Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260346
гр. Русе, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на пети октомври
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 726 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответницата със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5788/2019 г. по описа на РРС
за сумата от 898,83 лв., представляваща главница, 89,01 лв.–договорна лихва за периода 26.04.-04.10.2018 г., 573,81
лв.–неустойка за същото време, 104,16 лв.–обезщетение
за забава от 27.04.2018 г. до 29.09.2019 г., съставляващи вземания по Договор за
паричен заем № 3185145/26.03.2018 г., със законната
лихва върху първата стойност от 30.09.2019 г., както и 83,32 лв.–разноски за
него производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК, като на дружеството било указано да предявяват претенциите си по общия
исков ред.
Твърдят, че на
26.03.2018 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД
на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1000 лв. Заемополучателката
удостоверила с подписа си получаването на сумата, че се задължава да я върне по
начин и в срок, указан в контракта, както и че е уведомена предварително за
съществените условия на сделката, чрез връчен й Стандартен европейски
формуляр.Ответницата се съгласила да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва от 111,32
лв. за времето от 05.04.- 04.10.2018 г. (27 седмици) на вноски от по 41,16 лв.,
при фиксиран лихвен процент.Твърдят, че до завеждане на делото длъжникът
погасил само 264 лв.В тази връзка на заемополучателката била начислена лихва за
просрочие за времето 27.04.2018 г.-29.09.2019 г. в размер на 104,16 лв.
На основание
сключения договор, в случай, че кредитополучателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече от 30
календарни дни, той се съгласил да дължи на кредитора такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв.Страните се споразумели,
че таксата за направени разходи ще се начислява за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски не може да надхвърлят 45 лв.
Според
клаузите на договора, заемополучателката се задължила в 3-дневен срок от
подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията й
по договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря
на визираните в документа изисквания.Твърдят, че ответницата не изпълнила това
свое задължение.В съответствие с предвиденото по договор, кредиторът й начислил
неустойка в размер на 669,33 лв. Страните постигнали споразумение тя да бъде
разсрочена на 27 равни вноски, всяка от по 24,79 лв., платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.Така окончателната месечна
вноска по кредита възлязла на 65,95 лв.
Сочи се, че
договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърдят, че на
01.04.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД
между “Изи Асет Мениджмънт” АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” АД
/понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер).
Старият
кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на “Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3185145 от 03.04.2019 г.
за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем.Пратката се
върнала в цялост, като непотърсена.До ответницата, чрез куриер, на друг адрес
безуспешно било изпратено второ писмо със същото съдържание-изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3185145 от 15.01.2020 г.Получателят отново не бил открит. Считат, че
ответницата следва да се счита уведомена за извършеното прехвърляне на дълга с
факта на връчване на книжата по настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 5788/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата Г.И.М.
не взема становище по предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 5788/2019 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.И.М. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 3185145/26.03.2018 г.,
цедирани им на 01.04.2019 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със
законната лихва върху първата стойност, считано от 30.09.2019 г., както и 83,32
лв.–разноски за заповедното производство.Актът е връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на
заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск
за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 09.01.2020 г.Исковата молба , въз основа на която е образувано настоящото дело, е
постъпила на 07.02.2020 г.
По делото няма
спор, че на 26.03.2018 г. между ответницата и ”Изи Асет Мениджмънт” АД бил
сключен Договор за паричен заем № 3185145, със срок на действие от 27 седмици, по силата на който
дружеството предоставило на Г.И.М. сумата от 1 000 лв., която тя се
задължила да върне заедно с договорна лихва за времето от 5 април до 4
октомври 2018 г. на 27 равни седмични вноски от по 41,16 лв., включващи и
договорна лихва от общо 111,32 лв., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 47,33 %.
Заемополучателката е удостоверила с подписа си, че е
получила заетата сума, както и че е запозната
предварително с условията на контракта, за което й е бил връчен
Стандартен европейски формуляр (такъв по дело не е представен) и действащата
към него момент тарифа на дружеството (чл.16 ал.2).Последната е приложена по
дело (л.15).Съгласно тарифата, при забава в плащането на вноска с повече от 30
дни, се начисляв атакса от 9 лв. за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
потребителя, като общият размер по това перо не може да надвишава 45 лв.
Според чл.4 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на контракта да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно
две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на визираните в
документа изисквания.
По делото няма
спор, че ответницата не е изпълнила това задължение.В тази връзка в договора е
предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на 669,33 лв., разсрочена на 27 равни вноски, всяка в
размер на 24,79 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем или окончателната месечна вноска по кредита била
определена на 65,95 лв.
Според чл.10
от договора, кредиторът е в правото да прехвърли вземането си към ответницата в
полза на трети лица.
С договор за
прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г., с Приложение 1 към него от 01.04.2019
г., ”Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички
длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и
обезпеченията, в това число и дълга на Г.М., за което било направено изисканото
в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.20).Цедентът дал съгласие и упълномощил
съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници (л.24).
По делото са представени доказателства, че до ответницата са били изпратени две уведомителни писма от
03.04.2019 г. (чрез БП) и от 15.01.2020 г. (чрез куриер) във връзка с прехвърления дълг-по постоянен адрес и по адреса
на лицето, вписан в процесния договор, без данни за връчване на книжата.
Ищецът признава, че заемополучателката е погасила 264 лева
от кредита.Те били отнесени от стария кредитор в поредност към неустойка, такса
разходи, договорна лихва и главница.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и заемодателя,
е посочило, че към датата на подаване на
заявлението дългът на ответницата възлиза на 898,83 лв.-главница, 89,01 лв.-договорна
лихва за периода 26.04.-04.10.2018 г., и неустойка по чл.4 ал.2-573,81 лв.
Експертът е пояснил, че на заемополучателката е била
начислена и такса за разходи от 45 лв.
Обезщетението за забава върху главницата за времето,
заявено по исковата молба, е определено на 109,62 лв., а върху договорната
лихва-на 11,54 лв.
Експертът е пояснил, че уговорената договорна лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва, а ГПР при включената неустойка
не съответстват на ограниченията, визирани в чл.19 ал.4 от ЗПК.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което
претенциите са допустими.
По делото са
ангажирани доказателства, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата са
били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях
договор за паричен заем от 26.03.2018 г.
със срок на действие до 04.10.2018 г., при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Няма разногласие по въпроса, че кредитодателят е
предал реално уговорената сума на съконтрахента.
В процесния
случай ищецът твърди, че е кредитор на ответницата, като правата му произтичат от договор за цесия от 16.11.2010
г., произвел действие за процесния дълг от 01.04.19 г. Няма спор, че с този
контракт ”Изи Асет Мениджмънт” АД надлежно са прехвърлили вземането си към
заемополучателката на ”Агенция за
събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност.В процесния случай страните по контракта са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго
лице, в това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването.При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в
този аспект.
Съобразно
ангажираните в производството доказателства, съдът намира, че ответницата следва
да се счита безспорно уведомена за смяната на кредитора с факта на връчване на
книжата по настоящото дело.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответника-физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит. Същевременно към него е приложима и общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно
право-Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите
нрави /Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда,
че неравноправните клаузи в договори
между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на
потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност
/чл.143 от ЗЗП/. По делото не се
установи, ответницата да е получила преддоговорна информация от заемодателя за
точните параметри на кредита.В този смисъл за лицето се е наложило да приеме
условия, с които не е имало възможност да се запознае преди сключване на
договора, в резултат на което потребителят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от подписването на контракта, водещо до
неравноправност на уговорките.Не се доказва ГЛП и ГПР да са били индивидуално
уговорени с ответницата, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1
от ЗЗП.По делото липсва представен СЕО, визиран в в процесния договор.При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на съществените клаузи, като
обстоятелството, че договорът е подписан от потребителя, се явява ирелевантно за спора.Индивидуално уговорена
клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е
била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.В случая обаче
няма данни ответницата да е разполагала с такъв избор.В този смисъл, съдът
намира, че посочените клаузи са нищожни, като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/.Тези клаузи обаче са толкова съществени за
процесния договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност
на целия договор–чл.146 ал.5 от ЗЗП.Съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право
от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.В случая не е налице
нито една от тези две хипотези.В допълнение следва да се съобразят и констатациите
от приетата по делото икономическа експертиза,по която страните са нямали
възражения.Експертът е посочил, че договорената в контракта възнаградителна
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва.В този случай, съобразно
трайно възприетото в съдебната практика, уговорката се явява противоречаща на добрите
нрави /Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС ІІ г. о., Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/14 г. на ВКС, ІV г.о./.Вещото лице
е пояснило, че кредитодателят е допуснал нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК при
включена неустойката в ГПР.
Съгласно чл.
22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била
съобразена. Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да
съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.Съдът няма доказателства,
че това императивно законово изискване е било спазено.Уговорено е лаконично, че връщането на кредита
става на 27 погасителни вноски, с изрично посочени падежни дати на всяка от
вноските в периода 05.04.-04.10.2018 г., но няма приложен погасителен план, от
който да става ясно колко месечно се внася за главница и колко за някое от
акцесорните вземания.
Съдът
счита, че по делото липсват доказателства заемодателят да е извършил
действията, предвидени в тарифата, за които претендира такса от 45 лв.Дори да
се приеме, че ответникът е изразил съгласие по този пункт, то клаузата би се
явила нищожна, като заобикаляща закона.Тя прикрива една неустойка за забава, а
съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на мораторна лихва.По изложените съображения
съдът намира, че сумата от 45 лв.- такса разходи за събиране на просрочени
вземания не се дължи от ответника.Те не са предмет на разглеждане в настоящия
спор, но са повлияли на определяне на дълга от кредитора, тъй като от внесените
от ответницата вноски са били правени приспадания към това перо.
Нищожна
се явява и клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечения
по кредита.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този
смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или
банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията,
като в процесния случай то е драстично.Според чл.16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за кредит.В
конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на
попълнен от ответника формуляр и след
като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените
вреди /няма данни за кредиторо да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза
за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността на клаузата по чл.4 от
договора съдът намира, че ответницата не дължи търсената неустойка.
С оглед констатираната нищожност на договора,
съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по контракта.Ответницата е
погасила 264 лв. от кредита на първоначалния кредитор.При това положение тя ще дължи
на цедента сумата от 736 лв., ведно със
законната лихва от датата, посочена в заповедта за изпълнение.Мораторна лихва върху
получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит
се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния
случай се явява исковата молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за
двете производства съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.М.,
ЕГН **********,***, призована за производството по месторабота: гр.Русе,
ул.”Плиска” № 19, вх.1, ет.1, ап.3, “...” ЕООД, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, сумата от 736 лева-главница по Договор за паричен заем № 3185145/26.03.2018 г., цедирана
им на 01.04.2019 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва
върху нея, считано от 30.09.2019 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2837 от 01.10.2019 г. по ч.гр.дело № 5788/
2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на Г.И.М.,
ЕГН **********,***, че им дължи по Договор за паричен заем № 3185145/26.03.2018
г. над 736 лв. до 898,83 лв.-главница, 89,01 лв.–договорна лихва за периода 26.04.-04.10.2018
г., 573,81 лева-неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.4 от
договора за същото време, и 104,16 лв. –обезщетение за забава от 27.04.2018 г.
до 29.09.2019 г., присъдени им със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК под № 2837 от 01.10.2019 г. по
ч.гр.дело № 5788/ 2019 г. по
описа на РРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН **********,***, призована за
производството по месторабота: гр.Русе, ул.”Плиска” № 19, вх.1, ет.1, ап.3, “...”
ЕООД, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, по банкова сметка ***: ***:UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 250,37 лв.-разноски по настоящото
дело и 36,81 лв.-разноски за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/