Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на 16 ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2216 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, гр.София, твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа
на което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното
ч.гр.д.№ 6785/2019 г. по описа на РС-Русе. В законоустановения двуседмичен
срок длъжникът Д.Н.В.
възразил срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира
настоящия уснановителен иск.
Обстоятелството, въз
основа на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан договор
за кредит „Бяла карта" с № 488372 от 06
декември 2016 г. между „Аксес Файнанс"
ООД като кредитор и Д.Н.В. като
кредитополучател. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверил, че е получил и е
запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия,
приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание, съгласно Приложение № 2
от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което
Заявлението и настоящата искова молба се подават, бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99
от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 28
май 2019 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на
процесния договор за кредит „Аксес Файнанс" ООД се задължавало да предостави на Д.Н.В. револвиращ кредит в максимален размер 1000 лева - главница под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна
кредитна карта Access Finance /iCard/ Visa, a кредитополучателят
се задължавал да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от Договора била
предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до
максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа -
2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависело изцяло от поведението на
кредитополучателя - ако същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /картоиздател/, като кредитополучателят
можел да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и
Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна
платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
Д.Н.В.
усвоил сума в
размера на кредитния лимит
от 1000 лв., като вследствие
извършените операции по картата дължимата към настоящия момент непогасена
главница била в
размер на 999.72 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от
Договора, върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в
размер на 0.12 %, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода
от 11.12.2016
г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.10.2018 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата били
визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна
лихва била в
размер на 734.25 лева. Съгласно
чл. 16 от Договора, страните се съгласили в случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3,
т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на
сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в
3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство
при конкретно посочени в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство за срок от 30 дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай
на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор, при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.16 срок,
кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от договора. Неустойката се
дължала за
всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Същата се начислявала на 6-то число на месеца ако до 5-то число кредитополучателят не е
погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент бил 476.61 лева. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият бил
длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя обезпечение
чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно
чл.22, ал.4 от Договора, при забава за плащане на текущо задължение от страна на
кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 – 15 % от максималния кредитен
лимит, ответникът дължал и разходи за действия по събиране на задължението в размер на
2.50 лева за всеки ден, които се начислявали до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но
заплати 15 % от
максималния кредитен лимит, същият не дължал
разходите за действия по събиране на задължението, но дължал неустойката по чл. 21 от Договора. Страните се споразумяли
(чл. 22, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислявала еднократна такса в размер
на 120 лева, включваща дейността на
служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5
от договора били начислени разходи и такса
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за същите към
настоящия момент Д.Н.В. дължал сума в общ размер 197.50
лева. Поради
трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост била
обявена на 06.10.2018
г.,
от която дата, съгласно чл. 22, ал. 3 от
договора, ответникът дължал заплащането на мораторна
лихва върху главницата в размер на 140.38
лева до 08.11.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Ето защо претендира
да бъде постановено решение, което да се признае за
установено, че ищецът има
следните вземания срещу Д.Н.В., произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта" № 488372/06.12.2016 г., сключен между Д.Н.В. и
„Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс" ООД в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г.: 999.72 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК; 734.25 лева договорна
лихва за периода от 11.12.2016 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.10.2018 г. - датата на
настъпване на предсрочната изискуемост; 476.61
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 140.38 лева за периода от 06.10.2018 г. до 08.11.2019 г. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски за двете производства.
Ответникът, чрез
пълномощника си, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
дължимостта на сумите: 476,61
лв. неустойка за неизпълнение
на договорено задължение - чл.21
във връзка
с чл.16 от договора
за кредит, въведена
като задължение на ответника
с неравноправна
клауза по
смисъла на ЗПП и ЗПК. Твърди, че възникването на задължението за нея било обвързано с изпадането
в забава на ответника. Същевременно в договора имало разпоредби,
уреждащи
правото на кредитора на договорна и законна лихва
- чл.22, ал.2
и ал.3. Така при
забава, ответникът трябвало
да заплаща лихва
по чл.22 и втори път
- да предостави
обезпечение, непредоставянето
на което
влече неустойка.
За забавата на потребителя
се начислявала лихва и отделно неустойка, което било нарушение на императивната
разпоредба на чл.31, ал.l
и ал.2 от ЗЗП. Клаузите на
чл.21 и чл.16 от
договора за кредит били неравноправни, съответно нищожни и исковата претенция
за 476,61 лв. следвало да се отхвърли. Възразява и срещу дължимостта на сумата 197,50
лв. -
разходи и такса за
извънсъдебно
събиране на просрочено
задължение, тъй като не бил ясен механизмът, по който същите
били определени.
По делото нямало доказателства,
че действително
били направени
разходи за формирането
на таксата в искания размер. Оспорва и претенцията за заплащане
на главница в размер
на 999,72 лв. Твърди, че част от направените от
него вноски са отнасяни за заплащане на недължимата неустойка
по чл.21 във връзка с чл.16
от договора за кредит. Във връзка с това оспорва и
размера на договорната и мораторната лихви.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По ч.гр.д.№ 6785/2019 г. по
описа на РС-Русе, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника за следните
суми: 999,72 лв. главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 06.12.2016 г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника; 734, 25 лв. договорна лихва за периода 11.12.2016
г. до 06.10.2018 г.; 476,61 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 06.01.2017 г. – 06.10.2018 г.; 197.50 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението; 140, 38 лв. лихва за забава за
периода от 07.10.2018 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и извършените по делото разноски в общ размер 100.97 лв. В
срока по чл.414 ГПК длъжникът Д.Н.В. депозирал възражение за недължимост на
сумите по заповедта за изпълнение.
На 11.11.2016 г. е подписан към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и ищеца,
по силата на което първото дружество-цедент прехвърля на второто-цесионер ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за паричен заем, индивидуализирани в
Приложение № 1 към него, в което фигурира и
вземането на продавача, произтичащо от
процесния договор за кредит „Бяла карта“ от 06.12.2016 г. За да има действие извършеното прехвърляне
на вземането по отношение на длъжника, законодателят е посочил, че договорът за
цесия следва да бъде съобщен на същия от предишния кредитор /цедента/. Във формираната с редица
решения практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В случая е приложено пълномощно, с което управителят на
„Аксес Файнанс“ООД упълномощава ищеца да уведоми от негово име всички длъжници
по цедираните вземания, както и пълномощно от представителя на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД в полза на юрисконсулт на дружеството със
същите права.
Като приложение към исковата молба /л.31 от делото/ ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията между него и
„Аксес Файнанс“ООД , изходящо от цедента и адресирано до
ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и
останалите писмени доказателства, са
връчени на Диляв В., чрез майка му, на 21.07.2020 г., поради което следва
да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо ответника,
още повече, че не се
твърди да извършила плащане на задължението си на стария кредитор.
Не се спори между страните,
а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговско
дружество „Аксес Файнанс“ ООД и ответника са възникнали облигационни отношения,
основаващи на сключен на 06.12.2016 г. договор за кредит „Бяла карта“, по
силата на който дружеството-кредитодател се е задължило да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер от 1000 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.
Насрещното задължение на ответника е да върне използваната сума при условията
на подписания между страните договор. Няма спор, а се установява и от
приложенията към договора, че ответникът е получил кредитната карта, ведно с
приложимия за нея ПИН код. Съгласно договора страните са уговорили фиксиран
годишен лихвен процент - 43, 2 % и дневен лихвен процент върху усвоения размер
на кредита в размер на 0, 12 % на ден /чл.4, ал.1, т.2 от договора/. Съгласно
текста на чл.3, ал.2 от договора, през целия срок на валидност на договора
кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко
второ число на текущия месец. Текстът на чл.3, ал.3 от договора дава дефиниция
на понятието „текущо задължение“, а това е задължението на кредитополучателя към
всяко последното число на месеца, определено като сбор от следните суми:
усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоена
и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец;
начислена и непогасена договорна лихва върху главните задължения и неустойки за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са
начислени през текущия месец.
От приетото и неоспорено по
делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,
че отпуснатият кредит е усвоен посредством трансакции на АТМ и ПОС-устройства в
периода 11.12.2016 г. – 06.02.2017 г. За периода от датата на първата
трансакция до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
06.10.2018 г. кредитополучателят е погасявал 19 пъти текущото си задължение,
като плащането всеки път било в размер на 150 лв., като било извършвано със
закъснение. Общият размер на внесените суми за погасяване възлизал на
2 850 лв. С тях са погасени следните задължения: 156.43 лв. главница,
56.65 лв. договорна лихва за периода 11.12.2016 г. – 01.02.2017 г., 930 лв.
такси разходи за събиране на вземането
по чл.22, ал.4 от договора за периода 06.03.2017 г. – 06.10.2018 г. и 1706.92
лв. неустойка по чл.21 от договора за кредит за периода 06.01.2016 г. –
06.10.2018 г. Претендираните вземания по заповедното производство не са
платени. Извършените от Д.В. плащания са отразявани по реда, предвиден в чл.12,
ал.2 от договора.
Текстът на чл.22 от договора за кредит „Бяла карта“
урежда предпоставките, при които кредитополучателят изпада в забава за плащане,
при наличието на които кредитодателят има право да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо по някой от начините по чл.28 от контракта. По делото липсват доказателства предсрочната
изискуемост да е съобщена по надлежния ред на ответника, за да се приеме
за основателна и доказана претенцията за дължимост на обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за всеки ден на забавата, съгласно чл.22,
ал.3 от договора. Уведомяването в настоящото производство с получаване на
препис от исковата молба и приложените към нея доказатества не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск за дължимост на акцесорното вземане, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението. То може да представлява само ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнениео.
Ето защо, съобразявайки и приетото в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК /а именно щом фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/,
следва да се приеме,
че акцесорното вземане за
мораторна лихва в размер на 140.38 лв. не е доказано по основание и размер и
подлежи на отхвърляне.
Член 16 от Договора предвижда в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок, а именно до 5-то
число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в текста
предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство за срок от 30 дни. Уговорено е задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство да възниква при всеки отделен случай на забава
за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от договора, при
неизпълнение на това задължението кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 10 % от усвоената и непогасена главница, като неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В
конкретния случай начислената неустойка за неизпълнение на това договорно
задължение възлиза на сумата 2 183.53 лв. и е сбор от погасената до
момента неустойка от 1706.92 лв. и претендираната в размер на 476.61 лева.
Освен дължимостта на неустойка при непогасяване на
текущото си задължение, кредотополучателят, съгласно чл.12 от договора, бил
длъжен да заплати и сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която
да послужи за частично погасяване на задълженията му, както и разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден, които
се начислявали до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл. 12, ал. 1 /чл.22, ал.4 от договора/. Страните се споразумели още, че при
настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на
120 лева, включваща дейността на служител/лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма
данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСТК, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. В случая неустойката не цели да задоволи
имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно
изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. На следващо място, видът
на задължението, за което е предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение
изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за
кредит. Безспорно, както е посочено по-горе, една от основните функции на
неустоичната клауза е да обезпечава изпълнението на главното задължение.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит /договор за заем/ е
връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е
уговорена такава. Поради изложеното съдът намира, че този иск е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По същите мотиви съдът счита за
недействителна и клаузата, с която е предвидено кредитополучателят да заплати
сума от 120 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител в случай
на предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Така уговорена тази сума
отново има смисъла на неустойка, съвпадаща с неустойката по чл.22, ал.4 от
договора, т.е. съдът приема, че са уговорени няколко неустойки за обезщетяване
на едни и същи вреди, като неустойката по 22, ал.5 от договора съдът намира за
прекомерна, поради което, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, нарушаване на
добрите нрави, счита за нищожна. Освен всичко останало, по делото не са
ангажирани доказателства за действително извършени разходи от служител на
кредитодателя по извънсъдебно събиране на просрочените задължения на длъжника.
Ето защо и тази претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
Съобразно изложеното съдът намира
за основателна установителната претенция на ищеца за заплащане на сумите: 999,72 лв. главница по Договор за кредит
„Бяла карта“, сключен на 06.10.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника и 734,25
лв. договорна лихва за периода 11.12.2016 г. - 08.11.2019 г. Предвид
нищожността на клаузите, предвиждащи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, както и заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, от общо внесената от длъжника сума по кредита, възлизаща на
2 850 лв. следва да се приспаднат дължимите му задължения за главница и
договорна лихва, при което следва извода, че към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК Д.В. е надвнесъл сума в размер на 1603.50 лв. В този
смисъл е и приетата съдебно-икономическа експертиза.
Следователно, всички
установителни претенции на ищеца се явяват неоснователни и като такива подлежат
на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника 300 лв. деловодни разноски за настоящото
дело.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, установителни
искове срещу Д.Н.В., ЕГН **********,***, за дължимост на сумите: 999,72 лв. главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ от 06.12.2016 г., ведно със законната
лихва от 15.11.2019 г., 734,25 лв. договорна
лихва за периода 11.12.2016 г. - 06.10.2018 г., 476,61 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 06.01.2017 г. – 06.10.2018 г., 197.50 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението и 140, 38 лв. лихва за забава за периода
07.10.2018 г. - 08.11.2019 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д № 6785/2019 г. по описа на РС-Русе, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, да
заплати на Д.Н.В., ЕГН **********, 300
лв. - разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: