда, сграда
68134.4361.489.3 - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда
68134.4361.489.4 - сграда за търговия; сграда 68134.4361.489.5 - сграда за
търговия; сграда 68134.4361.489.6 - сграда за търговия; сграда 68134.4361.489.9
- сграда за търговия; сграда 68134.4361.489.1 - сграда за търговия; сграда
68134.4361.489.2- сграда за търговия. Според експертизата към 01.03.1991г., е реализирано
мероприятието „общински пазар“ върху парцел II от кв.7 по регулационния план на гр.София, местност „Люлин -
4-та част”, „Красная пресня“, одобрен със заповед № РД 09-251/30.09.1991 г. - извършено
е асфалтиране и озеленяване, както и са изградени сгради, две от които попадат върху
процесния имот. Всички сгради в
имот 68134.4361.489 са нанесени в кадастралния план като масивни стопански
сгради. В кадастралния план от 1972 година, който е послужил като кадастрална
основа за регулационния план от 30.09.1991 година, в обхвата на процесния имот
са нанесени две сгради, които са масивни със стопанско предназначение. Едната
от тях - сграда 68134.4361.489.4 (стари номера 28 и 2248) е отразена в
разписния лист към кадастралния план като магазин.
Изслушана
е тройна техническа експертиза по същите въпроси, на които е дала отговор
вещото лице С.К. в заключението от 16.04.2018г. Тройната експертиза е приела,
че към 01.03.1991г. е в сила регулационен план, одобрен със
заповед № 55/28.01.1974г., частично изменен със заповед № РД-10-172/03.10.1988 г., съгласно който парцел
I от кв.7 е отреден за ОЖС
и КОО(обществено жилищно
строителство и комплексно обществено обслужване). Според експертизата,
мероприятие „общински пазар“ не е реализирано към 01.03.1991г. Осъществяването на
това мероприятие е започнало през 1994 г., след създаване на Специализирано
звено „Общински пазари" със Заповед № РД-09-008/19.01.1994 г. на Кметския
наместник на ТОА „Люлин". Експертите заявяват, че създаването на общински пазар в парцел II от
кв. 7 през 1994 г. не съответства в
предвижданията на действащия по това време ЧЗП за бул. „Красная пресня",
одобрен а Заповед № РД-09-251/30.09.1991 г., съгласно който в парцела е
предвидено изграждане на многосекционна жилищна сграда с височина на секциите
3, 7, 9 и 11 етажа и подземни гаражи. Този факт обуславя временния характер на
пазара. Няма строителни книжа за асвалтирането на терена. В процесия УПИ II от кв.7 към 01.03.1991
г. са съществували шест сгради: стар
пл.№ 28 /нов 2248/ - стопанска сграда/магазин/, стар пл. № 74 / нов 2288/ -
строеж, етажна собственост, стар пл. № 78 /нов 2291/ - стопанска сграда, стар
пл. № 79 –стопанска страда, стар пл. № 29 /нов 2249/ - стопанска сграда /магазин/,
стар пл.№ 77 /нов 2290/ - стопанска сграда. От тези сгради четири са попадали частично
или изцяло в процесния имот № 5100256 -
№ 28, 74, 78 и 79. При оглед вещите лица са установили, че и към настояия момет
са запазени сгради, които имат нови идентификационни номера 68134.4361.489.4 (стар пл. № 28), 68134.4361.489.7 (стар пл.№ 78), 68134.4361.92.9 (стар
пл. № 29) и 68134.4361.489.6 (стар пл. № 77). Четирите сгради са от лека мета
конструкция с преградни панели тип „сандвич". Към настоящия момент сграда
със стар № 78 е разделена на две помещения, ползвани съответно „Каса битови и
фирмени сметки" на СО и „Превозни документи и талони за паркиране"
Центъра за градска мобилност, с лица и входове откъм ул. „401“, а останалите
три сгради се ползват за търговски обекти (магазини), с лица и входове откъм
бул. „Захари Стоянов“. Според експертите, няма доказателства, че построените
преди 1994 г. на територията на пазара едноетажни стопански сгради са били част
от организиран общински пазар. От
сградите, съществували върху процесния имот към м. март 1991 г., за сгради с
пл. № 28 и 78 в архива на район „Люлин" не са открити строителни книжа, като
експертите се позовават на писмо с изх. № РЛН16-ГР00-57/3/01.09.2016 на СО -
район „Люлин" (л. 247). Според вещите лица, сградата с пл. № 79 е разрушена (заличена е в КП и в разписната книга, не е нанесена в КК). Сграда с пл. № 74
е жилищен блок, построен в съответствие с предвижданията на ЧЗП за бул.
„Красная пресня" от м.09.1991 г. Вещите лица са посочили, че статутът на
сградите, съществували към 01.03.1991 г. в кв. 7, се установява от начина на отразяването
им в застроителните планове, влезли в сила след
тази дата. Съгласно частичния застроителен план за бул. „Красная
пресня" - ж. к. „Люлин“, одобрен със Заповед РД-09-251/30.09.1991 г.,
всички сгради в кадастралната основа на парцел I от кв.7 са предвидени за разрушаване. Проектите
във връзка със създаването на общински пазар през 1994 г. и във връзка с неговата
реконструкция и разширяване през 1997 г. предвиждат монтиране на преместваеми
павилиони и временни постройки по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, защото са
изработени при действието на ЧЗП, който не предвижда изграждане на общински
пазар. Според вещите лица, в списъците на ДМА на пазара, по сметка 203
„Сгради", са описани само павилиони, липсват масивни сгради. За първи път
такава сграда е описана в основните ДМА към 31.12.2002 г. с № 5 - тоалетна
руски пазар. Сега действащият застроителен план за преструктуриране на ж. к.
„Люлин - 4 микрорайон", одобрен с решение № 409/19.07.2012 г., който е
изработен върху основата на одобрената през 2009 г. кадастрална карта, не
предвижда запазване на сградите в кадастралната основа на УПИ II, III и IV от
кв. 7, в това число и построените към 01.03.1991 г. Според експертите, сградите, построени преди 01.03.1991 г., както и построените след тази
дата, имат временен градоустройствен статут. На същия терен не се установяват
сгради с постоянен градоустройствен статут. Вещите лица заявяват, че след
определяне на изискуемите прилежащи
площи към засегнатите сгради, които са били в имота към 01.03.1991г., остава
свободна незастроена площ по букви А-Б-ВТ-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-Н-О-П-А от 2070 кв.
м, защрихована с жълти успоредни линии на графиката от Приложение № 9, за която
не е имало пречка па бъде възстановена. Експертите са посочили, че ако се отчете
обстоятелството, че сгради с пл. № 28. 78 и 79 не отговарят на предвижданията
на застроителните планове, за тях липсват строителни книжа и одобрени проекти и
имат временен характер, то свободната за
възстановяване площ към 01.03.1991 г. е
по букви А- Б-Р-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-П-А от 2558 кв. м, защрихована плътно с бледозелен
цвят.
При така
изслушаните по делото експертизи съдът приема, че към 01.03.1991г. е
действал регулационният план, одобрен със заповед №
55/28.01.1974г., частично изменен със заповед
№ РД-10-172/03.10.1988 г., съгласно който процесният имот е попадал в УПИ I от кв.7, отреден за ОЖС и КОО – „Обществено
жилищно строителство и комплексно обществено обслужване“. От единичната
техническа експертиза от 16.04.2018г. и тройната техническа ексретиза от
14.05.2019г. се установява, че върху урегулирания поземлен имот, в който се е
намирал процесният имот, към 01.03.1991г. е имало стопански сгради, като
експертизите сочат различен брой на сградите.
Според единичната експертиза, сградите са били пет с пл. № 2304/стар.
пл. № 99/, 2291/-/, 2248/стар пл.№ 28/, 2249 /стар пл. № 29/ и 2290, а според
тройната експертиза, сградите са били шест с пл. № 2248/стар пл.№ 28/,
2288/стар пл.№ 74/, 2291/стар пл.№ 78/, 79, 2249/стар пл.№ 29/ и 2290/стар пл.№
77/. Единичната и тройна техническа експериза сочат и различни сгради, които са
попадали в обхвата на процесния имот. Според единичната експертиза, това са били сгради с пл. №
2248/28/ и 2304/99/, а според тройната експертиза, това са били четири сгради с
пл. № 2248/28/, 2288/74/, 2291/78/ и № 79. Експертите от тройната експертиза
считат, че сграда с пл. № 2304 не е съществувала към 01.03.1991г., а е нанесена
по-късно през 1998 г. Независимо от това
дали сградата с пл.№ 2304 е съществувала или не към 01.03.1991г., всички
експерти са категорични, че в УПИ е имало сгради със стопанско предназначение. Това
се установява от заснемането на сградите в кадастралния план от 1972г. и от записите в разписния лист към него. Всички
сгради, с изключение на строеж с пл.№ 74, са отразени като стопански сгради, а две
от тях № 2248/28/ и №2249/29/ в разписния лист са отразени като магазини./л.157/.
Сграда с пл. № 74, според тройната експертиза, е жилищна сграда, чийто строеж е
започнал към 01.03.1991г. Съгласно чл.112, ал.1 от ППЗТСУ/отм/, в различните по функция
населени места се изгражда мрежа от сгради, помещения и съоръжения на системата
за комплексно обществено обслужване (училища, детски ясли, детски градини и
комбинати; сгради за заведения и учреждения на търговската мрежа, за
комунални и битови услуги, съобщенията, културата, здравеопазването;
спортни центрове, площадки и съоръжения, паркинги и гаражи за леки моторни коли
и други, съгласно действуващите
нормативи. Чл.112, ал.2 от ППЗТСУ
предвижда, че сградите, помещенията и съоръженията на системата за обществено
обслужване се изграждат самостоятелно, групирани в комплекси или в
административни, културни, битови, жилищни и други сгради. Според чл.112, ал.3 от
ППЗТСУ, жилищните
структурни единици (райони, микрорайони, жилищни групи, комплекси) се изграждат
и устройват с всички необходими обслужващи учреждения, заведения и съоръжения. Тъй като по делото
се установи, че съществуващите към 01.03.1991г. в УПИ I от кв.7 сгради са били със
стопанско предназначение, съдът приема, че
мероприятието по плана от 1974 г., изменен през 1988 г., е било реализирано. В тази насока съдът кредитира заключението на вещото лице С.К. от 16.04.2018г.
в частта, в която е приела, че към 01.03.1991г. върху имота е реализирано предвиденото
обществено мероприятие. Вещото лице го описва като „общински пазар“, тъй като така е поставена задачата на експертизата, като се позовава на заснетите
и отразени в кадастралния план от 1972 г. и в кадастралната основа на
регулационния план от 30.09.1991 година изпълнени дейности по озеленяване, асфалтиране
на площи и сгради със спопанско предназначение. Според вещото лице С.К., към
01.03.1991г. в северозападната част на процесния имот е изпълнено озеленяване,
върху което са заснети шахти на подземни комуникации, южно от него е изпълнено
асфалтово покритие и в УПИ са построени стопански сгради. За разлика от
единичната експертиза, тройната експертиза не е обсъдила в заключението си
извършеното асвалтиране и озеленяване на урегулирания поземлен имот. В съдебно
заседание вещите лица от тройната експертиза заявяват, че няма одобрени проекти
към 01.03.1991г. за асвалтиране и озеленяване. Единственото разрешение за
строеж с цел благоустрояване, с което са се запознали, е от 1997г. за разширяване на пазара – касае
водопроводна мрежа, канализационна мрежа и електрическа мрежа. Съдът кредитира
заключението на вещото лице С.К. от 16.04.2018г., според което в УПИ е било
извършено озеленяване и асвалтиране, тъй като вещото лице се е позовало на
заснемането на тези дейности по облагородяване на терена, отразени в
кадастралния план от 1972 г. и в кадастралната основа на регулационния план от
30.09.1991 г. Без значение е дали за
тези дейности е имало одобрени проекти, ако те извършени на място и са отразени
в кадастралния план. При така установените по делото факти за извършено асвалтиране
и озеленяване в УПИ I от кв.7 и
построените в него общо пет стопански сгради, както и започнал строеж на
жилищна сграда, съдът приема, че мероприятието „Обществено жилищно строителство
и комплексно обществено обслужване“ е било реализирано към 01.03.1991г. Без значение е обстоятелството,
че за процесните сгради не са представени строителни книжа. ВКС в своята
практика приема, че осъществяването на комплексно мероприятие на
държавата по смисъла на чл.10 б от ЗСПЗЗ е пречка за реституцията на земеделски
имот, независимо
от това дали строежът е законен или не.
Разпоредбата на чл. 10 б,
ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ,
има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или
застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Разпоредбата на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква
законност на извършеното строителство, а да бъде
извършена преценка единствено дали мероприятието е реализирано./решение №
108/25.07.2012г. по гр.д. № 1291/2010г. на ВКС, I г.о., определение № 857/7.10.2008
год. по гр.д.№ 3008/07 год. на ВКС, ІІІ
г.о. и № 1200/13.07.2004 год. по гр.д.№ 585/03 год.на ВКС, ІІІ г.о./.
Съдът не кредитира
заключенията на вещото лице С.К. и на тройната техническа експертиза в частта,
в която са приели, че съществува свободна, незасегната от мероприятието площ,
която може да бъде възстановена на ищците. Мероприятието „Обществено жилищно
строителство и комплексно обществено обслужване„ има комплексен характер, което
не позволява откъсването на отделни незастроени части от урегулирания поземлен
имот. Запазването на целия терен като единно цяло е необходимо за функционирането
на строителството в него /стопански сгради и строяща се жилищна сграда/ и за
постигане целта на мероприятието по обществено благоустрояване. Наличието на
стопански сгради в имота преди 01.03.1991г., някои от които попадат
върху процесния имот, означава, че към посочената дата е изградена и техническа
инфраструктура по снабдяване на тези сгради с ток и вода. Поради изложените
съображения съдът приема, че към 01.03.1991г. е съществувала законова пречка по
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. с параграф 1в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за реституиране на процесния имот. Решението на ОСЗГ - Овча купел е материално
незаконосъобразно и не е произвело
конститутивно действие за ищците, поради което същите не могат да се
легитимират като собственици на процесния имот. Тъй като
липсва основен елемент от ФС на чл.108 от ЗС - ищците не са собственици на
процесния имот, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
без да е необходимо да се обсъждат останалите възражения на ответника. По разноските: Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски
в размер на 4 810 лв. /1 210лв. – разходи за вещи лица + 3 600 лв. – за
адвокатско възнаграждение/.
Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, страната дължи разноски за един адвокат. Видно от
представения списък на разноски ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по два договора за правна помощ – за сумата от 3175 лв. по
договор за правна помощ от 25.02.2015г., сключен с адвокат К.С., и за сумата от
10 000 лв. без ДДС по споразумение за предоставяне на правни услуги от
13.06.2017г., сключено с Адвокатско дружество „Г., Т. и ко“.
Липсват доказателства адвокатското
възнаграждение на адвокат К.С. да е било заплатено, а и разноски се дължат за
един адвокат, поради което претендираната сума от 3175 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение бе
изключена от общия размер на дължимите разноски.
По
отношение на адвокатското възнаграждение по споразумение за предоставяне на
правни услуги от 13.06.2017г. от 10 000 лв. без ДДС се установява, че същото е
платено на 13.06.2017г./фактура №2344/13.06.2017г. и извлечение от банкова
сметка ***.06.2017г./ Ищците направиха
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника, което съдът намира за частично основателно. Делото е усложнено от фактическа и правна страна – направени са множество възражения, събрани са многобройни писмени
доказателства, изслушани са общо седем експертизи, от които пет технически
експертизи, счетоводна и графологическа експертиза, като при решаването на
спора са приложими различни редакции на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗТСУ, ЗМСМА. С
оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъществена защита, съдът
приема, че разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
намалени до размера на 3 000 лв.,
които с ДДС възлизат на 3 600
лв. и при тази стойност бе изчислен общият размер на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Г., ЕГН **********, Е.И.Г., ЕГН **********, Д.И.Г., ЕГН **********,
Б.В.Д., ЕГН **********, А.В. Я. – Х., ЕГН **********, Б.З.Б., ЕГН **********, Д.З.Б.,
ЕГН **********, Е.Н.С., ЕГН **********, Х.А.З., ЕГН **********, и З.А.А., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: *** – за адв.Д.Г., срещу „П.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл.
108 от ЗС за признаване за установено право на собственост и
осъждане на ответника да предаде владението на следния недвижим имот - бивша
земеделска земя/нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с
площ от 2.327 дка в строителните граници на
Филиповци, м.“Лозище“, кадастрален лист № 238, 261, имот № 5100256 от
кадастралния план от 1958 г., при граници: бул.“Захари Стоянов“, улица, алея, наследници
на Д. С.П.находяща се в строителните граници на гр.София, м.“Красная пресня“, УПИ II от кв.7 по ЗРП, одобрен със заповед № РД- 09-251/1991г., който имот към
датата на подаване на исковата молба/26.08.2014г./ е част от ПИ с идентификатор
68134.4361.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-14/06.03.2009г. на Изп.директор на АГКК, и е заснет с проектен идентификатор
68134.4361.420 с проектна площ от 2327 кв.м., при съседи: 68134.4361.95 и
68134.4361.94, съгласно скица - проект № 38506/13.06.2012 г. на СГКК – София.
ОСЪЖДА Н.И.Г.,
Е.И.Г., Д.И.Г., Б.В.Д., А.В. Я.-Х., Б.З.Б., Д.З.Б., Е.Н.С., Х.А.З. и З.А.А. да
заплатят на "П.З." ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 4 810 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: