Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 611 09.06.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 485
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от П.Л.И. ***, чрез адв. В.К. от АК – Благоевград против
решение № 411 от 13.12.2019г., постановено по НАХД №891/2019 по описа на
Районен съд – Несебър. С решението е отхвърлена жалбата на П.И. против заповед
за задържане на лице № 769/29.07.2019г., издадена от И. К.–главен полицай,
командир на отделение в ЗЖУ – Бургас.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и отмяна на заповедта за задържане. Счита, че първоинстанционният
съдебен акт е постановен от незаконосъобразен съдебен състав, а по същество е
неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира същото за постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага
подробни аргументи в подкрепа на твърденията и претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба, редовно уведомен не се явява и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Несебър е
отхвърлил жалбата на П.Л.И. против заповед за задържане на лице№ 769/29.07.2019г., издадена от И. К.– главен
полицай, командир на отделение в ЗЖУ – Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на касатора е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.За да постанови решението
си, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът обосновал извод, че са налице всички
предпоставки за налагане на процесната ПАМ, като това се потвърждава от
събраните по делото доказателства, поради което И. бил правомерно задържан за посочения
срок.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по
реда на АПК.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящата инстанция намира за основателни
възраженията, релевирани в касационната жалба.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което
има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лицепо този ред
представлява принудителна административна мярка, която непосредствено
засягаправната сфера на адресата.За прилагането на тази принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин осъществен състав на престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни (факти от обективната действителност),
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението. При наличието на такива данни, полицейският орган, в условията
на оперативна самостоятелност може да наложи мярката. Целта на задържането е да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено разследване. Т.е. възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е свързана
с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Настоящият касационен състав намира, че в конкретния
случай, от мотивите на оспорената заповед, не може да бъде направен извод за
наличие на данни, които да обосноват нуждата от задържане на касатора И..
Фактическите основания за задържането на касатора, изложени в заповедта са
следните „във връзка с ДП 304 ЗМ -886 от 19.07.2019г.-заподозрян в извършване
на престъпление ”. От доказателствата по делото се установява, че на 29.07.2019г.по подаден сигнал полицейски служители от РУ-Несебър
извършили обход в района на почивна база на Министерски съвет в к.к.„Слънчев
бряг“. На място установили, че лицето, което подало сигнала е касационният жалбоподател
П.И.. Същият обяснил, че друго лице се държи агресивно. При обхода второто лице
било установено и двете лица били отведени в РУ-Несебър за изясняване на
случая. След изготвена справка и по разпореждане на отговорник дежурна част (ОДЧ)
в РУ-Несебър, във връзка с ДП № 304 ЗМ-886 от 19.07.2019г. по описа на
РУ-Несебър касаторът И. бил задържан. Издателят на заповедта главен полицай К.бил
разпитан в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. От показанията на
същия се установило, че при извършената справка било установено, че двете лица
– касаторът и второто лице били с множество криминални прояви, като И. имал
регистрации за два-три грабежа и няколко блудства. Свидетелят посочил още, че по
образувано на 19.07.2019г. ДП №№ 304 ЗМ-886 от 19.07.2019г. по описа на
РУ-Несебър за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, имало дадено описание, което
отговаряло на описанието на касатора. Последното, взето заедно с наличието на
данни за задържане на жалбоподателя и друг път за такива престъпни деяние е
мотивирало К.да го задържи. И. бил освободен на 30.07.2019г. в 11 ч. В
представения по делото разпит пострадал по ДП №№ 304 ЗМ-886 от 19.07.2019г. по
описа на РУ-Несебър, на който явно се позовава административният орган по
отношение на описанието на извършителите е посочено: „Не мога да опиша как
изглеждат двете момчета. Един и същ ме удари и ми взе чантата. Другият само
стоеше и гледаше…..На това място няма осветление, не можах да видя нападателя
си и не мога да посоча никакви белези, не мога да разпозная нито един от
лицата, които ме нападнаха.” При тези данни от досъдебното производство не би
могло да се приеме, че е налице някакво описание на извършител. По делото не са налични доказателства от
които да се извлекат конкретни фактически основания за издаването на
административния акт и да се направи извод за каквато и да е съпричастност на
последния в извършването на престъпление, включително че И. е вероятният
извършител или има вероятност същият да се
укрие. В цитирано в заповедта досъдебно производство няма данни за отношение на
И. към престъплението, което е негов предмет. В заповедта не е налице
позоваване дори „оперативна информация“, свързваща лицето с престъплението.
Посочените по-горе съображения водят до извода за пълна неяснота относно
съдържанието на данните въз основа, на които е задържано лицето, а от там и до
невъзможност съдът да извърши проверка дали наличните данни попадат в
хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно да сочат на вероятност, че
задържаният е извършил престъпление. Макар правната норма да борави с понятието
данни, а не доказателства, съдът намира, че данните са факти от обективната
действителност, които освен че трябва да бъдат посочени, съществуването им
следва да бъде доказано. Едновременно с това, съдържанието им следва да сочи
вероятност, че лицето е извършило престъпление и само при тези обстоятелства
задържането ще бъде законосъобразно. Допустимо е органът да се позове и на друг
документ, където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от
обстоятелствената част на заповедта досъдебното производство, на което се
позовава административният орган не съдържа необходимата информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
тази мярка е оправдано само в случаите, когато са налице данни, че има
вероятност определено лице да е участвало в извършването на престъпление,
тогава в името на обществения интерес е допустимо да се ограничи свободата на
лицето. В настоящия случай не се обосновава извода, че действията по
задържането на жалбоподателя са необходими, за да бъде разкрито и разследвано
извършеното престъпление, именно поради липсата на фактически основания в тази
посока в административния акт. В този смисъл са изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ.
За прилагането на тази ПАМ не е необходимо
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя не са представени и не само
не са представени, а административният орган не се е позовал на такива/напр.
докладна записка, съставена преди задържането, в която са посочени оперативни
данни, обосноваващи подозрението за съпричастността на лицето/, поради което не
става ясно какви данни за участието на жалбоподателя в извършеното престъпление
е имал предвид административния орган при постановяване на задържането.При тези
съображения са налице основания за оспорване по чл.146, т.2 от АПК- не е
спазена формата, поради липса на фактически основания в административния акт.
Отделно от изложеното налице и противоречие с материалния закон-чл.146, т.4 от АПК, поради неспазване на предпоставката за постановяване на заповедта чл.72,
ал.1,т.1 от ЗМВР. По делото не се установиха конкретни данни, че съществува
вероятност жалбоподателят да е участвал в извършването на престъплението,
посочено в заповедта.
По отношение на възражението, че не е спазен принципа за случайния подбор и
съдията-докладчик при първоинстанционното разглеждане на делото е определен в
нарушение на чл.9, ал.2 от ЗСВ настоящата касационна инстанция намира за
неоснователно. В Районен съд-Несебър са утвърдени от административния
ръководител на районния съд Вътрешни правила за случайно разпределение на
делата, където са изчерпателно изброени делата, които предвид небходимостта от
незабавното им разглеждане се разглеждат от дежурен съдия. В частта
„Разпределение на дела по дежурство”, в т.16 са посочени „ Жалби по чл.72, ал.4 от ЗМВР- жалби срещу законността
на полицейско задържане”. Предвид необходимостта от незабавно разглеждане на
делото, което е значим обществен интерес, е определен за съдия-докладчик
дежурния съдия, поради което не представлява нарушение на принципа на
случайното разпределение. В този смисъл постановеното съдебно решение не би
могла да се приеме, че е нищожно. Нищожността на съдебните решения е
резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния
орган. Това са недостатъци, свързани с функционирането на съда, с
компетентостта на съдията от съответен по степен съд, с изключителното му
овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с
абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно съдебно
решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в
закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в
съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устното
и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо
наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда,
изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. В
случая, както бе отбелязано по-горе такова нарушение при постановяване на
съдебния акт не е допуснато, тъй
като съдията докладчик е на длъжност съдия в Районен съд-Несебър, поради което
е компетентен да разгледа делото и да постанови съдебен акт, диспозитивът е
логично следствие от изложеното в мотивите, като изразената волята на съда, се
извежда от текста в атакуваното решение без особено затруднение.
Възражението по отношение на вида на образуваното дело от
административно-наказателен характер е основателно. Действително делото е
административно, но тази неправилност има единствено деловоден характер и по
никакъв начин не се отразява на правилността и законосъобразността на
постановения съдебен акт.
По изложените
съображения, съдът намира, че като е отхвърлил жалбата на П.И. против заповед
за задържане на лице № 769/29.07.2019г., издадена от И. К.–главен полицай,
командир на отделение в ЗЖУ – Бургас, Районен съд – Несебър е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а по същество да бъде
отменена и оспорената заповед за задържане на лице.
С касационната жалба се претендира присъждане на
деловодни разноски за две съдебни инстанции. По делото са представени
доказателства относно разноските, както следва:
- 10 лв. държавна такса за образуване на дело пред
Районен съд – Несебър;
- договор за правна защита и съдействие във връзка с
обжалване на настоящата заповед между жалбоподателя и адв. В.К. – при условията на чл.38, ал.2 от ЗА с посочено основание затруднено
материално положение.
Съдът намира, че с
оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК и направеното
своевременно искане, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя
разноски в размер на 10лв. държавна такса за разглеждане на делото пред Районен
съд и на упълномощения процесуален представител по 500 лв. –адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл.8, ал.3 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание § 1, т. 6 от
ДР на АПК
следва деловодните разноски да бъдат възложени в тежест на Главна дирекция "Национална
полиция",
която дирекция е юридическо лице съгласно чл. 37, ал.
2 от ЗМВР и в чиято структура
упражнява дейността си административният орган, издал процесната заповед.
Мотивиран от изложеното на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК във вр.
чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 411 от 13.12.2019г., постановено по НАХД № 891/2019 по описа
на Районен съд – Несебър, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за задържане
на лице № 769/29.07.2019г., издадена от И. К.–главен полицай, командир на
отделение в ЗЖУ – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална
полиция" да заплати на адв. В.К.
сума в размер на 1000лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална
полиция" да заплати на П.Л.И.
сума в размер на 10лв., представляваща държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.