Р Е Ш Е Н И Е
№… ……/ .04.2020 г.
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10
състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на секретаря Весела Станчева,
като разгледа т.д.
№ 1833 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени
искове по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Производството по делото е образувано по
искова молба на С.Д.Н., ЕГН ********** и К.И.Т. ЕГН **********, срещу Сдружение
„Б.Д.за защита на П.“, ЕИК: ******* по искове за отмяна на решенията, взети на
10.08.2019 г. на Общо събрание на СНЦ „Б.Д.за защита на П.“, с които се отменят
решения на УС на сдружението за приемане на нови членове на сдружението, за
освобождаване на С.Д.като член на УС,
както и за избор на Е. Г.Т. и Б.Н. Т.за членове на УС.
Ищците оспорват решението на ОС от
10.08.2019 г., с което са отменени решенията на УС, взети с протоколи от
03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г., поради липсата на правомощия УС по устав да
приема и изключва членове на сдружението - физически лица. Твърдят, че в чл.
16, ал. 1, т. 12 от устава на Сдружението, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗЮЛНЦ,
управителният съвет е органът, който приема и изключва членовете –
физически/юридически лица, като може да делегира тези си правомощия на
изпълнителния директор на сдружението, и то единствено по отношение на
физическите лица. С тези твърдения оспорват решението като взето в противоречие
на устава и закона и искат неговата отмяна.
Решението от ОС на ответното сдружение
от 10.08.2019 г., с което се отменя взетото предходно такова за избор на С.Д.като
член на управителния съвет се оспорва като незаконосъобразно, тъй като същото
не било предварително включено в обявения дневен ред на заседанието, като наред
с това, посоченото основание за отмяната и неговото освобождаване – конфликт на
интереси, не било налице. Излагат, че още към датата на вписване на С.Д.като
управител на сдружението в Търговски регистър и към датата на взимане на
обжалваното решение, същият вече е бил заличен като управител на друго
сдружение със сродна на сдружението дейност. Наред с това, твърдят, че през
законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 25, ал. 6, във вр. с чл. 25,
ал. 4 ЗЮЛНЦ, решението на ОС от 20.04.2019 г. за избора на С.Д.за член на УС,
не било обжалвано пред съда.
Оспорват и решението, с което за член на
УС е избран Е. Г.Т., с твърдения, че същото противоречи на ограничението в чл.
15, ал. 6 от устава на Сдружението, който предвижда, че членовете на управителния
съвет не могат да работят на трудов или граждански договор към Сдружението или
към юридически лица, в които Сдружението членува или е собственик, с изключение
на предвиденото в чл. 18 от устава. Твърдят, че е налице конфликт на интереси,
тъй като Т. е служител на Румънското орнитологично дружество, заедно с което
БДЗП е партньор на Б.Л.И., както и ръководи проекти в Румъния, които се
изпълняват и координират от Сдружение „БДЗП“.
Твърдят, че и решението, с което за нов
член на УС е избран Б.Н. Т., противоречи на чл. 15, ал. 5 от устава на
сдружението, уреждащ хипотезите на конфликт на интереси, тъй като Т.бил
управител на търговско дружество със сходна на дейността на сдружението
дейност.
Ответникът Сдружение "Б.Д.за защита
на П." оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Излага, че ОС на БДЗП, на което са
приети оспорените с ИМ решения, е проведено на 10.08.2019 г., на което
заседание и двамата ищци са присъствали лично, поради което са пропуснали
преклузивния едномесечен срок за оспорване на решенията, уреден в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Твърди, че за ищците липсва конкретен
правен интерес от оспорване на съответните решения, тъй като никое от тях не
касае техните членствени правоотношения, поради което не ги засяга пряко.
По същество излага, че на редовно
проведено заседание от 20.04.2019 г. като член на УС на сдружението, с
мнозинство от гласовете, е избрано лицето С.Д., който, към онзи момент, е
управител на две дружества - „БГ О.“ ЕООД, ЕИК *******, с предмет на дейност, в
частност: мониторинг на компонентите на околната среда, реализация и управление
на проекти в областта на околната среда, управление на защитени територии и
защитени зони, поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности
в защитени територии и защитени зони, информационни, информационно-
образователни и интерпретативни дейности в областта на околната среда,
консултантски услуги, изготвяне на преценки и доклади по оценка за съвместимост,
оценки за въздействието върху околната среда и екологични оценки, становища и
експертизи в областта на околната среда, и на „Б.- СС“ ЕООД, ЕИК ******, с
предмет на дейност, в частност: информационно-образователни и интерпретативни
дейности в областта на околната среда, консултантски услуги.
Сочи, че присъстващи на събранието
членове оспорвали допустимостта на избора на лицето Добрев, поради конфликт на
интереси, и с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от устава на сдружението.
Сочи, че в периода от 01.05.2019г. - 28.05.2019г. членовете на БДЗП организират
и провеждат подписка за свикване на извънредно ОС на основание чл. 11, ал. 1 от
Устава на БДЗП. В искането, подписано от 72- ма членове, е изрично посочено, че
целта на извънредното ОС трябва да бъде избор на нови членове в УС и промяна на
Устава на сдружението, с цел подобряване на неговото функциониране. На редовно
проведено заседание от 28.05.2019 г., членът на УС Добрев декларирал промяна в
обстоятелствата – че към онзи момент вече не е собственик и управител на двете
дружества, което заявление сдружението твърди, че било невярно в по-голямата му
част.
Излага, че на редовно заседание от
19.06.2019 г. УС на сдружението констатира, че са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1 от устава за това, и взема решение за свикване на извънредно ОС на
10.08.2019 г. в гр. София, при дневен ред: 1. Приемане на промени в устава; 2.
Промени в състава на управителния съвет; 3. Разни. Твърди, че събранието било
свикано при спазване изискванията на закона.
Сочи, че в периода след вземане на
решението на УС за насрочване на извънредно ОС, в сдружението са получени голям
брой молби за приемане на нови членове - за м. юни и м. юли 2019 г. са получени
общо 168 молби, като - за сравнение - за всички предходни месеци на 2019 г. са
получени общо 43 заявления. Твърди, че изпълнителният директор разпоредил
всички заявления за членство да се проверят персонално, тъй като е
констатирано, че много от новите заявления са попълнени с идентичен почерк и
носят сходни подписи, като при много от заявленията членски внос е извършен от
едно и също лице. Вследствие проверката се установило, че много от
предоставените в заявленията телефонни номера не съществуват, като в
по-голямата част от проверените случаи, се констатирала злоупотреба с лични
данни на неуведомени лица. Други кандидат – членове заявили, че били агитирани
от трето лице да попълнят заявлението, което им обяснявало, че членството е
безплатно, като въпреки това, членски внос от тяхно име е постъпил по сметка на
сдружението. В един от случаите, лицето, вече прието за член, е заявило, че са
го задължили да присъства на „конференцията“ или да даде пълномощно на друг, в
противен случай било заплашено, че „ще дължи компенсации“.
Посочва се, че към 03.08.2019г., от всички
общо 168 нови заявления от юни и юли 2019 г. с решение на изпълнителния
директор са приети 85 нови членове, а, по отношение на останалите 83-ма,
проверките все още текат. Твърди, че, въпреки това, УС на Сдружение „БДЗП“, без
да поиска обяснение от изпълнителния директор, решава да се намеси пряко в
процедурата по приемане на нови членове, като изисква копия от всички постъпили
заявления за членство в периода от 12.07.2019 г. до 03.08.2019 г. и на
заседание от 03.08.2019г. (с решение по т. 1 от дневния ред), приема останалите
83 лица за членове на БДЗП, въпреки че проверките за автентичност на
заявленията все още не са приключили. Сочи се, че голяма част от новите
заявления за членство са от лица с местожителство в района на гр. Генерал
Тошево и област Добрич, които е установено, че са служители на различни фирми
на фамилия П., които развиват кръг от дейности, противоречащи на целите на
Сдружението. Във връзка с тези разкрития, на 09.08.2019 г. И.М.- отговорник по
европейските политики към БДЗП, представя докладна записка пред Управителния
съвет.
След като на друго заседание на
управителния съвет изпълнителният директор уведомил УС, че след успешна
проверка на заявленията в периода между 28.05 и 09.08.2019 г. с решение на ИД
са приети 89 нови членове, като 4 от тях са включени в списъка от решението на
УС от 03.08.2019 г., Съветът решил да измени решението си от 03.08.2019 г.,
като вследствие на това, решението на УС за приемане на нови членове остава в
сила само по отношение на 37 физически лица от първоначалните 83-ма. Наред с
това се твърди, че УС е приел тези членове по изключение, като предложил на ОС
да разгледа останалите 42 броя заявления за приемане като членове на физически
лица, по отношение на които Съветът е отменил решението си за прием.
Твърди, че извънредното ОС, на което са
взети оспорваните решения, е свикано и проведено при спазване на изискванията
на ЗЮЛНЦ и Устава. Сочи се, че на 10.08.2019г. в Парк-хотел „Витоша“, гр. София
се явяват лично 140 членове на БДЗП, които представляват общо 332 членове от
общия регистриран членски състав (671 члена) към онзи момент. Следователно
представени били под една втора от членовете, като, с оглед редовно провеждане
на заседанието, бил спазен принципът на спадащия кворум, като същото е открито
едва в 11:30 часа.
Излага се, че ОС напълно в съответствие
с устава е отменил частично решението на УС за приемане на членове, тъй като
съгласно разпоредбите му, и противно на твърденията в исковата молба,
правомощие да приема физически лица за членове на сдружението има единствено
изпълнителният директор, като неговият отказ е предвидено, че подлежи на
проверка от УС, след съответно сезиране.
Оспорват се твърденията в исковата
молба, че решението за освобождаване на С.Д.като член на управителния съвет не
е било включено в дневния ред на проведеното събрание. Сочи се, че това решение
е взето при обсъждане на промените в състава на управителния съвет, което било
изрично посочено в дневния ред в поканата за свикване на извънредното събрание.
Наред с това ответникът твърди, че, съгласно закона, общото събрание притежава
изключителна компетентност да избира и освобождава едно лице като член на
управителния му орган, като това може да бъде направено във всеки един момент и
не зависи изобщо от поведението и волята на това лице, още повече от
предварителна преценка дали по отношение на него е налице конфликт на интереси
със тези на Сдружението, което се решавало от върховния орган по
целесъобразност. Наред с това се сочи, че в действителност е налице конфликт на
интереси, доколкото Добрев е ръководен орган на други две юридически лица, чрез
свързано лице – неговата съпруга, и мажоритарен собственик на техния капитал,
като забрана за участие на такова лице в УС се съдържала в чл. 15, ал. 5 от
Устава на БДЗП, а ЗПКОНПИ не бил приложим в случая.
От друга страна, и съгласно уреденото в
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предмет на съдебна проверка било единствено
законосъобразността и съответствието с устава на оспорваното решение, а не и
неговата целесъобразност.
Ответникът излага, че Е.Т. не е служител
на БДЗП, нито е служител на търговско дружество или друго ЮЛНЦ, в което „БДЗП“
членува или в капитала на което има участие, поради което правилото на чл. 15,
ал. 6 от устава не се нарушава. Твърди, че Румънското орнитологично дружество,
където Т. е координатор по два проекта, и сдружението – ответник са две
независими едно от друго юридически лица, като отношенията помежду им, както и
с Б.Л.И. са чисто договорни. Тъй като сдружението „БДЗП“ не членува в
Румънското орнитологично дружество, нито последното членува в „БДЗП“, то счита,
че забраната на чл. 15, ал. 6 от устава не е нарушена. Обяснява, че проектите,
по които сдруженията работят съвместно, са международни, и в изпълнението им
участват множество партньори от няколко държави, на територията на които
прелитат съответните пернати, като предвид различната териториална
компетентност на БДЗП и РОД, не е налице конфликт на интереси. Твърди, че, в
конкретния случай, ОС е преценило, че, предвид своя опит, Е.Т. е подходящ да
изпълнява функциите на член на УС, и мотивите за това решение не могат да бъдат
подлагани на проверка от съда.
Оспорва и иска за отмяна на решението на
ОС от 10.08.2019г., с което Б.Н. Т.е избран за член на УС, с аргументи, че по
отношение на него не е налице твърдяното от ищците основание по чл. 15, ал. 5
от устава, тъй като дружеството, което същият управлявал, осъществявало
туристическо посредничество, което не представлявало конкурентна на извършваната
от Сдружението дейност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове по чл. 25, ал.4 за отмяна на решения на ОС на СНЦ „Българско
дружеството за защита на П.“, проведено на 10.08.2019 година.
По делото е прието за безспорно, че към
10.08.2019 г. ищците са членове на сдружението и са присъствали на проведеното
ОС.
Жалбата е подадена по пощата, на
10.09.2019 г. (видно от запазен пощенски плик и платежен документ – стр. 202 по
делото), поради което на основание чл. 62,
ал.2 от ГПК Съдът приема, че е спазен преклузивния срок по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Относно допустимостта на исковете
Относно твърдението на ответника, че
ищците нямат правен интерес от предявените искове, тъй като не се засягат
непосредствено техни членствени права, същият е неоснователен.
Както е посочено и в решение № 81 от
25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС предпоставките и
процесуалният ред за съдебна защита срещу решенията на общото събрание на
сдружение с нестопанска цел са уредени в специалната разпоредба на чл. 25 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като
оспорването им се осъществява чрез предявяване на иск за отмяната им пред
окръжния съд по седалището на сдружението в преклузивните срокове по чл. 25,
ал. 6 от ЗЮЛНЦ. В зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от
решенията, законодателят е признал право за предявяване на констититувния иск
по чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ само на членовете на сдружението, на
неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес.
Независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във
всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 вр. с, ал. 4 от ЗЮЛНЦ предполага конкретен
правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от
претендираната отмяна на същото.
В конкретния случай, ищците аргументират
в молба от 03.02.2020 г. конкретния си правен интерес за предявените искове –
увеличаване на членската маса и осъществяване на ръководството на сдружението
от надлежно избрани лица.
По изложените съображения, Съдът намира
исковете за допустими.
Относно основателността на исковете:
Съдебният контрол за законосъобразност и
уставосъобразност обхващащ решенията на Общото събрание на сдружението с
нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването,
оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на
всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но
нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на
съответното членствено право, като субективно право (решение № 318 от
04.02.2019 г. по т. д. № 808/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В закона не е
направено разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на
устава, както и не е даден приоритет на законовите норми. Както е посочено и в решение
№ 167 от 04.11.2013 г. по т. д. № 1292/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, в чл. 20, т.
1- т. 13 от ЗЮЛНЦ законодателят с императивни законови норми е очертал
минимално необходимото съдържание на устава на сдружението. Предвид съдържащите
се в този закон диспозитивни разпоредби, определянето на съдържанието на част
от конкретните правила е предоставено на членовете на сдружението - така,
например, по отношение на имуществените членски задължения и тяхното
изпълнение; компетентността на общото събрание за изключване на член на
сдружението; начина на свикване на общото събрание и необходимия кворум за
провеждането му и др. Наред с тези правила, съобразно принципа на правната
автономия на членовете на сдружението, в устава е допустимо да се предвидят и
съответно да се приемат устройствени и вътрешни правила за поведение, имащи
задължителен характер както за членуващите в него, така и за съответните органи
на сдружението.
Поради това, предвид задължителния
характер на всички клаузи на устава, а не само на тези, които са в рамките на
минимално необходимото съдържание по чл. 20 ЗЮЛНЦ, неспазването им съставлява
основание за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението
и е достатъчно за да обоснове уважаването на конститутивния иск по чл. 25, ал.
4 ЗЮЛНЦ.
Съдът следва да разгледа предявените
искове за незаконосъобразност на решения на ОС на ответното сдружение на
наведените основания от ищците.
Относно решението по т. 1 от ОС от
10.08.2019 г. – за отмяна на решения на
УС от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове на
сдружението
Видно от поканата за извънредно ОС от
10.07.2019 г. (стр. 60-61 по делото), ОС на ответното сдружение е свикано за
10.08.2019 г. със следния дневен ред:
1.
Приемане на промени в устава;
2.
Промени в състава на УС;
3.
Разни;
Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 - ал. 3 ЗЮЛНЦ регламентират фактическия състав на свикване на Общото събрание на
сдружението: ал. 1 - оправомощените лица за свикване на ОС; ал. 2 -
задължителните реквизити на поканата; ал. 3 - правният режим за оповестяване на
поканата за свикване на ОС, ако друго не е предвидено в устава.
Съгласно чл. 29, ал.3
от ЗЮЛНЦ по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не
може да се вземат решения.
В конкретния случай,
видно от съдържанието на поканата за извънредното ОС на ответното сдружение, в
същата не е включена точка за отмяна на решения на УС. Това обстоятелство не се
и оспорва от ответника, а се излагат подробни съображения какво е наложило
вземане на посоченото решение от ОС.
Изложените аргументи от
ответника не следва да бъдат ценени, тъй като е налице формално нарушение на
процедурата по провеждане на ОС – разгледан е съществен въпрос, който не следва
от останалите въпроси, вече включени в дневния ред, а води до промяна на
персоналния състав на ОС – отменят се решения на УС, свързани с приемането на
членове, което влияе върху кворума за провеждане на ОС и съответно мнозинствата
за вземане на различните решения.
Поради това атакуваното
решение се явява незаконосъобразно поради противоречие със закона (чл. 29, ал.3
от ЗЮЛНЦ и на устава – чл. 14, ал.3) и следва да бъде отменено.
Относно решението за
освобождаване на С.Д.като член на УС
В поканата за ОС и в дневния ред е
включена точка: Промени в състава на УС.
Ищецът твърди, че така формулираната
точка от дневния ред, доколкото не е посочено конкретно кои лица се предлага да
бъдат освободени, води до незаконосъобразност на конкретно взетото решение за
освобождаване на С.Д..
Съдът не споделя този извод.
Както бе посочено и по-горе, поканата за
ОС следва да съдържа дневния ред. Няма предвидено изискване да се посочва и
проект за решение или предложение за решение, включително и
когато предложението засяга персоналния състав на УС, независимо дали е
за освобождаване на член на УС или избор на нов член на УС. Такова изискване не
е предвидено и в Устава, който възпроизвежда законовата разпоредба – чл.11,
ал.2 от Устава. Процедурата по освобождаване на член на УС е предвидена в чл.
19, ал.1, т.3 от Устава – по предложение на УС или на 15 от членовете на ОС,
без да е предвидено, че тези предложения трябва да бъдат направени в някакъв срок
преди самото ОС. Аргумент в тази насока е и предвидената в устава възможност
аргументирани предложения за нови членове на УС да се внасят направо в ОС,
както от УС, така и от най-малко 7 от членовете на ОС (чл. 15, ал.8 от Устава).
Поради това, както предлагането на нови членове, така и освобождаването на
членове на УС на ответното сдружение, е достатъчно да бъде включено като точка
в дневния ред, без да се посочват конкретни имена, за да се приеме, че е
спазено изискването на чл. 26, ал.2 от ЗЮЛНЦ.
Относно довода, че не са били налице
посочените основания за освобождаване на С.Д.като член на УС – конфликт на
интереси съобразно чл. 15, ал.5 от Устава.
Съгласно чл. 15, ал.5 от устава на Сдружение
„Б.Д.за защита на П.“, ЕИК: *******, членове на УС не могат да участват в
ръководни органи на други юридически лица със сродна дейност.
С решение по т. 2 от дневния ред на ОС
от 10.08.2019 г., ОС е взело решение за прекратяване на мандата на С.Д.поради
съмнения за конфликт на интереси по предложение на основание чл. 19, ал.1, т.3
от Устава от 22 членове на ОС (стр.177 и сл. по делото). В самото решение не е
посочено основанието от устава, но доколкото същото е посочено в предложението
от 22-та членове на УС за прекратяване на мандата на С.Д.– чл. 15, ал.5 от
устава, Съдът намира, че именно това е основанието, по което е гласувало ОС и е
взето решението.
Досежно аргументите на ответника, че се
касае за въпрос по целесъобраност, който не подлежи на съдебен контрол, Съдът
намира следното:
Действително, както е посочено и в
цитираната от ответника съдебна практика (вкл. решение № 391 от 1.07.2005 г. на
ВКС по т. д. № 679/2004 г., ТК, II ТО, решение № 707 от 3.05.2012
г. по т. дело № 3488/2011 г. на САС, ТО, 5 състав) основанията,
на които е допустимо да се извършва съдебен контрол върху решения на общото
събрание на сдружение с нестопанска цел, са регламентирани изрично в нормата
на чл. 25, ал.4
от ЗЮЛНЦ и те са ограничени до проверка на законосъобразността
на решенията и тяхното съответствие с устава на сдружението. Преценката
за целесъобразност на решенията на общото събрание е извън обхвата на
съдебния контрол, съответно съдът не може да проверява дали приемането на
дадено решение в достатъчна степен ще способства за постигането на целите на
сдружението. Тези преценка е оставена на самите членове на сдружението, които
формират състава на общото събрание, като по този начин е осигурена
възможността им самостоятелно да организират и направляват своята дейност.
Както бе посочено и по-горе обаче,
съдебната проверка по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ включва съответствие на решенията
на ОС със закона и устава, без да се прави разграничение между тези норми.
Следователно, тогава, когато се твърди конкретно нарушение на устава при
вземане на определено нарушение, това е въпрос на уставосъобразност на
атакуваното решение, което има значението на въпрос за законосъобразност, и
подлежи на съдебен контрол (така цитираното вече решение № 391 от 1.07.2005 г.
на ВКС по т. д. № 679/2004 г., ТК, II ТО, съгласно което отмяната на решения на
ОС на ЮЛНЦ е недопустима, щом не е налице установено конкретно нарушение на
закона или устава при тяхното вземане).
Именно такава в процесната хипотеза –
твърди се нарушение на чл. 15, ал.5 от Устава и Съдът намира, че следва да се
произнесе дали взетото решение за освобождаване на С.Д.съответства на устава на
сдружението.
Между страните не се спори относно
фактите – към датата на избиране на С.Д.на член на УС – 20.04.2019 г. същият е
бил управител и едноличен собственик на капитала на две търговски дружества –
БГ О. ЕООД, ЕИК ******* и Б.ЕООД, ЕИК ******1, в чийто предмет на дейност се
включват някои от дейностите, включени в чл. 4 от устава на ответното сдружение
с нестопанска цел средства за постигане на целите.
В едномесечен срок от избора си С.Д.е
прехвърлил част от дяловете в двете дружества на трето лице и съответно е бил
освободен като управител на тези дружества, като е променен и предмета на
дейност на двете дружества, така че няма формално съвпадане между предмета на
дейност на двете търговски дружества и посочените точки от устава на
сдружението. Вписванията по партидите на двете търговски дружества са от
21.05.2019 година.
Установява се по делото, че още към
момента на избор на С.Д.за член на УС, членовете на ОС са били известени за
притежаваните от него търговски дружества.
Като прецени посочените обстоятелства, и
преди всичко факта, че ответната страна не е търговско дружество, а сдружение с
нестопанска цел, в обществена полза, както и че чл. 15, ал5 от Устава изисква
участие на члена на УС в ЮЛ със сродна дейност, Съдът намира, че не се
установява наличието на това основание за освобождаване на С.Д.като член на УС
на ответното сдружение. Юридическите лица с нестопанска цел се създават не за
да осъществяват търговска дейност, а за да постигат целите си с каквито
средства преценят. Целите като задача и смисъл на доброволното сдружение е
избор на самото сдружение, а нейното постигане се гарантира от средствата за
нейното постигане.
Ответното сдружение е и сдружение в
обществена полза, което сочи, че съгласно чл. 38 от ЗЮЛНЦ е ограничено в
сферата, в която може да разходва имуществото си, но съответно получава и
привилегии от страна на държавата (чл. 4 от ЗЮЛНЦ). Поради това не може да се
приеме по принцип, че това сдружение би могло да извършва сродна дейност с едно
търговско дружество, доколкото дейността на ответника като сдружение в
обществена полза е насочена към разходване на средства за постигане на
определени общественополезни цели, а на едно търговско дружество – целта е
генериране на печалба от осъществяваната търговска дейност. Допълнителната
стопанската дейност на едно юридическо лице с нестопанска цел е подпомагаща
основната му дейност, а не го характеризира (чл. 3, ал.3 и чл. 6 от ЗЮЛНЦ), за
разлика от стопанската дейност на едно търговско дружество.
Поради това, Съдът намира, че
разпоредбата на чл. 15, ал.5 от Устава следва да се тълкува като налагаща
ограничения за членовете на УС за членство в управителните органи на сродни
юридически лица с нестопанска цел, които вероятно действат в една и съща
област. Дори и по аналогия да се приеме, че описаната хипотеза в настоящия
случай разкрива характеристиките на конфликта на интереси, така както е посочен
в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, за С.Д.се установява, че още от 21.05.2019 г., т.е и към
10.08.2019 г. – датата на вземане на атакуваното решение посоченото формално
основание вече не е налице.
Поради това и атакуваното решение на ОС
противоречи на устава и следва да бъде отменено.
Относно решението за избор на Е.Т. за
член на УС
Ищецът сочи на нарушение на чл. 15, ал.6
от Устава, съгласно което членовете на УС не могат да работят на граждански или
трудов договор към Сдружението или юридически лица, в които сдружението членува
или е собственик, с изключение на чл. 18 (възнаграждението, което членовете на
УС получават за дейността си като такива).
Не се спори, че Е.Т. е служител на
румънското орнитологично дружество, както и е координатор на два проекта,
водени от това дружество. Ответното сдружение и румънското орнитологично
дружество са партньори на Б.Л.И. – дружество с ограничена отговорност с
нестопанска цел, съгласно законодателството на Обединеното кралство. Трите
организации са самостоятелни юридически лица, които работят съвместно по
различни проекти. Ответното сдружение не притежава, нито членува в дружеството,
чийто служител е Е.Т..
От така изложените факти, не се
установява нарушение на чл.15, ал.6 от Устава.
Относно решението за избор на Б.Т.за
член на УС
Твърди се нарушение на чл. 15, ал.5 от
Устава, тъй като Б.Т.е управител на „С.Т.“ ЕООД, а това търговско дружество
осъществява дейност, което съвпада с част от допълнителната стопанска дейност,
която осъществява и ответното сдружение.
Не се спори относно фактите – Б.Т.е
управител на дружеството „С.Т.“ ЕООД, което осъществява търговска дейност в областта на
туризма.
По изложените по-горе
съображения в частта относно иска за отмяна на решението по т. 2 от ОС на
10.08.2019 г., засягащо освобождаването на С.Д.като член на УС, Съдът намира,
че предявеният иск е неоснователен, с оглед приетото тълкуване на чл. 15, ал.5
от устава на ответното сдружение. Противното означава, че ответното сдружение и
всяко дружество, осъществяващо туроператорска дейност са юридически лица със
сходна дейност.
Относно
разноските:
С оглед този изход на делото, на ищеца
се дължат разноски за двата уважени иска, а на ответника – за двата отхвърлени
иска.
И двете страни правят възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че и на
двете страни следва да се присъди адвокатско възнаграждение в рамките на
минималните размери по Наредба No
1
за минималните размери на адвокатското възнаграждение, което съответства на действителната
правна и фактическа сложност на делото, и обстоятелството, че производството по
делото е приключило в едно съдебно заседание.
Водим
от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Софийски градски съд,
VI
- 10 състав
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ по иск по чл.
25, ал.4 от ЗЮЛНЦ на С.Д.Н., ЕГН ********** и К.И.Т. ЕГН **********, съдебен
адрес:адв. Р.К.,*** срещу Сдружение „Б.Д.за защита на П.“, ЕИК: *******,
съдебен адрес: адв. Е.К.,*** РЕШЕНИЯ
на Общо събрание на СНЦ „Б.Д.за защита на П.“ от 10.08.2019 г. за отмяна на решения
на УС на сдружението от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови
членове на сдружението и за освобождаване на С.Д.като член на УС, като
незаконосъобразни и противоречащи на устава.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Н.,
ЕГН ********** и К.И.Т. ЕГН **********, съдебен адрес:адв. Р.К.,*** срещу
Сдружение „Б.Д.за защита на П.“, ЕИК: *******, съдебен адрес: адв. Е.К.,*** иск по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на РЕШЕНИЯ
на Общо събрание на СНЦ „Б.Д.за защита на П.“ от 10.08.2019 г. за избор на Е. Г.Т.
и Б.Н. Т.за членове на УС, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Сдружение
„Б.Д.за защита на П.“, ЕИК: *******, съдебен адрес: адв. Е.К.,*** да заплати на С.Д.Н., ЕГН ********** и К.И.Т.
ЕГН **********, съдебен адрес: адв. Р.К.,*** на основание чл. 78 от ГПК сумата
от 660 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Д.Н.,
ЕГН ********** и К.И.Т. ЕГН **********, съдебен адрес:адв. Р.К.,*** да заплати
на Сдружение „Б.Д.за защита на П.“, ЕИК: *******, съдебен адрес: адв. Е.К.,*** на основание чл. 78 от ГПК сумата от 600 лева
– разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: