Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17
Гр. Елхово, 13.04. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 352 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.П.К. ***, ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000252 от 16.07.2019 година на Началник
РУ- Елхово, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 200.00 лева на основание чл. 179, ал.2, предл.I от ЗДвП, за
нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят желае отмяна на
наказателното постановление, като се излагат доводи за неговата материална и
процесуална незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна- ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
РП – Ямбол ТО - Елхово, редовно призована, не взема становище по жалбата и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 06.07.2019 година в 15.10 часа
жалбоподателят Н.П.К. управлявал
собственият си лек автомобил марка „Шевролет Калос“ с рег. № ***по път I- 7 с посока на
движение от ГКПП- Лесово към гр. Елхово. В автомобила пътувала и съпругата на
жалбоподателя. При управлението на МПС, на км. 302 от посочения по – горе път,
водачът изгубил контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което
автомобилът напуснал платното за движение в дясно по посоката си на движение,
автомобилът се завъртял странично и ударил пътен знак „В31 – край на въведената
с пътен знак забрана за изпреварване“. След това автомобилът спрял в храстите
край пътя. Водачът подал сигнал за настъпилото ПТП на тел. 112, в резултат на
което на мястото на ПТП били изпратени полицейски служители от РУ - Елхово–
свидетелите И. и М.. Свидетелите снели устни обяснения от водача и извършили
оглед на място, в резултат на което установили механизма на настъпване на ПТП,
като св. И. приел, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС по време
на движение не е съобразил скоростта си на движение с релефа на местността /ляв
завой/, със състоянието на пътя /суха пътна настилка/, изгубил контрол над
управляваното от него МПС, излязъл вдясно по посоката си на движение извън
пътното платно, завъртял се странично, изкъртва пътен знак „В31“ и спира в
храстите отстрани на пътя, с което допуска ПТП с материални щети. Констатирани
били материални щети и по автомобила, управляван от жалбоподателя. Св. И.
установил, че пътната настилка е суха, по пътното платно няма неравности, както
и че няма ограничение на скоростта. На водача била извършена проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества, която дала отрицателен резултат.
Против водача на мястото на
настъпване на ПТП св. И. в присъствието на св. М. съставил АУАН №117382 от
06.07.2019 година, като квалифицирал числово описанието на нарушението като
такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителя и подписан от
него без възражения. На водача е връчен препис от АУАН.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по АУАН пред АНО.
Въз основа на съставеният АУАН, на 16.07.2019
година Началник РУ– Елхово***издал против Н.П.К. Наказателно постановление № 19
– 0261 – 000252 от 16.07.2019 година, с което наложил на последния на основание
чл. 179, ал.2, предл. I от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Наказателното постановление е
връчено на наказаното лице на 20.09.2019 година, видно от разписката, приложена
към същото.
Жалбата против наказателното
постановление е депозирана на 24.09.2019 година.
От приложените към АНП Заповед №
8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на МВР се установява материалната компетентност на
св. И. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и на Началникът на РУ- Елхово да
издава наказателни постановления въз основа на тези актове.
От приложената и приета като
доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, като същият е бил наказван
с две влезли в сила наказателни постановления.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели И. /актосъставител/,
М. /свидетел по установяване на административното нарушение/, както и въз основа приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите И. и М. съдът възприе като
достоверни, непротиворечиви и последователни, кореспондиращи както помежду си,
така и с писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице,
което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши
нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП е посочено,
че водачът не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил с релефа на местността – ляв завой, както и със състоянието на пътя –
суха пътна настилка, изгубил контрол над
управляваното от него МПС, излязъл вдясно по посоката си на движение извън
пътното платно, завъртял се странично, изкъртил пътен знак „В31“ и спрял в
храсти отстрани на пътя, с което си действие допуснал ПТП с материални щети.
В
АУАН и НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две
предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените
обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо
препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при
възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват, докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност,
възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо
препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР
на ЗДвП. В случая не е ясно също и в коя от двете
хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената
скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото
препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата
легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на
опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял.
В настоящия случай съдът намира и
това, че както актосъставителя, така и органът, издал наказателното
постановление, е допуснал смесване на фактическите състави на чл.20, ал.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. От изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, по
начина, по който тя е описана, не става ясно дали ПТП е настъпило в резултат на
управлението от страна на водача с несъобразена скорост с факторите, посочени в
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП или в резултат на загубата на контрол от
страна на водача върху управляваното от него МПС.
Не посочването конкретно и ясно на
състава на извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на нарушените
правни норми съгласно изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН за НП, представлява съществени процесуални нарушения, които от своя
страна съществено накърняват правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност
да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга
страна поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно
законосъобразността на акта по същество на спора.
Административно наказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния
закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби
да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. В
конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно
наказателна отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение,
са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от
обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е
осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да
посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези
изисквания е от значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право
да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата
си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в
основата на административното право. Допуснатото несъответствие от наказващия
орган между фактическото и юридическо описание на нарушението, от една страна,
и основанието за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя,
от друга страна, е съществено не само защото на практика е довело до
противоречиво административно обвинение,
но и защото не би могло да бъде санирано в съдебното производство чрез
изменение на НП, тъй като става въпрос за неточно прилагане на разпоредби,
които не са само санкционни, т.е. нямат отношение единствено към вида и размера
на наказанието. Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000252 от
16.07.2019 година на Началник РУ- Елхово, с което на Н.П.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 179, ал.2, предл.I от ЗДвП, за
нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………
/Яна Ангелова/