РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. К., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Асима К. ВА.а-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.а-Петрова Гражданско дело №
20225320101612 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът - „*****” ЕООД гр. С. твърди, че на 31.08.2021г. бил сключен
Договор за стоков кредит № ****** между „*******” ЕАД (с предишно
наименование „*****“ АД) и А. А. Ц. с ЕГН **********, по силата на който
кредиторът отпуснал на длъжника стоков кредит в размер на 2476.66 лв. за
закупуване на мебели и интериорно обзавеждане. Кредитополучателят се е
задължил да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с
краен срок за погасяване 07.09.2024г. След усвояване на кредита,
кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по
кредита в размер на 2938.69 лв., от които – 2433.45 лв. - главница и 505.24 лв.
- договорна лихва.
Твърди, че на 24.10.2016г. бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „*******” ЕАД (с предишно
наименование „*****” АД), с ЕИК ****** и „*****” ЕООД, с ЕИК ******, по
силата на който задължението на А. А. Ц., произтичащо от Договор за стоков
1
кредит № ****** от 31.08.2021г., било изкупено от „*****” ЕООД. В
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, длъжникът бил
уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия,
кредитор спрямо него по отношение описаното парично вземане е „*****”
ЕООД. Съгласно приложено изрично пълномощно, „И. и Д.-Адвокатско
дружество“ е упълномощено от „*******” АД, да извършва уведомяване на
длъжниците от името му и за негова сметка. На 22.07.2022г. уведомление за
цесия и уведомление за предсрочна изискуемост било изпратено на
постоянния адрес на ответника. Писмото било получено лично от А. Ц. на
26.07.2022г.
„*****” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.09.2022г., като било
образувано ч.гр.д. № 1467/2021г. по описа на КрлРС. Срещу издадената
заповед ответникът - А. А. Ц. подал възражение, за което били уведомени със
съобщение, надлежно връчено ми на 08.11.2022г. Във възражението се
твърдяло за факти без смисъл и извън задължението, което претендира ищеца.
Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не
било осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало. Изложеното
пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за
установяване на вземането ни по Договор за стоков кредит № ****** от
31.08.2021г., за сумата от 2938.69 лв., от които - 2433.45 лв. - главница и
505.24 лв. - договорна лихва.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че А. А. Ц., дължи на „*****” ЕООД гр. С., сумата 2938.69 лв., от които -
2433.45 лв. - главница и 505.24 лв. - договорка лихва за периода от
07.11.2021г. до 26.07.2022г. - дата на получено уведомление за предсрочна
изискуемост, представляваща неизпълнено задължение по Договор за стоков
кредит № ****** от 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът - А. А. Ц. в рамките на едномесечния срок не е депозирал
2
писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК. В хода на делото се
представлява от адв. К. Д., която след изслушване на ССчЕ признава всички
вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1467/2021г. по описа на КрлРС, от което
се установява, че на 19.09.2022г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответниците, в условията на солидарност за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите по
заявлението, а именно - 2433.45 лв. – главница по Договор за стоков кредит №
****** от 31.08.2021г. и 505.24 лв. - договорна лихва за периода от
07.11.2021г. до 26.07.2022г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 19.09.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 58.77 лева за
платена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК от
ответника, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което своевременно е изпълнено. В
законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба.
Налице е пълен идентитет между претенцията, за която е издадена
заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото дело. Предвид
констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете,
въз основа на които е образувано настоящото исково производство за
установяване на дължимост на процесните суми.
Установява, че с Договор за стоков кредит № ****** от 31.08.2021г.,
сключен между „*******” ЕАД (с предишно наименование „*****“ АД), в
качеството на кредитор и А. А. Ц., в качеството на кредитополучател, на
ответника е отпуснат стоков кредит в размер на 2476.66 лв. за закупуване на
мебели и интериорно обзавеждане, който следва да се върне на 36 месечни
анюитетни вноски всяка в размер от по 105.14 лева, с краен срок за
погасяване 07.09.2024г. Съгласно чл.13 (2) от договора при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви), кредитът
е станал предсрочно изискуем.
3
Представено е копие от Фактура № **********/31.08.2021г., която
удостоверява, че А. А. Ц. е закупил мебели от „Л.“ ЕООД на стойност 2138
лева.
Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.05.2022г. „*******” ЕАД е прехвърлил вземанията си от А. А. Ц. по
процесния Договор за стоковт на „*****” ЕООД, ведно с лихвите и
обезпеченията. Във връзка с това, „*******” ЕАД е упълномощил „*****”
ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1 към договора за
цесия от името на цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземанията, както и да упражнява правото на „*******” ЕАД
да обяви предсрочната изискуемост на цялото взеване по всяко от цедираните
вземания, предмет на договора за цесия. Съответно по силата на т.3.2 от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания цесионера - „*****” ЕООД е
упълномощил „И. и Д. - Адвокатско дружество“ да извършва уведомяване от
името и за сметка на цедента, приложено по делото. Видно от приложената
кореспонденция, съдържаща се на л. 30-35 от делото, Уведомлението е
изпратено на длъжника, който го е получил лично.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна
експертиза в лицето на вещото лице Р. М. се установява следното, че
длъжника е заплатил само една вноска по кредита в размер на 105.13 лева на
07.10.2021г. (т.е. налице е хипотезата на неплащане на две последователни
вноски, съгласно клаузите на договора) Неиздължената главница възлиза в
размер на 2433.45 лева, а договорната лихва в размер на 505.24 лева,
обхващаща периода от 07.11.2021г. до 26.07.2022г.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.
422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.79 и чл. 86
от ЗЗД. Така предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен
от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения
от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415
от ГПК.
4
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по
оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника - извършено
плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумата.
Доколкото ответникът не оспорва иска, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор
за кредит и цесия, по силата на което кредитът е предсрочно изискуем, поради
неплащане на две последователни вноски. Налице е ликвидно и изискуемо
вземане на ищеца в претендирания размер. Този факт се признава от
ответника. Следва да се отчете, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, че в хода
на делото след завеждане на исковата молба, ответникът признава исковете
по основание и размер, въпреки че е депозирал възражение за недължимост
на същото, в хода на заповедното производство. Тези обстоятелства са
настъпили в хода на процеса и са от значение за спорното право. Доколкото
ответникът не е установил по делото извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата, а от друга страна изцяло признава
исковете, то същите се явяват основателни и доказани по размер, имайки
предвид приетото по делото заключение по допуснатата съдебна експертиза,
която установи претендираните суми по размер, така както са заявени от
ищеца. Ето защо, исковете като основателни следва да бъдат уважени.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски за производството за платена държавна
такса и такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК му се следват, с оглед изхода
на процеса и уважения иск в пълен размер, възлизащ в размер на 88.57 лева за
платена държавна такса и 250.00 лева - внесен депозит за ССЕ. Общо
дължимата сума възлиза на 338.57 лева
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по искането за разноските, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В случаят обаче,
ищецът е доказал, че с издадена заповед са му присъдени разноски в размер
58.77 лева и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение или общо 238.77 лева,
видно от Заповед № 637 от 19.09.2022г. за изпълнение на парично
5
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1184/2022г. по описа
КрлРС и в този размер съдът уважава искането. Посочените суми, като
разноски ищецът е описал и претендира в писмено становище по делото - л.
77 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
А. Ц. от с. Х.Д., общ. К., ул. ****** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „*****”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В.,
ж.к.М.Д., ул. „*******” № ***, представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН
**********, в качеството си на управител, следните суми: 2433.45 лв. –
главница и 505.24 лв. - договорка лихва за периода от 07.11.2021г. до
26.07.2022г., произтичащи от неизпълнено задължение по Договор за стоков
кредит № ****** от 31.08.2021г., което вземане е цедирано по силата на
Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 19.05.2022г.,
сключен между „*******” ЕАД и „*****“ ЕООД, ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението –
19.09.2022г. до окончателното заплащане на главницата, за които суми е
издадена Заповед № 637 от 19.09.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1184/2022г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А. А. Ц. от с. Х.Д., общ. К., ул. ****** с ЕГН ********** да
заплати на „*****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул. „*******” № ***, представлявано от Р. И. М. - Т.
с ЕГН **********, в качеството си на управител, разноските направени в
исковото производство в размер на 338.57 лева.
ОСЪЖДА А. А. Ц. от с. Х.Д., общ. К., ул. ****** с ЕГН ********** да
заплати на „*****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул. „*******” № ***, представлявано от Р. И. М. - Т.
с ЕГН **********, в качеството си на управител, разноските, направени по
частно гражданско дело № 1184/2022г. по описа на Районен съд К., в размер
на 238.77 лева.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7