Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
7905 по описа на съда за 2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.А.И. срещу А.И.А.
за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 25.08.2011 г.
Ищецът твърди, че на 25.08.2011 г. сключил с ответника А.И.А.,
негов син, договор, по силата на който му прехвърлил недвижим имот,
представляващ апартамент № 71 с административен адрес гр. София, ж.к. „********,
заедно с избено помещение и прилежащите 0.873% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото срещу задължение да приобретателят
да му осигури гледане и издръжка до края на живота му лично или чрез трето
лице.
Ответникът не изпълнил по какъвто и да било начин задължението
си да осигури на праводателя си дължимите фактически действия по гледане. Не му
предоставял и издръжка. Дори самият ответник търсил парични средства от ищеца. Комуникацията
им се извършвала по интернет, но А.А. никак не се интересувал от начина на
живот и нуждите на праводателя си. От известно време А. преустановил контактите
с баща си И.И..
Поради това моли съдът да постанови решение, с което да
развали договора за издръжка и гледане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А.И.А. не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание на 29.05.2020 г. назначеният на А.А.
особен представител адв. Г. Г. изразява становище за неоснователност на иска.
Заявява, че ищецът не доказва реалната си потребност от издръжка, предявено
искане към ответника за заплащането й и че А. е отказал изпълнение на това свое
задължение.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В съответствие с дадени от съда указания на страните в
доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже валидно сключване на договор
за издръжка и гледане, а в тежест на ответника - че изпълнява задълженията си
по договора.
Не се спори между страните и от приетото по делото
заверено копие на нотариален акт № 103, том І, рег. № 1946, дело № 92/25.08.2011
г. на нотариус рег. № 077 на НК се установява, че И.А.И. е прехвърлил на сина
си А.И.А. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 71, с
административен адрес гр. София, район „Младост“ при СО, ж.к. „********,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, аратамент с
идентификатор 68134.4091.608.2.71 в сграда 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4091.608., състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, с площ от 45.35 кв.м., при съседи на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.608.2.72, по обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.608.2.63, над обекта – няма,
заедно с избено помещение, при съседи: коридор, мазе № 9 на държавен апартамент
85, Г. С.К., заедно прилежащите 0.873% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото срещу задължението му да осигури гледане и
издръжка до края на живота му лично или чрез трето лице. Прехвърлителят си е
запазил безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху прехвърления имот.
С това И.И. е изпълнил задължението си да прехвърли
валидно на ответника Собствения си недвижим имот. В замяна на това А.А. е
дължал да осигури на праводателя си живот, какъвто е водил до момента, да поеме
непосредствените грижи за благоденствието му, както и да му предоставя нужните
финансови средства за издръжка.
Отхвърлянето на претенцията на ищеца е обусловено от
главно и пълно доказване на изпълнение на задълженията на приобретателя, поети
с договора от 25.08.2011 г. В тази насока ответникът дължи да докаже, че е
осигурявал на прехвърлителя И. Антоно И. грижите, от които е имал нужда и му е давал
нужната издръжка.
Вместо
ангажиране на доказателства в подкрепа на становището си за неоснователност на
иска, ответникът се позовава на ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГК на ВКС. Същото обаче се явява неотносимо. С него се дава отговор на въпроса
дали е налице непризнателност, ако
дареният не предостави на дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства
да издържа себе си или лицата, които е длъжен да издържа по закон.
В случая не
се касае за договор за дарение. Последният има едностранен характер и поражда
задължения единствено за прехвърлителя. По изключение и при предвидените в чл.
227, ал. 1 от ЗЗД предпоставки дарителят може да иска отмяна на дарението.
Договорът
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и с
продължително изпълнение. Той задължава приобретателя непрекъсното да полага грижи
за праводателя си, да посреща обичайните му нужди, съобразно неговото жизнено и
здравословно състояние, да съдейства да получаване на специализирана медицинска
помощ в случай, че възникне необходимост от такава. Когато се намира в
обективна невъзможност, приобретателят е длъжен да осигури трето лице, което да
извършва вместо него дължимите заместими действия по изпълнение на задължението
за гледане.
Такива доказателства
ответникът в настоящото производство не ангажира. Липсват и доказателства за
частично изпълнение – плащане на парични суми или поемане на финансови
задължения по издръжка на имота, върху който прехвърлителят си е запазил пожизнено
и безвъзмездно право на ползване.
Предявеният
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед
изхода на спора, на ищеца се дължат сторените от него разноски на стойност
2 627.87 лева по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
РАЗВАЛЯ, на
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка, за който е съставен нотариален акт № 103, том І, рег. № 1946, дело
№ 92/25.08.2011 г. на нотариус рег. № 077 на НК и с който И.А.И., ЕГН **********
е прехвърлил на А.И.А., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 71, с административен адрес гр.
София, район „Младост“ при СО, ж.к. „********, съставляващ самостоятелен обект
в сграда с предназначение – жилище, аратамент с идентификатор
68134.4091.608.2.71 в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4091.608., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с
площ от 45.35 кв.м., при съседи на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4091.608.2.72, по обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4091.608.2.63, над обекта – няма, заедно с избено помещение,
при съседи: коридор, мазе № 9 на държавен апартамент 85, Г. С.К., заедно
прилежащите 0.873% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото срещу задължението му да осигури гледане и издръжка до края на живота
му лично или чрез трето лице.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.И.А., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с
адрес *** да заплати на И.А.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 627.87
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: