РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500281 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 14608/25.03.2022г., подадена от
ЦВ. П. П. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението, срещу
Разпореждане от 22.02.2022г. на ЧСИ по изп.д. № ****** по описа на ЧСИ
Т.К., рег. № ****** и с район на действие, този на ПОС, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК /л. 42/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа
на ЧСИ да прекрати производството по делото, доколкото в периода от
31.12.2019г. и 31.12.2021г. се навеждат твърдения, че не са предприемани
никакви изпълнителни действия, като е изминал значителен период от време
и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
Допълнително посочва, че е налице изтекла 10-годишна погасителна давност
в полза на длъжника по силата на чл. 112 ЗЗД, тъй като изпълнителният лист
бил издаден на 11.06.2010г. и независимо от прекъсването й на 11.06.2020г.
задължението следвало да се счита за погасено. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното действие, а делото да се върне на ЧСИ с указания за
прекратяването му.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Кредит инкасо
инвестмънт БГ“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който се излагат
1
съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че отказът на ЧСИ К.
да прекрати изпълнителното производство е правилен и законосъобразен.
Налице били доказателства за извършвани множество изпълнителни действия
спрямо длъжника, с оглед на което счита, че не са налице основанията
визирани в нормата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотивите
на ЧСИ Т.К., рег. № ***, в които се посочва, че не е настъпила перемпция,
поради редовно искани от страна на длъжника изпълнителни действия, които
прекъсвали течението на давността.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното
изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261
от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД от 12.06.2019г. и издаден изпълнителен
лист от 11.06.2010г. по ч.гр.д. № 2956/2010г. по описа на ПлРС, в който е
удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на „БНП Приба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ЦВ. П. П. за сумата от 1523.55 лв., ведно с
мораторната лихва от 29.05.2009г. до 05.05.2010г., в размер на 129,66 лв.,
ведно със законната лихва от 05.05.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 33,60лв., представляваща разноски по делото и
адв. хонорар в размер на 100лв.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 15.05.2015г. „БНП
Приба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като цедент прехвърлило на Кредит инкасо
инвестмънт БГ“ ЕАД, като цесионер вземанията описани в Приложение № 1
към договора, в т.ч. и вземането от длъжника Ц.П.. По искане
на взискателя със съобщение от 06.11.2019г. е наложен запор върху всички
сметки на длъжника открити в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на дълга по
изпълнителното дело.
На 30.06.2020г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде
извършен опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника
по изпълнителното дело.
На 09.10.2020г. до длъжника е изпратено уведомление от съдебния
изпълнител, че на 06.11.2020г. от 11:00ч. – 13:00ч. в дома му ще бъде
извършен описа на движимите му вещи.
На 28.02.2022г. със запорно съобщение е наложен запор върху всички
сметки на длъжника открити в „Райфайзен България“ ЕАД до размера на
дълга по изпълнителното дело.
2
На 12.01.2022г. Ц.П. депозирал молба по делото с доводи, че същото е
прекратено по силата на закона, тъй като от образуването му, до настоящия
момент не са били предприемани никакви изпълнителни действия.
С обжалваното разпореждане искането на длъжника за прекратяване
на изпълнителното дело е оставено без уважение, тъй като било прието от
съдебния изпълнител, че в случая не са налице предпоставките на чл. 433, ал.
1, т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира
следните правни изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени
в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално
несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно
провеждане на започналия изпълнителен процес. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК е
даден отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство. В
мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право с обратна сила и те не се
считат за произвели правно действие.
С неизвършването на изпълнителни действия по искане
на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на
интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно
значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на
материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка
изпълнителното производство да бъде възобновено.
В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че
поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е
налице - в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Видно от книжата по приложеното от ЧСИ копие на изпълнително
дело № ****** се установява, че по искане на взискателя със съобщение от
06.11.2019г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника открити в
3
„Банка ДСК“ ЕАД до размера на дълга по изпълнителното дело. На
30.06.2020г. била депозирана молба от взискателя с искане да бъде извършен
опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника по
изпълнителното дело. Съгласно мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г.,
по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК с извършването на опис и оценка на вещ
и извършването на продан се прекъсва течението на давността по
изпълнителното дело. В тълкувателното решение е предвидено също, че само
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Противното би означавало кредиторът да търпи неблагоприятни последици
от неправомерното поведение на съдебния изпълнител, въпреки упражнените
от него права. От последното следва извода, че от 30.06.2020г. е започнала да
тече нова двугодишна погасителна давност.
На 28.02.2022г. със запорно съобщение е наложен запор върху всички
сметки на длъжника открити в „Райфайзен България“ ЕАД до размера на
дълга по изпълнителното дело, което действие съгласно задължителните
постановки, развити в цитираното ТР № 2 от 26.06.2015г., по тълк.д. №
2/2013г., ВКС, прекъсва давността.
При това положение следва да се приеме, че изпълнителното
производство по изпълнително дело № ******, по отношение на длъжника
Ц.П. не е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй
като не е изтекъл двугодишен период, в който да не са били извършвани на
изпълнителни действия и съответно не е настъпила т.н. перемпция.
Доводите в жалбата, че самото вземане на взискателя по
изпълнителния лист е погасено с изтичане на предвидената в закона десет
погасителна давност, по същество са твърдения за липса
на материалноправните условия за законност на изпълнителния процес. Това
възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на
производство по чл. 435 от ГПК, в което производство съдът осъществява
контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат
съответни действия в рамките на изпълнителното производство, т.е. защитата
чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу
процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С решението
по това производство, не се разрешава материалноправен спор между
длъжника и взискателя по същество и то не се ползва със сила на присъдено
нещо. Да разрешава такъв спор между страните по принудителното
изпълнение няма правомощие и съдебния
изпълнител. Материалноправно възражение за погасяване на вземането по
изпълнителния лист длъжникът може допустимо да релевира в рамките на
състезателното исково производство, което да инициира по реда на чл. 439,
ал. 1 от ГПК, в което би се разрешил спорът за материално право.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното
производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 от ГПК,
4
съдебният изпълнител е установил правилно неосъществяването в конкретния
случай на правно релевантните факти, уредени в закона
като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ
за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу
отказа на ЧСИ – неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2,
т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. № 14608/25.03.2022г., подадена от ЦВ. П. П. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от
22.02.2022г. на ЧСИ по изп.д. № ****** по описа на ЧСИ Т.К., рег. № ******
и с район на действие, този на ПОС, с което е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5