№ 4166
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100105277 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] М. Т. е заявила в искова молба от 08.05.2024 г., че на 25.11.2020 г.
около 17:30 часа е пресичала по пешеходна пътека на бул. „Г. М. Димитров“,
когато е била ударена от автомобил „Ауди“, управляван от К. Г.. От удара М. Т.
е получила разместено счупване на горното рамо на лявата срамна кост.
[2] Гражданската отговорност на К. Г. е била застрахована при
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ (АЛИАНЦ). М. Т. е поискала от
АЛИАНЦ да заплати обезщетение и той е заплатил такова от 30 000,00 лева.
Според М. Т. дължащото се обезщетение е 65 000,00 лева. Затова тя моли
съда да осъди АЛИАНЦ да заплати още 35 000,00 лева обезщетение плюс
законната лихва от предявяването на претенцията до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 2-5).
1
2. На ответника
[3] АЛИАНЦ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. М. Т. не е претърпяла вреди в твърдения обем;
2. дори да е претърпяла, тя е получила обезщетение по чл. 200 от КТ от
работодателя си, което следва да се приспадне;
3. М. Т. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже е удължила
ненужно времето за пресичане на пешеходната пътека, докато се е карала на
предходен водач как да пресече, въпреки че видимостта е била намалена. Така
ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. Затова АЛИАНЦ моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 31-33).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът приема за установени
[4] Не се спори, че М. Т. е била родена на ********* г. Около 2014 г. тя
е сменила дясната си тазобедрена става с изкуствена. За около шест месеца тя
се е възстановила от операцията по смяната на ставата и след това се е
чувствала добре и нормално (показанията на свидетелката З., л. 161-163;
заключението на вещото лице д-р М., л. 146-147).
[5] М. Т. е била разведена, но е имала приятел, с когото не са живеели
заедно. М. Т. е работила като главен експерт – маркер в Патентно ведомство,
помагала е на дъщеря си свидетелката З. в отглеждането на нейната дъщеря и
внучка на М. Т., както и в домакинството; грижила се е за възрастния си баща.
М. Т. е била позитивна, общителна и всеотдайна; спортувала е фитнес и е
играела народни танци (показанията на свидетелката З., л. 161-163).
[6] На 25.11.2020 г. около 17:30 часа в София, в района на бул. „Г. М.
Димитров“ е имало незначителна слоеста облачност, без вятър като
2
хоризонталната видимост е била намалена, но все пак между 1 000,00 и
10 000,00 м., а температурата е била около 0,4 ℃. Движението по бул. „Г. М.
Димитров“ е било интензивно, имало е задръстване, автомобилите са се
движили бавно и с малко дистанция помежду си.
[7] По това време свидетелката Г. е управлявала лек автомобил „АУДИ“
по бул. „Г .М. Димитров“ с посока от супермаркет Кауфланд към бул.
„Климент Охридски“ с около 5 км/ч. След светофара пред Национална
следствена служба (НСС) свидетелката Г. се е преустроила в лявата лента на
своето платно, за да може по-късно да завие наляво.
[8] По същото време, М. Т. е предприела пресичане на бул. „Г. М.
Димитров“ по пешеходна пътека, която е била след светофара на НСС и преди
бензиностанция OMV, от страната на НСС към отсрещния тротоар. Докато е
пресичала, тя е била ударена от автомобила „АУДИ“, тъй като свидетелката Г.
не е пропуснала М. Т. да премине по пешеходната пътека (показанията на
свидетелката Г., л. 182-187; сведението, което свидетелката Г. е дала на
досъдебното производство, л. 195; заключението на вещото лице инженер Т.,
л. 174-178). Не се спори, че към този момент ГО на свидетелката Г. е била
застрахована при ответника АЛИАНЦ.
[9] От удара М. Т. е получила: счупване на горния клон на лявата
срамна кост на таза. Счупването е било косо-спираловидно с леко разместване
на повърхностите на счупването, но не е имало цялостно прекъсване на
тазовия пръстен. Долното рамо е било здраво и стабилността на таза е била
запазена. Около счупването се е образувал посттравматичен хематом, който е
довел до оток на меките тъкани.
[10] М. Т. е била лекувана консервативно, на постелен режим, като
първите пет дни лечението е било в болница. Възстановяването от подобно
счупване е около 90-120 дни. През първите два месеца от възстановяването М.
Т. е могла да се движи с помощни средства, но без да стъпва на левия крайник,
като е имала ограничени движения и болки в лявата тазобедрена става. Не е
3
било необходимо денонощно лежане, а М. Т. макар и чрез помощни средства е
могла да става, да отиде до тоалетна, да се нахрани (заключението на вещото
лице д-р М., л. 146-147).
[11] Увреждането се е отразило на психиката на М. Т.. Тя е станала
затворена, тъжна, апатична, а все още се притеснява при пресичането на бул.
„Г. М. Димитров“, когато отива на работа (показанията на свидетелката З., л.
161-163).
[12] Увреждането на М. Т. е било по-леко от това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 468-2024-III Г. О. по гр. д. 3 263/2023 г. към
отсрещния тротоар, защото при М. Т. не е бил прекъснат тазовия пръстен, а
ищецът по решението на ВКС е бил с прекъснат тазов пръстен. Увреждането
на М. Т. се утежнява от ендопротезирането на дясната тазобедрена става,
предшествало увреждането от ПТП. По скала от едно до пет, където едно е
оценката за най-лекото подобно увреждане, а пет е за ней-тежкото,
увреждането на М. Т. е с оценка между две и три, а това по решението на ВКС
между три и четири (показанията на вещото лице д-р М., л. 157-158).
[13] Не се спори, че на 02.04.2024 г. АЛИАНЦ е изплатил на М. Т.
30 000,00 лева обезщетение. М. Т. е заплатила: 1 400,00 лева държавна такса
(л. 25); 600,00 лева за вещи лица (л. 59-60); 5,00 лева за съдебно удостоверение
(л. 113); 3 450,00 лева на адвокат (л. …). АЛИАНЦ е заплатил: 4 140,00 лева
на адвокат (л. 36-38); 250,00 лева за вещо лице (л. 65 и 171; 30,00 лева депозит
за свидетел (л. 65); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 64).
2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени
[14] Съдът не приема за установено, че М. Т. е удължила ненужно
времето за пресичане на пешеходната пътека, докато се е карала на предходен
водач как да пресече поради следното: при разпита от съда свидетелката Г. е
заявила, че М. Т. е казала, че се е скарала на предния автомобил, който е щял
да я отнесе (л. 185). Непосредствено след случилото се, в сведението си,
4
дадено на досъдебното производство, обаче, свидетелката Г. е заявила, че е
блъснала жена на пешеходна пътека и не е забелязала тази жена (л. 195).
[15] Съдът не вярва на показанията на свидетелката Г., събрани от съда
относно съобщеното от М. Т., защото спомените на свидетелката Г. следва
да са били по-добри непосредствено след случилото се, а не повече от четири
години по-късно. Съдът също така отчита, че като причинител на ПТП
свидетелката Г. дори интуитивно може да търси оправдание на случилото се.
Това важи в още по-голяма степен, когато съдът отчете, че срещу
свидетелката Г. все още протича наказателно производство за случилото се.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16] М. Т. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429,
ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ
[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования
за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[18] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. М. Т. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО и причинено от К. Г.;
5
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на М. Т.;
3. ГО на К. Г. да е била застраховане при АЛИАНЦ;
4. вследствие на уврежданията М. Т. да е претърпяла неимуществени
вреди;
5. АЛИАНЦ да не е изплатил на М. Т. или да е изплатил в намален
размер обезщетение за тези вреди;
[19] Съдът приема, че на 25.11.2020 г. К. Г. е причинила ПТП, което е
било покрит риск по застраховка ГО и в него е участвала М. Т.. Съдът приема
това поради следното: при приближаване към пешеходна пътека водачът на
автомобил е длъжен да пропусне пешеходците, които са стъпили или
преминаващи по нея, като намали скоростта или спре (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП).
В случая съдът установи, че, когато М. Т. е преминавала по пешеходната
пътека, К. Г. е могла да я види и да спре. Въпреки това тя не го е направила и
така е нарушила чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Затова съдът приема, че К. Г. е
причинила ПТП. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[20] Съдът установи, че: ПТП е причинило увреждания на М. Т.; ГО на
К. Г. е била застрахована при АЛИАНЦ; от уврежданията М. Т. е претърпяла
болки, страдания и неудобства. Налице са първите четири предпоставки за
уважаването на иска.
[21] Съдът установи, че АЛИАНЦ е заплатил на М. Т. 30 000,00 лева
обезщетение. Ето защо, за да прецени дали е налице и последната
предпоставка за уважаването на иска, съдът следва да определи размера на
дължащото се обезщетение.
[22] Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 25.11.2020 г.
6
[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[25] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е
10 420 000,00 лева от приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. (чл. 492, т.1 от
КЗ). Икономическата обстановка в страната значително се е подобрила от 2017
г. до 28.03.2023 г. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата (МРЗ), която е била:
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[1];
- 610,00 лева от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.[2]. Увеличението на МРЗ
7
от 2017 г. до 25.08.2020 г. е било 32,61 % (610,00-460,00/460,00х100,00.
[27] Съдът установи, че към 25.11.2020 г. М. Т. е била на 55 години.
Около 2014 г. тя е сменила дясна тазобедрена става с изкуствена. За около
шест месеца тя се е възстановила от операцията по смяната на ставата и след
това се е чувствала добре и нормално.
[28] Тя е била разведена, но е имала приятел, с когото не са живеели
заедно. М. Т. е работила като главен експерт – маркер в Патентно ведомство,
помагала е на дъщеря си свидетелката З. в отглеждането на нейната дъщеря и
внучка на М. Т., както и в домакинството; грижила се е за възрастния си баща.
М. Т. е била позитивна, общителна и всеотдайна; спортувала е фитнес и е
играела народни танци.
[29] Съдът установи, че от ПТП М. Т. е получила: счупване на горния
клон на лявата срамна кост на таза. Счупването е било косо-спираловидно с
леко разместване на повърхностите на счупването, но не е имало цялостно
прекъсване на тазовия пръстен. Долното рамо е било здраво и стабилността на
таза е била запазена. Около счупването се е образувал посттравматичен
хематом, който е довел до оток на меките тъкани.
[30] М. Т. е била лекувана консервативно, на постелен режим, като
първите пет дни лечението е било в болница. Възстановяването от подобно
счупване е около 90-120 дни. През първите два месеца от възстановяването М.
Т. е могла да се движи с помощни средства, но без да стъпва на левия крайник,
като е имала ограничени движения и болки в лявата тазобедрена става. Не е
било необходимо денонощно лежане, а М. Т. макар и чрез помощни средства е
могла да става, да отиде до тоалетна, да се нахрани.
[31] Увреждането се е отразило на психиката на М. Т.. Тя е станала
затворена, тъжна, апатична, а все още се притеснява при пресичането на бул.
„Г. М. Димитров“, когато отива на работа.
8
[32] Увреждането на М. Т. е било по-леко от това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 468-2024-III Г. О. по гр. д. 3 263/2023 г.,
защото при М. Т. не е бил прекъснат тазовия пръстен, а ищецът по решението
на ВКС е бил с прекъснат тазов пръстен. Увреждането на М. Т. се утежнява от
ендопротезирането на дясната тазобедрена става, предшествало увреждането
от ПТП. По скала от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото
подобно увреждане, а пет е за ней-тежкото, увреждането на М. Т. е с оценка
между две и три, а това по решението на ВКС между три и четири. С
решението си ВКС е определил обезщетение от 65 000,00 лева на 57-годишна
ищца за увреждания от 15.10.2017 г.[3].
[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за
определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че
увреждането на М. Т. е по-леко от това на ищцата по цитираното решение на
ВКС. Съдът също така отчита обаче, че икономическата обстановка се е
подобрила от 2017 г., откогато е увреждането на ищцата по цитираното
решение на ВКС, до 2020 г., откогато е увреждането на М. Т.. Затова съдът
приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от М. Т..
[34] Съдът установи, че АЛИАНЦ е заплатил на М. Т. 30 000,00 лева
обезщетение. Ето защо съдът осъжда АЛИАНЦ да заплати на М. Т. още
20 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над 20 000,00
лева до 35 000,00 лева. Съдът присъжда законна лихва от 02.04.2024 г., защото
липсват доказателства по-рано М. Т. да е поискала от АЛИАНЦ изплащане на
обезщетение.
[35] АЛИАНЦ е възразил, че М. Т. е допринесла за настъпването на
ПТП, понеже е удължила ненужно времето за пресичане на пешеходната
пътека, докато се е карала на предходен водач как да пресече, въпреки че
видимостта е била намалена. Възражението не е основателно, защото съдът не
установи това обстоятелство. Дори обаче М. Т. да е пресичала по-бавно
пътното платно, тогава свидетелката Г. е имала по-голяма възможност да
забележи това пресичане и да спре, а тя не го е направила.
9
2. По разноските
[36] М. Т. търси разноски. Тя е направила такива за 5 455,00 лева.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 20 000,00 лева при
предявен размер от 35 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда АЛИАНЦ да
заплати на М. Т. 3 117,14 лева разноски по делото (5 455,00х20 000,00/35
000,00).
[39] АЛИАНЦ също търси разноски. Той е направил такива за 4 430,00
лева.
[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 15 000,00 лева
при предявен размер от 35 000,00 лева. Затова съдът осъжда М. Т. да заплати
на АЛИАНЦ 1 898,57 лева разноски по делото (5 455,00х15 000,00/35 000,00).
Ето защо съдът
[1] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 350/19.12.2019 г.
[3] ВКС е установил, че ищцата е била на 57 години и е имала счупване на таза, кръстна кост, горното и долно
рамена на дясна срамна кост, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата. Наложила се е
хоспитализация. Счупването на таза е наложило оперативно лечение, поставяне на два стабилизиращи винта, при
което ищцата е била в болница 17 дни. През престоя е била неподвижна, като е изпитвала непрестанни болки,
които са продължили около месец след инцидента. Болките са ставали по-слаби в следващите шест месеца.
Поради счупването на таза движението на краката е било затруднено шест месеца. Ищцата е изпитвала болки в
местата на счупване при натоварване и промяна на времето. От инцидента тя е претърпяла стрес, страхувала се е
да пътува в кола с висока скорост и да пресича сама.
РЕШИ:
[40] ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ да заплати следните
суми на М. П. Т.:
- 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от нейни телесни
увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.11.2020 г.,
10
на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната
лихва от 02.04.2024 г. до окончателното изплащане;
- 3 117,14 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. М.
Т. е с адрес в гр. София, ж. к. *********. ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ е с
адрес в гр. София, бул. „Дондуков“ 59.
[41] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
на М. П. Т. срещу ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» за разликата над 20 000,00
лева до предявения размер от 35 000,00 лева.
[42] ОСЪЖДА М. П. Т. да заплати на ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ»
1 898,57 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[43] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[44] Ако М. Т. обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба тя
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на
САС на 300,00 лева държавна такса. Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство за
внасянето по сметка на САС на 400,00 лева държавна такса по сметка на САС.
Ако страна обжалва частично решението, тя следва да внесе по сметка на САС
2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11