№ 3486
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110201656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.О., ЕИК ............, представлявана от Й.Ф. -
кмет, срещу Наказателно постановление № 293/21.12.2021 г., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София
(РИОСВ – София), с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 128в от
Закона за биологичното разнообразие, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00
(петстотин) лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми,
проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на
защитените зони.
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното
се поддържа, че административнонаказващият орган не е приложил каквито и
да било доказателства във връзка с твърдението си, че С.О. е променила
своето инвестиционно предложение, още повече че последният е следвало да
установи ясно и недвусмислено, че трасетата на временните пътища не са
изцяло през имоти общинска собственост. Сочи се, че както в акта за
1
установяване на административно нарушение, така и в обжалваното
наказателно постановление, липсват констатации за собствеността на
засегнатите имоти, като липсва яснота дали административнонаказващият
орган изобщо е установил тяхната собственост. В случая, посочването на
имотите по вид на територията (горска територия) по никакъв начин не
идентифицира собствеността им, доколкото идентифицирането на
собствеността би следвало да се извърши чрез определяне и посочване на
притежателят/притежателите на вещното право/вещните права на собственост
върху визираните два недвижими имота, като същата може да бъде общинска,
държавна, частна или на обществени организации. На следващо място се
излага, че С.О. не е изменила своето инвестиционно предложение,
представено пред РИОСВ - София с вх. № 4939/12.04.2018 г., като описаните
в АУАН дейности били извършени на 15 и 16 май (събота и неделя) от
изпълнителя ,,Р. ЕООД“ по договор № СОА19-ДГ55-845/23.12.2019 г.,
сключен за реализиране на инвестиционното предложение, които дейности са
били извършени без знанието на СО и без уведомяването на СО и на
инвеститорския контрол, осъществяван от „С.“ ЕООД, за който общината е
сключила договор № СОА21-ДГ55-105/25.02.2021 г.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се
представлява се от юрк.Малчева, с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.Бозов, който изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба и за потвърждаване на
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Поддържа, че
фактическият състав на нарушението е доказан от събраните по делото
доказателства, поради което и депозираната жалба срещу атакуваното
наказателно постановление следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
2
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2018 г. С.О., в качеството си на възложител, внесла
уведомление за инвестиционно предложение „Почистване на речното корито
на река Искър, в участъка от края на 500 м участък под язовирната стена на
язовир „Панчарево“ до началото на корекцията при „Летище София“, в
РИОСВ - София.
С писмо изх. № 4939- 3278/25.05.2018 г. на директора на РИОСВ - София
на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата
за ОС) било изразено становище, че намерението не попада в обхвата на
Приложение № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС),
поради което не подлежи на регламентираните с глава шеста от Закона
процедури по оценка на въздействието върху околната среда, както и че не е
необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за
ОС.
Във връзка с постъпил в РИОСВ - София сигнал с вх. № С-141/17.05.2021
г. за „нерегламентирано ползване на воден обект и изрязване на дървета
(крайбрежна растителност) в с. Герман, район „Панчарево“ били извършени
проверки на място, както следва:
На 15.05.2021 г. била извършена съвместна проверка на място от
служители на РИОСВ - София и Басейнова дирекция ,Д.“, отразена в
Констативен протокол № ККФОС - МИ - 06/15.05.2021 г., при която бил
обходен участък от р. Искър от точка с географски координати N 42°36’29.3”
и Е 23°24’19.9” до точка с географски координати N 42°36’33.1” и Е
23°24’18.3”, в хода на която проверка било установено, че в началото на
обходения участък била поставена информационна табела за обект: Проект за
„Почистване на речното корито на река Искър, в участък от края на 500
метровия участък по язовирната стена на яз. Панчарево до началото на
корекцията при Летище София“, с възложител С.О. и с изпълнител „Р.“
ЕООД, като на около 7-8 м. извън речното корито на десния бряг на река
Искър били паркирани 3 бр. верижни багери без обозначителни знаци и
номера, по двата бряга на реката били установени следи от изрязани дървета
3
и храстовидна растителност, а по устоите на металното мостче и двата бряга
имало следи от смляна дървесина (стърготини).
На 20.05.2021 г. била извършена повторна съвместна проверка на място
от експерти на РИОСВ - София, Басейнова дирекция „Д.“, С.О., район
„Панчарево“ и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА),
отразена в Констативен протокол № ПД - ДД - 18/20.05.2021 г., в хода която
бил направен обход и оглед на р. Искър в района на дейностите, описани в
сигнала, от точка с географски координати N 42°36’29.8” и Е 23°24’20.0” до
точка с географски координати N 42°36’35.5” и Е 23°24’18.4”. При огледа
било установено наличие на премахната дълготрайна дървесна растителност
от видовете „черна елша“ и „бяла топола“, като дърветата били струпани в
две купчини в началото и края на „временен път“. Установен бил и оформен с
речен материал (пясък, тиня и чакъл) временен път успореден на речното
корито и граничещ с него, с дължина около 40 м. и ширина около 4 м., който
попадал в имот № 14831.6539.358 – горска територия, а към момента на
проверката от имот № 14831.6539.438 – представляващ „Голина“ (горска
територия) се извършвало изтегляне на верижна техника. Съгласно
представената от възложителя информация обаче в уведомлението за
инвестиционно предложение, трасетата на временните пътища следвало бъдат
изцяло през имоти общинска собственост.
Св. Д. С. Д. – главен експерт в отдел „Превантивна дейност“ към
Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София приел, че
извършеното представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони, тъй като С.О., не била информирала
компетентния орган, в случая РИОСВ – София, за намерението си през имоти
№ 14831.6539.438 и № 14831.6539.358 (представляващи горска територия) да
се изгражда временен път, поради което на 25.06.2021 г. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 123/25.06.2021 г. срещу
жалбоподателя С.О., в присъствието на пълномощник на жалбоподателя –
Лазар Петрунов (началник на отдел „Опазване на околната среда“ към
Дирекция „Околна среда“ в С.О.), както и на свидетелите М-Ф. В. И. и
М.Ю.Г., което е удостоверено с техните подписи.
4
На същата дата – 25.06.2021 г. АУАН бил връчен на представител на
жалбоподателя – Лазар Петрунов (началник на отдел „Опазване на околната
среда“ към Дирекция „Околна среда“ в С.О.), който го подписал с
възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения
срещу констатациите по акта.
Въз основа на така съставения АУАН, Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София) издал
атакуваното наказателно постановление № 293/21.12.2021 г., с което на
основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 128в от Закона за биологичното
разнообразие, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител Д. С. Д..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Д. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Показанията на свидетеля представляват пряк източник на доказателствена
информация, доколкото като актосъставител е възприел възпроизведените от
него в административнонаказателното производство фактически
обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
5
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
Същевременно, при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорвания акт съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени в противоречие с процесуалния закон, доколкото описаното в тях
нарушение е некоректно от гледна точка на нарушените правни норми и
санкционната такава.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на
юридическото лице е ангажирана на основание чл. 128в от Закона за
биологичното разнообразие. В посочената разпоредба законодателят е
предвидил глоба от 50 до 2000 лева за физическите лица, а за юридическите
лица и ЕТ имуществена санкция от 100 до 5000 лева за други нарушения на
този закон, на Регламент 338/97, Регламент (ЕО) № 865/2006, Регламент (ЕС)
№ 511/2014 и Регламент (ЕС) № 1143/2014, ако извършеното не съставлява
престъпление. Визираната санкционна норма на закона обаче, по своя
характер се явява препращаща, сочейки, че съответната имуществена санкция
6
се налага за други /различни от изрично конкретизирани в закона преди
нормата на чл. 128в от Закона за биологичното разнообразие/ нарушения, или
на Регламент 338/97, Регламент (ЕО) № 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014
и Регламент (ЕС) № 1143/2014, ако извършеното не съставлява престъпление.
В конкретния случай никъде в АУАН и НП не е посочена конкретна
разпоредба от Закона за биологичното разнообразие или от визираните
четири регламента на ЕС, която да е била нарушена. Напротив, в АУАН и в
НП като нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и
целите на опазване на защитените зони, която вменява задължение на
възложителя на планове, програми, проекти или на инвестиционни
предложения, да уведомява на най – ранен етап компетентния орган по чл. 6а
за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно
приложение № 2 (част А - за планове, програми и проекти, част Б - за
инвестиционни предложения). Уведомлението се представя в един екземпляр
на хартиен носител и в един екземпляр на електронен носител.
Следва да бъде да отбелязано, че нито в самата Наредба, нито в Закона за
биологичното разнообразие е предвидена конкретна санкция за нарушение на
самия подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на чл. 31а Закона за
биологичното разнообразие. Действително, би могло да бъде прието, че
такава санкция представлява именно тази, предвидена в чл. 128в Закона за
биологичното разнообразие, доколкото в нея изрично е посочено, че същата
се налага на нарушител – ЮЛ или ЕТ за други нарушения на специалния
закон. Единствената норма обаче, която би могла да се свърже с Наредбата, е
именно тази на чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие, която
същевременно не съдържа конкретно правило за поведение, чийто адресат да
са възложителите на планове, програми, проекти или на инвестиционни
предложения, а единствено определя обхвата на Наредбата и съдържанието й
с оглед регулираните с нея въпроси, свързани с условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените
зони.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретиката на настоящия
7
случай не е налице яснота на какво правно основание санкцията в размер от
500 лева, е наложена на ЮЛ за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, тъй
като в чл. 128в Закона за биологичното разнообразие не е визирано същата да
касае нарушения на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона.
В АУАН и НП същевременно не е направено препращане към конкретна
правна норма от закона или на визираните по-горе Регламенти, която да е
била нарушена като сочеща конкретно правило за поведение.
Отделно от това, нито актосъставителят, нито наказващият орган е
посочил ясно и недвусмислено обстоятелствата, въз основа на които е прието,
че нарушението е извършено на 20.05.2021 г., която дата е такава на
извършената повторна съвместна проверка и на издаване на Констативен
протокол № ПД-ДД-18.
Тази мотивировка се налага, доколкото в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, сочена като нарушена, не е уредено понятието "най-ранен етап" за
уведомяване, което е общо, без конкретни параметри. Това понятие не е
уредено и в Закона за биологичното разнообразие, а не е посочен и друг
нормативен акт, в който този въпрос да е регламентиран, включително в
Закона за защитените територии и Закона за опазване на околната среда,
които биха могли да намерят връзка със Закона за биологичното
разнообразие.
Гореизложеното релевира извода, че АУАН и НП страдат от пороци –
нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, тъй като не са описани всички релевантни факти и обстоятелства,
относими към твърдяното нарушение, нито административнонаказващият
орган е посочил конкретните обстоятелства, поради които приема за относима
към така вмененото нарушение именно санкционната норма, въз основа на
която е наложил съответната санкция. В случая описанието на нарушението е
неясно до степен, че препятства санкционираното юридическо лице да
разбере нарушението, което му се вменява така, че да организира адекватно
защитата си.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като не се
обсъждат възраженията на жалбоподателя по съществото на спора –
законосъобразна ли е правната оценка на установените факти в казуса, има ли
8
извършено нарушение, кой е негов субект и правилно ли е приложен в тази
част материалният закон.
При този изход на спора, претенцията на С.О. за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като последното следва да
бъде определено в размер на 80,00 лева, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 293/21.12.2021 г., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София
(РИОСВ – София), с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 128в от
Закона за биологичното разнообразие, на С.О., ЕИК ............ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00
(петстотин) лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми,
проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на
защитените зони.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – София
(РИОСВ – София) да заплати на С.О., ЕИК ............ сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9