№ 453
гр. Варна , 03.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №146А, ет.4,
Бизнес център “България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова,
действащо чрез юрисконсулт В. М., против Разпореждане №268517 от
23.11.2020г. по ч.гр.д.№13654/2020г. по описа на РС Варна, в частта, с която е
оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу длъжника С. В. Т., относно вземанията за
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението по
Договор за кредит №2013562 от 16.04.2019г., сключен между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД в размер на 48.92лв., за дължимо възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 16.04.2019г. сключен с
взискателя в размер на 84.96лв. и за обезщетение за забава върху
възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода 21.06.2019г.-
09.10.2020г. в размер на 32.28лв.
С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно, като отношение на претендираните административни
разноски се поддържа, че неправилно съдът е приел, че събирането на същите
води до заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК. Поддържа се, че
1
въпросните разноски, представляват разход за събиране на вземането, чрез
ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи за изпратени покани
с актуален размер на задължението и указания за плащането на същите,
разходи за проведените разговори във връзка с доброволното плащане на
задълженията на длъжника. Твърди се претендираните разноски не влизат в
противоречие и с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като не са такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разход направен
резултат на некоректно поведение на длъжника и при просрочие. Оспорват се
изводите на районният съд за недействителност на договора за поръчителство
като се сочи, че макар да имал възможността да избере необезпечен кредит,
длъжникът сам е избрал такъв изпълнението, по който е обезпечено с
поръчителство от трето одобрено от кредитора лице. Поддържа се, че
неправилно и без каквото и да било основание заповедният съд е възприел, че
след като е заявителят е собственост на кредитора и двете дружества, се
явяват свързани лица, на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне по договора за кредит, съответно е
презюмирал нарушение на законовите разпоредби. На следващо място се
оспорват изводите на първоинстанционния съд, че на длъжника не е
предоставено правото на избор и възможност за индивидуално договаряне. В
тази връзка са развити подробни съображения за развитието на процедурата
по отпускане на кредити, съответно че в случая е налице индивидуално
договаряне, тъй като кредитополучателят е избрал размера, срока, кредитният
продукт и начин за усвояване на сумата предмет на договора. Избрал е също
така дали да обезпечи или не задължението си по договора за кредит, а в
случай че избере да обезпечи задължението си, е имал възможността да
избере начина на обезпечаване-чрез банкова гаранция или чрез посочване на
трето лице. Сочи се, че обезпечените и необезпечените кредити не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, а
представляват индивидуално договорени клаузи, които не са пряко свързани с
размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Сочи се още, че
предоставянето на поръчителство, не е определено от кредитора като
необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит, а
засяга само срока на разглеждане на заявлението. На следващо място се
оспорват изводите на решаващият съд, че вземането на заявителя за
поръчителство, се основава на неравноправна клауза и влизаща в
2
противоречие с изискванията на чл.16 от ЗПК за оценка от страна на
кредитора на платежоспособността на потребителя. Оспорват се и изводите,
че по този начин финансовата тежест за изпълнение на задължението за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващия за кредит
е прехвърлена върху кредитополучателя, за което на кредитора не се дължат
такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. В подкрепа, на посочените
оспорванията, са развити съображения, че обезпечението по никакъв начин не
е свързано с оценката на клиента, а има за цел по-бързото разглеждане на
заявлението, а не неговото одобрение. Наред с това се сочи, че заявителят
предоставя поръчителство не само на клиенти на “Кредисимо“, но и на други
физически и юридически лица. На последно място се поддържа, че
процесните клаузи не са неравноправни, тъй като са индивидуално
договорени. Предвид изложеното и с оглед акцесорния характер на
претендираното обезщетение за забава върху възнаграждението за
поръчителство, се поддържа, че дължимо се явява и вземането за въпросното
обезщетение. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, с
която е отхвърлено заявлението относно претендираните възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, обезщетение за забава и административни
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Според данните по делото, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя за това, че по силата на договор за
поръчителство, той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на втория към трето лице-кредитор. Заявителят сочи, че макар
да имал възможност да избере необезпечен кредит, длъжникът е избрал при
кандидатстването си за кредит, да обезпечи изпълнението на задълженията си
по договора, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора
юридическо лице. Анализа на доказателствата и извършената служебна
3
справка в Търговският регистър по партидата на заявителя, обосновава
извода, че при сключване на договора за поръчителство като част от договора
за потребителски кредит, е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК
и ЗЗП, респективно че договора за поръчителство е недействителен по
отношение на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се
явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено
право на избор и възможност за индивидуално договаряне, особено като се
има предвид, че двата договора-този за кредит и този за поръчителство, са от
една и съща дата. Ето защо следва извода, че сключването въпросният
договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца.
На следващо място, следва се отчете, че макар отношенията между
кредитора, поръчителя и длъжника, да са представени като регламентирани
от два отделни договора-за потребителски кредит и за поръчителство, при
анализа на последните става ясно, че между тях съществува функционална
връзка. В случая е налице дълг по кредитно правоотношение, по което е
уговорено акцесорно плащане и те следва да се разглеждат като едно цяло,
още повече, че зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор прозира целта да се заобиколи
чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ че годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, т.е. по-висок от 50 %. Текста на ал.1 на
посочената правна норма предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. С оглед посочено, следва изводът, че
възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на поръчителство,
би следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, което в
настоящия казус не е сторено, доколкото в противен случай ГПР по кредита
би надвишил максимално допустимия размер. Наред с горното процесния
4
договор за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. На следващо място обвързването на възможността за
отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с
кредитора лице, на практика прехвърля върху кредитополучателят
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по
силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
С оглед горното неоснователни се явяват доводите на жалбоподателят,
че избора на поръчителство ускорява само срока на разглеждане на
заявлението и по никакъв друг начин не влияе на възможността за получаване
на кредит.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава на
неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид неоснователността на искането за заплащане на
възнаграждение по договор за поръчителство, неоснователно се явява и
акцесорното искане за заплащане на обезщетение за забава.
По отношение на претендираните административни разноски,
съставляващи направените разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, следва да се има в предвид, че наименуването на вземането
като “административни разноски“, не променя факта, че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са
5
свързани с процедурата по управление на кредита, респективно клаузата,
която предвижда дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Наред с горното
с въпросното вземане, се заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК,
според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не
може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително
плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното
разпореждане на районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова,
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №268517 от 23.11.2020г. по ч.гр.д.
№13654/2020г. на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на “Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника С. В. Т., относно
вземанията за административни разноски за извънсъдебно събиране на
задължението по Договор за кредит №2013562 от 16.04.2019г., сключен
между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД в размер на 48.92лв., за дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 16.04.2019г.
сключен със заявителя в размер на 84.96лв. и за обезщетение за забава върху
възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода от
21.06.2019г. до 09.10.2020г. в размер на 32.28лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6