№ 57
гр. гр. Добрич , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500323 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба ВХ.
№13190/01.04.2021г. от Н.К. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №10, чрез адв.Г.Д.,
срещу отказа на ЧСИ *** с рег.№*** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –Добрич,
по изп.д.№2014****** да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Настоява се за отмяна на отказа с доводи за наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, тъй като в периода от образуване на производството на 17.06.2014г. до 17.02.2021г.
взискателят депозирал две молби. В първата молба за образуване на производството
бланкетно изброил всички обезпечителни и изпълнителни действия, не упълномощил ЧСИ с
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. С втората молба от 24.03.2015г. поискал да бъде
присъединен втори изпълнителен лист. Покана за доброволно изпълнение и била връчена на
14.06.2015г., в която било посочено, че се насрочва опис на движими вещи на 24.06.2015г..
Опис не бил проведен, а и имота към него момент не бил на длъжника. С призовка за
принудително изпълнение бил насрочен опис на движими вещи в дома и на 11.04.2017г.
Призовка за принудително изпълнение не и била връчена, нямало предприето изпълнително
действие. На 07.03.2019г. бил наложен запор върху банкова сметка. След 14.06.2015г.
взискателя не бил искал извършване на изпълнителни действия. Изминал срока по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК и и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Позовава се
на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.
1
Взискателят „***“АД не е изразил становище по жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за
допустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №2014****** по описа на ЧСИ ***, с рег. №*** в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд -Добрич, е образувано по молба вх.№10213/17.06.2014г./по
регистъра на ЧСИ ***/ от „***“АД за принудителното събиране на парично вземане от
4 526.17лева неизплатени задължения за ел.енергия за периода м.април 2010г.-м.декември
2012г. за обект в гр.Добрич, ул.“***“№10, ведно със законната лихва от 13.05.2013г.,
727.90лева мораторни лихви, 105.09лева държавна такса и 300лева юрисконсултско
възнаграждение, срещу длъжника Н.К. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич, по изпълнителен
лист от 05.12.2013г., издаден по реда на чл.411 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2142/2013г. на ДРС.
В молба по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство е направено
искане от взискателя за проучване на имотното състояние на длъжника и са посочени
няколко начина/способа/ на изпълнение- запор на работна заплата; запор на банкови сметки;
запор на друго вземане; опис, запор и продан на движими вещи; възбрана, опис и продан на
недвижим имот. Извършена е проверка в Агенция по вписвания, НБД, НАП, НОИ, БНБ, не
са събрани данни за доходи и имотно състояние. Справката от Агенцията по вписвания и
НАП сочи декларирани права в обем от 1/18ид.част върху имот на ул.“***“№10 и наличието
на вписана искова молба за съдебен спор по повод същия имот, по който длъжницата е
ответник.
Предприети са действия за връчване длъжника на покана за доброволно изпълнение изх.
№***/15.07.2014г. чрез изпращането и по пощата на 13.08.2014г., в който смисъл е
положения върху документа от ЧСИ щемпел. Няма данни за връчването и. Приложеното
известие за доставяне удостоверява, че пратката, адресирана от ЧСИ до Н.К. С., не е
потърсена от получателя. С поканата за доброволно изпълнение е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника на 27.08.2014г. Не е извършен такъв.
С молба вх.№8931/24.03.2015г. взискателят е представил втори изпълнителен лист от
01.12.2014г., издаден по ч.гр.д.№2918/2014г. и поискал принудителното събиране на
паричното вземане по него от 1054.02лева неизплатени задължения за ел.енергия за периода
30.01.2013г.-26.06.2013г. за обект в гр.Добрич, ул.“***“№10, ведно със законната лихва от
06.10.2013г., 138.08лева мораторни лихви, 325лева съдебни разноски в запоредното
производство, срещу длъжника Н.К. С.. Повторно са предприети действия по проучване на
имотното състояние на длъжника.
2
На 14.06.2015г. е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията и по двата
изпълнителни листа. Със същата е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на
ул.“***“№10 на 24.06.2015г. При връчване на поканата, в разписката за връчване, е
протоколирано изявление на длъжника, че живее със семейството си в Г. и е в Б. за няколко
дни, че ще започне плащане на части, подписано от него и от ЧСИ. Не е последвало
доброволно изпълнение, не е извършен и насрочения опис.
Призовка за принудително изпълнение изх.№9269/20.03.2017г., с която е насрочен опис на
движими вещи на 11.04.2017г., е връчена чрез залепване на уведомление на 22.03.2017г.
поради констатация на връчителя, че длъжника и цялото му семейство са извън страната.
В края на 2018г./ разпореждане от 15.11.2018г./е извършена справка в БНБ и констатирано
наличието на три сметки/две разплащателни и една спестовна/ на длъжника Неджмие
Керани С. в „***“ЕАД и една разплащателна в „*** Б.“ЕАД. Документирана е електронна
кореспонденция между ЧСИ и взискателя. С ел.писмо от 16 ноември 2018г. взискателя е
поискал предприемане на изпълнително действие съобразно установените нови
обстоятелства относно имуществото на длъжника чрез налагане на запор на банкови сметки
на длъжника, посочен като способ за изпълнение и с молбата за образуване на
производството.
На 15.03.2019г. е наложен запор върху банкови сметки в „***“ЕАД, на 14.03.2019г. в „***
Б.“ЕАД.
С призовка за принудително изпълнение изх.№8834/07.03.2019г., връчена чрез залепване на
уведомление на 14.03.2019г. поради събрана информация, че длъжника работи извън града, е
насрочен опис на движими вещи на дата 23.04.2019ч. Няма данни да е извършен. Последващ
опис на движими вещи е насрочен на 25.08.2020г., за който длъжника е уведомен с лично
връчване на призовката на 02.07.2020г. Няма данни за извършването му.
Междувременно е изискана справка за трудови договори и е констатирана епизодична
сезонна трудова заетост на длъжника- през 2017г., 2018г. и 2019г.
С молба вх.№06529/17.02.2021г., чрез упълномощения адвокат, длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,
резюлирана с отказа на ЧСИ от същата дата, който е предмет на настоящото обжалване. За
отказа на ЧСИ длъжника е уведомен на 18.03.2021г. чрез упълномощения адвокат.
Жалбата с вх.№13190/01.04.2021г. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от лице-
длъжник в изпълнителното производство, с правен интерес да обжалва подлежащ на
обжалване съобразно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК акт на съдебния изпълнител- отказ да прекрати
принудителното изпълнение. В този смисъл жалбата е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
3
Производството по изпълнителното дело се прекратява в хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
поради бездействие на взискателя в период от 2 години, т.е. когато в период от 2 години от
последното изпълнително действие, предприето по искане на взискателя или от частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 от ЗЧСИ, взискателят не е
поискал от съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия, насочени към
принудително събиране на вземането му. Срокът е преклузивен и предвиден като санкция за
бездействието на взискателя.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В
този смисъл ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изводът за осъществяване на предвидените в закона предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
за настъпване перемпция предполага установяване бездействие на взискателя да поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Резултатността на
изпълнителното действие е ирелевантна, но само в случай, че липсата на резултат е по
причина поведението на длъжника, осуетил прилагането на способа-укриване на
имущество, препятстване на получаване на книжа, отсъствие от страната и пр.
В случая предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице. Предприети са две
изпълнителни действия, поискани от взискателя с молбата по чл.426 от ГПК за образуване
на изпълнително производство- опис на движими вещи и запор върху банкова сметка, които
препятстват прекратяването на изпълнителното производство.
Така след образуване на изпълнителното производство на 17.06.2014г. , е насрочен опис на
движими вещи на 27.08.2014г. при липса на данни за редовно уведомяване на длъжника.
Повторно е насрочен опис на движими вещи на 24.06.2015г., за която дата длъжника е
валидно уведомен и заявил готовност за погасяване на задължението на части. Последващ
опис на движими вещи е насрочен последователно на 11.04.2017г., на 23.04.2019г., на
25.08.2020г. Обстоятелството, че описът не е осъществен по причина, която не зависи от
взискателя, не е условие да се отрече значението му на изпълнително действие, прекъсващо
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Броим от датата на неосъществения опис – 27.08.2014г.,
до 24.06.2015г., датата на насрочения втори опис, двугодишният срок не е завършен.
Същият не е завършен и към датата 11.04.2017г., когато е насрочен пореден опис на
движими вещи в дома на длъжника. Междувременно на 15.03.2019г. е наложен запор върху
банкови сметки в „***“ЕАД. Към датата 17.02.2021г., с оглед на поисканите и предприетите
изпълнителни действия, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е завършен. Нещо повече, дори
и когато е направено искане за прилагане на нов способ след като перемцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още в него изпълнителен лист. Единствената правна
4
последица от настъпилата перемция е, че следва да образува новото искане в отделното
изпълнително производство, тъй като старото е прекратено по право. Необазуването на ново
дело обаче с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Новото
искане прекъсва преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекъсва и давността
независимо дали съдебния изпълнител е образувал ново дело или не. Перемцията обаче е без
правно значение за давността/така решение №37 от 24 февруари 2021г.по гр.д.
№12747/2020г.на ВКС, четвърто г.о./
В този смисъл предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са били налице към датата на
депозиране на молбата за прекратяване, не са налице и понастоящем
При така установеното въззивният съд намира, че правото на принудително изпълнение на
взискателя в рамките на конкретното изпълнително производство не е престанало да
съществува поради бездействие от негова страна в период от две години/поради перемция/.
Изводът на ЧСИ за липсата на предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е законосъобразен.
Обжалваният отказ за прекратяване следва да бъде потвърден.
С оглед резултата от обжалването на жалбоподателят не се дължат разноски.
Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ *** с рег.№*** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
–Добрич, по изп.д.№2010***0400489 да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в съобщение с изх.№***/17.08.2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5