РЕШЕНИЕ
гр.
София, 05.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 3121/2018г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
27.10.2017г. по гр.д. № 65979/2016г. на СРС, 151 с-в са осъдени С.Л.З. и Д.Л.З.
да заплатят на К.М.М. по предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС, всеки един от тях сума от по 599. 35 лв. – обезщетение за лишаване от
ползването за периода 17.04.2013г. – 16.06.2016г. на ½ ид. ч. от
таванско помещение в подпокривното пространство на двуетажна сграда, находяща
се в ПИ № 894, кв. 2 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, с адрес гр.
София, ул. „Боянски възход“, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете за
горницата над сумата 599. 35 лв. до пълния предявен размер от 6 830 лв. срещу
всеки ответник – обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид. част от
дворното място и от подпокривното пространство. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът –
ищец К.М.М. обжалва решението в отхвърлителната част. Твърди, че по делото е
доказано ползването на дворното място от страна на ответниците в цялата му
задна и странични части, както и на цялото таванско помещение и подхода към
него. Сочи, че ангажираните от него гласни доказателства установяват безспорно
твърдяното ползване, а показанията на доведения от ответниците свидетел Д. са
противоречиви и взаимноизключващи се. Моли съда да отмени решението в отхъврлителната
част и да уважи исковете изцяло, с присъждане на разноски.
Въззивниците –
ответници обжалват постановеното решение в частта за уважаване на исковете, с
доводи за неправилност и необоснованост. Поддържат, че изводите на СРС относно
ползването на таванското помещение са
неправилни, тъй като по делото било установено, че ищецът има ключ към входната
врата, от която се осъществява достъпа до таванското помещение. Твърдят, че
оставените на тавана вещи от предишни собственици не доказват наличието на пречка
за ищеца да ползва полагащата му се част, поради което не дължат обезщетение за
лишаване от ползване. Молят съда да отмени решението в атакуваната от тях част и
да отхвърли предявените искове.
Всяка от
страните е депозирала писмен отговор на жалбата на насрещната страна, с който я
оспорва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
СРС е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сума от по
6830 лв. от всеки ответник, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на ½ ид. част от дворното място и от подпокривното пространство,
представляващи обща на етажната собственост в процесния имот, представляващ
двуетежна жилищна сграда, за периода от 17.04.2013. /датата на писменото
поискване/ до 17.11.2016г. /до предявяване на исковата молба/.
Фактическият състав
на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на претендираното обезщетение
включва следните елементи: право на собственост на ищеца върху идеална част от
имота, ползване от страна на ответника – съсобственик на целия имот, писмено
поискване от страна на ищеца на претендираното обезщетение. Претендираното
обезщетение произтича от нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС, а именно правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ по начин, който да не пречи на останалите
съсобственици да си служат с вещта, съобразно правата им.
По делото няма
спор и е доказано, че ищецът е собственик на апартамента, находящ се на първи –
партерен етаж от двуетажната жилищна сграда, а ответниците са
съсобственици при равни квоти на втория
етаж от сградата, като процесните дворно място и подпокривно пространство,
предмет на претендираните обезщетения, представляват обща част на етажната
собственост, при двама етажни собственици. Ето защо и по арг. от чл. 3 ЗУЕС, за
отношенията между страните във връзка с ползването на общите части, са
приложими нормите на чл. 31 и 32 ЗС.
По делото е
установено и връчването на нотариални покани на ответниците на 17.04.2013г.,
като относно начина и датата на връчване
на поканите, представляващи писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, по
делото не са релевирани оспорвания.
По делото е
установено, че с решение по гр.д. № 3431/2004г. на СРС, 49 с-в, в сила от
16.06.2016г., е било разпределено между страните, на основание чл. 32, ал. 2
ЗС, ползването на дворното място и
таванското помещение – подпокривно пространство, съгласно скица към него.
Производството по цитираното гр.д. № 3431/2004г. на СРС, образувано по искова
молба на ищеца, е било спряно до приключване на производство по гр.д. №
2479/2005г. на СРС,40 с-в, с което е бил отхвърлен предявен от ответниците
срещу ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху закупения
от ищеца през 2003г. партерен етаж от сградата, заедно с прилежащите му
½ ид. части от сградата и от дворното място – така служебно
удостовереното в мотивите на решение по гр.д. № 3431/2004г. на СРС, 49 с-в.
Съгласно
заключението на приетата СТЕ, цялото дворно място представлява площ от 303.36 кв.м.,
като всяка от страните ползва собствения си етаж чрез различни входове,
обособени в дворното място, означени на скица на вещото лице; ищецът е обособил
антре в двора и ползва самостоятелно площ от около 33. 55 кв.м. Съгласно
заключението на СТЕ, в подпокривното пространство няма обособени отделни
тавански помещения чрез преградни стени, като достъпът до него се осъществява
чрез две стълбищни клетки през вход от южната страна на сградата, като първи
жилищен етаж няма вътрешен достъп до стълбищната клетка. Съгласно констатациите
на вещото лице, размерът на средния
пазарен наем за ½ ид. част от таванския етаж и ид. части за достъп до
него е в размер общо на 1947.67 лв., а за ½ ид. част от дворното място,
след приспадане на реално ползваната самостоятелно от ищеца част е в размер на
1914. 76 лв. Вещото лице при разпит дава констатации, че извън ползваната от
ищеца част от двора, която е оградена останалата оградена част от мястото е
обрасла с трева и храсти, като към момента на огледа не се спазва постановеното
със съдебно решение разпределение на ползването.
При така
изложеното, въззивният съд намира исковете за доказани по основание по
отношение на дворното място и подпокривното пространство за целия процесен
период.
Доводите на
ответниците за липса на доказано по делото ползване от тяхна страна на
процесните общи части на сградата – дворно място и подпокривно пространство, са
неоснователни и недоказани. Съгласно задължителните указания в ТР №
7/02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, лично ползване по смисъла на
чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им,
без да събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия или чрез трето лице.
В случая по делото се установява, че още от
закупуването на имота между страните е имало спор относно ползването на общите
части на сградата и мястото, като ответниците фактически са ги ползвали и са
предявили и иск по чл. 108 ЗС през 2004г. Независимо, че решението за
отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила през 2009г., няма
доказателства по делото, които да опровергават така установеното фактическо
положение относно ползването на дворното място и подпокривното пространство. В
тази връзка доводите в жалбата на ищеца са основателни. Отделно от това, показанията на разпитания по делото
свидетел на ищеца – Г.С., също установяват, че ищецът няма достъп до
заграденото дворно място, извън ползваната от нето част пред входа му.
Показанията на свидетеля на ищеца –непосредствен съсед, са логични и
последователни и съдът ги кредитира изцяло. По отношение на подпокривоното
пространство също е установено за
процесния период, че ищецът няма достъп
до същото. В отговорите си по чл. 131 ГПК ответниците твърдят, че са освободили
част от тавана след влизане в сила на решението по чл. 32, ал. 2 ЗС, но това не
се установява по делото, включително и от показанията на доведения от тях
свидетел Петър Д.. Последният няма непосредствени постоянни впечатления, поради
което съдът не кредитира показанията му, че страните общо ползвали таванския
етаж, както и твърденията му, че ищецът имал ключ за тавана, тъй като
същевременно твърди, че не е виждал ищеца лично. Отделно от това, свидетелят Д.
не установява ответниците да са освободили таванския етаж след 16.06.2016г.
/датата на влизане в сила на решението по чл. 32, ал. 2 ЗС/ до края на
процесния период през м. ноември 2016г.
Постановяването на решение по чл. 32, ал. 2 ЗС в рамките на процесния
период не налага различен извод, тъй като за уважаване на иска за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване е относимо ползването като фактическо
състояние.
По изложените
съображения исковете са доказани по основание за целия процесен период. По отношение на размера, съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до размерите съгласно
заключението на приетата СТЕ.
С оглед горните изводи, жалбата на ищеца
е частично основателна, а жалбата на ответниците – неоснователна. Поради
изложеното, решението следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на
исковете над уважената част от 599. 35 лв. до размера на сумата 748. 97 лв.
/1/2 от 1947. 67 лв. съгласно заключението на СТЕ/ срещу всеки ответник, като
всеки ответник бъде осъден да заплати на ищеца сума от по още 374. 48 лв. – обезщетение за
лишаване от ползване на 1/2 ид.част от подпокривното пространство на процесната
сграда за периода 17.04.2013г. – 17.11.2016г., както и в частта за отхвърляне
на иска за заплащане на обезщетение за дворното място за целия процесен
период до размера на сумата общо от
1914. 76 лв. , като ответниците бъдат осъдени да заплатят посочената сума /по
957. 38 лв. всеки/, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника –
ищец следва да се присъдят разноски в размер общо на 175. 97 лв. – държавна
такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на жалбата, както и
сумата 324. 74 лв. – допълнително разноски за СРС върху уважения от настоящата
инстанция размер на иска. При наличието на две жалби и отхвърляне жалбата на
въззивниците – ответници, на същите не се следват разноски за настоящата
инстанция.
Решението на СРС следва да бъде отменено
и в частта за присъждане на разноски в полза на ответниците за разликата над
500. 28 лв. до пълния присъден размер от 592. 96 лв., с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение от 27.10.2017г. по гр.д. №
65979/2016г. на СРС, 151 с-в в ЧАСТТА, с
която са отхвърлени предявените от К.М.М. срещу С.Л.З. и Д.Л.З. искове
по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 599. 35 лв. до размера на сумата 1331. 86
лв. срещу всеки ответник – обезщетение за лишаване от ползването за периода
17.04.2013г. – 17.11.2016г. на ½ ид. ч. от дворното място и подпокривното
пространство на двуетажна сграда, находяща се в ПИ № 894, кв. 2 по плана на гр.
София, м. Манастирски ливади, с адрес гр. София, ул. „Боянски възход“, както и
в ЧАСТТА, с която К.М.М. е осъден да заплати на С.Л.З. и Д.Л.З. разноски за
разликата над сумата 500. 28 лв. до пълния присъден размер от 592. 96 лв , като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Л.З., ЕГН ********** и Д.Л.З., ЕГН ********** да
заплатят на К.М.М., ЕГН ********** на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, допълнително
сума от по 1331. 86 лв. /всеки/ -
обезщетение за лишаване от ползването за периода 17.04.2013г. – 17.11.2016г. на
½ ид. ч. от подпокривното пространство на двуетажна сграда, находяща се
в ПИ № 894, кв. 2 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, с адрес гр.
София, ул. „Боянски възход“ и ½ ид. част от дворното място, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата 175. 97 лв. – разноски за СГС и сумата
324. 74 лв. – разноски за СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение 27.10.2017г. по гр.д. №
65979/2016г. на СРС, 151 с-в в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 1 – месечен срок от съобщенията до страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.